Карма

[hipstera]

Карма (कर्म) е санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-последствие, съдба. Важен аспект в източната философия е идеята, че всяко съзнание, посяло дадена причина, трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина. разбира се, тази идея, е многократно пречупена през многообразието на източните духовни традиции. Тук идва мястото на т.нар. Buddha, Просветленият, който медитирайки под едно дърво осъзнава, че спрем ли потока на мисли и на действия (tо stop the flow of mind and matter), които неизбежно имат последствия в заобикалящата ни материя, то това е състоянието на постигане на съвършенство и вечна хармония (nibbana) ниво, в което душата се разтваря във всемира и прекратява своите прераждания. И от тогава толкова много се опитват да вървят по неговия път и да достигнат Просветление. Това е същото като личното ти самоусъвършенстване - да стигнеш момент, в който нищо не може да те засегне - било добро, или зло и ти не засягаш никой, а просто помагаш на тези, които имат нужда от помощ - раздаваш любов, мъдрост, добрина.
Но кармата е интересна тема от гледна точка на това, че мненията относно нея се разделят горе-долу на три - едните твърдят, че тя съществува и твърдо вярват в нея (например цялото индийско общество и до ден днешен е сегрегирано на този принцип и никой не е недоволен от мястото си, защото съзнава, че това е заслужил от преди и това е получил и това е отправна точка за разбиране на културата на изтока), другите твърдят, че няма такова нещо като карма и всеки сам е господар на съдбата си, третите по някакъв начин смесват двете и са склонни да повярват в кармата и после да си кажат "да, но не може всичко да е карма" или "това ми е писано, ала онова аз сам го направих".
Оттук произлиза и един много интересен въпрос - някои твърдят, че от момента в който душата влезе в тялото на ембриона ( 3 месеца преди раждането) целия живот на човека съответно се изписва под формата на невидими нишки през пространството, които се простират чак до смъртта му. И всичко, всичко, всяко едно действие и дори дребен избор, който човек си мисли,че прави сам, всъщност са вече написани. Това звучи плашещо, но доказва като цяло теорията на кармата. Повечето от нас обаче предпочитат да мислят, че са сами господари на собствената си съдба и че взимането на решения и важни избори в живота е изцяло дело на личната ни сила и желание за успех.

[Entelekheia]

Къде е границата между кармата и свободната воля на човека?
Защото, ако сме наказани поради прегрешенията си в предишен живот, не е ли по- правилно да пожелаем да разберем КАК се е стигнало до тези прегрешения, най- общо казано? Щом като, ако се позовем на други писания, свободната воля на човека е просто абстракция, щом като той е въвлечен в една въртележка, в която участват и други хора, и случайни обстоятелства, КОИТО ВСЪЩНОСТ го формират като човек, не е ли твърде жестоко да искаме от човек да плаща за мнимите си злини? И нека това не се разбира като мой отказ да поема отговорност, по- скоро като особена любопитност. (:

[Nemezius]

Къде е границата между кармата и свободната воля на човека?
Защото, ако сме наказани поради прегрешенията си в предишен живот, не е ли по- правилно да пожелаем да разберем КАК се е стигнало до тези прегрешения, най- общо казано? Щом като, ако се позовем на други писания, свободната воля на човека е просто абстракция, щом като той е въвлечен в една въртележка, в която участват и други хора, и случайни обстоятелства, КОИТО ВСЪЩНОСТ го формират като човек, не е ли твърде жестоко да искаме от човек да плаща за мнимите си злини? И нека това не се разбира като мой отказ да поема отговорност, по- скоро като особена любопитност. (:

А защо изобщо това се възприема като "наказание"?! Такова нещо просто НЯМА! Никой не съди по "добро" или "зло"- има си причинно-следствени връзки и това е положението.

[possibilities]

Кармата е ирационална идея. Защото наличието на карма предполага, че във Вселената съществува морален принцип, който по мистичен начин се грижи за справедливостта при хората. А очевидно това не е така. Иначе идеята си е чисто религиозна, нещо като несъществуващ Бог т.е. инстанция, която се грижи за хората, защото те не могат да го правят сами

[sanguinary]

Никой не е казал, че има нещо морално в принципите на кармата. Какво морално има в "действие - противодействие"?
Физичните закони морални ли са, според теб?

[kriviq]

Никой не е казал, че има нещо морално в принципите на кармата. Какво морално има в "действие - противодействие"?
Физичните закони морални ли са, според теб?

А сега като спомена действие противодействие,ще задам и аз един въпрос.
Реално кармата е
действие-следствие.
Но ти го спомена всяко действие си има противодействие.
Следователно за да се запази баланса там някъде във съществуването трябва да има определена сила която при определени обстоятелства влиза в сблъсък с кармата и я неутрализира?
И не казвам че кармата я няма,но чисто логически за да се запази баланса трябва да има хора които са ръководени от друг закон равен по сила на кармата?
А вече най-вероятно е въпрос на свободната воля в коя група ще попадне въпросния индивид.
Но това е прекалено сложно за човешкия мозък за да размишлявам на тази тема но ще се радвам да чуя и вашите мнения.

[ultramarin]

Амин за добрия пост!

В Хиндуизма Дхарма и Карма са двете сили които си противоборстват. Дхарма е принципът, че всеки обект има предназначение, и докато действаш съобразно на предназначението си(което в общия случай не си го знаеш), тогава НЕ генерираш карма. Карма се генерира когато действат обратно на предназначението си(негативна), а когато действаш нито в полза на дхармата, нито против нея, генерираш неутрална карма.

в Будизма е малко по-различно - там карма се генерира ВИНАГИ, но тя може да е както негативна, така и позитивна, а също и неутрална или нещо като никаква. Съответна целта ти е да живееш така че да не генерираш нито позитивна нито негативна... (може и да бъркам нещо за Будизма, слаби са ми познанията)

В християнството на контемплативните ордени се противопоставя Бог и Съдба( Theos - Fortunae) и даже една известна езотеричка/мистичка е използвала това противопоставяне като свой "никнейм": Dion Fortune, което произлиза от Dio not Fortuna - Бог, а не Съдба.

В Кабала също има две сили - творческа немеханична и механична инерционна сила, които се проявяват на много нива. Например в енергиите те са ядрата и обвивките им(sephirot - kliphot), в дървото на живота са слизането надолу змиевидно и изкачването нагоре линейно и т.н.

другаде имаме концепция че за спраяне с обстоятелставата трябва усилие, а за преодоляването им трябва свръхусулие - което е специален начин на действие с разум, а не просто бачкане до припадък

това последното в Херметизма е познато като "принципите на долното ниво се преодоляват чрез принципите на по-горното"
има го в Бхавад Гита - там се противопоставя божественото вдъхновение на инерционните сили-следствия на света. без божественото вдъхновение те те повличат, с него ти си независим от тях и ги управляваш.

Общо взето, универсална теория... чиято практика може би можем да открием в някой магьоснически орден или школа... ако въобще съществуват някъде, мда.