Духовното развитие

Форум за Напреднали и начинаещи, които биха желали да усъвършенстват своите знания в областта на Магията. Теория и практика на системите за развитие на Ума, Духа и Тялото. Техники за самоусъвършенстване.

Модератор: ultramarin

Мнениеот venus » 26 Авг 2008, 06:26

"Ако хората знаеха всичко за своето минало, мно­го от тях щяха да обръщат прекалено много внима­ние на него, вместо да изпробват нови подходи към същия проблем. Новият живот трябва да се взима насериозно. Ако човек няма стари спомени, неговата главна грижа няма да е преди всичко да се опитва да си отмъсти за миналото, да се разплати за злините, които са му причинили." ("Пътят на душите", Майкъл Нютон)


Преглеждайки диагонално тази книга, попаднах на този абзац и си зададох въпроса - имаме ли нужда от "духовно развитие"? Не идваме ли на този свят с всичко, което ни е необходимо, и не се ли отклоняваме от пътя си, като се оптиваме да "се развиваме духовно"?

Много автори пишат за това, че душите се прераждат в различни условия с цел да се избегне еднопосочното им развитие. Тоест, условията, при които сме се родили, идеално съответстват на целите на душата ни на този етап - имаме ли нужда да се отказваме от "благата на цивилизацията", след като сме се родили тук и сега именно по тази причина - да се възползваме от тях?

След това - какви цели преследваме, стремейки се към духовно развитие? Не са ли отново цели на Егото - да бъдем по-съвършени, да бъдем по-добри, да бъдем по-здрави, да живеем по-дълго, да бъдем по-по-най (всяка аналогия с това хубаво детско предаване не е случайна). Духовното развитие обаче е свързано с отказ от Егото и разчистване на кармичните дългове, а стремежът към съвършенство е точно обратното - той определено е егоистичен стремеж. Тук се сещам за Лазарев и това, което казва той - че най-трудно преодолими са привъзраностите към духовността, идеалите и вярата в Бог, защото вярата в Бог не е Бог, а нещо съвсем различно - нещо, което ни помага в трудни моменти, дава ни сила и в крайна сметка подсилва защитеността на Егото ни.

Например, много хора решават да станат вегетераианци, защото духовните учители казват, че това е правилно. Но при повечето хора това е насилствено наложено решение на разума - така трябва, за да стана по-съвършен, а не е необходимост на душата. Както казва един любим автор - всяка дисхармония между душата и разума създава само излишен потенциал, чието поддържане изисква много енергия и в крайна сметка равновесните сили рано или късно възстановяват хармонията ("вегетарианецът" изпада в депресия и си казва - супер си му, ще изям това кюфте!). Необходимо ли е вегетарианството на душата-не-вегетарианка? Давам точно този пример, защото и аз, и брат ми сме родени вегетарианци - в семейството ни всички ядат месо, на селото ми, където сме прекарали много време в детството, се отглеждаха всякакви животни и докато братовчедите ми си похапваха с апетит, ние с брат ми плачехме заради тези убийства. Не сме имали нужда да се убеждаваме, че вегетарианството ще ни отведе до просветление - душите ни са стигнали до това на някакъв етап от развитието си и то вероятно е станало спонтанно. Не вярвам в това, че душата може насилствено да се убеди, че не й трябва нещо, от което тя има необходимост - това може да стане само в контекста на реални ситуации и опит.

В тази връзка, стигам до извода, че единственият път за духовно развитие е този - да приемем себе си такива, каквито сме. Най-добрият път за развитие е собственият ни. Душата ни ще ни помогоне да минем оттам, откъдето трябва, и така, както е най-добре за нея - стига да се вслушваме в гласа й. Най-добрият критерий за правилен начин на живот е очевидният - здравето и дълголетието.

Имам за пример двама прекрасни възрастни хора, единият от които е дядо ми, а другият - жена, с която животът "случайно" ме срещна. И двамата са на 85 години, казват се Живко и Живка и на тази възраст са най-жизнерадостните хора, които аз познавам. И двамата не вярват в Бог, но вярват в себе си. Не спират да работят - дядо ми все още работи на 3 места. Като ни дойде на гости, първо ни поздравява, след това взима лопатата и слиза долу пред блока да почисти боклуците и да прекопае градинката (защото - какво е това безобразие, как може да не се грижите за тази земя...). Похапва си всичко, и месо, и зеленчуци и плодове, пие само виното, което сам произвежда - и не спира за миг. През живота си не е боледувал, освен няколко травми. Преди няколко години загуби син - поплака и продължи. Не мисли за Бог, не се моли, не медитира, не тренира, не спазва диети, но върши всичко по правилния начин, добродушен е, помага на хората, работи без да очаква резултат - не го интересува, че всички ще го помислят за смахнат, че прекопава чужди градинки - прави го заради любовта си към земята.

Вече си мисля, че всъщност наистина знаем всичко, което ни трябва, имаме всичко, което ни е необходимо - опита и знанията на душата ни. Духовното развитие не се изразява в това да си налагаме непосилни програми за изпълнение (непосилни за нас в този момент), тайната не се крие в аскетичния начин на живот, нито в безспирните молитви и мисли за Бога или дявола, нито в дебелите книги. Тайната е в това да си позволим да живеем живота, който сме получили, предопределен или не, тайната е да го извървим и да направим дребните си избори. Духовно развитие се постига в процеса на преминаването на душата през различни стиуации - но трябва да видим ситуацията от всички страни, за да я разбрем и да направим правилния избор. Грях ли е изневярата? Не, когато е от любов - защото ни показва другата страна на верността. Възвишено ли е въздържанието? Въздържанието е истинска мъка, когато е механично наложено (защото така трябва, защото така казват учителите), но също е и радост, когато е съпроводено с осъзнаването на това колко енергия за творчество (във всеки смисъл на думата) ни предоставя. За да направи правилен избор, човек трябва да види всички страни. Научен урок е този, след който душата вече може без мъка да се откаже от материалната/духовната ценност - защото вече знае, че това не й е нужно. Но преди това тя трябва да го е получила, за да разбере, че няма необходимост от него. Очевидно, насилственото принуждаване на душата (няма да ти дам това, защото учителите казват, че то не е необходимо) не може да доведе до положителен резултат - и този урок ще се връща отново и отново.

Тук ми се ще да добавя, че духовните учители наистина ни дават прекрасен пример за това към какво трябва да се стремим и докъде трябва да стигнем. Но да не забравяме, че те не са стигнали до там от раз - и ние няма да успеем. Целта ни не трябва да бъде Буда, или Исус, или Лао Дзъ, или еди кой си - защото той е твърде отдалечен от нас. От друга страна, животът ни непрекъснато ни среща с хора, от които има какво да научим и на които има какво да дадем - те са нашите истински учители, реалните хора, с които ежедневно общуваме. Трябва да правим малки стъпчици, за да изминем дългия път - и изборът е наш, дали по пътя ще мислим за целта (и пътят ще ни се види дъъллъъъъгггг и трррррууууден) или ще се концентрираме върху отделните стъпки, гледайки в краката си, заобикаляйки препъни-камъчетата и радвайки се на цветенцата и птичките, които ще ни придружават.

Та въпросът ми е: в стремежа си към съвършенство, не се ли отдалечаваме от най-краткия и естествен път към него - собствения ни? Имаме ли нужда от езотеричните науки, за да живеем правилно? Необходимо ли е ни е да знаем астрология, да предвиждаме бъдещето, да преживяваме два пъти живота си? Необходимо ли ни е да развивеаме способности, които не са се проявили спонтанно - като телекинеза например :mrgreen: Шегата настрана, но ако ясновиждането (например) не се е появило спонтанно, дали е полезно да го развиваме насилствено - почти всеки човек може да развие почти всяка способност, но дали може да я понесе психически? Не малко хора, тръгнали по тоиз път, са свършили в психиатрии и по-зле. Стремежът ни към духовно развитие на всяка цена не е ли поредното зацикляне, поредната привързност, от която в един следващ момент ще трябва (мъчително) да се откажем?

Да, имаме нужда от духовните учения - безсмислено е да отхвърляме опита и мъдростта, постигнати от хората в продължение на хилядолетия. Но колкото по-ценно е нещо според ценностната ни система, толкова по-голям е рискът от развитие на зависимост. А зависимост е всяко нещо, от което не можем да се откажем. В този смисъл зависимост е и вярата в Бог (в който и да е бог), зависимост е и всяка духовна практика. Зависимост е привързването към стереотипи - пък били те и духовни.

Друго, което усещам за себе си, че винаги знаем верния отговор - душата ни винаги ни подказва кое е правилното решение в дадена ситуация. Грешим само тогава, когато не я слушаме. Защото духовните учения дават общи насоки за правилен живот - но всеки от нас е в собствената си конкретна ситуация, където общите приказки малко могат да ни помогнат. Така например, ако един духовен човек след 3 прераждания в Тибет се роди в Калифорния, кое за него ще е правилно - да се оттегли в Скалистите планини или да се "заземи", изживявайки пълноценно живота си в луксозна къща с басейн, заобиколен от красиви жени? Самият факт, че се е родил в такива условия, сам по себе си не е случаен. И вероятно истината е по-близо до нас, отколкото си мислим.

Мисля, че не ни е необходим никой и нищо, за да светим със собствената си светлина, а когато наистина имаме нужда от помощ, получаваме я по възможно най-неутралния и ненатрапчив начин.

Въпросът е, къде е границата мужду духовното развитие и зациклянето върху духовното развитие?
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот morigana » 26 Авг 2008, 08:28

Пътят на духовното развитие трябва да те научи да следваш вътрешния си глас, да намериш центъра си, да извличаш поуките от нещата, които ти се случват и като външна проява на предишните - да изживееш достойно дните си...но по своя характер духовното развитие е освободено от его, ако мога да се израза така.Когато ти се случи нещо и ти научиш от него нещо ново за себе си, ти се освобождаваш от частичка его от себе си и продължаваш напред...и това се случва на всички хора всеки ден.Да четеш книги за духовно развитие и да медитираш са само малка част от насоките, които материалният свят ни предоставя.Но в момента, в който четейки или практикувайки, решиш че се чувстваш специален, чес и нещо различно от клошаря на улицата или бабата в градината, по добре спри, защото явно не си научил някой от предишните си уроци...КЪде е границата ли? Според мен в осъзнатостта.
Аватар
morigana
 
Мнения: 3
Регистриран на: 15 Апр 2008, 14:52

Мнениеот Cath » 26 Авг 2008, 09:31

Venus, на първо време браво за интересната статия, която си съчинила. би било хубаво, ако повечко хора се престрашат да я прочетат и да вникнат в смисъла.

даде пример с дядо ти, който на мен много ми хареса ( да ти е жив и здрав! ), поради няколко причини. говорим за духовно развитие, за развитие на (прословутата) телекинеза, за ясновидство, медитация, призоваване на демони, евокации, висши магии и т.н., и т.н. , но колко ли от нас някога са прекопавали градина от "любов към земята"? този човек, както и доста други като него, имат нещо, което ние нямаме, а именно връзката със своята земя. той дори не е чувал за подобни неща като егрегор! а тук "окултисти" задават въпроса "как да почувствам природата" !!! хората като този дядо живеят. ние не живеем. така сме се задълбали в това да търсим смисъла, истината и други такива абстрактни величини, че съвсем сме забравили тази своя функция пълноценния живот.

Venus, вече се е постарала и е подчертала есенцията на творбата си, няма да я повтарям. само ще допълня, че освен здравето и дълголетието, трябва да прибавим и веселието, радостта към тях. иначе става малко скучно... :)

а отговор на въпроса трудно може да се даде. Morigana е дала едно определение, с което бих могла да се съглася. всичко престава да има смисъл, когато човек започне да си вярва много, забравя живота си и се огражда в една магическа кула, от която съвсем не излиза. това е болестно състояние. невъзможността да се радваш на живота е болестно състояние. доста хора са болни. почнеш ли да се вживяваш прекалено, значи си пропуснал важната отбивка по пътя от много бързане. не отричам добиването на знания, а алчното желание да знаеш още и още, преди да си усвоил вече наученото. духовно самоусъвършенстване, заради самото такова. духовното усъвършенстване като някаква цел в някакво състезание (горе сполучливо бе споменато по-по-най). и аз съм на мнение, че нещата не стават така.

най-малкото, защото не можеш да тръгнеш да развиваш духа, пренебрегвайки тялото. не можеш да тръгнеш на разходки в астрала, ако преди това не си се разхождал в материалният свят. духовното и материалното вървят заедно, и факта, че някой не е особено доволен от материалният си живот, съвсем не означава, че трябва да се изолира в онази магическа кула, където уж всичко е възможно. ние не можем да общуваме с хората около нас, но безпроблемно общуваме с ангели и демони. ние нямаме сила да говорим за чувствата си, но без никакво притеснение говорим за жертвоприношения и убийства. ние нямаме смелостта да изкажем собствено мнение, но за сметка на това знаем мненията на "видни" окултисти и си ги повтаряме. ние сме жадни за информация, но не я търсим. ние възхваляваме Природата, но никога не сме имали контакт с нея, защото в гората има "гадни насекоми". ние можем да си говорим с години за добродетелта, но не можем да изкажем мнение без да излезнем от добрия тон. и говорим за духовно израстване, при положение, че ако "Пешо" ни зареже сигурно ще умрем!!!
през цялото това време, докато си четем книжките за висша магия, и си хортуваме за ползите и вредите от левитацията, примерно, онези хора излизат прекопават градинките си, и със сигурност се приближават повече до духовното усъвършенстване от нас. защото са истински живи, а не лицемерна версия на Хари Потър в балкански вариант.

Хайде със здраве! :)
Evil is a point of view.
Аватар
Cath
Модератор
 
Мнения: 677
Регистриран на: 21 Яну 2006, 00:24
Местоположение: София

Мнениеот paparosko » 26 Авг 2008, 20:49

venus,

Както се казва: Прекален светец и на Бога не е мил и драг!

Според мен, както казва и Cath, е необходимо да се балансира между материалния и духовния свят.
Да сме в хармония с всичко онова, което е дадено да бъде познато.
Или накратко, колкото може по-малко привързаности било то към материалните или към духовните неща.

За това е много важен и отговора на въпроса, какъв е смисъла на живота? Взависимост от този отговор се определя и посоката на развитие на всеки един от нас.

Колкото хора - толкова и истини!

:)
Никога не казвай никога!
Аватар
paparosko
MagicGateBg Приятел
 
Мнения: 156
Регистриран на: 21 Юли 2007, 14:57

Мнениеот ekaya » 26 Авг 2008, 21:15

Всичко това е защото нас самите ни е страх, какво ще видим отвъд. Страх ни е от истинските ние, от истинските ни лица и най-вече че няма да намерим оправдание за това, което сме открили.

"Без чарове и без магия -
сега на себе си самия
съм предоставен..."

Шекспир, Бурята, Епилог

Та на въпроса - разликата е в една проста дума ИСКАМ, свързана с притежание. Искам да съм духовно развит, защото от това за мене следват благинки... Зациклям винаги когато абсолютизирам. Абсолютизирам, защото или искам по-скоро балагинките или се стремя да отрека притежанието и в ревностния си стремеж изпадам в другата крайност. В духовното няма крайности, няма и среда, няма определения и константи. Нищо не е в развитие и нищо не е в покой. В духовното развитие няма абсолюти, няма анимус и корпус, защото няма владения в чистия смисъл на думата.
Всичко е строго индивидуално - пътища колкото са и хората и все пак с общ корен и общо валидно. А пътищата не са посоки - те се вървят.
Можеш ли да побереш Атлантика в шепите си? Правилният отговор е НЕ, но правилният отговор е и ДА.
Зацикляме щом искаме да сведем Атлантика до шепите си и все пак трябва да го сторим, за да разберем как да излезем от зациклянето.

Не се взимайте толкова не сериозно нито сами по себе си, нито това, което правите дори и то да е впечатляващо за онези, които си позволяваме да наричаме обикновените хора и как ли не, за да ги отличим от себе си т.нар "вещи".
Няма вещи -всички сме деца. Просто едните са си намерили пластмасови формички, а другите правят фигурките с шепи, за това и едните са по-сполучливи.
Кажете ми тогава от къде са ви формичките и кой ви ги даде? Защо да не опитате със собствените си ръце? От формата няма да се получи нищо повече от това, за което е била отредена - зайче, слонче, а със нашите си шепи е друго - те съдържат хиляди формички, милиони.
Lasto beth nin. Tolo dan nan galad.
Аватар
ekaya
MagicGateBg Приятел
 
Мнения: 203
Регистриран на: 10 Авг 2005, 13:53

Мнениеот huskarl » 27 Авг 2008, 06:45

Посетителите на форума, особено младите, трябва да решат какво искат - да се занимават с "духовност" (т.е. да пропилеят живота си), или да се занимават с магия (т.е. поне да се опитат да придобият СИЛА).

А на "духовните търсачи" препоръчвам да прочетат Рам Дзъ. Ще им е от полза... :mrgreen:
Аватар
huskarl
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 73
Регистриран на: 18 Юли 2008, 16:55

Мнениеот rain » 27 Авг 2008, 12:11

huskarl написа:Посетителите на форума, особено младите, трябва да решат какво искат - да се занимават с "духовност" (т.е. да пропилеят живота си), или да се занимават с магия (т.е. поне да се опитат да придобият СИЛА).

А на "духовните търсачи" препоръчвам да прочетат Рам Дзъ. Ще им е от полза... :mrgreen:


Много точно казано.
Жалко е, че няма да те послушат.
Аватар
rain
Модератор
 
Мнения: 473
Регистриран на: 26 Юни 2007, 20:07

Мнениеот Марио » 27 Авг 2008, 14:01

huskarl написа:Посетителите на форума, особено младите, трябва да решат какво искат - да се занимават с "духовност" (т.е. да пропилеят живота си), или да се занимават с магия (т.е. поне да се опитат да придобият СИЛА).


Аз пък бих казал, че който се занимава с "магия" се занимава всъщност с преиначена "духовност", а който се занимава с "духовност" придобива и сила и "магия". Силата идва чрез Смирение(след като си го постигнал), който тръгне да търси единствено и само Сила не открива нищо друго освен умопомрачение.
Аватар
Марио
MagicGateBg Фен
 
Мнения: 643
Регистриран на: 05 Яну 2005, 16:14

Мнениеот Elor » 27 Авг 2008, 14:41

Марио написа:[
Аз пък бих казал, че който се занимава с "магия" се занимава всъщност с преиначена "духовност", а който се занимава с "духовност" придобива и сила и "магия". Силата идва чрез Смирение(след като си го постигнал), който тръгне да търси единствено и само Сила не открива нищо друго освен умопомрачение.


Твърде вярно. Силата идва с разбирането. А истинското разбиране носи смирение. Търсенето на сила е просто его трип, който не може да доведе до нищо повече от илюзията за сила.
Аватар
Elor
 
Мнения: 8
Регистриран на: 15 Юни 2007, 09:43

Мнениеот Cath » 27 Авг 2008, 14:58

честно казано "смирение" не е една от любимите ми думи. :wink: позволявайки си да кажа, че Venus имаше предвид не дали да се занимаваме с магия или с духовно развитие, а дали не се увличаме прекалено много в тези си занятия. и изобщо дали трябва да им обръщаме такова огромно внимание, при положение, че не обръщаме внимание на "малките неща от живота" ( или изобщо живота). защото този, който се увлече прекалено много сам спира своят растеж. :? нещо такова...
не мисля, че магията носи сила. познанието носи сила и способности, но без сила на характера - това не е постижимо. мижитурката ще е мижитурка, независимо каква магическа сила е придобила, защото ще я използва, за да доказва на другите и най-вече на себе си, че не е мижитурка. това е жалко. има една приказка в семейството ми, че духовното израстване е тогава, когато си склонен да правиш добро на другия без да искаш да ти се отвърне с добро, без дори да си го помисляш. който се смята за духовно извисен, може да пробва, да бъден честен пред себе си и да се запита, колко пъти е направил добро, без да е искал дори наум нещо в замяна?

:)
Evil is a point of view.
Аватар
Cath
Модератор
 
Мнения: 677
Регистриран на: 21 Яну 2006, 00:24
Местоположение: София

Мнениеот rain » 27 Авг 2008, 15:25

Всеки си има някаква лична представа за духовност, която от своя страна дава отражение на практиката му (ако говорим за магия).
И да отричаме или приемаме дадени учения, важно е ние какво правим...и това си е пак според нашите норми. Под "пропиляване
на живота" смятам постоянното търсене на някаква първична истина и лутане из разни духовни учения и доктрини, а накрая не
постигаш нищо, оставайки си само на приказки. Щом някой е решил да си посвещава живота на каквото и да било, прав му път.
Но не да натрапва идеите си и да казва - аз съм прав, а пък ти не. Демек "аз съм голямата работа". Което ме подсеща и за един
израз: "Мнооо сме яки, мноо сме готини, мнооо ефект - смисъл нема". Не мисля, че има полза да обсъждаме до безкрайност темата
за духовното развитие, струва ми се прекалено относително. Няма ли да е по-добре да се ориентираме към практически неща?
Иначе подкрепям примера с дядото на венус - добре казано, както и за балканския Хари Потър (много подходящо сравнение).
Аватар
rain
Модератор
 
Мнения: 473
Регистриран на: 26 Юни 2007, 20:07

Мнениеот Cath » 27 Авг 2008, 15:34

съгласна съм за относителността. а колкото до практическите неща - същото се отнася и до тях. можеш да знаеш хиляди практики, но е важно какво си използвал. но не защото искаш да го използваш, а защото ти се е наложило. под "наложило" имам предвид НАИСТИНА. аз на това му викам смислена практика, истинска практика. за съжаление (или за щастие) аз нямам много, много с какво да се похваля. смятам, че за да имаш практическа част трябва да си стигнал до определено развитие ( ако щете и физическо). както, за да четеш примерно Умберто Еко, трябва да имаш известни познания по история. просто не можеш да береш череши от върха на дървото, ако нямаш стълба. ... понякога и аз се дразня от тези свои метафори, честно казано... laughing1
бихме могли да обсъждаме темата за духовността наистина до безкрайност. и ако е нужно ще го направим, това е тема за духовност, а не за практика все пак. :)
а практиката да споделя този, който я има. аз имам само празни думи.
в този ред на мисли се сещам за една песен: " Думите са безполезни, особено изреченията! " има доза истина.

Успех! :wink:
Evil is a point of view.
Аватар
Cath
Модератор
 
Мнения: 677
Регистриран на: 21 Яну 2006, 00:24
Местоположение: София

Мнениеот rain » 27 Авг 2008, 16:03

То пък като имаш много практики не е гаранция, че ще ги ползваш всички или че си нещо повече. Наистина, когато се
налага и когато знаеш как да /си/ помогнеш, не мисля, че нещо трябва да те спира. Е, ако е за нещо което се определя
като лошо (раздяла на влюбени, отмъщение и т.н.) това вече си зависи от личния морал. Но пак става една дълга и широка,
ако трябва да се определя кое е правилно и кое не (или май само празно философстване), затова нека всеки сам си решава.
Но често се случва - каквото повикало такова се обадило. Помня като поствах някои народни ритуали определяни като черни,
то не бяха обвинения за бездуховност, то не бяха нравоучения...е след като ги изтрих, нека няма глупави спорове. Ама накрая
да не стане: интересът клати феса...
Аватар
rain
Модератор
 
Мнения: 473
Регистриран на: 26 Юни 2007, 20:07

Мнениеот venus » 28 Авг 2008, 07:33

Тук за мен излиза един интересен въпрос - какво разбираме под практика?

Аз съм много практичен човек - не се занимавам с нищо, което не мога да приложа в ежедневния си живот. Но без разбиране на света, в който живеем, какво да практикуваме? Да се лутаме, пробвайки това и онова? То е все едно да учиш чужд език, започвайки да зубриш думи от речника - няма начин да стане без познаване на граматическите правила на собствения език като база за сравнение при наслагването на чуждия, а след това и задълбочено опознаване на неговите граматически правила.

Целта на магията е да получим повече контрол върху собствения си живот. Е, аз го имам и без магия (в смисъла на практикуване на ритуали). През целия си живот съм постигала всичко, което съм искала и нещата просто са се случвали, а едва напоследък разбрах защо и как това е ставало. Днес, разбирайки процесите, имам повече възможност за контрол и по-малко желание от всякога да го използвам. Тук ще ме разбере всеки, който е в моето положение. Когато всяко желание се сбъдва и то бързо, причинно-следствените връзки стават доста ясни и човек вече не може да се заблуждава за природата на процесите - всичко идва от самите нас, отговорни сме за всяка дребна ситуацийка в живота си. Всяка предизвикана промяна води до още други, които не можем да предвидим и които причиняват доста нежелани ситуации. И в един момент човек започва да се замисля дали има нужда от нещо, преди да си го пожелае - защото вече знае, че последствия ще има.

Та какво значи практика - за какво ми е да се занимавам с ритуали и демони и сигили и т.н., като трябва само да си го пожелая по определен начин? Всъщност и това е практика - защото води до практически резултат. Но въз основа на теорията и на натрупания опит, преди да си пожелая нещо добре премислям от какво мога да се откажа, защото зная, че всяко сбъднато пожелание има цена и тя може да е твърде висока - в смисъл, колкото желаната ситуация е по-отдалечена от настоящата, толкова повече трусове ще има при постигането й. Например, човек има проблеми с общуването, затворен е, самотен е - пожелава си да стане обратното. И то започва да се случва - понеже поради комплексите си този човек никога сам няма да тръгне да търси изява, ще се създадат такива брутални ситуации, в които той няма да има друг изход освен да превъзмогне страховете си. И ще се превърне в това, което е пожелал, но по толкова травмиращ начин, че вероятно ще съжали, че го е пожелавал :)

Така че разделение между "теория" и "практика" по отношение на познанието ни за света не може да има - едното без другото води до никъде. А и не мисля, че е възможно да се разделят - може да са само в силен дисбаланс.


huskarl написа:Посетителите на форума, особено младите, трябва да решат какво искат - да се занимават с "духовност" (т.е. да пропилеят живота си), или да се занимават с магия (т.е. поне да се опитат да придобият СИЛА).

Явно е, че объркваш понятията СИЛЕН и СИЛОВ.

Ето два текста, над които можем да помислим:


Нищо в света не е по-меко и гъвкаво от водата.
В противопостоавянето срещу силата и твърдостта нищо не може да я преодолее.
Мекотата на водата преодолява твърдостта.
Несъпротивата опростява нещата.
Слабото побеждава силното; мекото побеждава твърдото.
Гъвкавостта и мекотата преодоляват силата и твърдостта.
Прекалената амбиция понякога излиза скъпо.
По-високата печалба понякога означава по-висока загуба.
Който знае къде да спре, ще бъде винаги в безопасност.
Който има мяра, няма да претърпи неуспех,
ще бъде в безопансност и ще живее дълго. (Дао Дъ Дзин)

***

Някъде четох и то е така,
че мекото побеждава дори и скала.
За слънцето и вятъра – басня една,
където заражда се страшна вражда.
Стремежът им бил да докажат
кой по-силен от двамата е,
тъй продължили да спорят
и спорели те с часове.
Там долу минавал човек,
бил облякан с вехто палто.
– Ще ти докажа - вятърът казал,
– Кой тук е номер едно.
Виж как с размах аз мога
палтото за миг да сваля.
От теб по-бързо ще мога,
човека да поваля.
И така слънцето бързо намери
облак тъмен, за да се скрий
и на вятъра той да не пречи,
за да бъде коректен дори.
Вятърът духал ли духал
- даже станал ураган.
Човекът все повече се увивал,
палтото му станало шал.
Отчаян, вятърът се отказал,
нямал сили дори.
Той на слънцето казал:
- Твой ред е, да видим – ти покажи!
Тогава слънцето се показа,
човека докосна с лъчи,
ласкаво то се усмихна,
а човека пот го изби.
Поспря се човека тогава,
избърса чело със свойта ръка,
палтото бързо свали си
и тръгна пак по света.
Така слънцето всеки доказа,
че с благост и кротост
всеки блести.
Не жлъч и не ярост са нужни,
за да отваряш железни врати.
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот huskarl » 28 Авг 2008, 08:25

Обикновено хората, които говорят за духовност, разбиране, смирение, премахване на егото, на ума, на задника, Дедо Мраз и т. н. и т. н., си остават с тези приказки. В състоянието на блаженно овчедушие те се чувстват удобно, сигурно и защитено. И най-важното - много духовно. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Това са илюзиите на духовното търсачество. Честно да си призная, и аз може би бях в плен (поне отчасти) на тези илюзии в продължение на доста години. Докато не разбрах, че това е пълна загуба на време.

Силата идва с разбирането. А истинското разбиране носи смирение.


Силата изва с разбирането. ОК. :wink:
Истинстото разбиране носи смирение. Не - носи хармония, равновесие и усещане на реалността. Смирението е малък компонент от нея. Както впрочем и Любовта, за която привържениците на духовността могат да ти проглушат ушите. :mrgreen:

Търсенето на сила е просто его трип, който не може да доведе до нищо повече от илюзията за сила.

Е това вече е смешно... :mrgreen: Когато търсиш сила или успяваш, или не. Съвсем просто е - или можеш да правиш нещо, или не можеш, или имаш сила, или нямаш.

Привържениците на духовността по принцип нямат сила, не знаят как да я придобият, а ако случайно се докоснот до нея, те се страхуват от нея. Затова те отричат истинското търсене на сила и не разбират защо е нужно са ке прави това. Нормално... :mrgreen:
От друга страна, "духовниците" наивно вярват, че техните "духовни" учители, гуровци и пр. паплач, притежават сила. :mrgreen:
Разбира се, съответната митология на "духовните" пътеки (практически всички имат такава), активно поддържа тези илюзии.
Аватар
huskarl
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 73
Регистриран на: 18 Юли 2008, 16:55

Мнениеот huskarl » 28 Авг 2008, 08:30

Ще добавя само: има един единствен критерий - какво наистина можеш. Всечко останало са ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ.
Колкото и "духовно" да звучат... :mrgreen:
Аватар
huskarl
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 73
Регистриран на: 18 Юли 2008, 16:55

Мнениеот Elor » 28 Авг 2008, 13:24

huskarl написа: Честно да си призная, и аз може би бях в плен (поне отчасти) на тези илюзии в продължение на доста години. Докато не разбрах, че това е пълна загуба на време.
.......
Привържениците на духовността по принцип нямат сила, не знаят как да я придобият, а ако случайно се докоснот до нея, те се страхуват от нея.


На мен ми се струва, че всъщност противоречието ти е с това, което ти си бил някога и това, което тогава си смятал за духовност. Както и с хората, които за въплъщавали този светоглед.

А аз ще се аргументирам за това, което казах по горе.
Силата идва с разбирането на това как работят нещата, как работи вселената, ако щеш. Именно това разбиране е силата, защото ако знаеш как работят нещата можеш да ги контролираш. Ако не знаеш... Нищо не правиш, защото не знаеш какво правиш.

А с разбирането идва и смирение, защото разбирането как работят нещата те поставя и теб на мястото ти - няма ниско самочувствие или високо самочувствие, просто себепознание. Това е което аз разбирам под смирение - липсата на самозаблуди относно себе си.

А защо казвам, че търсенето на сила като самоцел е его трип. Силата ти дава възможността да променяш нещата. Но ти не знаеш защо нещата са така на първо място. Не си си направил труда да разбереш. А искаш да ги промениш без да ги разбираш. Това наричам его трип.

Та това е накратко, моето виждане за нещата.
Аватар
Elor
 
Мнения: 8
Регистриран на: 15 Юни 2007, 09:43

Мнениеот huskarl » 28 Авг 2008, 14:49

Че кой ти говори за самоцелно търсене и придобиване на сила?

То по принцип няма такава игра като самоцелно търсене на сила, както и на каквото и да било друго нещо. :wink: На този свят няма самоцелни неща. Винаги има причина и цел. :wink:
Това, че някои хора не виждат и не разбират причините и целите, е друг въпрос.

Това с егото е може би удобно извинение за хората, които нямат кураж да се изправят срещу реалността, защото без това толкова обругавано от "духовниците" его, човек може да бъде само и единствено плячка.
А същността на човека е да бъде Ловец. :mrgreen:

Хората, търсещи духовност, са и си остават плячка. Това, че не го осъзнават, си е техен проблем. :mrgreen:
Аватар
huskarl
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 73
Регистриран на: 18 Юли 2008, 16:55

Мнениеот paparosko » 28 Авг 2008, 14:56

Elor,

В думите ти има мъдрост!

Като обобщение мога да кажа, че е необходим баланс между теоретически знания и практически действия.
Теоретическите знания, особено когато те интересуват, неминуемо провокират практически действия, а последните са начин да се провери теорията и те пък от своя страна неминуемо провокират нови въпроси, на които няма начин да не потърсиш теоретични отговори, а съответно и нови практически търсения.
Нужна е хармония както между теорията и практиката в окултната, духовната наука, така и между духа и материята в ежедневието.

Все пак сме дошли на този свят да изживеем и да се радваме на живота!!!

:)
Никога не казвай никога!
Аватар
paparosko
MagicGateBg Приятел
 
Мнения: 156
Регистриран на: 21 Юли 2007, 14:57

Мнениеот huskarl » 28 Авг 2008, 15:56

По принцип цялата концепция за т. нар. "его", която ти приемаш (както ми се струва :wink: ), е... айде да не давам кволификации. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Май чувствам виляние на някакъв вид чаршафлийство? :P

Ловец на... ами можеш сам да намериш отговора. Не е никак трудно. :mrgreen:
Аватар
huskarl
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 73
Регистриран на: 18 Юли 2008, 16:55

Следваща

Назад към Самоусъвършенстване

  • Виж новите мнения
  • Виж темите без отговор
  • Кой е на линия
  • Общо на линия са 7 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 7 гости (Информацията се обновява на всеки 2 минути)
  • На 21 Апр 2020, 01:19 е имало общо 540 посетители наведнъж.
  • Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта