ЕГРЕГОРИТЕ - полезни или вредни?

[venus]

От деца са ни учили да се подчиняваме на чужда воля, да изпълняваме задълженията си, да служим на родината, на семейството, политическата партия, фирмата, държавата, на идеята... На всички други, но на себе си - най-накрая. Всеки в една или друга степен има чувство за задължения, отговорност, необходимост, вина. Всеки човек така или иначе „служи" в различни групи и организации: семейство, клуб, учебно заведение, предприятие, политическа партия, държава и т.н. Всички тези структури се раждат и се развиват, когато отделна група хора започне да мисли и да действа в една насока. После се присъединяват и други хора и структурата нараства, набира сила, принуждава членовете си да следват установени правила и в крайна сметка може да подчини големи слоеве от обществото.

На ниво материална реализация структурата се състои от хора, обединени от общи цели, и от материални предмети като сгради, съоръжения, мебели, оборудване, техника и т.н. Но какво стои зад всичко това на енергийно ниво?

Структура възниква, когато мислите на хората са насочени в едно направление и следователно параметрите на мислената енергия са идентични. Мислената енергия на отделните хора се обединява в един поток. При този случай в океана от енергия се създава отделна независима енергоинформационна структура — енергийно махало. Тя заживява свой живот и подчинява на законите си хората, включени в създаването й.

Защо точно махало? Защото се люлее толкова по-силно, колкото повече хора - привърженици — го хранят с енергията си. Всяко махало има характерна честота на колебанията. Например можете да разлюлеете една люлка само прилагайки усилия с определена честота. Тя се нарича резонансна. Ако броят на привържениците на махалото намалява, колебанията му затихват. А когато изобщо изчезнат, то спира и умира като същност.

Ето няколко примера за махала, които са спрели: древните езически религии, каменните оръдия на труда, древните видове оръжие, старите модни течения, виниловите грамофонни плочи - с други думи, всичко, което е било преди и вече не се използва.

Навярно се чудите - нима всичко това са махала? Да, всички структури със собствени атрибути, създадени от мислената енергия на хората, са махала. И всички живи същества, способни да излъчват енергия в една посока, рано или късно създават енергийни махала. Ето няколко примера от живата природа: колониите от бактерии, популацията на живите същества, стадата от животни, горските масиви, прериите, мравуняците - всички повече или по-малко подредени и еднородни структури от живи организми.

Всеки отделен жив организъм сам по себе си е елементарно махало, тъй като представлява енергийна единица. Когато група единични махала се залюляват в унисон, създават групово махало. То стои над привържениците си като надстройка, съществува като отделна независима структура и установява правила за привържениците си, за да ги задържи заедно и да се сдобива с нови. Подобна структура е независима, в смисъл че се развива самостоятелно, по свои собствени закони. Привържениците не осъзнават, че действат по законите на махалото, а не по собствена воля.


Нека да отбележим отличителните му признаци:
- Махалото се храни с енергията на привържениците си и така увеличава колебанията си.
- Махалото се стреми да привлече колкото се може повече привърженици, за да получи повече енергия.
- Махалото противопоставя групата от свои привърженици на всички останали групи. (Ние сме добри, а те са лоши.)
- Махалото агресивно обвинява всеки, непоискал да стане привърженик, и се опитва или да го привлече на своя страна, или да го неутрализира и отстрани.
- Махалото използва благообразни привлекателни маски, скрива се зад високи цели, възползва се от чувствата на хората, за да оправдае действията си и да завоюва кол¬кото се може повече привърженици.
Всъщност махалото е егрегор.

Да се познае деструктивното махало е много лесно по един отличителен признак. То винаги си съперничи със себеподобните си в борбата за хората. Целта му е само една - да завладее колкото се може повече привърженици, за да получи колкото се може повече енергия. Колкото по-деструктивно действа то в борбата за привърженици, толкова по-деструктивно е, т.е. представлява опасност за съдбата на отделния човек.

Може би ще възразите: нали съществуват благотворителни организации, дружества за защита на природата, животните и други? Какво деструктивно има в тях? За вас лично деструктивното е в това, че както и да го извъртате, те се хранят с вашата енергия и не се интересуват от щастието и благополучието ви. Призовават ви да бъдете милосърдни към другите, оставайки равнодушни към вас. Ако това ви устройва и наистина се чувствате щастливи, занимавайки се с тази работа. Дори можете да смятате, че сте намерили своето махало. Но трябва да бъдете честни със себе си: дали не носите маската на благодетел? Действително ли искрено давате енергията и парите си за благото на другите или си играете на благотворителност? За да изглеждате по-добър?

Деструктивните махала отучиха хората да избират съдбата си. Защото ако човек е свободен да избира, той ще стане независим. Тогава махалото няма да го привлече за свой привърженик. Нашето съзнание е свикнало, че съдбата е предопределена, и наистина е много трудно да се повярва във възможността просто да избереш съдбата, която повече ти харесва.

Човек дава енергия на махалото, когато излъчва мислена енергия на неговата резонансна честота. За тази цел не е необходимо съзнателно да насочва мислите си в полза на махалото. Както и сами разбирате, по-голямата част от мислите и постъпките на хората се намира в областта на несъзнателното. Точно това свойство на човешката психика използват махалата. Те се изхитряват да получават енергия не само от привържениците, а и от върлите си противници. Навярно вече се досещате как.

Представете си, че на пейката седят няколко бабички и кълнат на поразия правителството. Те не са привърженици на махалото на правителството, мразят го по редица причини. Но какво всъщност става? Бабичките ругаят правителството - че е бездарно, продажно, цинично и тъпо. Така те интензивно излъчват мислена енергия на честотата на това махало. Защото на махалото му е напълно безразлично от коя страна ще го залюлявате. Влиза му в работа както положителната, така и отрицателната енергия. Най-важното е честотата на излъчването да е в резонанс с неговата.

И така, главната задача на махалото е да настъпи човека по мазола, да му бръкне в раната - не е важно как, стига да завладее мислите му. С появяването на средствата за масова информация методите на махалата стават все по-префинени. Човек попада в силна зависимост. Забелязали ли сте, че в информационните програми обикновено преобладават лошите новини? Те предизвикват силни емоции - тревога, страх, негодуване, злоба, омраза. Но задачата на кореспондентите е именно да привлекат вниманието. Самите средства за масова информация са махала и са подчинени на други, още по-могъщи. За пред света целта е свободният достъп до всякаква информация. Но фактическата цел е една - с всички възможни средства настройване на подходящите честоти.

Един от любимите начини на махалото да получи достъп до вашата енергия е да ви извади от равновесие. Така вие „се залюлявате" на неговата честота и залюлявате и него.

Тревогата и безпокойството са по-слаби, но все пак достатъчно здрави конци. Тези чувства много добре фиксират излъчването на мислена енергия на неговата честота. Ако нещо ви тревожи, на вас ви е трудно да се съсредоточите върху нещо друго.

Чувството на вина също е един от най-широките канали, по които махалото изсмуква от нас енергия. Вменяват ни го от най-ранно детство. Това е много удобен начин за манипулиране: „Щом си виновен, длъжен си да правиш това, което ти кажа." Много е некомфортно да се живее с чувство на вина, затова хората се мъчат да се отърват от него. Но как? Като понесеш наказание или отработиш вината си. И едното, и другото предполагат подчинение, покорство и мислена работа в определена посока.

Често обаче се случва някой да стане и открито да се обяви против поробилото го махало. В подобен двубой човек винаги търпи поражение. Махалото може да бъде победено само от друго махало. Сам човек нищо не може да направи. Ако се е изплъзнал от подчиненото си положение и е започнал да се бори, само ще загуби енергия и в най-добрия случай ще бъде изхвърлен от системата, а в най-лошия ще бъде смазан.

Безполезно е да се борим с махалото. Както казахме, да се борим с него значи да му даваме енергията си. Първото и най-главно условие на успеха е отказването от борба с него. Колкото по-активно се дърпате от досаждащите ви махала, толкова по-активно те ще ви притискат. Можете безкрайно да повтаряте: „Оставете ме на мира! Махнете се от мен!" Струва ви се, че се дърпате от тях, но всъщност ги храните с енергията си и те се лепят още повече към вас.

Освен това нямате право да осъждате и да променяте нищо в този свят. Трябва да приемате всичко като картини на изложба, независимо дали ви харесват или не. На изложбата може да има много картини, които ви се струват непривлекателни. Но изобщо не ви идва наум да поискате да ги махнат. След като сте признали правото на съществуване на махалото, имате право да се махнете от него и да не се поддавате на влиянието му. Но главното е да не се борите с него, да не го осъждате, да не се ядосвате, да не избухвате, защото това означава да участвате в играта му. Точно обратното, трябва да го приемете спокойно като необходимо, като неизбежно зло, а сетне да си отидете.

„Да приемеш" тук не означава да го пуснеш в себе си, а да признаеш правото му на съществуване и равнодушно да отминеш. „Да приемеш" и „да се освободиш" означава да му позволиш да си отиде и да му помахаш на прощаване. Напротив, „да приемеш" и „да оставиш" означава да го пуснеш в себе си, а след това да се привържеш или да се възпротивиш.

Но тогава какво ще ви защити от махалото?
Пустотата.
Ако аз съм празен, то няма за какво да се захване. Не влизам в играта му, но и не се опитвам да се защитя от него. Просто го игнорирам. Енергията на махалото преминава покрай мен, без да ме засегне, и се разсейва в пространството. Играта му не ме вълнува, не ме трогва. По отношение на него аз съм празен.

Обърнете внимание: когато се натъкнете на някакво досадно обстоятелство и реагирате раздразнено, недоволно, с отрицателни емоции, веднага следва продължение и развитие на негативната ситуация или се появяват нови неприятности. Така се люлее махалото. Самите вие го залюлявате. Постъпете наопаки - или не реагирайте, или реагирайте неадекватно. Например можете да посрещнете неприятностите с фалшив ентусиазъм или с идиотски възторг. Така спирате махалото. Ще се убедите, че продължение няма да последва.

Принципът е един: излъчвайки на честота, различна от резонансната, вие сте в дисонанс с махалото, то спира по отношение на вас и ви оставя на мира.



Освободили се от влиянието на деструктивните махала, вече можете да се сдобиете със свобода. Но свободата без цел е висящо състояние. Ако сте се увлекли да проваляте и да спирате заобикалящите ви махала, рискувате да се окажете във вакуум. Предишните конфликти някъде са изчезнали, измъчващите ви грижи отстъпват, все по-рядко се случват неуредици, тревогата и безпокойството тихо се стопяват. Всичко става незабелязано, сякаш бурята бавно утихва.

Скоро обаче ще откриете, че всичко си има и обратна страна. Преди сте били в центъра на събитията, а сега те ви подминават. За околните преставате да имате предишното значение и те все по-малко ви обръщат внимание. Грижите ви намаляват, но и нови желания не се появяват. Натискът на външния свят отслабва, само че това не ви носи полза. Проблемите ви стават по-малко, но и нови постижения нямате.
Какво става?

Работата е там, че цялата среда на съществуване на човека е изградена върху махала, ето защо, ако напълно се изолира от тях, самият той ще се окаже в пустиня. Висящото състояние не е много по-добро от зависимостта от махалото. Например презадоволените деца се измъчват, защото „няма какво повече да искат". И самите те се мъчат, и изтормозват околните с капризите си. Човек е устроен така, че винаги му е необходимо да се стреми към нещо.

Свободата представлява независимост от чуждите махала. Но съществуват и такива, които ще са полезни именно на вас. Това са вашите махала. С други думи, необходимо е да разпознавате натрапените цели, в тичане след които вие все повече се отдалечавате от щастливия си живот. Задачата е, оставайки свободни, да си изберете такава жизнена линия, на която ви очакват истински успех и лично щастие.

Махалата не са абсолютно зло за човека, ако той действа осъзнато. Той не може да се освободи напълно от тях. Въпросът е само как да не се поддава на тяхното влияние, а съзнателно да ги използва в свой интерес. Транссърфингът предлага конкретни методи как да се направи това. Не е възможно човек да се освободи напълно от влиянието на махалата, пък и не е нужно. Напротив, именно те в крайна сметка превръщат мечтата му в реалност.


Махалото се създава от енергията на хората, които мислят в една насока.
Махалото е енергоинформационна структура.
Махалото фокусира мислената енергия на привърженика си на своята честота.
Между махалата се води жестока битка за привърженици.
Деструктивното махало натрапва на привържениците си чужди за тях цели.
Махалото използва чувствата на хората, примамвайки ги в мрежите си.
Ако активно не искате нещо, то ще дойде в живота ви.
Да се освободите от махалото, значи да го изхвърлите от живота си.
Да го изхвърлите не означава да го избягвате, а да го игнорирате.
За да спрете махалото, е необходимо да нарушите сценария на играта.
Благотворната визуализация „меко" спира човека-махало.
Енергията на спрялото махало преминава във вас.
Проблемите се решават чрез проваляне или спиране на създалите ги махала.
За да решите проблемите си, отдайте се под аренда.
За да избегнете висящото състояние, намерете вашите махала.
Необходимо е да си изработите навика да помните всичко това.

-----------
"Пространство на варианти", Вадим Зеланд

[Abathor]

Е незнам егрегорите не са толкова лоши.
Аз ги използвам и понякога създавам.
Пример: всички ми се чудят защо напредвам страшно бързо ако започна да тренирам нещо. Отговора е защото използвам колективното им съзнание за да усвоявам нещата по бързо.Следователно уча много по бързо и скоро влизам в челните редици.

Трябва да се освободим от егрегорите които ни пречат,защото някой от тях ни карат да правим нерационални действия.
Някой казват че тези действия и мисли да ни наложени от собствените ни "демони" и всъщност са прави.
Небих казал че егрегора е махало - защото въпреки че е много пъти по силен от отделния човек той също е уязвим.Да кажем само че като част от него можем да го променяме и насочваме.
Егрегора може да ти е от полза - примерно на предното си работно място работодателя ми небеше много коректен и за да им го върна създадох егрегор другите служители несъзнателно го захранваха с недоволството си.Създадох проблеми на шефчетата и недостиг на работна ръка понеже покрай това бяха подадени доста молби за напускане.Моят егрегор трябваше да пребори "добрия" егрегор на работното място и успя защото имаше предпоставки за това.В същото време като част от егрегора участниците с общата си мисъл могат да изменят функциите му - същото мога да направя и аз понеже осъзнавам съществуването му и да сплотя колектива....

[Anuel]

Всичко е въпрос на преценка: полза/риск/вреда

[МагНаско]

Имало е и винаги ще ги има като структори важното е какво е тяхното естество на действие и ако се наложи как да им се противодейства . Дори Бог е един вид егрегор

[ultramarin]

да им се противодейства - не, по-скоро да се изполват ползотворно
Бог си е Бог, но освен Бог има и егрегор на бог, и архетипа на бог и какво ли не... съществуващи си успоредно с Бог ;)

ето, абатор добре е написал: Трябва да се освободим от егрегорите които ни пречат,защото някой от тях ни карат да правим нерационални действия.

[venus]

Ще предложа кратко резюме на една книга, която препоръчвам горещо на всички и особено на онези, които смятат, че зависят само от себе си.

Завръщането на окултизма или повест за фината седморка, Авесалом Подводни.

Егрегори

Егрегорите са неизбежни за хората. Те са енергии, на които сам човек не може да устои, независимо дали си въобразява, че е творец и властелин на собствената си съдба, или че е независим. Дори просветлените са принудени да работят с егрегори и да им плащат дан, независимо, че могат да се отдалечат от всичко и да пребивават в блаженно неведение относно повиците и законите на вселената.
Едновременно с това обаче те и нищо не могат да свършат или битието не може да свърши чрез тях.

Вселената прилича на крепост, в която всички отвън се натискат да влязат, а всички отвътре напират да излязат на всяка цена.
Не всички впрочем... а тези, които са в тази вселена, тоест всички ние, щем не щем, волю неволю, сме принудени да боравим с егрегори, защото цялото енергоинформационно поле е запълнено с тях.

Значи просто въпросът да си сам и независим, камо ли свободен, изобщо не стои, освен в главите на безумните наивници.

Над човека съществуват сили, по-големи и по-малки, и високите нива на третия велик план на съществуването се обитават от същества, чиито ум, сравнен с нашия, е все едно нашия ум, сравнен с този на минералите.

Извънредно човешко високомерие е да се смята, че човекът е венец на творението и че е пълновластен господар на съдбата си и вселената... или най-много да я поделя с Господ Бог. В тоя ред на мисли е полезно да се съобразява със силите, които управляват съдбата му, за да не се сблъсква с тях по извънредно неприятни за него поводи.

Егрегорите са навсякъде около нас и са различни - низши, висши, по-низши или по-висши. Всеки човек си има кармичен егрегор, който го води през живота и съответно го подлага под действието на различни други егрегори за изпълнение на определена кармична задача или за определен срок, след който връзката с егрегора се прекъсва, независимо дали задачата е изпълнена или не.

Колкото е по-низш даден егрегор, толкова по-директно е неговото влияние върху човека и толкова по-лесно е да се забележи действието му. Висшите егрегори се характеризират с почти неуловимо въздействие, заповеди не дават, правят просто подсказки и то много финни, които лесно могат да бъдат подминати.

Високите егрегори се интересуват от чисти хора, които могат да им служат за проводници. Ниските егрегори обаче не прекратяват действието си, ако човек попадне в сферата на висок егрегор, напротив, при слаба плътност на връзката между човека и високия егрегор, ниските се опитват да я отрежат, а при по-голяма плътност, се опитват да пренасочат тази връзка към себе си, за да черпят енергия от високия егрегор. Така че в тънките нива съществува борба за енергия.

Високият егрегор изисква от човека да умее да поддържа контакт с него. Това значи да има правилно установена и фиксирана позиция на събирателната точка, осъществяваща връзката с него. И да има ниско ниво на вътрешни вибрации. Тоест - да може да остава максимално хладен и безучастен. Често високият егрегор използва човека просто като свои очи, т.е. като наблюдател и рядко го използва като инструмент за прокарване на волята си на земята. Така човекът се явява служещ, на служба на висок егрегор. За тази служба той получава награди, които не идват пряко и в пряка връзка от егрегора, но просто обстоятелствата се стичат по определен начин и човекът върви лесно през живота.

Когато човек обаче попадне под влиянието на низши същности, егрегорът просто се отключва от него и спира подръжката му. Ако човекът достатъчно дълго е бил на "хранене" от високия егрегор, при прекъсване на връзката с него е безпомощен. Обратно, онези, които са се научили и сами да се борят и справят, могат да превключат на егоистичния си егрегор и да се опитат да се справят с обстоятелствата.
Колкото по-силен егрегор от низш тип е привлечен от даден човек, толкова е по-невъзможно човекът сам да се справи с него, защото силите са неравностойни. Така човек има нужда и от висш егрегор за защита, което в християнството е познато като ангели-хранители и прочие светли сили.

[venus]

ТЪНКАТА СЕДМОРКА

Около всеки човек се намира т. нар. тънка седморка, подчинена на трите главни планетарни егрегора, управляващи земните дела.

Първият главен егрегор е с ключовия смисъл ВОЛЯ, във висшия си смисъл е Десницата, или волята божия. Черен учител на първия главен егрегор е Хистург или Великият мъчител, първата главна ипостаса на планетарния демон Гагтунгра.

Първият егрегор се инволтира в две фигури:

Черният човек
Черният човек на агресията се създава от програма на подсъзнанието, която управлява твърда защита от външния свят, а понякога и от нападения отвътре - например от страна на програмите на дълга или съвестта.

Дракон на личното самоутвърждение
Драконът на личното самоутвърждение въплъщава потребността от лично самоутвърждение, присъщо на човека именно като социален индивид. Жаждата за социално признание, стремежът към събиране на максимален брой знаци на любовта, вниманието и почитта, желанието за слава - от тези семена у човека израства програма на подсъзнанието, която възкресява Дракона на самоутвърждението.

**

Вторият егрегор е с ключов смисъл ЧУВСТВО, във висшите си проявления е божествената любов, милост и състрадание. Черният учител е Великата блудница Фокерма - втората ипостаса на Гагтунгра.

Вторият егрегор се инволтира в:

Жълтия човек на лъжата и себезалъгването
Програми на подсъзнанието, систематически изкривяващи външната и вътрешна реалност на човека или с други думи - преместващи събирателната точка систематично в етически неприемливи области.

Змей
Циник, комик. Който винаги изкривява сериозността и истинското състояние на нещата до неузнаваем сарказъм. Основното оръжие на Змея е иронията, която той използва в две посоки: първо, за профанация на всички сериозни и възвишени стремежи на човека (насмешка над идеалите), и второ, за отвеждане погледа на стопанина от заплашващите го опасности, които Змея също изобразява като несериозни, без да дава на човека възможност да ги оцени и подготви по подобаващ начин.

Свиня на егоизма
Индивидуалната Свиня на егоизма се формира предимно от самия човек и конкретната социална прослойка.

**

Третият главен егрегор е ДЕЙСТВИЕ, във висшите си проявления е пръст божий, чудо. Черният учител е Урпарп, Великият осъществител на демоничния план.

Третият егрегор инволтира:

Сивия
Съответства на програми на подсъзнанието, водещи до депреси, съмнения, униние, поглъщане на всякакви емоции.

Бързащия
Главната му цел е да повиши ритъма на вътрешния живот и главен девиз - "По-бързо, момчета, че няма да успеем", при което е съвършенно без значение в какво точно.

**

Описаните по-горе седем фигури са наречени Тънката седморка, а техните архетипи са Кралската седморка. Всички фигури имат два канала за връзка - със самия човек и със своите архетипи. Всяка от тези фигури се нуждае от подхранване от човека и всяка се явява своеобразен енергиен вампир.

Директна борба с тънката седморка е невъзможна: човек може медитативно, по време на силно съсредоточаване за кратко време да съкрати размера на всяка фигура, но в момента, в който се отвлече, подсъзнанието бързо възстановява предишното статукво. От друга страна тънката седморка е набор от Черни учители, непосредствено препятстващи разкриването на чакрите и духовния ръст на човека.
При всеки опит за намаляване или унищожаване на една от фигурите в тази седморка, зад гърба и неизменно застава нейният архетип, срещу когото човешката борба е безсмислена, защото е с далеч по-силна енергия от него.

Така че до пълно унищожаване на който и да е член от тази седморка не може да се стигне, напротив, тази седморка трябва някак да се облагороди, да се възпита на културно държание и човек трябва непрекъснато да се държи любезно и малко лукаво с тях, предвид поддържането им в ниски параметри (в тънките светове ръстът на всеки член може да е от малки размери на кученце до огромни размери, които поглъщат изцяло самия човек), но всеки опит напълно да се ликвидира фигура, незабавно предизвиква реакция от архетипа.

Свръхестественото развитие на някои от качествата на членовете на тази седморка е пряко доказателство за демонична инволтация.
Така например свръхестествен егоизъм е доказателство директно за демоническа инволтация, а не просто неприятна черта на човека; тоталната неадекватност към обкръжението и признаване на собствената илюзорна реалност за единствено вярна, особено използването на алкохол и наркотици непрекъснато, говорят за инволтация на жълтия човек. Първият път на безумие в този случай е непрекъснато пътуване из собствени илюзорни светове, а вторият е страшен за обществото, защото Жълтият крал създава социализирана личност, непрекъснато изкривяваща реалността около себе си.Такива хора често заемат високи постове в обществото. Драконът често приема за унижение идеята да се учи от някой друг и идеята да бъде обучаван от някого за него означава да признае някой друг за по-велик от себе си. Ако все пак някога реши да изслуша или научи нещо, той мести позицията на събирателната точка в положение на снизходително внимание - Е, хубаво, нека те изслушам какво пък толкова имаш да ми кажеш.

Основните антитезиси за борба със седемте фигури са:

1. Да застанеш пред Бог и да бъдеш отговорен пред него за собствения си живот (антитезис на Дракона).
2. Да виждаш света с очите на висшия АЗ (антитезис на Свинята).
3. Успешно да завършваш делата си (антитезис на Бързащия).
4. Честно да гледаш на самия себе си и да издържаш на ударите на истинското мнение на външния свят за теб (антитезис на Жълтия).
5. Да защитаваш сам себе си и обкръжението си от вътрешните и външните врагове (антитезис на Черния).
6. Да живееш на нивото, на което реално се намираш (антитезис на змията).
7. Да живееш (антитезис на Сивия).

[hr]
Завръщането на окултизма или повест за фината седморка, Авесалом Подводни.

[Abathor]

Има такива егрегори които се явяват ангели хранители,но несъм съгласен че така наречените "високи егрегори" се приравняват с божественото.Високия егрегор не може да дава енергия понеже той самия зависи от тая енергия и я взима от хората за да съществува.Тук писателя на книгата греши. Човека има божествена искра в себе си - тя идва от създателя, за да поддържаме пламъка жив ние получаваме енергия от вселената и земята(енергия получаваме и от храната, но ако тя е с предимство, нивото на собствените вибрации пада).

Чистите хора имат по силни и еднородни вибрации но това не е заради връзката им с паразитното съществуване на егрегора. Чистия човек има за цел да живее само той в тялото си като прогони от себе си демоните които разкъсват неговия живот, тяло и дух.
Тук ти Ултрамарин може да подхвърлиш нещичко от учението на суфизма относно чистотата.
Някой от демоните в демонологиите са егрегори.За съжаление демонологията от наука за същноста за тези създания днес се е превърнала само в начин за практическото им използване.Колкото смешно и странно да звучи до към средновековието демонологията все още е изучавала същноста им докато на по късен етап се променя много.(малко се отклоних от темата)
Има локални егрегори ако имате възможноста да пътувате ще ги усетите.С един приятел пътувахме до чехия и там го попитах усещаш ли какъв е егрегора - той каза нещо като "да определено 'въздуха' тук е друг усещането е много по добро отколкото в България, много по спокойно и красиво.това го усетих още при пътуването като излязохме от сърбия".
В САЩ егрегора зависи пак къде се намираш и не е един и същ навсякъде,но като цяло е готин и не случайно много хора са очаровани от това място.

[venus]

Не съм убедена, че е възможно човек да се изолира от всички егрегори. Докато човек е под влиянието на един егрегор, той не осъзнава това. Как човек се изплъзва от влиянието на егрегора, след като дори не го осъзнава?

Да речем, че може да се изолираме от егрегора на семейството, на университета, на работата, на религията, на съответната страна (това означава да излезем доброволно или да бъдем изхвърлени от тези структури). Следват по-високи егрегори - как човек може да се изолира от егрегора на Земята например? Това означава неговата вибрация да престане да съответства на вибрацията на Земята, което пък е ясно какво означава. Хипотетично е възможно и доста вероятно дори да допуснем, че има един най-висш егрегор, чието осъзнаване може дори да бъде напълно недостъпно за човека.

Всъщност, може би всичко опира до дефиницията за егрегор. Аз под егрегор разбирам, макар и грубо, всяка информационно-енергийна структура и в този смисъл не мисля, че човекът някога, при някакви условия може да бъде напълно независим.

Както и да е, книгата е интересна, защото дава повод за размисъл. Самата аз също не приемам никоя информация за 100% вярна. Но и се убедих, че на "себе си" също не мога да вярвам 100% - след някои странни случки в моя живот, приемам собствените си преценки с особено мнение. Осъзнах, че съм ного далеч от независимостта.. ако тя изобщо съществува.

[venus]

Подвключването към висок егрегор се подготвя достатъчно дълго, обикновено поне година преди момента на първото запознанство започват определени процеси в живота на човека, а и на егрегора. В хармоничен вариант човек усеща определено привличане, което постепенно преминава в любов към една или друга дейност; в сложните случаи човек е обхванат от силно безпокойство или депресия. Високият егрегор провежда с човека определена работа по създаване на предварителна настройка, която се извършва на всички тела, в частност на астралното, менталното и ефирното, т.е. егрегорът настройва човека рационално (умствено), емоционално и енергийно.

Естествено тънката седморка не оставя тези изменения без внимание и се опитва с всякакви средства да премести събирателната точка в своето направление.
Драконът се опитва да припише всички промени на самия себе си ("Ах, колко съм велик!").
Свинята отчаяно капризничи, тъй като ненавижда всякакви промени, защото те са свързани с енергийни разходи.
Бързащият крещи: "Ура! По-бързо! Давай!" и превръща всички действия в невъобразим хаос.
Жълтият се опитва да изопачи предварителния замисъл, така че подвключването да не се извърши там и така, както трябва.
Черният изпраща в човека страх и неувереност.
Змеят превръща всичко във весела цинична игра, опитвайки се да отдели човек от възприемането на тънкостта на произтичащото.
Сивият естествено не вярва на нищо, докато то не се случи.

Първият контакт е много важен и тънката седморка се опитва, както винаги да играе двойна игра. От една страна да прекрати всякакъв контакт, а от друга да узурпира постъпващата от тоя контакт енергия, като основното и оръжие е да профанизира получавания информационно-енергиен поток чрез преместване на събирателната точка в необходимата и позиция.

Първата среща може да протече във връзка с някакво външно събитие - примерно посещение на симфоничен концерт; така и само с вътрешно събитие - религиозно чувство, озарени е и т. н... Змеят в такъв случай отчаяно се извива и всячески профанизира високите вибрации с всички достъпни способи, карайки човек да се смее или осмива там, дето му е необходимо високо духовно отношение. Сивият пък казва - "Неубедително... е и, какво?"

Първият контакт се е състоял, напук на седморката и човек започва да се опитва да влиза в контакт с егрегора, което не му се удава често в началото, но след време подсъзнанието изработва програма, която става по-устойчива и човекът вече може да се включва по свое желание. Което също не става винаги поради наличието на космически цикли на приближаване и отдалечаване, които не зависят нито от човека, нито от егрегора.

[venus]

За седемте тела

От гледна точка на кармичния егрегор главната работа на човека е неговият ежедневен живот, а основните инструменти, които са му дадени в помощ, са неговите тела: физическо, ефирно, астрално, ментално, казуално, будхиално и атманно. Между тези тела съществуват разнообразни вертикални връзки, но всички те живеят свой собствен живот, т.е. в известна степен са автономни и често са несъгласувани, което човек преживява трудно.

Физическото тяло е предмет на изследване от лекари и медицина и с него се занимават спортистите, йогите, специалистите по здравословно хранене и т. н...

Ефирното тяло е енергийната матрица, по която се строи физическото тяло, с него е свързана най-плътната енергетика на човек, нормализираща се или нарушаваща се от храната, общуването със стихиите и сексуалните отношения. Състоянието на ефирното тяло определя жизнения тонус и имунитета.

Астралното тяло е свързано с емоционалната сфера - любов, ненавист, гняв, чувственост и т. нар. Астралното тяло е свързано с повърхностните и бурни емоции - например влюбчивост, но не възвишена или дълбока любов, която засяга и по-високите тела.

Менталното тяло е свързано с разсъдъка, умът в обичайния смисъл на думата и с менталните картини в света на човека. То означава просто способност да се комбинират различни съображения, то не дава възможности за изход нагоре.

Казуалното тяло в него е зашифрована плътната карма на човека, плътното казуално тяло дава предчувствията и предусещането на бъдещи събития, но така също е и плътно свързано с миналото и човек трудно се откъсва от него. То е тяло на вещиците и гадателите, ако е силно, но следва да се отличава силно по природа тяло от съзнателно управлявано силно тяло. Силно, но лошо управлявано казуално тяло е присъщо на вещици-гадателки и магове-манипулатори, около които вечно се вихрят потоци плътна карма и които влияят несъмнено на чуждите съдби, но не могат да контролират резултатите. Силно управляваното казуално тяло дава маг-жрец, крупен бизнесмен или предсказател, който може непосредствено да влияе на тънките планове, но без да предизвиква кармични смущения в тях. Слабото казуално тяло обаче невинаги означава ниска духовност или малка реализационна власт - някои магове работят директно на будхиален план.

Будхиално тяло съдържа информация за тънката карма, т.е. основните сюжети, в съответствие с които се развиват плътните събития. То представлява интересе за психолози, учители, духовници и политици, стремящи се да променят фундаментални психически структури в човека и по този начин и външните жизнени сюжети.
Около човек със силно будхиално тяло възниква характерно екзистенциално-психологическо напрежение, в което околните губят обикновените си защити и започват да говорят за психологическите си трудности, съмнителни жизнени позиции, проблеми в развитието си и т. н... Срещите с такъв човек могат да изменят коренно жизнения път, но преди това се получава пълна промяна на характера и световъзприятието. В орбитата на такъв човек най-често попадат хора в дълбока криза и той може да им помогне или не в зависимост от неговото собствено ниво на владеене на будхиалното си тяло, което е невъзможно без помощ от висок егрегор. Такъв човек може добре да види тънката карма и психологическите предпоставки на околните обикновено вижда като на длан.

Атманното тяло е обвивка на духа, на висшето Аз, Атмана или искрата на Абсолюта в човека. Там е зашифрована мисията на човека за дадения живот, висшите идеали и фундаменталните жизнени позиции.

Основна болест на съвремието е прекомерното уродливо развитие и отдаване на внимание на менталното тяло, което на практика измества всички останали тела и вместо самият човек, остава да живее неговият псевдо-ментален отпечатък, изземвайки всички функции на останалите тела - т.е. създава се ментален човек - бездуховен, безтелесен и безчувствен, който живее живота вместо истинския.

[venus]

Тънката тройка

Всеки човек в течение на живота си се съпровожда от три тънки фигури (много по-тънки от тънката седморка), явяващи се посланници на трите главни егрегора. Тези същности съответстват на далеч по-дълбоки програми в подсъзнанието.


Първият егрегор изпраща Личен демон, на която във вътрешния свят на човека съответства Вътрешният враг.

Егрегорът на волята изпраща Личния демон за външно акцентиране на вътрешните му най-актуални за момента проблеми. Логиката на Личния демон е много трудно да се разбере рационално, т.е. да бъде моделиран адекватно в менталното тяло, тъй като демонът работи с програми на подсъзнанието, практически недостъпни на човека и често човекът остава убеден, че Владетелите на Кармата са в най-добрия случай методични садисти.

Понякога мисията, която човек трябва да изпълни в настоящия си живот, не изисква от него кардинална пренастройка на психиката и усвояването на качествено нови области на положение на събирателната точка, и тогава той може да преживее живота си, без да усети нито веднъж леденото дихание на Личния си демон. Обаче като правило човек все пак се натъква на необходимостта кардинално да промени мнението си и начина си на виждане на света и себе си и тогава в действие влиза Вътрешният враг, който призовава Личния демон и обстоятелствата от външния и вътрешния живот започват буквално да влачат за косите събирателната точка в качествено ново за нея положение, независимо от отчаяното съпротивление на човека. Тук от него реално се изисква много повече, отколкото той си мисли и отколкото му се иска.

Кармата изисква силно преместване на събирателната точка и докато това не стане, демонът не слиза от него, а в случаи на силно съпротивление започват необратими загуби.

***

Вторият егрегор изпраща Любяща душа, която най-често не е проявена във времето на живота.

У всеки човек има душа от противоположния пол, която го обича, но най-често тя не е въплътена в никой друг. Като се стреми да изрази своята любов към жената, нейната (мъжка) Любяща Душа намира в пространството подходящ мъж и вселява в него любов към тази жена, като има предвид, че той ще я изрази, при което самата форма, както и най-подходящите знаци на внимание, включително интимните ласки, Любящата Душа на жената подсказва на влюбения мъж съвършено точно: у нея възниква впечатление, че той винаги я е познавал.

Поради това любовта, която човек изпитва към различни представители на другия пол, винаги е специфична: в него я пробуждат различни Души, а чувствата, получени от другите, винаги по нещо са еднакви - това е любов на една и съща Любяща Душа.

***

Третият егрегор изпраща Ангел-информатор, който му помага в осъществяването на директна връзка с кармичния егрегор.

Ангелът-информатор има за задача да доведе съществената информация до човека, но не и да го убеждава в нейната истинност.
Във външния свят Ангелът-информатор изпраща на човека хора, книги и други източници на важна информация и поставя акценти на събитията по такъв начин, че на човека да му стане ясен тънкият смисъл на събитията в живота му. Развитият човек умее да чете не само собствените си знаци, но и тези на другите хора.

***

Тънката седморка е в непрекъсната борба с тънката тройка, стремейки се да я изолира или да изсмуче енергията и. Например при появата на Личният демон, незабавно излиза напред драконът и започва да говори: "Човек това звучи гордо! А ти си микрокосмос, вселена, безсмъртен дух, винаги съществуващ и нетленен. Всички учители са в теб и няма какво да учиш!"



Вниманието


Културата на казуалното тяло или т. нар. култура на поведението на човека в казуалния поток, се състои от два основни момента. Първо - умението да редактира този поток, т.е. грамотно и несъздавайки особени вихри да формира събития, над които има контрол; и второ - умение внимателно да чете (възприема) потока събития около себе си, който не изисква незабавна казуална реакция (т.е. конкретна постъпка). Втората част е изобщо оставена без внимание от страна на хората и възпитанието.

Въобще въпросът на какво трябва да се обръща внимание е ясен само на постовите полицаи и на ниските егрегори.

Високите егрегори винаги оставят на човека известна свобода в избора на внимание, но това не значи, че той им е безразличен. Като цяло колкото е по-високо служенето, толкова е по-широко възприятието на човека и богат потокът на събития, минаващ през него.

Хората по правило доста лекомислено се отнасят към собственото си внимание, неразбирайки, че "случайно" да не забележиш или да изпуснеш нещо е невъзможно: това винаги означава, че човек е бил настроен на егрегор, който му е затворил очите, т.е. поместил го е в собствената си реалност, където даденото събитие просто липсва.
Тук трябва да обърна внимание, че за егрегора е много по-важно вниманието на човек, отколкото неговите постъпки.

[venus]

Връзката с тънките светове

Умението да се мисли по природата си е интуитивно; движението на вниманието по менталния план на тънките светове се осъществява чрез програми на подсъзнанието. Съзнателно може да се възпита единствено дисциплината на ума, т.е. по някакъв начин да се ограничат неговите блуждания; затова служат формалните методи, в частност формалната логика. Подсъзнанието създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответните образи.

Всяко общуване на човек с тънките светове се състои в това - човек задава въпрос (не обезателно в словесна форма) и предава управлението на подсъзнанието, което отправя вниманието към съответната област в тънките светове, получава оттам определен информационно-енергетичен квант и интерпретира получената информация на достъпен нему език; резултатът от тази интерпретация в един или друг трансформиран вид постъпва в съзнанието.

Разбираемо е, че езикът, на който подсъзнанието приема информация от тънките светове, има първостепенно значение.
Първо – човек получава отговори само на ония въпроси, които задава.
Второ – в отговорите винаги има някаква допълнителна информация, несвързана непосредствено с въпроса, но явяваща се намек за по-нататъшната посока на действие.

Основната функция на съзнанието е управлението на вниманието, може даже да се каже, че това е неговата единствена функция.

На практика процесът на взаимодействие както с външния, така и с вътрешния свят, се състои от два етапа. На първия човек решава (съзнателно или несъзнателно) на какво трябва да обърне внимание и какво да погледне, да докосне, да помирише - когато става въпрос за външния свят, и за какво да помисли - при вътрешния свят.
На втория етап човек получава отговор от подсъзнанието във формата на усещане или появила се мисъл, които се регистрират от съзнанието му (но по никакъв начин не се пораждат от него).

Именно така протича, в частност, процесът на мислене: избор на въпрос (който човек задава на самия себе си, така да се каже - в пространството), следва превключване на вниманието на възприятията отвътре и мигновено откровение-отговор - възникваща сякаш отникъде мисъл. Доколкото отговорът никога не е точен, а съдържа само указание на някаква област, където би трябвало да лежи отговорът, съзнанието отчита получената информация, уточнява въпроса, получава втори отговор и т. н., докато човек не получи удовлетворяваща го информация или не се разочарова от въпросите си.

В действителност човек трябва да се приведе в състояние на готовност да получи отговора, предварително съсредоточавайки вниманието си на определен проблем; думите служат като спомагателно средство.

Въпреки че откровението не отговаря обикновено точно на зададения въпрос (макар и заради това, че въпросът е некоректен, а човекът не владее езика, на който може да получи адекватен отговор), той непременно съдържа някаква допълнителна информация, касаеща поставения въпрос, т.е. нещо, за което човекът не е питал, но на него му се дава така да се каже безплатна информация за допълнително размишление. Когато той се замисли, реално се получава следното: вниманието се предава на програма на подсъзнанието, което го отправя в определено място в тънките светове и извлича оттам наличната енергетична информация (субективно това може да се преживява различно – в главата на човека се появява някаква мисъл, обхваща го някакво желание, усеща импулс и т. н...)

Съзнанието няма пряк достъп до тънките светове, то непременно трябва да се възползва от някаква програма на подсъзнаието.



Творчеството


Творчеството по идеята на еволюцията е основният закон на живота и дейността на цялата Вселена, започвайки от елементарната частица и стигайки до Буда. Еволюционният поток включва целия човешки живот и затова човек твори непрекъснато, отделен е въпросът как го прави - като занаятчия, използвайки клишета и щампи, или като майстор, влагайки цялата си душа.

Добре известно е, че трябва цял живот да се учиш и усъвършенстваш; обаче художникът, пробил през слоя обществени щампи и придобил собствен стил (минималното условие за творчество), получава достъп до някакъв слой от тънкия свят и след това може цял живот да експлоатира този слой, и никой няма да го упрекне за това, защото това са авторски творби, не щампи. Обаче всъщност за него това вече само едни щампи, т.е. продукция на една и съща програма на подсъзнанието, създадена някога в младостта.

В същото време човек, който не е създал нищо обществено значимо, но не живее по стандартите, с който не е скучно, защото той не се повтаря, който има нешаблонно възприятие, който постоянно се променя вътрешно – на такъв човек обществото не гледа като на творец, въпреки че точно той е истинският творец на еволюцията за разлика от гореописания художник.

Както и всеки човек, художникът има его и дух. И плодовете на неговото творческо вдъхновение силно зависят от това под какво влияние се е намирала програмата на подсъзнанието, която е отчитала информацията от тънките светове и освен това – от коя точно област там. И ако художникът не е в състояние да открие висшето си Аз, остава низшето Аз, тоест егото. И човек се задълбава в тънките светове на нивото на своето его и предоставя на обществеността своите лични проблеми, терзания и комплекси. При това той плува по достатъчно замърсен егрегор, по който го водят съответните програми на подсъзнанието му. Последното изобщо не значи, че произведението няма да бъде талантливо, но да се чете ще е противно: в дадения случай ролята на творчеството се е свела до изливане на душевна помия върху главата на публиката.

Когато той се замисли, реално се случва следното: вниманието се прехвърля на програма от подсъзнанието, която го насочва към определено място на тънкия свят и отчита наличната там информация. Тук следва да подчертаем, че мислите по същността си са регистриране от човешкото внимание на обективно съществуващи в тънкия свят мисълформи. Така наречените баналности са мисли, съответстващи на мисълформи, разположени в най-ниските общодостъпни слоеве на тънките светове. Тези мисълформи са по-тежки и по-леко се регистрират от вниманието.

[venus]

Този клип е добър пример за това колко имагинерна е границата между "реалност" и "илюзия".

Доколко можем да се доверим на ума си? Доколко зависим от себе си?

http://www.youtube.com/v/QbKw0_v2clo&hl=en&fs=1

[Trismegist]

Venus дала си чудесна информация.Самата тема е много дълбока естествено.

Интересна е тази книга и се чудя - каква градация на понятия има.
Авторът ползва термините събирателна точка и микрокосмос,които не са толкова прости за разбиране,за човек който не е запознат с някои други литератури.

Наистина ние хората имаме свойството да одушевяваме разни неща - които пък "одушевяват" нас и така се получава един кръговрат от собствени действия и последствия.
По правило всяка мисъл е живо същество и се унищожава от защитните системи на битието,естествено при положение,че не е надскочила някои норми.

Едва ли можем да сложим всичко под един знаметнател - Бог и Земята не можем да ги приравним към второ и третостепенните егрегори.В смисъл,че Бог е самата първопричина и източник на безкрайна енергия,която оживява Земята а Земята оживява формите върху нея и така на принципа - предай нататък и ние можем да пръскаме "джобните" си за какви ли не глупости.

И все пак ние хората имаме изход от робството на егрегорите,но затова е нужно да се посветим изцяло на това.
Може да се излезе и от магнитното поле на нашата планета.Представата ми обаче за целия процес и ивънредно оскъдна.

Като основна база за изстрелване от света е нужно акомулирането на повече лична сила или енергия.Преди обаче да се научим как се натрупва е нужно да се научим,как да не я харчим.Като главния и смукач са различните му паразитни егрегорчета.

- Енергията има свойството да се натрупва.Ние я събираме от пространството и този процес изглежда неизбежен.
А какво ли би станало ако не я харчихме постоянно?За какъв ли проект можем да използваме натрупаната енергия
Определено силата ни може да изтече от мисловните ни контакти с различни центрове....

Но да не забравяме и възможността за съществуването на други паразитни същтности освен Егрегорите.
Акцентирам върху тъй-наречените "ЛЕТАЧИ".Същества ,които според древните магьосници произлизат от самата вселена и са вид хищтници спрямо човак например.Те нямат нищо общо с егрегорите а са си живи същества поне доколкото разбирам.Тяхната високоорганизирана "общтност" - инсталира своите програми сред хората.
Според древните магьосници те са ни дали настоящето мислене,като ни живеят с техните си "мозъци".
С други думи всичко,което си мислим е това,което си мислят те.Но контролният пункт на тези мисли не е у нас а у тях и точно по този начин ни изчерпват енергията,като ни оставят точно толкова колкото да съществуваме,за да не загубят снабтителя си на енергия.

Мисленето ни е аналитично - както пишеше и по-горе в публикуваното от Vnus - сами си задаваме въпроси на които си отговаряме.Или сами си измисляме хипотези,които сами си доказваме за верни.Не е ли това превъзходен начин за манипулация?Кастанеда казва още - лошото е,че четем книги написани от "ЛЕТАЧИ".Те са създали религиите и всичките им подобни институции.
Мисля,че се свързват с човека към - 11 - 12 годишна възраст.Съответната "дружба" детето получава и като наследство от родителите - тъй като на тази възраст е чувствително свързано с тях.
Принципа на инсталация на един летача е с някакви енергийни пипла докосващи енергийните ни центрове.Всяка съпротива и бунт срещу опоменатото робство се потушава а на негово ямсто идват отешителните и оправдатели милси - не се противи срещу това,че те ядем.Остави се да бъдеш яден - роптай срещу жена си срещу хората и срещу правителството.
Още подобно на летачите,ние сме подчинили и животните,като ги затваряме в клетки и ги дресираме.Причината за това е,че моделът ни намислене идва от самите летачи.Можем по себе си да забележим,че нашето мислене и хищтническо и плячкосва всичко слагайки го в рамка - затваряйки го!

НЯМА ДА СЕ ОЧУДЯ АКО САМИТЕ ТЕ НИ ДАВАТ ЦЯЛАТА ТАЗИ ПОДРОБНА НАУКА ЗА ЕГРЕГОРИТЕ И КАРМАТА.Или най -малкото я преправят.
Древните магьосници открил и начин за неотрализиране на чуждата инсталация.Открили,че чрез "ДИСЦИПЛИНА"
на мислите около глаата на човек се образува определено сияние,което става безвкусно за летачите.Това доста ни напомня за нимбовете на светиите изрисувани по иконите.
Инсталацията на "ЛЕТАЧИТЕ" се посочва и като причина за това да не изпитваме тъй - наречения проблясък при оргазъм.Още яденето на повече сладко било маневра на тези същества да прикрият факта,че имаме твърде оскъдни запаси от енергия поради нейното изсмукване.Захарта била кристали от чиста енергия,която бързо се разтваряла и усвоява от организма и ни създава илюзията за висок енергиен запас.

След,като човек успее да се освободи от ЛЕТАЧА му остава само собствената апаратура на душата,която е,като истински новобранец без собствени опитности,тъй като досега почти никога не е била ползвана.
Нещо,като очите на Нео,който се събуди в реалния сват извън матрицата.


АБЕ VENUS дай го пак тоя линк с клипа,че нещо не е получил.Стана ми любопитно.

[degagement]

Венус, не е по темата първо, за което се извинявам.
Исках да подчертая, че в книгите на Зеланд намерих обяснения на принципи, дадени ясно и разбираемо - без недомлъвки и изкривявания, както в повечето системи. Добри са и за начинаещи и за напреднали. Да не говорим, че някои от нещата ми проработиха в интервал от няколко часа.

[Lord Voldemor]

Темата за егрегорите(ЕГ)или махалата е вечно актуална.Съществуват не малко мнения относно тях,като често пъти те са концептуално противоположни.Безспорно тук е,че всички хора, НЕ получили просветление са под тяхно влияние.Колкото е по-занижено(успокоено)егото,толкова по-малко сме подвластни на егрегоричните инволтации.ЕГ е ,,сляп'' за лишеният от его,тъй като въпросния щастливец си е самодостатъчен,и не е плен на желанията,вменени му ОТВЪН.Единственото което ЕГ може да направи относно такъв човек,са спорадични инволтации в/у хора от неговото обкръжение,с цел да бъде нарушен балансът му,и той евентуално да се завърне на ,,хранилката''.
Какво всъщтност ни дават ЕГ?Не и нещо което не можем да осъществим със собствени сили.Н-р когато започнах да оперирам е Рейки за пръв път,естествено бях попаднал под влиянието на съответния ЕГ(тогава още не знах какво точно е това).Обаче бързо съумах да се отстраня от него,създавайки собствен подход към лечението...резултатите ми се удвоиха.Именно поради отказът ми да захранвам този висок ЕГ и да се справям сам,успях да достигна до системи,надграждащи(превъзхождащи)Рейки.
Не съм Просветлен,и през ежедневието съм под влияние на обичайните за хората ЕГ,НО когато се пристъпя към РАБОТА,никакви ЕГ няма.Само аз и ,,обекта''.Логично,това постепено води към все по-голямо освобождаване.
Нека не забравяме,че не ЕГ са творците ни,а ние техните.Обвързването обаче,особено с високи ЕГ може да доведе до пълна зависимост.Така идва момент,когато малко по-малко закърняват духовните сили на човека,и той изпада в тотална зависимост от съответния ЕГ.
Накрая ще споделя и едно мое усещане...Дейността на егрегорите нарушава балансът на Земята.Самия Планетен Дух е в конфликт с тях,но поради определени причини не му е позволено да ги смачка.
Тук имат връзка и демоните за които говорих-те винаги са на страната на Планетния Дух.

[Lord Voldemor]

Докато препрочитех темата,видях още нещо,което да допълня.
Според моето усещане,причината за възникването на ЕГ е следствие минали Еволюционни Планове,когато са съществували само високи егрегори(ЕГ).Функцията им е била да съпътстват на ментален,астрален,етерен и пр. планове ранните обитатели на Земята,различни от хомо сапиенс съдествайки като проводници между Божественият свят и Земния.Активността им е започнала след Поларианската раса,т.е при Хиперборейската,Лемурийската и Атлантска раси.
По отношение на Арийската раса,следствие на обособилата се вече специфика-характерна с по-сложен АЗ-се е стигнало до постепената поява на ниските ЕГ-до преди това не е имало база за тяхното съществуване,тъй като човекът е притежавал силно вътрешно зрение,и е нямало предпоставки да допусне такива паразитни същтности.Фактически високите ЕГ според мен са с намалени ,,правомощия''поради вече еволюционно напредналата човешка душа-доказателство кога това е започнало са примерите на хора,постигнали Просветление.На такъв човек ЕГ не може да въздейства,не може да му подава инструкции,нито да го ,,възнаграждава''.
Какво би станало,ако всички хора получат Просветление?За ЕГ няма да остане източник за храна(те могат да се пренасочат примерно към животните,но нивото им неимоверно ще спадне от това).За това,ЕГ по-скоро се явяват пречка за нас,за да запазят своето съществуване.
Какви са взаимоотношенията м/у висок егрегор(в добрия случай) и един човек?ЕГ подава инструкции,като по този начин направлява волята на човека-и то коварно,чрез фини и трудно доловими знаци и пр.което кара индивида да си мисли,че това е част от изпитанието.В замяна на осъществената воля на ЕГ,човекът бива възнаграден според заслугите си.Тази ,,награда''обаче е прекалено недостойна.Създателят е един,и част от него е въплътена в човека.Вместо да служи на една сила(и по този начин служейки и пряко на себе си),най-висша и чиста,част от самия него,то в замяна на някои услуги човек преминава към служба на множество ЕГ,като раболепно отделя своя енергиен дан.Това не би било толкова негативно,ако ЕГ се засищаха с минимално количество енергия-само че се стига до там,че хората отделят едва ли не цялата си енергия и внимание на безбройните егрегорични инволтации-замислете се каква част от деня и нощта,от мислите и действията ви постоянно се изразходват за несъществени проблеми,удоволствия и т.н

[Trismegist]

Лорд Волдемор - Много си прав, отностно недостатъчността на колиеството енергия за Егрегорите.
Всъщтност те могат да растат до безкрайност и ако днеска им дадеш 5 утре ще им даваш по 10, тоест, хората просто трябва да се откажат ряско и решително от това да продължават в грешната посока, каквото и да им коства това.

Нямат друг избор!А тази тема ще ства все по-актуална за човечеството в идващите дни или години, както и тази за победата над смъртта.И това е защото сроковете се изчерпват, а ние сме на война а не на поивка в тези ниски нива на съществуване.В крайна сметка - висшата природа трябва и ще възтържествува над низшата.На каквато и цена да е това.Ние ще трябва да се обединим, да се събудим и да победим тези структури, които сега ни разделят един друг,по много извратен начин.

[Lord Voldemor]

Това,което наблюдаваме по света-повсеместна ескалациия на насилие-от военно и природно естество-определено вещае настъпването на нова парадигма-по един или друг начин.Упадъкът на старите ,,богове''-егрегори е неизбежно,всичко е под Вселенското влияние на Алхимичните процеси-веществата преминават от едно състояние в друго,образувайки нови информационни струкури.Претопяването на Старите пантеони ще намира все по-нов израз в съвремените представи за изкуство и религия.Никога преди старите обичаи и порядки не са били подлагани на по-обстоен анализ и критика(научно теоретичен и лабораторно проверим).В масов аспект разбира се,неизбежно мистичният елемент сематично се изкривява през призмата на суеверно обусловените ,,сигнали'',поделяйки значението на ритуалите подобно на Варо-ди серти,и ин дисерти-т.е познати(по предзнаначение) и непознати.
Новите комуникационни възможности разклащат такива отдавна не непроменяни религиозно-идеологически структури в исляма,Китай та до Северна Корея.Това ще доведе-и вече довежда до масивна загуба на ,,поклоници'' за определени егрегори.
Връзката със старите богове ще става все по-слаба,защото всичко в този диалектичен,биполярен свят има своя лимитизиран срок на съществуване.