Вашата Първа Евокация

[tanarel]

[font=Comic Sans MS][align=justify]Вашата Първа евокация, как се чуствахте преди ритуала, какво евокирахте , какво почуствахте по време на ритуала, въобще всичко което желаете да напишете , какви грешки допуснахте , темата е предвидена да спомогне на тези които все още не са правили евокация и биха могли да използват информацията от темата за да избегнат редица грешки.Пишете на воля и обстойно.[/align][/font]

[AryanSun]

Беше мноого много отдавна.Един зимен януарски ден.Дърво
и камък се пукаше.Нямаше сняг,а всичко в лед.Фъртуна.Мину
сови температури,не като този рай сега.

Бяхме трима.Животът ни зависеше от тази евокация.Защо
трябваше да викнем Архангел Михаел е дълга история.Няма
да описвам тук.

Бяхме избрали за "храм" едни стари военни халета,смятайки че
са изоставени.Пътят минаваше през една порутена съборетина,
едни строежи.Възможността да се пребиеш беше огромна.Тряб
ваше да минем през задния двор.Не питайте как съм мъкнал тор
бата с инструментите и книгите,как мъкнахме картона с триъгъл
ника на проявлението.Бяхме гледка.То не бяха каскади,то не
беше екшън.

Но най-големия екшън стана,обаче като излязохме навън и тръгнах
ме да търсим халетата.Прескочихме една врата,която беше заклю
чена,като не предполагахме какви създания се крият зад нея...

Като ни погнаха едни овчарки по едно време...имаше бягане на
дълги разстояния.Всичко успяхме да запазим,освен ...моите очила,които се потрошиха.

Скатахме се в едно помещение,близо до къщата.Там намерих
ме една полупрогнила щайга,покрихме я с една покривка и
стана олтар.Подредихме нещата по указанията на Константинос.
Запалихме кадилницата,сложихме канелата.Започнахме да
отваряме наблюдателната кула.Не знам дали знаете какво е
да правите ритуал,при такива условия,при един непрестанен
стрес,някой да не дойде.И да,на няколко пъти се чуваха човеш
ки стъпки,имаше хора навън.Бяхме се подготвили психически
да дойдат куки,обаче някой отгоре бдеше над нас.

Думите бяха доста трудно прочетени.Нямаше как да вибрирам
така лесно имената.По едно време замалко да объркам посоки
те.Та както казвам-изпълнихме всичко в състояние на голям
стрес.Но пък това,по нз какъв начин помогна за евокацията...
по-специално за онази част с излизането от тялото...издигане
то...извикването от Тифарет,а после слизането тук.Такива екстрем
ни състояния помагат при такъв сорт операции.Когато стресът
или която и да е емоция стигне до своя краен предел,не е
трудно да се достигне до транс.

Е,Мишо дойде.Целия мрак,който ни заобикаляше стана светъл
като ден.Страхът си отиде.Той светеше...почти на физическо
ниво.Говорихме.Освободи ни от онова,което искахме да изчис
тим.Говорихме си за методи за усилване на способностите,за
психотронните въздействия и какво ли не друго.

Да ви кажа,това преживяване ще го помня вечно.Едно от най-
скъпите ми.Едно от най-успешните.

Пътят извън халетата беше пак екшън.Но осветен от невидима
светлина:)).От тази на Михаел.