Сие Мъдро Учение посвещавам на своите другари: [...всеки да замести с каквото реши...]
Лотос
1. Мързел
Изразява се с една-единствена мисъл: "аз съм як пич, но нещо ме помръзва..." Тази мисъл има куп разновидности: "Аз разбирам, аз мога, аз успявам, аз искам, но ей на мързела, пустия, ме подвежда..." Това е най-распространената Болест, донасяща най-разрушителните последствия. Разрушителна е в този смисъл, че чудесата все си се случват - хоп! - и човек под формата на Чудесен Подарък получава някакво голямо Нещо, намира нужния човек, намира нужния ресурс, попада в потака на неочавания късмет и тем подобно, но мързела убива възможностите на този Подарък до корен. Да, Чудото се случва, но те е като призива: "Давай, пич! От теб се иска само незначително да надминеш това ниво, на което се намираш. Действай!" Но мързела, пустия... Тъй че тук аз искам да кажа, че мързелът е хитра измислица на интелекта, целта на която се явява съхранението на нашата стара формы. Аз, виждате ли, съм готин, но имам една малка слабост (не зависеща, тъй да се каже, от мен) - това е моят мързел. Мързелът идва - и край. Но тази концепция много трудно се приема, защото излиза, че всеки път ти не само "можеш, но мързела пречи", а ти "НЕ МОЖЕШ", "НЕ УМЕЕШ", "НЕ РАЗБИРАШ".
2. Невнимателност
Невнимателност ккъм малките промени. Малките промени - това е сигнал за приближаването на същите такива, но по-големи изменения. Добре е да се учиш върху малки неща - това е най-ефективният път на обучение. Научи се правилно да миеш чинии и ще се научиш правилно да строиш градове. Невнимателността довежда до това, че човек не забелязва, че постоянно настъпва греблото, чак докато от поредния удар на железното гребло главата му не се разцепи на две. Всяко явление се появява в живота на човека като малко. Докато то е малко, може лесно да се управлява. После то пораства и излиза из-под контрол. Така човек попада в ситуациата "обстоятелствата ме принудиха". Това е още една базова съвременна Болест - "аз бих могъл, но ето че обстоятелствата не позволяват". Тук "обстоятелствата" се представят отново ката нещо странично, като нещо не мен създадено.
Невнимателността става причина за още една голяма беда - липсата на нужното количество сили. Именно невнимателността ни кара дапрахосваме силите си на дела, които трябваше да се направят още вчера, когато ситуацията беше подходяща, а не днес, когато е вече късно, но не може да не се направи, защото главата е вече сцепена, а без нея не може да се вижее. Така човек непрекъснато се занимава със вчерашни дела и никогда не се занимава със днешните
3. Тесногледството
Изрязава се в тове, че човек искренно вярва, че компютрите растат по дърветата. Че татко винаги има пари. Че съществува такава работа, където нищо не трябва да правиш, но може да получаваш всичко. Че другите знаят по-добре, как се прави това, което аз не мога. Че е достатъчно само да получиш нужната тдреболия и край - живота ще се подреди. Че трябва още съвсееем мъничко да се почака и всичко ще се подреди от само себе си. Именно тесногледството не ни позволява да видим, че питките се пекат от реални хора, а не от "някой-си там", че вестниците се правят също от реални хора, а не от безсрамни папараци, че катаджията си има реални деца, за които се грижи, че грубияна в автобуса - това си ти самият, само че изморен и обиден. Тесногледството поражда неблагодарност. Човек не отличава Чудесния Подарък от потока на другите идващи неща.
(очаквайте продължение... докато станат 8