Предполага се, че Вселената е започнала развитието си като фино енергийно поле - съзидателната енергия, която наричаме още Любов и Бог, и която при определени условия добива и материално проявление. Имайки предвид двойствената природа на елементарните частици, които изграждат материята, реалността вероятно е океан от вълни с определена честота, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат по този начин познатите ни материални обекти, които изграждат нашия свят.
Като дете на Вселената, човекът има също енергийна основа - 7 енергийни тела (на които се падат около 97% от същността на човека) и енергийни центрове (чакри) и физическо тяло (3%). Днес вече няма съмнение, че структурата и функцията на физическото тяло се определят от структурата и функцията на енергийните тела на човека, които в общ смисъл се означават като душа, подсъзнание и карма.
Душата на човека се формира в продължение на няколко живота от любовта на родителите. Логично, тя приема енергетичните характеристики на душите на родителите и особено на майката. Формирането на тялото на детето представлява процес на материализиране на мисъл-формата на любовта на родителите.
Душата (подсъзнанието) представлява енергийната основа на човека – неговите най-дълбоки чувства, инстинкти и поведенчески модели. Целта на духовното развитие на човека е повишение на вибрационното ниво на неговата душа до достигане на максималното - Любовта. В известен смисъл, всички чувства на човека могат да се определят като степен на Любов. Ето една схема (Е. и Дж. Хикс), която добре онагледява това:
1. Радост/ Знание/ Сила/ Свобода/ Любов/ Признателност
2. Страст
3. Ентусиазъм/ Нетърпение/ Щастие
4. Положително очакване /Вяра
5. Оптимизъм
6. Надежда
7. Задоволство
8. Скука
9. Песимизъм
10. Неудовлетвореност/ Раздразнение/ Нетърпение
11. Претовареност
12. Разочарование
13. Съмнение
14. Тревога
15. Обвиняване
16. Обезсърчаване
17. Гняв
18. Отмъстителност
19. Омраза/ Ярост
20. Завист
21. Несигурност/ Вина/ Нищожност
22. Страх/ Скръб/ Депресия/ Отчаяние/ Безсилие
Колкото е по-високо базалното вибрационно ниво на душата, толкова по-напреднала е тя по пътя на развитието си. Имайки предвид честотата на съзидателната енергия, ясно е, че човек, който има друга вибрационна честота не би могъл да резонира хармонично с Вселената и ще бъде "подсетен" за това чрез неприятности, болести или преждевременна смърт. Организмът унищожава раковата клетка. Излъчването на позитивна енергия и любов от друга страна води до резонанс на честотите, което в реалния живот се проявява като благоприятно протичане на събитията в живота, с минимални трусове и неприятности.
Известен факт е, че след настъпване на клинична смърт човекът преживява отново живота си - като на филм, с най-малки детайли. Интересното обаче е това, че хората отново преживяват всичките си емоции, но не само своите, а и на другите хора, с които са общували - чувстват щастието и болката, която са причинили на другите с постъпките си и тези усещания са много остри. Те обаче никога не са съдени от съществата от светлина, а са чувствали само любов. Единственото осъждане е самоосъждането и възниква само от собствените чувства на вина и разкаяние у пребивавалите в отвъдния свят. Когато пътешествениците в отвъдното се питали дали някое извършено от тях действие е било правилно или погрешно, съществата отвръщали на техните съмнения само с един въпрос: От любов ли го направихте? Беше ли любовта вашият мотив?
Преди поредното прераждане, на място "извън времето и пространството", душите планират основните събития в следващия си живот. При това те са в особено състояние на съзнанието - имат остро самосъзнание и са извисени в морален и нравствен смисъл, нямат способността да оправдават своите провали и злодеяния, а виждат себе си с абсолютна честност. Те избират да се преродят заедно с хора, към които са прегрешили в някой предишен живот, така че да имат възможността да поправят своите действия. Планират приятни срещи със „сродни души", хора, с които те са имали любовни и взаимно благотворни отношения в течение на много животи. А също правят списък със „случайни" събития, за да получат и други уроци и да осъществят други цели. И макар материалните условия, в които живее човек, да се менят значително от живот в живот, неговото морално поведение, интереси, влечения и нагласи си остават същите (М. Толбът).
Изглежда логично това да е механизмът и на кармата. От нас се очаква да се научим да реагираме с любов на всяка ситуация. Всяка негативна емоция, когато и твърде силна или твърде продължителна, прониква в подсъзнанието ни, формира стабилна програма, "зарежда ни отрицателно" и ни създава проблеми. Които в крайна сметка пак трябва да разрешаваме с любов. Като под любов се разбира безусловна любов - любов без претенции към света.
„Ние сме това, което мислим - казва Буда. - Всичко, което сме, възниква в мислите ни. С нашите мисли ние сътворяваме света. Както човек действа, такъв става. Каквито са желанията му, такава е съдбата му".
Това е пъзелът, който аз сглобих въз основа на прочетените книги, разговори с познати хора с подобен опит и личния ми опит. Ще ми бъде интересно да чуя и други гледни точки по тази тема, която съм сигурна, че интересува всеки от нас.