Вече Живот

[Trismegist]

Това е нова версия на темата "победа над смъртта" , но с друго име и в друга секция, подема се на нов глас, от мен.

Нека се уточни, че не става въпрос за живот след смъртта, или за продължаване на човешкият живот.Не - става дума за друго - толкова друго и непознато за нас нещо каквото е вечният живот.
Със сигурност животът е вечен, а онова, което не е - значи не може и да е живот.То е по-скоро някакво негово отражение.Всички ние сме преходни, по природните си параметри, но след нас остава нещо и то явно е непреходно.

Не можем да разглеждаме, човека, като нещо повече от биологичен робот - какъвто е, както това важи и за всяко друго живо същество.Животно или егрегор - все тая - говорим все за роботи.Какво всъщтност се страхува в нас от смъртта и не сме ли ежедневно контролирани от този страх.За вски случай ншата главна двигателна сила е чувството ни за самосъхранение, което е толкова важно и е винаги на дневен ред!

В края на краищата в изтощителната борба да не ни застигне онова, което е сигурно - ние губим свото ежедневие.
Но не е ли по-отвратително състоянието ни на непрекъснато бягство от самата смърт?
Смъртта е сигурна,а бягството от нея е най-глупавото нещо.

Лично мен ме застигнаха едни от най-големите ми страхове, преди да разбера, че страхът не предпазва човек от злополука - а по-скоро я създава.Благодарение на това увереноста и силата ми нарастнаха, както и убеденоста ми, че сме непреходни.

Това е сигурен факт, срещу който се опълчват цяло войнство от същтности, служещи си с различни маниполативни техники, познавайки добре човека, като бологично същество и възползвайки се от неговите слабости.Под техен натиск хората се вкопчват в някакви циклични ежедневни дейности , не искайки и да разберът, че света е по-широк и необятен от ограничените им представи за него.А още повече и най-вече, че е техен дълг да излязат от тази закостенялост.Не стоенето с ръце в джобовете и въртенето до късно следобяд под юргана - никак няма да облегчи кандидатите за безсмъртие .Със или без наше желание безкрайността ни напада и изменя от всевъзможни места.А от нас се изисква да не запушваме нейните прояви, за да усвоим онова, което ни дава.

Истината е, че повечето от вас предпочитат да си стоят немощтни и мизерни докъто може, но това няма да да доведе до добър край.

Очаквам вашите нападки или подкрепи по тази тема, но не и вашето безразличие, защото безразличието се наказва най-лошо!

Считам изтриването на тази тема , като нарушение върху правата на потребителите, които биха писали по нея.Така, че ако няма никакви кандидати - нека се хвърли!

[SoFarAway]

Еми то почти всеки страни от темата за смъртта, когото и да съм попитал все отрича да се замисля за смъртта, масата от хора избягват тази тема, и нормално да го има тоя страх, всеки гледа да си оправи живота, никой не се подготвя за смъртта, никой не иска да мисли за непознатото, което така или иначе го очаква... и по мои наблюдения този страх идва от това, че малко са тези които са 100% сигурни, че има живот след смъртта, идва непознатото в добавка и инстинкта за самосъхранение, който е още по труден за преодоляване. Това е екзистенциален страх, нормално е да е така силен, да не говорим, че живееме в крив свят всеки гледа тук и сега да е добре, тук и сега да се оправи, за после не мисли или си казва после няма, или не мисли. Смъртта се смята за върховно зло, лишава ни от физическите тела, с които много хора се обвързват до невъзможна степен, е че как няма да ги е страх от най-голямото зло, което неизбежно ще ги стигне, но колкото по-късно, по-добре.
Просто е такъв света, в който живеем, ако го нямаше този инстинкт, който е в основата на страха от вечната ни приятелка, еволюционното развитие на човечеството щеше да е съвсем друго. Страха е любимото и най-добро оръжие на тираните за контрол над масите, страха е навсякъде, единици са тези, които не ги е страх да гътнат.
Няма как да влезеш в тъмна стая спокоен, ако не знаеш какво има вътре същото е и със смъртта, не се ли срещнеш с нея излизане на глава с нея няма.
Всеки ще я срещне в крайна сметка, по добре да е посрещнем, като стар приятел с когото не сме се виждали отдавна, отколкото като зъл враг, но без нужната подготовка първото се оказва трудно, но при някои хора с възрастта този страх силно намаля, когато е следван естествения ход на физическия живот и тялото е вече доста остаряло, а индивида смята, че е изживял добре живота си, защото ако имаме силни угризения или смятаме, че имаме още работа на тая земя, нормално да не ни се мре и за да се подсигурим си вкарваме и този страх, на който даваме ръст гигантски. . Да не говорим, че съзнанието на което даваме ръководна роля в живота, ако не е обработено добре, ще се вкопчи крайно в съществуването си и ще хани още този страх. За мен си остава въпрос на лична сила всеки да посрещне гордо, гибелта си където и когато и да го застигне тя.

[Trismegist]

О да благодаря за мнението - това което излъчваш е едно по-приемливо отншение към феномена, което обаче може да се превърне в нещо надмогващо го.Така или инъче някои хора не са за пръв живот тук и страхът им от смъртта е доста снижен поради това, че имат някаква съзнателност и спомени от тях.
Нещо повече, наскоро направих един доста смел скок към в смъртта, но не умрях.За щастие, не за друго но заради това, че сега мога да споделя това с вас.

За мозъка няма друга алтернатива, той си пищи както пищи една апаратура, но неговите крясъци не са наши.
Въпросът е да можем да се абстрахираме от неговите писъци, които идват и от улавянето на колективното подсъзнание на хората около него.Лично аз ги улавям и понякога шума се увеличава до влудяване, но това е само един шум и нищо повече.Той не може да ти навреди ако не му обръщаш внимание.

Правилният начин на живот може да облегчи тези шумове, като промяна на жизненото поведение и храната с която се храним, до прилагането на медитация ръководени обаче от учител.Ако попаднеш на такъв учител, той ще те научи, как да ползваш чрез съзнанието си еволюционите потоци на природните сили.
Скоро отказах един такъв курс, но не разчитам само на тези опитности.

Например в рода и семейството, както и при общуването с природата и нейните създания, се изггражда едно защитно поле, около индивида, което го предпазва от негативните вибрации - натрупвания на нервност - електричество в организма и го заменя с магнетизъм, когато се появи това поле, за основа, по-нататъшните алтернативи стават възможни за достигане!

Това е много важно - последното е изключително нужно за индивида, поле което му дава тласък.Хората които са го разбрали са се научили да създават такива полета и групите по света не са малко.Това е добре, защото в глобален мащаб за човечеството също се създава едно такова поле, което постепено го обхваща и спасява от ниските нива в които може да пропадне.
Нива пълни с шум, наситени от негативните човешки мисли,а обикновено тогава стават и войните.

[Lord Voldemor]

За мен смъртта е една от любимите ми теми,с които се занимава съзнанието ми.А имено-преодоляването на самата смърт.Това обаче може да се случи единствено при специални условия.Първо,смъртта трябва да може да се ,,вижда''-както в околните хора,така и в растенията и животните.Смъртта присъства навсякъде около нас,протича успоредно със силите на живота.Когато може да се раличават тези две сили(условно казано)могат да се предприемат мерки за засилване силите на живота,и съответно за намаляване на постепеното въздействие на смъртта.Аз съм убеден за себе си на 100%,че всичко това е напълно във възможностите на Адепта.
На останалите хора обаче,изпитващи смътно осъзнат(подсъзнателен) страх от смъртта,им се отнема възможността да познаят принципите на това тайнство.Смъртта може да дойде по два начина-внезапно,сварвайки ни неподготвени,или както пише,Со Фар Ъуей-с достойнство,и пълно запазване на осъзнаването на случващото се.Ако човек умре без да изпитва страх,то това би подпомогнало невероятно неговата еволюция.
Иначе в теоретичен аспект моята рецепта е,,аз съм живот,а там където има тотален живот,няма място за смъртта''т.е тя не може да се просмуче през енергийните обвивки на телата.Всъщност,грубо казано,най-важно е да се запази етерното тяло като максимален праг на проникване.Ако смъртта обаче порази етерите,не зная дали е възможно някакво спасение.

[Trismegist]

Ами добре - просто чакай, то не става с действие и препирни.Когато му дойде времето.Действаш ли по-рано си аут.

Много сме дето чакаме на опашката - моля не се блъскайте :p
Майче зора ни ще е до 2012 - а дано!

[Trismegist]

За мен смъртта е една от любимите ми теми,с които се занимава съзнанието ми.А имено-преодоляването на самата смърт.Това обаче може да се случи единствено при специални условия.Първо,смъртта трябва да може да се ,,вижда''-както в околните хора,така и в растенията и животните.Смъртта присъства навсякъде около нас,протича успоредно със силите на живота.Когато може да се раличават тези две сили(условно казано)могат да се предприемат мерки за засилване силите на живота,и съответно за намаляване на постепеното въздействие на смъртта.Аз съм убеден за себе си на 100%,че всичко това е напълно във възможностите на Адепта.
На останалите хора обаче,изпитващи смътно осъзнат(подсъзнателен) страх от смъртта,им се отнема възможността да познаят принципите на това тайнство.Смъртта може да дойде по два начина-внезапно,сварвайки ни неподготвени,или както пише,Со Фар Ъуей-с достойнство,и пълно запазване на осъзнаването на случващото се.Ако човек умре без да изпитва страх,то това би подпомогнало невероятно неговата еволюция.
Иначе в теоретичен аспект моята рецепта е,,аз съм живот,а там където има тотален живот,няма място за смъртта''т.е тя не може да се просмуче през енергийните обвивки на телата.Всъщност,грубо казано,най-важно е да се запази етерното тяло като максимален праг на проникване.Ако смъртта обаче порази етерите,не зная дали е възможно някакво спасение.

Това дето си мисли, че е Аз - може да ти причини големи проблеми, щото това аз не е твоето аз.
Аз съм котка, аз съм човек, аз съм моряк, пилот, майстор, комунист, македонец и прочее.....
Ние не сме тези неща - нарочно се хванах за думите по-горе, не че аз съм изчистен от това аз съм, но е интересно когато го наблюдаваме от страни.Аз съм и аз съм - бе има ли значение кой си .Ние не сме това, дето вика аз аз аз!Пак казвам ние сме нещо друго! Като го гледам това от страни и вече виждам как човекът се измъчва и азсът му го смуче енергийно.
Как да се отървем? Задвам въпросът, който очаквам някой аз да си зададе.Ам не осъждам никого, да няма обидени.

[monmah]

Отговорът на въпросът ти за Аза(или по-скоро Егото), Трижди Велики, е просто ...



(дано вникнеш в тишината)

[Mixael]

Както по-горе е споменато, че страха идва от тези на върха които манипулират тези под тях. Всяка система има пирамидална структура...фирми, държава, континентален съюз, и стремеж за световен. Лошо набито в главите на хората е че тези горе са елита. Елит който без една тухла в пирамидата става не сигурен, ако са повече тя рухва. За това се внушава страха. Всеки да си седи в рамката. Извън нея той е луд, не нормален и т.н. Войната е смъртоносната игра на човечеството. Елита седи в креслата, а невинни от двата фронта се унищожават. За какво? За чужда натрапена идея. Патриотизъм, държавност, сила, интереси...

Съществуването на човек се свежда до преживяването му и според тях неговото развитие духовно. Каквото и да се говори на един индивид, той трябва да го преживее. Склонен съм да вярвам че смъртта е предначертана от самия дух още преди да влезе в плода. Избора който правим е по какъв начин да се развиваме, или да се въртим в кръг. Да следваме чужди идеи или да следваме личните си такива. Работа която не ни харесва е като излежаване на присъда. Работа която харесваме за нас не е работа а удоволствие за което ни плащат. Има хиляди примери които са просто изживяване, на точно тези преживявания, от които духа ще се развие.
Смъртта не би трябвало да ни плаши. Тежко е на близките. Но ако те разбират че този човек може би е преживял това което трябва и е последвало духовно развитие...дори и на нас да ни се струва че е било рано. Приемам го като игра. Играеш, преминаваш ниво, развиваш героя, преминаваш следващо...убиват те...започваш от начало но този път знаеш къде е опасността. В живота може да е страх от водата, от тясно, от автомобили...но този страх е на подсъзнателно ниво който няма общо с набития страх от ума, провокиран от медия.
Като се замисля мога да пиша още..но да не изпадам в дървена моноложка философия...

[degagement]

Няма да споря какво е смъртта и може ли да бъде избегната, само ще дам онова, което открих от собствен опит до момента. Не ме интересува доколко е вярно, за мен то е факт и истина, за друг може и да не е.

Веднъж постигнах състояние на мир и хармония със себе си до степен, в която бях в мир с факта, че съм същество, което ще умре, като страха от смъртта изчезна напълно. Състоянието не трая дълго, но се появи скоро след продължителна медитация. Вече не помня с какво и как медитирах, но отлично помня чувството от състоянието, в което не ме е страх от смъртта. Няколко пъти опитах отново да постигна това състояние - без успех

Конкретно за тялото като жива физическа система:
Остаряването е резултат от конкретни състаряващи ни навици - около 90% от навиците ни. Изобщо повече навици = по-бързо остаряване.
Остаряването също така е резултат от вътрешните състояния през които преминаваме. Ако навиците ни са да сме предимно в свежо, енергично и приятно състояние на духа, то и остаряването като че ли прекъсва.
Изобщо навиците ни на мислене, говорене и действие се отразяват на реалната възраст на тялото ни.
Също така вярвам и че този процес е обратим.
Отделно различни визуализации биха могли да подпомогнат процеса по подмладяване.

Също така една вечер под душа ми хрумна да опитам докато мия лицето и тялото си със една конкретна гъба, която ексфолира кожата, да визуализирам как кожата става гладка като порцелан. На другия ден от две места ме питаха дали съм слагала крем и какво съм правила с лицето си, защото изглежда много добре.

Пробвала съм и други визуализации, но не съм обръщала внимание на резултата след това, така че не знам колко действат.

Самомнението и личната важност състаряват допълнително. Смирението и хармонията със природата подпомагат младото и здраво състояние на тялото.

Дори един курс по дърворезба, нещо ново, което да учим, независимо на колко години сме, помага на тялтоо и ума да се подмладят.
Изобщо много може да се направи по въпроса, но със сигурност ще си остареем заедно с останалите непросветени хорица наоколо, ако не се развиваме като цяло.

Това е. Който иска може да опита.
Колкото и да изкривяваме или крием знанието, търсещият ще го намери. И най-великата тайна на Вселената да разпространим масово, неразвиващият се ще я пропусне покрай себе си като глупост

[degagement]

Какво спира или забавя остаряването (все още не знам кое от двете):

Нов курс да учим нещо, ново жилище, нови интересни запознанства, промяна на кръга от хора, с които комуникираме. Положителни промени. Духовното развитие - медитация, правилна стойка на торса и тялото, правилно дишане. Често излизане сред природа, зелено, повече допир с природата и земята (със сигурност по-дългото пребиваване между бетонени стени подпомага остаряването).

Ако се взираме в млади растения. Взиране в малки животни - предимно игривите такива.
Не съм намерила взиране в конкретни сенки на какво подпомагат процеса - ако някой е опитвал да свирка

Отварянето на централния жизнен канал също така, ама това си е работа за спецове в областта. Не става с визуализация и практики. След години практика не мога да го отворя сама, така че няма да давам акъл за това. Просто усетих ефекта преди време.
Понякога конкретен тип масаж може да поотвори канала, да освободи малко пътя по който протичат нещата в него.

[Lord Njarlathotep]

Има няколко некромантски техники... за одължаване на съществуването... краденето на чужд живот.. за одължаване на собственият... или заменянето на жива за мъртва енергия... и приспособяването на организмът към нея..
Все се каня да изпробвам един метод.. който сам измислих.. но все не намирам време да поръчам необходимите части...