Асирийците различавали две отличаващи се по численост и значение разновидности на демони – добри и зли. Добрите демони играели така да се каже, охранителна роля: те заемали тялото на човека, дома или двореца, за да възпрепятстват злото да проникне там и да опустошава. Асириеца съвершенно не можел да представи себе си като пусто място: ако духа, покровителстващ човека го напусне, то веднага го завладява зъл гений. В съответствие със заклинанието, именно такъв често бивал произхода на злото: «Неговия бог напуснал неговото тяло..., богинята, която му давала съвети, отишла далеко от него..., Аххазу (ahhazu) срещнал човека, на когото се сърди неговия бог..., те го покриват като дрехи, те се нахвърлят на него , изпълват го с ядове, връзват му ръцете, връзват му краката,...»В тази връзка, човек и жилището му постоянно се намират в состояние на удържимост и доколкото привлича добри духове , в същата степен отблъсква злите.
Най общо единствените добри демони с напълно установени черти се явяват Шеду и Ламассу, но се вижда че существува и зъл Шеду. За тях често се споменава в царските надписи, благодарение на които знаем, че именно те са изобразявани във вида на крилати бикове, които асирийските царе поставяли на стража на входа в своите дворци и които в настоящето украсяват нашите музеи. Ето как ги описва Перро: «Глава човешка, но в кръг венчани с висока тиара се издигат няколко двойки закръглени рога. Тези рога — един от атрибутите на животно,чиято природа преобладава в съставното същество... Тялото и нозете бичи, но гривата напомня на лъвска; общата картина довършват чифт огромни криле, принадлежащи на орел, царя на пернатите... Накрая, най изумителното — човшката глава, лице с резки черти, което така удачно обгръщат маси гъста коса и брада с множество симетрични къдрици. Изражението на лицето е сериозно и величествено, понякога почти усмихващо се, то удивително подхожда на това таинствено и благожелателно същество,на което халдейското въображение е придало този причудлив облик и това могъщо каменно тяло».
Списъка на злите демони е доста по дълъг и е много възможно, тази категория духове, чиято деятелност предизвиквалаа у асирийците трепет, да не е изчерпателна. . Най пълен списък предстя така наречения “утукку”, алу, этем му (etemmu), галлу (gallu), злия илу (ilи), рабису (rabisu), ламашту, лабасу (labasu), аххазу, лилу (lilu), ардат лили (ardat lili), намтару (namtaru) и асакку (asakku). Всяко от трези имена представлява вид демон. Говорейки за тези демони, текста съобщава: «Те са седем», и, независимо от значението, което вавилонците приписват на това число, би следвало да не се разбира буквално, подразбирайки че под него има значително по голямо количество, ако не искаме да влезем в противоречие с текста: «седем са боговете на просторното небе; седем са боговете на просторната земя; седем са алчните богове; седем са боговете на вселената; седем са злите богове; седем са злобните ламашту, седем са злите бедствия лабацу, седем са в небесата, седем са на земята»; или друго: «те са седем, те са седем, те са два пъти по седем».
Подобно на лилу или ламашту, утукку е демон от определен вид, но както изглежда това название често се използва за обозначение на демоните въобще.
Асирийската магия е в главния си образ отбранително оръжие. В източниците почти не се вижда, че тя се е приемала с цел предизвикване на благоприятно събитие, но почти винаги — с цел предотвратяване на някакво нещастие, заради това че древният халдей не вярвал във възможноста да въздейства на силите на доброто, или по скоро, защото той смятал щастието за отсътствие на страдания. Злото против което е използвана неговата магия е почти винаги физическо зло, недъг, болест.