Какво трябва да значи всичко това?
Цялата енохова работа,която регистрирах в кристалното кълбо
в течение на 30 нощни сеанса прилича на филм.Може дори да
послужи като сюжет на такъв.Фентъзи...скай-фай...хортър...
Целта беше да надникна в архетипния свят,да опозная онзи
преход,който е наричан Апокалипсис и е свързан със смяната
на Еоните.Цялата тази информация ще ми послужи за изгражда
нето на една енергийна структура,матрица,която ще даде достъп
до едно съзнание,безспорно извор на нова надежда за някои
хора.
Не съм постнал всичко-особено нещата,що се касаеха лично
до мен,както и до моето дело.Дадох само тези видения и
събития,които смятах че имат,така да се каже,унивесален
характер.
Та така...Формулата,която владее тук е ИАО.Изида...Апофис...
Озирис.Живот-Смърт-Ново раждане.Ред-Хаос-Нов ред.Този
път на по-високо ниво.Започнало е по един хармоничен,
иделичен начин.След това са станали грешки,които са донесли
разруха,смърт и нещастие,но накрая всички сълзи,изглежда
ще станат златни(дано!).
Никога не съм мислил,че ще се интересувам от "теории на конс
пирацията"-рептилии,извънземни раси и пр.,които са поробили
човечеството.С тази тематика се захванах случайно,покрай
интересите ми към гностицизма.Злият Ялбодабаот...Матрицата...
Познанието после...Рептилиите-онези изродени създания,дошли
от най-затънтените кътчета на вселената,за да донесат разруха,
омраза,да паразитират от други същества във вселената,които
имат стремеж да еволюират,докато рептилиите не могат.
Какво са всъщност извънземните?Дали реално ги има или са
някакви архетипове...архетипове,които са били част от някак
во друго,старо съзнание,но неспособни да се напаснат на
мандалата на новите светогледи?Според някои това са препрат
ки от дясното мозъчно полукълбо към лявото.Самият аз не знам
какво точно да мисля за тях-има ли ги физически или не.Но и
вече не е толкова важно.Определено тези малки зелени чове
чета,чиито истории заливат пресата,обсебват въображението
и Холивуд са архетипи.Това мисля и за Рептилските същности.
Едно старо,архаично съзнание,определено нямащо общо с
този свят,което още продължава да ни владее и спира развитие
то ни.И с което трябва да се справим просто.
Има кой да ни помогне.С нас са Луцифер,Богинята Майка,Рога
тият Бог...всъщност почти целият езически свят.Кой ще победи
е въпросът-стремежа към Светлината и Прогреса или рептилско
то съзнание-онази архаична,примитивна тръпка,която обещава
моментно решаване на проблема,но оказваща разрушително
въздействие върху еволюцията.Колко тъпо,че съвременния
свят е под негово влияние.Рептилската същност се явява нався
къде,където има опиянение на масите,страх,контрол,подчинение.
Такива са съвременните религии,уви-съвременната наука върши
с пълна сила онова,което църквата не успя.Обществото си има
репресивни методи да смачка онзи,който смее да се стреми към
нещо повече от това,което другите правят и смятат за върха
на сладоледа.Онзи,който се опитва да израства,много често,ако
не и винаги е неудобен.
Обаче всеки диктатор завършва зле накрая.И добре да живее
или го убиват или го бесят или го свалят.Прогресът не може да
се спре,защото такъв е просто законът на природата,на вселена
та.Тя вечно се разширява и обновява.Веднъж загива сякаш,но
всъщност се преобразява.Така и ние...
Историята е странно нещо.Има навика да се връща пак там,
откъдето е започнала.Една древна цивилизация,която нарича
ме Атлантида и за която се знае,че едва ли не е била на много
по-високо ниво от нас,имала е свръхтехнологии е загинала,
вероятно защото е искала да изпревари развитието си...явно за
да победи рептилската напаст,но уви,не се е получило.Станала
е на парчета,пръснала се е в различни по-малки култури по
света,накрая ще опита да се събере сама със себе си за да изгрее
звездата й отново и да издигне човечеството на по-високо ниво.
И тя,подобно на Луцифер пада,помръква,но стремежа й да се въз
роди и дори да отиде по-високо ще остане вечен.Светлината вина
ги дърпа към себе си.Начинът,по който атлантите са я гонили
е бил път,изпълнен с голяма опасност.Вдигаш се много високо,но
ако сбъркаш макар и малко,рискуваш да бъдеш унищожен.Не
прекъснатият успех във всичко,който са имали Атлантидите е
бил толкова невероятен,че явно ги е разглезил,накарал ги е
да се мислят за всемогъщи.Описват ги като зли,арогантни,войнст
вени и лукави.Аз лично не видях нищо подобно.Горди и самоу
верени,даже самонадеяни-да.Но бяха детски наивни и доверчи
ви-нещо,което и Блавадска твърди.Не съм видял и капка зло
у тях.Това,че са били ненадминати воини е съвсем друго нещо!
Кое е това,което не те оставя да се сгромолясаш на спокойствие
и да умреш в отчаянието си,примирявавйки се с отявленото пре
възходство на врага ти?Неистовата любов към живота и на
човека към човека.Това,което наричаме приятелство е било
движеща сила там.И е източник на огромна мощ.Представете
си много хора,свързани по този начин в една такава структура.
Луцифер ми показа,че атлантското общество е било оформено
по модел на Цветето на Живота:
Дали да обвиним рептилските същности за изграждането на
такъв нехуманистичен и анти-приятелски порядък в съвременния
свят?Всъщност лошото е,че те изграждат декора,играта е от
хората-в повечето случаи.Някак си е наивно и болно да търсим
причината за всички бели извън нас.Вярно,рептилското съзнание
си е анти-луциферианско и анти-атлантско.Вярно е,че братството
между човеците е било движеща сила там,но никой не може да
бръкне в сърцето ти и да извди от там онова,което имаш...просто
хей така.Нищо не става без да го позволиш-макар и малко.
Приятелството е било движеща сила на Атлантида не за друго,
а защото те са били невероятни търсачи на познание.Това е един
от най-мощните начини да учиш.Много по-мощен дори от самата
магия или наука.Ненапразно и Луцифер,Утринната Звезда го
смята за свой най-висш принцип.Близостта между хората връща
доверието...невинността и те кара да се чувстваш силен и изви
сен...досущ като самият Бог:)).
Често съм виждал кризисни ситуации,опасности и зло във
Етирите.И винаги всичко завършва с хепи енд.Понякога
с ужасни жертви,понякога много лесно.Както казах,това
което става горе е игра на архетипове.Със сигурност войни
те,които стават горе,било то между висши създания,богове
и пр или пък чисто "земни"(като ядрените атаки).Те са просто
символистични събития,които се отразяват по друг начин на
човешкия свят.А още повече те касаят и неща,които стават
просто ВЪТРЕ във нас.Ако наистина искаме да надвием себе си
своите сенки и тъмни страни,ще успеем.Помощ никога не се отказ
ва отгоре ако някой вземе такова решение.Отговорите на много
въпроси са доста по-лесни,отколкото си мислим.Остава да намерим
отговор за това как ще излекуваме огромната болка,която
ще изпитаме вследствие всичко това.Любовта е универсалното
лекарство.Може би вече сме загубили вярата си в нея...може
би твърдението,че всичко от което се нуждаем е любов изглежда
вече едно празно,абсурдно клише.Но нейната огромна сила
е факт и никой не може да го промени.
Лично аз понесох доста тежко всичко това.Гледайки това,което
ставаше в етирите,минах и през собственият си апокалипсис.
Имах чувството,че отприщих пълчища от зли сили,демони и
чудовища.Собственият ми Хоронзон надигна глава,готов да
ме погълне.Водих дълго време битка със собствените си чудови
ща и кошмари,която,както виждам,не е приключила и досега.
Още не,въпреки че моята надежда е,че най-страшното мина.
Но със това привлякох и вниманието на други сили,които са извън
мен.Ненапразно този,който извърши подобна енохова работа,
обявява война на силите,които сега владеят света.И битката
ще е до края на живота му.
Кроули и Дий са знаели това,явно знаейки в какво се забъркват.
Аз лично направих своя избор.Не бях подготвен за всичко,което
се случи след тези посвещения-като събития тук и като събития
горе.Но и не бях подготвен за съкровищата,които намерих по
пътя си...не говоря за материални съкровища.Говоря за такива
които са вътре в душата ми,неща,които ме карат да се чувствам
просто жив.И без които съществуването ми не би било оправда
но.
Има две песни,които бих сложил като идеален фон на цялата
тази енохова история.Едната е на Crimson Glory-"Song For Angels"
другата е на Скорпиънс-"Изпрати ми ангел".
Е,ще успеем ли накрая да станем ангели,мамка му?
Или както някой беше казал-обещанието на Пролетта ще изтрие
срама на Зимата.