от Lanukio » 13 Окт 2007, 11:45
pafelina, не съм прочеЛ, а прочелА и да-прочетох. Ти си ходила при врачка и тя ти е казала нещо (направена му е магия) и ти си се хванала за тая мисъл и си и повярвала безрезервно. Да помислим малко логически. След като ти вече вярваш, че човека има направена магия и то толкова силно, че да питаш за помощ, то ти вярваш, че тая магия е пречка за вашите взаймоотношения. И понеже вече си намерила пречка, която ти сама подхранваш (а е много вероятно изобщо да няма никаква магия направена на човека, но подхранвайки я с твоята вяра ти я създаваш и заздравяваш), то ти пред себе си и за него намирташ извинение вие да не сте заедно. Казал ти някой-той има магия, ти вярваш, съзнанието ти казва-трябва да разваля магията, за да сме заедно,но не разбирам от тия неща, ами ще искам помощ, ще намеря начин, а подсъзнанието си казва-има магия, няма да сме заедно. Имам няколко въпроса към теб -защо си повярвала толкова безрезервно на първото възможно нещо, което ти е казал чужд човек, който изобщо не познаваш? Няма да пояснявам, че на врачки не вярвам-това вече стана ясно. Друг въпрос-защо не попита въпросната врачка какво да направиш, за да развалиш магията или поне може ли да направиш нещо? И още един-не ти ли мина през ума, че всяка врачка като не знае отговора на въпроса, който й задаваш може много лесно да мине със стария трик ' Аууу, тука има магия , да да има магия правена.' и понеже хората са лековерни да й се вържат, а не да каже 'Не знам' и повече никой да не дойде при нея, защото мълвата, че тя не познава ще се разнесе за дни и ще си загуби 'работата'?
В тези два реда
няма нищо умно.