Думата карма по същество се отнася до универсалния закон за причина и следствие и е идентичен с библейската идея, че “Каквото човек посее, такова ще пожъне”. Този закон е просто по-широко приложение на нашите земни представи за причина и следствие; очевидно е, че нито един човек, засаждащ магарешки бодили, не може да очаква реколта от рози. Законът на кармата е подобен на закона от Нютоновата механика: “На всяко действие съответствува равно противодействие”. В такъв случай универсалният закон на кармата може да бъде смятан за начин за достигане и спазване на всеобща справедливост и равновесие. Той всъщност е един от най-простите и всеобхватни закони на живота. Той е неделим от това, което някои наричат закон на благоприятната възможност – т.е. универсален закон, който поставя всеки от нас в условия, които осигуряват верните духовни уроци, от които се нуждаем, за да станем по-богоподобни.
Концепцията за карма е основана на явлението на полярността, чрез която вселената поддържа състояние на равновесие. Това не е състояние на инерция, а по-скоро динамично, постоянно променящо се равновесие. Тази концепция е присъща на предположението, че индивидуалната душа (или “същност” в някои мисловни школи) имат вътре в себе си причинната сила, която накрая донася плодовете, следствието. Способността, която поражда този процес е волята, а цялата структура на причинния феномен се нарича желание. Желанието може да се смята за прилагане на волята по такъв начин, че да насочи енергията на личността към изява на импулси или идеи.
Жребий, карма, съдба – наречете го както искате – е закон на справедливостта, който някакси, но не случайно, определя нашата раса, нашата физическа структура и някои от нашите ментални и емоционални черти. Важно нещо, което е необходимо да се разбере е, че въпреки че не можем да се изплъзнем от нашия основен модел, можем да работим в съгласуваност с него. Именно тук идва свободната воля. Ние сме свободни да избираме и да разпознаваме в рамките на нашето разбиране, и, ако правилно използваме нашата сила на избор, нашето разбиране расте. Тогава, направил избор, човек трябва да приеме и последствията на своя избор и да се оттласне от това.
Както Юнг е посочил:
Психологичното правило казва, че когато вътрешната ситуация не е съзнателна, това се случва отвън като съдба. Тоест, когато индивидът не съзнава своите вътрешни противоречия, светът трябва по необходимост да разработи конфликт и да се разкъса на противоположни половини.
Колкото по-дълбоко е самоосъзнаването на човек, толкова повече той влияе на цялата вселена със своите недоловими духовни вибрации и толкова по-малко е засегнат от феноменалния поток (карма).
Детето се появява на света в този ден и час, когато небесните лъчи се намират в математическа хармония с индивидуалната му карма. Хороскопът му е сложен портрет, разкриващ неговото недопускащо промени минало и неговите вероятни бъдещи резултати.
Понякога казвах на астролозите да изберат моите най-лоши периоди, съгласно планетарните показатели, а аз все пак ще изпълня всяка задача, която ще определя за себе си. Вярно е, че моите успехи по това време бяха съпровождани от необикновени трудности. Но увереността ми винаги се потвърждаваше; вярата в божествената закрила и правилното използуване на волята, дадена на човека от Бога, това са сили по-значителни от които и да са други.
Една древна индуска традиция прави дълбок анализ на кармичния закон, като разделя видовете карма на три групи:
Pralabd карма се счита за съдбата, жребий, карма, която трябва да срещнем в този живот. Смята се, че според своята същност този основен модел на съдбата не допуска промяна, просто това е модел и последователност на изпитания, с които индивидът трябва да се срещне в това прераждане. Твърди се, все пак, че духовният подход към живота, помощта на духовен наставник или просто Божията милост понякога се намесват, за да намалят влиянието на особено тежка карма, като по такъв начин превръщат “ударът на меча” в “леко убождане”.
Kriyaman карма е кармата, която създаваме в този живот, с ефектите на която ще се наложи да се срещнем в бъдеще. Основната причина за суровите понякога дисциплини на различните духовни пътища се състои в това, че такъв контрол върху поведението може да помогне на пътешествуващия по този път да се въздържа от създаване на допълнителна карма, която възпрепятства неговия духовен прогрес в бъдеще. Друг начин (освен практикуване на такива дисциплини) да се избегне създаване на карма в настоящето е, въздържане от интензивни желания и привързаности, като едновременно се развива подходящ дух и безпристрастна позиция при изпълняване на ежедневните ни задължения. Естествено, запазването на подходящ дух и безпристрастност е много трудно и в духовните учения се счита за абсолютно невъзможно без помощта на медитацията.
Sinchit карма е термин, означаващ запас от карма, който ние сме натрупали в течение на много години, но той не е особено активен в това прераждане. Според тези учения, от хилядите прераждания ние сме натрупали толкова кармични заплетени положения, че би било невъзможно за един живот да се сблъскаме с всички резултати от минали мисли и действия. Ние просто бихме били потиснати физически, психически и емоционално. Затова тази част от нашата карма, която не е предназначена за съдбата на настоящия ни живот (pralabd), остава в резерва. Съгласно тези учения ще ни се наложи да се сблъскаме и с всичката тази карма някога в бъдеще, ако Висшият Духовен Учител не ни освободи от част от това бреме.
Себепознанието и самоосъзнаването са необходима прелюдия към божественото осъзнаване, но в ранните стадии изучаващият духовните истини често пада духом, когато неговата нова способност да надниква в себе си разкрива толкова много негативни черти, емоции и модели на навици. Следва да се обясни, че както отварянето на неголяма пролука на врата и пускането на лъч светлина в тъмна стая открива всевъзможен прах във въздуха и, вероятно други нечистотии, които преди не са били видими в стаята, така и при първата стъпка към себепознание, или използвайки лъча светлина, известен като астрология, или друг пръскащ светлина метод, начинаещият обикновено бързо развива негативно отношение към своето “Аз”, към съдбата и т.н. Трябва също да се обясни, че когато интензивността на светлината нараства, ученикът ще осъзнава дори по-непосредствено своите недостатъци, слабости или негативни качества, но такова осъзнаване трябва да се приеме като указание на нараснало себепознание и определен прогрес в развитието. Той следва да се поощрява да използва такава способност да надникне навътре в себе си като подбуда да предприеме конструктивно действие за позитивна трансформация на индивидуалния живот, а не като причина или оправдание на страха или безпокойството. По-нататък може да му се посочи, че с нарастване нивото на себепознание, кармата на личността обикновено започва да се проявява на по-фино ниво, тъй като сега индивидът е открит за знанията, които трябва да научи за себе си, и, следователно, няма повече необходимост от разтърсване или драматични събития, които да го събуждат от съня на духовната летаргия.
Следователно, себеразвитието и себепознанието не само предлагат перспектива на индивида да бъде цялостна, щастлива и просветена душа в бъдеще, но също, че такава стъпка обикновено започва да смекчава значителна част от страданията в настоящето, когато първоначалният смут и упадък на духа бъдат преодолени.
---------------------
"АСТРОЛОГИЯ, КАРМА И ТРАНСФОРМАЦИЯ", Стивън Аройо