Човекът

[venus]

Предполага се, че Вселената е започнала развитието си като фино енергийно поле - съзидателната енергия, която наричаме още Любов и Бог, и която при определени условия добива и материално проявление. Имайки предвид двойствената природа на елементарните частици, които изграждат материята, реалността вероятно е океан от вълни с определена честота, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат по този начин познатите ни материални обекти, които изграждат нашия свят.

Като дете на Вселената, човекът има също енергийна основа - 7 енергийни тела (на които се падат около 97% от същността на човека) и енергийни центрове (чакри) и физическо тяло (3%). Днес вече няма съмнение, че структурата и функцията на физическото тяло се определят от структурата и функцията на енергийните тела на човека, които в общ смисъл се означават като душа, подсъзнание и карма.

Душата на човека се формира в продължение на няколко живота от любовта на родителите. Логично, тя приема енергетичните характеристики на душите на родителите и особено на майката. Формирането на тялото на детето представлява процес на материализиране на мисъл-формата на любовта на родителите.

Душата (подсъзнанието) представлява енергийната основа на човека – неговите най-дълбоки чувства, инстинкти и поведенчески модели. Целта на духовното развитие на човека е повишение на вибрационното ниво на неговата душа до достигане на максималното - Любовта. В известен смисъл, всички чувства на човека могат да се определят като степен на Любов. Ето една схема (Е. и Дж. Хикс), която добре онагледява това:

1. Радост/ Знание/ Сила/ Свобода/ Любов/ Признателност
2. Страст
3. Ентусиазъм/ Нетърпение/ Щастие
4. Положително очакване /Вяра
5. Оптимизъм
6. Надежда
7. Задоволство
8. Скука
9. Песимизъм
10. Неудовлетвореност/ Раздразнение/ Нетърпение
11. Претовареност
12. Разочарование
13. Съмнение
14. Тревога
15. Обвиняване
16. Обезсърчаване
17. Гняв
18. Отмъстителност
19. Омраза/ Ярост
20. Завист
21. Несигурност/ Вина/ Нищожност
22. Страх/ Скръб/ Депресия/ Отчаяние/ Безсилие

Колкото е по-високо базалното вибрационно ниво на душата, толкова по-напреднала е тя по пътя на развитието си. Имайки предвид честотата на съзидателната енергия, ясно е, че човек, който има друга вибрационна честота не би могъл да резонира хармонично с Вселената и ще бъде "подсетен" за това чрез неприятности, болести или преждевременна смърт. Организмът унищожава раковата клетка. Излъчването на позитивна енергия и любов от друга страна води до резонанс на честотите, което в реалния живот се проявява като благоприятно протичане на събитията в живота, с минимални трусове и неприятности.

Известен факт е, че след настъпване на клинична смърт човекът преживява отново живота си - като на филм, с най-малки детайли. Интересното обаче е това, че хората отново преживяват всичките си емоции, но не само своите, а и на другите хора, с които са общували - чувстват щастието и болката, която са причинили на другите с постъпките си и тези усещания са много остри. Те обаче никога не са съдени от съществата от светлина, а са чувствали само любов. Единственото осъждане е самоосъждането и възниква само от собствените чувства на вина и разкаяние у пребивавалите в отвъдния свят. Когато пътешествениците в отвъдното се питали дали някое извършено от тях действие е било правилно или погрешно, съществата отвръщали на техните съмнения само с един въпрос: От любов ли го направихте? Беше ли любовта вашият мотив?

Преди поредното прераждане, на място "извън времето и пространството", душите планират основните събития в следващия си живот. При това те са в особено състояние на съзнанието - имат остро самосъзнание и са извисени в морален и нравствен смисъл, нямат способността да оправдават своите провали и злодеяния, а виждат себе си с абсолютна честност. Те избират да се преродят заедно с хора, към които са прегрешили в някой предишен живот, така че да имат възможността да поправят своите действия. Планират приятни срещи със „сродни души", хора, с които те са имали любовни и взаимно благотворни отношения в течение на много животи. А също правят списък със „случайни" събития, за да получат и други уроци и да осъществят други цели. И макар материалните условия, в които живее човек, да се менят значително от живот в живот, неговото морално поведение, интереси, влечения и нагласи си остават същите (М. Толбът).

Изглежда логично това да е механизмът и на кармата. От нас се очаква да се научим да реагираме с любов на всяка ситуация. Всяка негативна емоция, когато и твърде силна или твърде продължителна, прониква в подсъзнанието ни, формира стабилна програма, "зарежда ни отрицателно" и ни създава проблеми. Които в крайна сметка пак трябва да разрешаваме с любов. Като под любов се разбира безусловна любов - любов без претенции към света.

„Ние сме това, което мислим - казва Буда. - Всичко, което сме, възниква в мислите ни. С нашите мисли ние сътворяваме света. Както човек действа, такъв става. Каквито са желанията му, такава е съдбата му".

Това е пъзелът, който аз сглобих въз основа на прочетените книги, разговори с познати хора с подобен опит и личния ми опит. Ще ми бъде интересно да чуя и други гледни точки по тази тема, която съм сигурна, че интересува всеки от нас.

[venus]

СТО БОЛЕСТИ

Има 100 принципа за предпазване от болести и за икономисване на психическа енергия, описани в “Седем книги от облачната библиотека”

1. Да не знаеш постоянство, ту да се радваш, ту да се гневиш, това е болест
2. Да забравиш дълга си и да се стремиш към изгода, това е болест
3. Да обичаш чувствените наслади и разрушаваш своята потенция, това е болест
4. Да бъдеш краен в обичта си и безкрайно да се привързваш, това е болест (“Който върви след мен трябва да забрави майка си, баща си” – Христос)
5. Мразейки, да желаеш някому смърт, това е болест
6. В разпуснатост и алчност да правиш грешки, които не забелязваш, това е болест
7. Да хулиш хората и хвалиш себе си, това е болест
8. Да променяш отношението си към нещата все в своя полза, това е болест
9. Да си твърде разговорлив и да обичаш да бъбриш, това е болест
10. Да изпитваш радост, когато преследваш сгрешилия, това е болест

11. Да се кичиш със знанията си и да презираш другите за незнанието им, това е болест
12. Да използваш положението си, властта си, за да твориш произвол, това е болест
13. Да считаш, че все хората са неправи, а ти си прав, това е болест
14. Да обиждаш и се отнасяш небрежно към слабите и беззащитните същества, това е болест
15. Със сила да побеждаваш хората, това е болест
16. Да мързелуваш, когато усещаш, че имаш власт и сила, това е болест
17. Да се стремиш в речи да оборваш хората, това е болест
18. Като вземеш заем, да забравиш да го върнеш, това е болест
19. Да смяташ, че хората са неправедни и да говориш за своята праведност, това е болест
20. С прямотата си да травмираш хората, това е болест

21. Да не обичаш хората, да обичаш само себе си, това е болест
22. И в добро настроение, и в гняв да хвалиш себе си, това е болест
23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър, това е болест
24. Когато извършиш достойна постъпка, да се самоизтъкваш, това е болест
25. Да търсиш недостатъците на известни хора, това е болест
26. Да се оплакваш, че се налага да се трудиш, това е болест
27. Илюзиите да приемаш за реалност, това е болест
28. Да се радваш на грешките на другите, това е болест
29. Да се перчиш пред хората с богатство, това е болест
30. Роден във високопоставено семейство, да презираш хората заради ниското им положение, това е болест

31. Ако си беден, да завиждаш на богатите, това е болест
32. Ако си на ниско положение, да говориш лошо за тези с високо положение, това е болест
33. В стремежа си да предразположиш към себе си някои хора, като клеветиш други, това е болест
34. Да изтъкваш себе си чрез своя морал, това е болест
35. Да постигаш успех, нанасяйки поражение на други, това е болест
36. Заради користни подбуди да нарушаваш справедливостта, това е болест
37. Заради самовлюбеност да не виждаш истинския смисъл на нещата, това е болест
38. Да съхраняваш своята безопасност за сметка на други хора, които заради това се оказват в опасност, това е болест
39. Да си ревнив, това е болест
40. Заради избухливост да изпадаш в противоречие с околните, това е болест

41. Много да мразиш и малко да обичаш, това е болест
42. Постоянно да обсъждаш що е истина и що е неистина, това е болест
43. Да прехвърляш отговорността върху другите, това е болест
44. Да отхвърляш същността и да се пристрастяваш към външното, това е болест
45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите, това е болест
46. Да смяташ, че хората лъжат и да вярваш само на себе си, това е болест
47. Когато помагаш на хората, да се надяваш, че ще бъдеш възнаграден, това е болест
48. Да порицаваш хората за това, че не са те облагодетелствали, това е болест
49. Да споделиш нещо с човек и после да се разкайваш за това, това е болест
50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит, това е болест

51. Да ругаеш и псуваш каквито и да са живи същества, това е болест
52. С магии да причиняваш вреда някому, това е болест
53. Да порицаваш и ругаеш талантливите, това е болест
54. Да не обичаш хората за това, че те надминават в нещо, това е болест
55. Да се пристрастяваш към разни лекове и магически отвари, това е болест
56. Да нямаш равновесие в сърцето си, това е болест
57. Да връщаш мислите си към стари обиди, това е болест
58. Да създаваш много шум по повод на някакви способности, това е болест
59. Да не приемаш увещания и критики, това е болест
60. Чрез помощта на официални жалби да побеждаваш някого, това е болест

61. Да беседваш с глупак, това е болест
62. В тежка ситуация да постъпваш лекомислено, това е болест
63. Да подстрекаваш към беззаконие, това е болест
64. Да обичаш другите да те смятат за прав, това е болест
65. Много да се съмняваш и малко да вярваш, това е болест
66. Да се смееш над побъркани и припадащи, това е болест
67. Ако седиш разпасан без спазване на ритуала, това е болест (имат се предвид природните закономерности, връзките с другите хора, благоприличието, нормите за поведение)
68. Да изговаряш грозни думи и да имаш зъл език, това е болест
69. С презрение и небрежност да се отнасяш към стари хора и малки деца, това е болест
70. Да имаш злобно отношение и некрасиво поведение, това е болест

71. През цялото време да се отмяташ и да нямаш собствено мнение, това е болест
72. Да си твърде привързан към веселби и шеги (разсейва енергията) , това е болест
73. Да обичаш да ограничаваш хората, това е болест
74. Да си хитър и лукав, това е болест
75. Да действаш чрез лъжа, за да получиш нещо, това е болест
76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания, това е болест
77. Да буйстваш и безчинстваш пиян, това е болест
78. Да ругаеш и сквернословиш по повод на вятъра и дъжда, това е болест
79. Да искаш да убиеш някого заради зли думи, това е болест
80. Да подбуждаш към прекъсване на бременността, това е болест

81. Да се намесваш в чужди работи, това е болест (не контролирай делата на другите)
82. Да не се вслушваш и в противоположното мнение, това е болест
83. Да си взел дълг и да се криеш от кредиторите, това е болест
84. Любовта към резки откази, това е болест (отношенията с хората е изкуство – то е
като да играеш “тай дзи чуан” /бойно изкуство/ с плавни движения; същото да бъде в мислите, в духа и поведението; 20% от думите ти трябва да могат да се върнат назад; да променяш и за себе си ситуацията и да не обидиш другите)
85. Настойчиво да приставаш към жените, това е болест (да изискваш да те приемат; да има достойнство, разум, за да не се разглезва единият пол и отношенията да загубят хармоничността си; отнася се и към собственото издигане)
86. Поради стари заблуждения да въвеждаш и другите в тях, това е болест
87. Да разваляш гнезда на птици и да разбиваш яйца, това е болест (да не се убива живо)
88. Да убиваш зародиш и нарязваш плът, това е болест
89. Да причиняваш вреди посредством вода и огън, това е болест
90. Да се смееш над слепите, глухите и немите, това е болест

91. Да подбуждаш към встъпване в брак, това е болест
92. Да поучаваш другите да правят провокации, това е болест
93. Да поучаваш хората да правят зло, това е болест
94. Да променяш своето отношение към изпадналия в беда, това е болест
95. Да желаеш нещастие и призоваваш беда, това е болест
96. Да вършиш нещо без да мислиш какъв ще е крайния резултат, това е болест
97. Да поглеждаш крадешком, това е болест
98. Да изхабяваш без да възстановяваш, това е болест
99. Да виждаш нещо приятно и да ти се иска да го притежаваш, това е болест
100. Със сила да отнемаш вещи от хората, това е болест

[venus]

ВЪЗХВАЛА НА СТОТЕ ЛЕКАРСТВА

1. Да съблюдаваш принципите на движение и покой (да живееш според природните принципи), това е лек
2. Да се стремиш към гъвкавост на тялото (здраве) и мекота на характера, това е лек
3. Да се стремиш към колкото може по-широка проява на добросърдечност, това е лек
4. Да не мислиш за изгода и да се ръководиш от дълга си, това е лек
5. Да спазваш мярка във всичко, това е лек
6. Да не взимаш повече от това, което ти се полага, това е лек
7. Да не се поддаваш на съблазни на плътта, това е лек
8. Да се избавяш от желанията на сърцето (прекомерните амбиции), това е лек
9. Въпреки неприязънта, която може да изпиташ, да проявиш любов, това е лек
10. Да се стремиш към разумно използване на всичко (не прекалявай в нищо), това е лек

11. Искрено да желаеш на хората щастие, това е лек
12. Да спасяваш в беда, да помагаш при трудности, това е лек
13. Да помагаш на глупавите и наивните да се превъзпитат, това е лек
14. Да призоваваш склонните към объркване да се поправят, да намерят верния изход, това е лек
15. Да предпазваш младите и незрелите от грешки, това е лек
16. Да просвещаваш (обясняваш) и съветваш заблудените и грешащите, това е лек
17. Да помагаш на старите и слабите, това е лек
18. Да използваш силата си, за да помагаш на хората, това е лек
19. Да съчувстваш на изоставените и да жалиш самотните, това е лек
20. Да си милостив към бедните и да помагаш на просешките подаяния, това е лек

21. Заемайки високо положение, да служиш (помагаш) на по-низшите, това е лек
22. Да си скромен и отстъпчив в речта си, това е лек
23. Да се отнасяш с почит и уважение към по-младшите по ранг, това е лек
24. Да не настояваш за връщането на стари дългове, това е лек
25. Да си способен на искрено съчувствие при беда, това е лек
26. Да си правдив в думите, да запазиш искреност и доверие в другите хора, това е лек
27. Да не спориш кой прав, кой крив, това е лек
28. Да се откажеш от увъртания и да се стремиш към прямота, това е лек
29. Ако се сблъскаш с агресия, не реагирай грубо, това е лек
30. Ако те оскърбят, не затаявай обида, това е лек

31. Да страниш от злото и да се стремиш към доброто, това е лек
32. Отстъпвай на другите най-хубавото, оставяй за себе си най-лошото, това е лек
33. Да отстъпваш по-голямото, като взимаш за себе си по-малкото, това е лек
34. При среща с мъдрец, критично оценявай себе си в сравнение с него, това е лек
35. Да не се изтъкваш и да не се стремиш към показност, това е лек
36. Да не претендираш за заслуги, а да поемаш най-трудното, това е лек
37. Да не се хвалиш с добродетели, това е лек
38. Да не премълчаваш заслугите на другите хора, това е лек
39. Да не се оплакваш при тежка работа, това е лек
40. Да скриваш тайното зло (лоши мисли, които знаеш срещу други хора – поддържане на хармония), това е лек

41. Ако си богат, да помагаш на бедните, това е лек
42. Издигайки се, да умееш да се владееш, това е лек
43. Ако си беден, да не се оплакваш, това е лек
44. Да не преувеличаваш своето значение, това е лек
45. Добре да се отнасяш към успехите на другите, това е лек
46. Да не обичаш тайната корист, това е лек
47. С тайна добродетел да правиш милосърдие, това е лек
48. Да не псуваш и да не обиждаш нищо, това е лек
49. Да не обсъждаш другите хора, това е лек
50. Да говориш благи думи и добри речи, това е лек

51. За бедите и болестите си да обвиняваш себе си, това е лек
52. Да не се отклоняваш от трудностите, това е лек
53. Като правиш добро, да не се надяваш на отплата, това е лек
54. Да не псуваш домашните животни, това е лек
55. Да пожелаваш на хората изпълнение на техните желания, това е лек
56. Да успокояваш сърцето си, когато се запътваш към храм, това е лек
57. Да постигаш мир в сърцето си и да успокояваш ума си, това е лек
58. Да не помниш старо зло, това е лек
59. Да изправяш заблуждение (за себе си и за другите) , това е лек
60. Да слушаш съвети и да се стремиш към промяна, това е лек

61. Да не се месиш в чужди дела, това е лек
62. Да сдържаш гнева и раздразнението си, това е лек
63. Да се освобождаваш от потоците мисли, това е лек
64. Да почиташ възрастните, това е лек
65. И при затворени врати строго да внимаваш за себе си (не само пред обществото, но и когато си сам), това е лек
66. Да възпитаваш у себе си синовна обич и любов между роднините (лошите връзки в семейството дисхармонизират), това е лек
67. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто, това е лек
68. Да живееш в чистота и честност, това е лек
69. Да съхраняваш верността, помагайки на хората, това е лек
70. Да се бориш с подозрението и да се избавяш от съмнения, това е лек

71. В покой да бъдеш добър и приветлив, това е лек
72. Да почиташ и уважаваш написаното от мъдреците, това е лек
73. Да мислиш за божественото и да помниш за Пътя (ДАО) , това е лек
74. Извършвайки важно дело, да не обръщаш внимание на умората, това е лек
75. Да почиташ небето и да уважаваш земята, това е лек
76. Да опазваш покоя си при отсъствие на стремежи, това е лек
77. Да бъдеш доброжелателен и скромен, това е лек
78. Да разпространяваш мъдрост, това е лек
79. Да оказваш почет на светците (трите чисти – Лао Дзъ и 2 небесни божества), това е лек
80. Да не се стремиш да натрупваш богатство, това е лек

81. Да не нарушаваш заповеди и забрани, това е лек
82. Честност, безкористност, вяра и доверие, това е лек
83. Да не си алчен по отношение на богатство и пари, това е лек
84. Да се радваш на това, че у човека има енергия и морал, това е лек
85. Да поносиш тежък товар на някой старец, това е лек
86. Да се избавяш от емоции и да се отказваш от прибързаности, това е лек
87. Да се стремиш да подбуждаш хората към добро, това е лек
88. Имайки богатство, да бъдеш милосърден, това е лек
89. Да бъдеш добър по сърце и отзивчив в мислите си, това е лек
90. Ползвайки се с високо положение, да вършиш добрини, това е лек

91. Ако колата ти е празна, помогни на онзи, който е претоварен, това е лек
92. Да критикуваш откровено като спазваш принципите на верността, това е лек
93. Да се стараеш да поделиш това, което имаш, с нуждаещите се, това е лек
94. С добро да мислиш за мъртвите, това е лек(“за мъртвите добро или нищо”)
95. Да избавяш от зло себе си и другите, това е лек
96. Да си доволен от съдбата и живота си, това е лек
97. И при най-тежката мъка да не заразяваш с мъка другите, това е лек
98. Да отстъпваш на другите, това е лек
99. Да пестиш вътрешното (енергия, дух, тяло, чувства) , това е лек
100. Да създаваш живот (вътрешен живот, енергия, да даваш живот на другите и т.н.), това е лек

[Trismegist]

Е то всички знаем,че това е истината,но много ни боли,когато си я признаваме и когато се срещаме с нея.
А още повече боли когато си на ниско ниво в това отношение а искаш бързо да наваксаш разликите.
Абе винаги боли - ИСТИНСКИТЕ лекова болят за разлика от ИЛЮЗОРНИТЕ!

Ако човек за малко се отърси от суетата на живота и види малко от истината,сърцето му ще се "скапе" - ще откаже магии и всякакви глупости и какво ли не още би отказал,като осъзнае естеството на всяка наша дейност.
-А именно,че не е от Любов.
Всички ние бягаме от Любовта ,като дяволи - осъзнавайки,че досегът ни с нея ще ни измени завинаги или ще унищожи старото и злото в нас.И именно злото бяга - изродилото се чувство за самосъхранение - не ни позволява да разберем Любовта.

Понякога се пазим дори от хората,които ни обичат!

[paparosko]

Има логика!

[dari6un]

И аз подкрепям теорията, че душите, преди да дойдат на земята, правят своебразни планове (с кой ще се срещнат, с кой ще се разминат, какво ще се случи на физическото им тяло и тн.). Затова вярвам, че всичко което се случва, се случва за причина и само с цел израстване на душата или изкупление на предишни грешки. Разговарях с 1на приятелка по темата и нейното мнение беше, че съдбата не естрого писана, а може да се измени, в зависимост от рекацията, която се прояви в дадена ситуация. Според мен (така или иначе никой не може да каже със сигурност, защото дадено появяване душата в физическо тяло е еднократно) душите са знаели как ще реагират и кое ще изберат. Но пък тогава става много скучно и рутинно. Venus, ти изглежада си посъбрал инфо по темата, твоето мнение ?

[valko]

съдбата не е писата на един от 100 милиона и те ако се осъзнаята са магове, те си пишат собственната си съдба както и на другите хора без да се замисля и философства по темата. всички други са овци (биоматериал) и магове заедно с бог са им пастири.