алистар...
вярваме в различни неща, мислим различно ,ти цениш едно, аз друго... Не зная как да ти кажа, че не можем да си втълпяваме взаимно личните истини и да очакваме резултат за теб или за мен. И двамата сме прави и двамата грешим. Излишно е да се опитвам да те разбера, както и ти трудно би излезнал от рамките на това, което си натрупал като впечатления от досегашния си живот. Ти слушаш разума,както забелязвам. Търсиш логика, причината за всеки резултат. Мислите можеш да си деформираш както пожелаеш, можеш да го накараш да вярва в каквато си поискаш истина, но сърцето си не можеш. Ако се опиташ да го излъжеш, ако го пренебрегваш, то ще спре да ти говори. Тогава можеш дори сам да си измислиш религия, бог... вероучение,такива,каквито ти харесват и да ги следваш, но това ще е точно толкова истинско, колкото и разните му там Луцифери, Христос или Аллах и Вишну... Опитай се да спреш да търсиш отвъд себе си отговорите, наоколо няма нищо за теб, за мен, за никой. Това, което трябва да си втълпиш не е в какво да вярваш, а какво носиш в себе си, какви са талантите ти,какви са тайнствата ти. От вярата ти никой няма нужда. Втълпи си търпение и смирение преди всичко. Тази твоя жажда за правилното, правилния начин, правилния човек, бог, правилните думи, които да изричаш, тази жажда е неутолима и колкото повече пиеш... толкова повече тя се засилва. Тягостно ще е чуството ти, когато се обърнеш един ден, назад и установиш, че живота ти е просто едно голямо търсене на нещо, което носиш в съцето си. Търси в себе си ,алистар. Не очаквай аз да изпитвам твоите чуства, не очаквай да ти предам моите, не мога, невъзможно е. Казваш, че не заслужаваш подобна съдба. Не зная какво заслужаваш, ти също не знаеш. А тези неща дали стават по заслуги?...Това също не зная, а и не ми е нужно. Защо разделяш така категорично нещата на добри и лоши? Какви са тези богове, сатани, магии?
Отвъд теб те не съществуват, нищо не съществува, опитай се да го осъзнаеш.
Уважение? Ако го казваш от сърце... а не вледствие на това, което четеш и то ти харесва, щях да се гордея с уважението ти. Представи си ,че бях само аватар и пишех ...запетайки да речем. Тогава щеше ли да кажеш, че ме уважаваш? Ти просто харесваш това, което пиша, а ако не го харесваше, нямаше да ме забележиш. Не бъркай това с уважението. Лесно е да кажа "благодаря,аз теб също те уважавам", но тогава няма да съм искрен. Ще го кажа, защото съм повлиян от топлите ти думи и по регламент отвръщам със същото, както е прието. По същия начин щях да го приема и ако ме беше наругал. Какви са тези висши сили? Кои са нисшите. Когато се загледаш в една мравка,по-нисша ли я чустваш? Би ли казал,че ти си неин бог? А ако я стъпчеш за да и спестиш "мизерното съществуване",тогава какво, Луцифер ли си за нея или спасител? Добро ли правиш или лошо? Не господ е създал хората, а хората са създали господ. Това не са мои думи, но добре ги запомних.
Да, Мел, не съм бил в обувките ти,както и в ничии. Не съм те наричал глупава, но като гледам и сама добре се справяш.
Mell написа:Аз също мисля, че гордостта не е грях.
А ето тук нещо ,което ме удиви
Mell написа: Вярвай ми минах през ада
но силите, които ме спасиха, бяха вътре в мен.
Мел, оставам с впечатление, че не си един човек. Понякога звучиш като момиченце, чиито живот е надежда, а в други случаи като жена, чиито жвот е спомен.
Минала си през ада? Ами там не го ли видя директора,който толкова търсиш? Обуй сега обувките си и се върни тогава,пак през ада. Не искаш ,нали?
Мел,случвало ли ти се е да те джафка пинчер? Толкова са мили... иска ти се да го погалиш, иска ти се да разбере, че не си заплаха за него, но той джафджафджаф... и оголва малките си зъбки. Когато все пак продължиш по пътя си, той те бройка ,като поредната победа:) Виждала ли си ги как крачат гордо, като кон от елитната кавалерия?:) Джафкай, Мел... и не смятай прекомерната гордост за грешна, но този ад, през който си минала ,изглежда не те е подлагал на унижения, достатъчни ,за да се опиташ да се преразгледаш като стойност. Желанията ти трябва да са според това, което предлагаш. Цената на една стока за всички е еднаква. Ако беше още по горделива ,може би щеше да искаш да станеш любовница на Луцифер. Какво можеш да дадеш ти на твоя ,тъй желан Луцифер?Какво можеш да предложиш от себе си, след като не можеш дори да застанеш зад думите си? Ако успееш да накараш пинчера да ти повярва, няма ли той да се довери и на някой доберман, който да го предъвче и да го изплюе?
Mell написа:
Аз прибързах... и сгреших
... Човека е единственото живо същество, което никога не се учи от грешките си. Това също не са мои думи, но спор няма, верни са.