И аз си мислех преди години, че не бива да се искат пари, нито да се взимат, ако някой реши да почерпи едно кафе или бомбони - няма да го върнеш, я. Но представете си, че в началото помогаш на 1-2 на месец, след това хората пристигащи за помощ при теб са толкова на ден. Ти естествено се занимаваш с това в свободното си време, докато нямаш семейство, деца, а само котки /те искат само да ги нахраниш и изринеш тоалетната им/ свободно време имаш за всеки.
Да, де ама минава време, ти все така си работиш, каквото си работиш, защото има сметки за плащане, а и още не си развил метода на фотосинтезиране, за да не ядеш нищо, да не говорим, че не можеш да държиш гладни и на студено децата си. Да, ама съвестта ти не ти дава да поискаш пари за услугата, а и времето ти е твърде ограничено /вече свободното/, тогава какво правиш? Ами ще ви отговоря - спираш да помагаш, не на всеки, на повечето само им показваш насоката - в стил помогни си сам, за да ти помогне и Господ, пък като не ти стиска - твой си проблем, господ дава, ама в кошара не вкарва. Като научи този урок, ще разреши проблема си сам.