Основи на магията

[venus]

ОСНОВИ НА МАГИЯТА
Wayland Skallagrimsson

Наскоро група невролози проведоха изследване при хора, практикуващи различни магически системи – дзен-будистки монаси, католически мистици, хора, практикуващия ву-ду и др. Целта на проучването бе да се установи органичния субстрат на духовната практика в човешкия мозък.

Тук представяме резюме на резултатите от проучването, публикувани в издадената от тях книга Why God Won't Go Away.

В човешкия мозък има участък, наречен заден горен париетален дял или област, асоциирана с ориентацията (orientation association area, ООА). В тази област се извършва ориентацията на индивида в пространството и разграничаването между индивида и околния свят (разграничаването между Аз-а и не-Аз-а). По време на различни форми на медитация в ООА се наблюдава повишена активност, която рязко се понижава при най-дълбоките медитативни състояния.

Вегетативната нервна система (мостът между мозъкът и тялото ни) има два дяла – симпатиков и парасимпатиков. Симпатиковата нервна система повишава нивото на адреналина, повишава сърдечната честота, кръвното налягане, дихателната честота и мускулния тонус. Тя се активира при състояния на опасност или общуване. Парасимпатиковата нервна система осигурява запазване на енергията, баланса на основните жизнени процеси, регулира съня, индуцира релаксацията, разпределя хранителните вещества в тялото и играе ролята на само-оздравителна система. Двата дяла действат като антагонисти – когато едната система е включена, тя обикновено потиска действието на другата.

В някои състояния на променено съзнание, когато едната от двете системи действа на максимално ниво, може да се активира действието на двете системи едновременно – например при интензивна физическа или умствена активност (каквато е продължителната концентрация).

Повишената активност на симпатиковата нервна система е източник на стрес – физически и емоционален. Колкото по-дълго продължава стресовото състояние, толкова повече се задълбочава то. Умът впряга всичките си ресурси, за да намери решение на проблема. В тези случаи се използват и дедуктивните способности на лявото мозъчно полукълбо, и холистичния подход на дясното мозъчно полукълбо. Когато честотата на техните потенциали съвпадне (синхронизация), се стимулират центровете на удоволствието в хипоталамуса. Те от своя страна стимулират парасимпатиковата нервна система. За момент настъпва активация и на провокиращата стреса симпатикова нервна система, и на парасимпатиковата нервна система. Екстаз и осъзнаване – моментът на „Еврика!”. Поддържането на това състояние се нарича „състояние на единение”.

Това е начинът, по който Бог, Духът или митът се изживява от мозъка. Чрез единение на лявото и дясното мозъчно полукълбо, единение между логиката и емоцията. Усещането от това състояние на краен синтез в мозъка е под формата на окончателната истина.
„Способността на човешкия ритуал да възпроизвежда тона състояние на единение определя и резултата – ефект от ритмичната ритуална обредност върху хипоталамуса и вегетативната нервна система.” Ако ритмичността на ритуала е бърза, ефектът на симпатиковата нервна система е по-силен. В резултат на това настъпва задържане в някои мозъчни области, като ООА, по пътя на хипокампа. Състоянието на единение се характеризира с „размиващо” се усещане за Аз и разтваряне на Аз-а в една обширна реалност (деперсонализация), което са дължи на деаферентацията в ООА.

Има два вида състояние на единение. Единият се изразява в усещане за Мистериозно единение, което в някои източни практики се нарича самадхи или single-pointed awareness. То се постига чрез фокусиране върху мисъл или предмет, което поддържа дясната част на ООА в активност. Лявата част, отговорна за усещането на Аз-а, е деактивирана. В резултат на това настъпва усещането за сливане на индивида с обекта на съзерцание. Ако това състояние е постигнато чрез религиозен ритуал, тогава фокусирането върху Бог или Духа ще доведе до усещане за сливане на индивида с Бог/Духа (ако деактивацията на дясната ООА е пълна). Другият вид състояние на единение е свързано с пълна деаферентация на ООА (прекратяване на импулсите на други части на мозъка към тази зона), което води до усещане за пълна пустота, изчезване на индивида и изчезване на света.

И разбира се, за да бъде ефективен, всеки ритуал, целящ постигането на състояние на единение, трябва да осъществи сливане между обреда и определени идеи и емоции. Поради тази причина само някои идеи, ритуали, думи и символи могат да предизвикат желания ефект.

С други думи казано, състоянието на единение се постига при свръх-фокусиране на ума в посока, определена от даден символ, което се дефинира с три основни характеристики:
1) Деаферентация (частична или пълна) на ООА
2) Единение на ума, изразяващо се чрез единението на идентичността, егото и супер-егото, посредством свързването на лявата и дясната мозъчна половина.
3) Едновременна синергична активност на симпатиковата и парасимпатиковата нерван система.

Практическата магия се основава на постигането на състояние на единение по множество различни начини, всеки от които има определени предимства за практикуващия в резултат от повишената концентрация или яснотата на ума. Това се постига с помощта на символи и архетипни образи. Магията може да бъде обяснена научно, тъй като съществува зависимост между извършването на определени стъпки в определен ред, което води до определен резултат.


1
ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

Изкуството на магията е изкуството на единение на ума, тялото и духа. То не може да бъде постигнато в слабо, не здраво тяло. Необходимо е започването и поддържането на режим на физически упражнения. Не е необходимо развиването на мускули, но поддържането на общ физически тонус и високо енергийно ниво е задължително.


2
МЕДИТАЦИЯ

Окултна гледна точка
Първата стъпка в практическата магия е постигането на състояние на единение на съзнанието. Само в състояние на единение можем да се докоснем и да използваме собствените си сили. Поради тази причина за практическото овладяване на магията е задължително овладяването на състоянието на единение на съзнанието. Най-простият начин за това е медитацията. Усвояването й изисква известен опит и постоянство.

Медитацията е релаксация на тялото, ума и духа. Тя е учителят, водещ към дълбоко заровените в ума „забравени” знания, лични демони и подтиснати желания. Усърдното й практикуване връща спомени за смъртта и преражданията. Медитацията е най-ценният инструмент на мага, тъй като при напреднало ниво на медитативната практика всяка медитация се превръща в трансформационна опитност.

Научна гледна точка
Обикновено медитацията се смята за форма на умствена релаксация, която води до физическа и емоционална релаксация. Цел на медитацията е изясняването на ума, прекъсването на мисловния поток, който е наличен винаги, дори когато не мислим за нищо особено. Когато се изчистят мислите и умът е спокоен, настъпва релаксация, но тя е само предпоставка за състоянието, което е наистина важно: по-голяма концентрация на фокусиране по време на спокойствието на ума.

Когато нищо не нарушава нашето внимание, можем ясно да чуем отчитането на минутите, включено в подсъзнателния ни ум. В това състояние можем да достигнем до повишена осъзнатост на нашето обкръжение – достигане на дребни детайли до вниманието на съзнанието. Това състояние може да бъде полезно за възстановяване на спомени. Полезно е при интроспективния и себе-анализа. То има критично значение в практиката на получаване на видения.

Във всички случаи медитацията ни позволява да извадим скритото на дневна светлина. Този процес е свързан и с неприятни, и с приятни моменти. Медитацията може да влоши положението, преди да настъпи подобрение. Медитацията е средство, не цел.

Медитацията отнема време и усилия. Бъдете сигурни, че няма да бъдете безпокоени по време на медитация. Настанете се удобно. От полза могат да бъдат аромати и свещи. Важното е установяване на настроение на спокойствие и отпуснатост. Затворете очи. Опитайте се да изчистите мислите си. В началото мислите започват да се увеличават и стават разсейващи. Не им позволявайте да ви разсейват. Не се фокусирайте върху тях. Не ги следвайте. Не се и борете срещу тях. Позволете им да се появяват и да отминават, не реагирайте. С времето мислите намаляват. Не обръщайте внимание и на сетивните си усещания, като например хилядите сърбежи, които неизменно се появяват в момента, в който започнете да медитирате. Колкото и трудно да изглежда, отношението към тях трябва да бъде както към мислите.

Първият успех на медитацията е постигането на празен ум. След това, с практика и развитие, се постига отделяне от егото. То е подобно на състоянието на празен ум, но се отличава с една важна особеност. При празен ум няма мисли. При отделяне от егото вече ги няма и причините за желанията за мислите. То е едно по-чисто състояние на ума от празнотата.

Един особен вид медитация се използва изключително от практикуващите магия – единство, цялост (oneness).

Единството е състояние на ума/духа, при което умът се изчиства от всичко с изключение на един обект на внимание или съзерцание – физически обект, идея, дух. Второто изискване е абсолютното отсъствие на егото – тоест, липсващо усещане за себе си. При тези условия (особено в комбинация с прост, повтарящ се ритуал) продължителното съзерцание води до усещането за единство, при което усещането за себе си се заменя изцяло от усещането за предмета на съзерцание.

Състоянието на единство е основен елемент на всички магически системи. Това обяснява защо учението на практическата магия трябва да започне с овладяването на този тип медитация.

Последният важен за мага стадий на медитацията няма име в западната култура. При него няма усещане за нищо. Често то се бърка със състоянието на празнота на ума и отделяне от егото. Но при празнота на ума все още има нещо, което може да съдържа мисъл. При отделяне от егото означава, че все още има нещо, което може да бъде отделено. Най-добрият начин да се опише това състояние е да се опише пътя, по който то се достига. То най-лесно се постига чрез състояние на единство (oneness), където умът, завладян от насочена осъзнатост, угасва себе си чрез ексцесивен разход на енергия. При това състояние не остава нищо, нито света, нито пространствено усещане.

В помощ на медитацията и другите магически практики е ритуалът за релаксация. Той подготвя тялото, ума и духа за релаксация.

Разширеният ритуал за релаксация включва заемане на удобна позиция в седнало или легнало положение. Важно е нито една част на тялото да не бъде в неудобно положение. След това трябва да бъде визуализирана блестяща топка от енергия непосредствено над главата. Когато се постигне ясно усещане за топката, тя трябва да бъде придвижена през главата по цялото протежение на тялото. На всеки етап медитиращият трябва да има ясно усещане за тялото си и енергията, усещане за топлината. Тази топлина трябва да отпусне мускулното напрежение.

Този метод работи по две причини. Първо, наличието на плацебо-ефект - фокусирането на ума върху всеки мускул и усещането за отпускането му води до действителното му отпускане. Второ, визуализационната техника позволява на плацебо-ефекта да се задейства – визуализацията на енергията дава причина за усещанията на подсъзнанието.

Въпреки че съзнанието знае по-добре какво да очаква, то бива временно игнорирано чрез фокусиране на вниманието върху визуализацията и сензитивната осъзнатост на цялото тяло. Това позволява действието на плацебо-ефекта, което води до по-дълбока релаксация на тялото и ума, отколкото обикновеното желание може да предизвика. Енергийната картина, която получава подсъзнанието, по пътя на естествени асоциации води до усещането за затопляне, което представлява смес от „усещането за тяло” и „усещането за топло”. Подсъзнанието приема картината буквално и по механизма на обратната връзка създава усещане за реално възприемане, при което настъпва действителен ефект на релаксация.

Бързият ритуал за релаксация не работи така добре, но има по-бърз ефект и може да се използва при липса на време. Просто напрегнете всички мускули на тялото си едновременно, като задържите дъха си. Отпуснете мускулите и дъха си след 15 секунди.

Бързият релаксиращ ритуал действа по по-прост механизъм. Чрез преодоляването на усещанията със стрес и напрежение се активират онези мисли, онези части от паметта и подсъзнанието, които съответстват на противоположността на тези идеи (според теорията на Jung противоположностите се съхраняват заедно в мозъка).

Философска гледна точка
Смъртта и прераждането в окултните традиции са преживявания, свързани със смъртта на егото. Когато егото се заличава по време на медитативната практика, настъпва усещане за духовна смърт. В края на медитацията настъпва прераждане на егото в нова форма, свързано с възстановяване на самоусещането. Някои детайли са загубени и новият Аз е неизбежно по-чист. Новата, преродена форма на Аз-а до известна степен може да бъде избирана от мага в негова полза. Състоянието, известно като обладаване или инвокация, е състояние на единство (oneness). Death-blindness е окултен термин за финалното медитативно състояние.

[venus]

3
УПРАЖНЕНИЯ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Ако начинаещият няма достатъчно опит с медитацията, може да са му необходими месеци, за да постигне до възможността да я използва качествено. Докато бъде достигнато това ниво, могат да бъдат практикувани и допълнителни техники, които да улеснят постигането на състояние на единение – такива са упражненията за умствена концентрация и упражненията за подобряване на паметта. И концентрацията, и паметта трябва да бъдат развити на по-високо от нормалното ниво, за да подпомогнат достигането на състояние на единение.

Ефективно упражнение е наблюдаването на непознат картинен образ за 30 секунди и след закриване на картината да бъде описан всеки запомнен детайл от нея. Начинаещият трябва да направи опит за максимално детайлно възстановяване на картината. Целта на това просто упражнение е да се научим да се отпускаме в моментите, когато се опитваме да се концентрираме.


4
ЗАКОНИТЕ НА МАГИЯТА

За да постигне успех в магическата практика, начинаещият трябва първо да се запознае с основните закони, на които е базирана теорията на магията.


ЗАКОН НА КАРМАТА

Окултна и научна гледна точка
Всяко действие поражда ефект. Този ефект неизменно се отнася до един от два възможни варианта – ефект на подобност с причинното действие и усилване или ефект на резистентност към причинното действие. Всеизвестна истина е, че приложението на сила, каквато и да е сила, поражда съпротива към тази сила. Законът на кармата се изразява в това, че всяко нещо, всяко действие, всеки момент от настоящето е сумарен ефект от всички възможни нива на всички възможни сили от миналото, действащи в този момент на това място. Броят на ефектите от дадено причинно действие е неограничен и природата на тези ефекти не може да бъде предвидена. В резултат на дадено причинно действие, от комбинацията на синергично и антагонистично действащи сили, може да настъпи ситуация с различна степен на комплексност. Следователно, всяко предприето действие става причина за възникване на неограничен брой комплексни последици за инициатора на действието.

Философска гледна точка
От казаното става ясен следният извод: най-добре е да не се прави повече от необходимото (тъй като то е свързано с по-малък брой последствия и като цяло средата остава по-изчистена и лесна за разбиране), като се следва пътя на баланса (при което е по-малко вероятно настъпването на действително лоши последици, тъй като винаги ще има и балансираща сила в противовес). Съществуват два начина за балансирано действие – единият е да се избягват всички крайности, другият – да се използват всички крайности (и това очевидно означава, че не може да се използва само тази крайност, която предпочитаме). От нас зависи кой метод да изберем, всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Първият е свързан с по-малко рискове и по-дълъг период на развитие, вторият осигурява по-бърз ефект при по-висок риск.


КАКВОТО Е ГОРЕ, ТОВА Е И ДОЛУ

Окултна гледна точка
За да бъде разбран този закон, първо е необходимо разбирането на системата, използвана за описание на Вселената в разбираема форма. Различните традиции използват различни системи, но тук ще бъдат представени галдричната и кабалистичната традиция. Според тези две традиции Вселената се дели на 4 нива. Първото ниво се нарича Midgard в галдричната система и Assiah в кабалистичната – това е физичният свят, светът на материята. Следващото ниво на реалността е светът, който се намира непосредствено до нашия – светът на духовете, Alfheim в галдричната и Yetzirah в кабалистичната система. Това е така наречения астрален свят. Това ниво е от особена важност за маговете и спиритуалните практици. Тук са всички духове, които съществуват извън царството на боговете. Тъй като светогледът на мага е анимистичен, тук съществуват духове за всичко – безгранично разнообразие от духове и духовни сили, които могат да задоволят практически всяка цел на мага. Следващото ниво е нивото на боговете, местообитанието на мъртвите. Това ниво е в короната и основата на Световното дърво в галдричната система и се състои от Asgard и Hel; в кабалистичната се нарича Briah. Последното ниво в галдричната традиция е Ginnungagap, което се състои от основните елементи на сътворението; на него съответства Atziluth в кабалистичната традиция. Тези четири нива образуват Макрокосмоса, външната Вселена. Водещият принцип при разбирането на природата на тези четири нива е „каквото е горе, това е и долу”. Съществуването произлиза от празнотата чрез обособяване на двойки на противоположностите, които се самоунищожават взаимно, но поотделно образуват цялото разнообразие на сътворението. Всеки свят, от Ginnungagap до Midgard, от Atziluth до Assiah, е следваща стъпка в посока на разделение. Огънят се съпровожда от лед, светлината – от тъмнина, доброто – от зло, раждането – от смърт. Зимата се бори с лятото в Midgard, в Assiah, така както духовете на растенията умират и се прераждат. Всеки свят притежава едни и същи елементи, едни и същи конфликти.

Научна гледна точка
Вселената има фрактална природа.
Единичните клетки носят всички характеристики на живота, храненето, размножаването, подвижността, смъртта. Клетките се обединяват и образуват органи, клетъчни структури, които носят всички основи процеси на живота и образуват среда, която поддържа функцията на целия орган (дори за сметка на отделните клетки). Органите образуват многоклетъчните организми, които също носят всички характеристики на живота и имат свойството да живеят, дори за сметка на отделни клетки и органи. Индивидуалните многоклетъчни организми образуват общества, които също притежават основните белези на живота и поддържат съществуването си дори за сметка на отделните индивиди.

Планетите образуват групи, наречени слънчеви системи, и обикалят около център на гравитацията – звезда. Слънчевите системи се групират в групи, наречени галактики, които обикалят около център на гравитацията – черна дупка.

Определяща характеристика на фракталите е тяхната себе-подобност – те изглеждат по един и същи начин, погледнати от всяка възможна гледна точка. Това е така, защото всяка частица в реалния свят е продукт на едни и същи сили. Между тези сили и материята има много възможни начини на взаимодействие и те имат тенденцията да повтарят себе си в различен мащаб. И тъй като процесът на образуване на физическата макроскопска Вселена от тези основни елементи е комплексен, той изглежда хаотичен от математическа гледна точка. Процесът на образуване на Вселената е не-линеен, той съдържа обратни връзки, където един елемент може да действа под влияние на друг, който пък оказва въздействие върху първия, променяйки го, при което променя и себе си и т.н. Този тип нелинейна обратна връзка има тенденция да умножава първоначалното състояние, дори когато е в минимално количество. Той е причина за т. нар. „ефект на пеперудата”, който прави комплексните системи, като метеорологичното време, непредвидими – при наличието на мащабни механизми на обратна връзка дори незначително смущение като пърхане с криле на пеперуда може да бъде причина за поява на буря при ясно небе в противоположната половина на планетата.

Философска гледна точка
Да се спрем на природата на реалността от философска гледна точка. Каква е тя? Какво прави нещо реално? Много хора ще отговорят „Способността да я видим и да я докоснем”, но този отговор не е задоволителен. За да усетим нещо, се нуждаем от сетива. Как осъзнаваме нашите сетива? Философът ще каже, че нервен импулс се предава от сетивния орган към мозъка, където възниква мисъл, която усещаме. Ученият би казал, че нервният импулс се предава в мозъка, където възбужда други неврони, чрез които осъзнаваме сетивната информация. Но това противоречи на разделението между външно и вътрешно. Така общоприетата дефиниция на реалното губи смисъл. Няма външен свят. Целият свят е вътрешен. Някои от вътрешните усещания са резултат от външни стимули и физическите ни науки се базират на това определение. Ние знаем, че изпитваме усещане за физическото съществуване на външната реалност, което съответства на усещанията, получени по пътя на един от петте сетивни органи. Но също така имаме усещания за физическото съществуване на неща, които усещания тръгват от дълбочината на подсъзнателния ум, неща, които са толкова чужди, че инстинктивно се отнасят към „не-Аза”. Пристрастяването към лекарства, дори изцяло психологическите пристрастявания, са добър пример за подсъзнателна сила, приемана като чужда за природата на индивида.

Всичко, което наистина знаем, се случва в главата ни. Някои от нещата в главата ни усещаме като „Аз”. Други усещаме като външни за себе си и към тази категория усещания се отнасят онези, усещани с помощта на петте ни сетивните органи, а така също и онези, които са плод на подсъзнанието ни. Да наречем първата категория физически обекти „физически”, което означава само обект, осъзнат чрез сетивен орган, и втората категория – „нефизически”, идващи от подсъзнанието.

За по-нататъшното разбиране на подсъзнанието е необходимо кратко запознаване с теорията на Юнг.

Юнг предлага модел на индивида като съвкупност от широк спектър архетипни образи. Най-важна в тази теория е постановката за двуполовата психологическа природа на всеки индивид: Анима и Анимус. В този смисъл ние използваме термините „мъжки” и „женски” не като сексуално-свързани характеристики, а като символни изрази. Смиволизмът за „мъжко” и „женско” е архетипен и следователно трансперсонален.

Всички подсъзнателни женски тенденции в мъжката психология оказват ефект върху съзнанието, макар и бидейки подсъзнателни. С времето те се персонифицират като един женски образ. Този образ, наречен Анима, приема различни форми при различните индивиди. При повечето мъже той се наблюдава като образ на „идеалната жена” и е мярка за избор на жена, с която мъжът създава връзка (и може да бъде причина за разрушаване на връзката, ако мъжът не разграничава добре тази идеализация от реалния обект на чувствата си).

Природата на Анима се определя от три източника: вродения подсъзнателен контра-сексуален образ, женските митологични образи и реалните връзки с жени.

В много от случаите образът на Анима е проекция – той е сборен образ от вътрешните женски тенденции на мъжа, инстинктивно приеман не от самия себе си, а от други жени, особено от такива жени, които се доближават много до него. Това води до подсъзнателно убеждение, че мотивацията за действията на тези жени е мотивацията на Анима, дори в случаите, когато няма реални факти за това и дори при наличие на доказателства за обратното. Тази тенденция води до пристрастяване и поведение на чувство на притежание, на контрол. Голяма част от проблемите между половете се дължат именно на неразбирането на проекцията на Анима/Анимус и последствията от това.

В някои случаи Анима може да завладее част от мъжа, при което обичайното подтискане на женските тенденции се проявява съзнателно и те могат дори да управляват съзнателния ум на мъжа, изявявайки неразвитите аспекти на символното женско поведение, като много често самият мъж не осъзнава това.

Всичко това е в сила и за жените и Анимус. Персоналността на жената също притежава вътрешни мъжки тенденции, които се идеализират в образа на Анимус, който води началото си от вродения подсъзнателен контра-сексуален образ, мъжките митологични образи и опита с мъже.

Някои индивиди, особено тези с креативен темперамент, могат да взаимодействат с този контрасексуален подсъзнателен образ в мечтите в лицето на индивид от другия пол, с който имат здрава връзка (любовник, родител, учител и т.н.). Някои индивиди, обикновено артисти, поети, музиканти, дори имат видения за Анима/Анимус в моменти на вдъхновение.

Мнение на Юнг е, че направляваното обработване на тези образи, асоциирани с индивиди от противоположния пол, обединяват природата на съзнанието и подсъзнанието, правейки индивида по-добър, по-здрав, по-силен.

Има още един важен от психологическа гледна точка аспект от теорията на Юнг, наречен Сянка. Сянката е особен вид архетип, който всеки от нас притежава. Сянката е събирателен образ на всички активни елементи на подсъзнанието, които са подтиснати, скрити, недоразвити, забранени или преодолени – лошата страна на индивида.

Съгласно максимата на Юнг, че „онова, което индивидът не изживява, отрича”, Сянката може да се проектира върху външното обкръжение, особено върху други хора. Това означава, че онези подтиснати елементи, с които егото не желае да се идентифицира, се идентифицират като качества на други хора. При това е подчертана тенденцията да бъдат обвинявани другите, дори неодушевени обекти, или лошия късмет за слабостите, недостатъците и неуспехите. Понякога индивидът открива друг, който в много отношения наподобява Сянката на собствената му природа. В тези случаи индивидът се чувства инстинктивно отблъснат от проектирания индивид.

Неудовлетворените желания и нужди също допринасят за активността на Сянката. Това най-често се проявява под формата на повтарящо се поведение. Индивидът винаги се влюбва в един и същи тип хора, без значение колко е очевидно, че тази връзка не е добра. Индивидът винаги бива уволняван от работа и често обвинява работодателите си. Тази грешка се повтаря отново и отново, докато Сянката е силно подтисната.

Понякога Сянката може да се изплъзне и временно да поеме контрола върху действията на индивида. Това най-често се проявява под формата на феномена, наречен Freudian slip, когато в момент на релаксация или непредпазливост индивидът непредпазливо казва онова, което не желае да каже. Това е източникът на нежеланите обсесивни мисли. Юнг установява, че противоположните концепции са в близка пространствена близост в паметта. По такъв начин огънят се оказва много близо до леда, „искам” до „не искам” и т.н. Релаксацията извежда близко разположените мисли на повърхността, и често това е природата на Сянката.

Сянката, както бе споменато, е архетип. Някои хора се отнасят към нея като към независима страна на тяхната личност. Креативните личности се срещат с нея в мечтите си, давайки й образ на враг.

Не само тези архетипи определят индивидуалността. Във всеки индивид са представени неограничен брой архетипи, в по-голяма и по-малка степен. Всеки архетип е представителен за различен слой от подсъзнанието. Но тъй като архетипите идват от дълбоките нива на подсъзнанието ни, не се наблюдават чисти фрагменти от доминантната личност. Всеки архетип се долавя от съзнанието като отделно съществуваща същност.

Това означава, че подсъзнателно всяка възможна личност може да взаимодейства с всяка природна сила, стига само да бъде избран правилният път, по който този архетип да бъде изведен на повърхността. Тези личности попадат в категорията „нефизически външни обекти”.

Анимистичният принцип е окултен принцип, според който с всеки физически или концептуален обект е свързан дух, духовна същност. Той е залегнал в основата на много религии. Според него във всеки момент настъпва явление, което може да стане по един от много възможни пътища, и всъщност се реализира по всички възможни пътища, всеки със свое място в разделената Вселена, в различно измерение на пространството и следователно – невидимо.

Основната идея на анимизма е, че всичко е живо. В паганизма тя заляга в схващането, че всяко нещо има придружаващ го дух – всяко дърво, всеки камък, всеки стрък трева, всяка къща, всеки град, всяка нация има своя дух. В Християнството тази идея е застъпена в схващането, че всяко нещо е всъщност част от Бог. Тези духове, ме дена или друга степен, съответстват на природата на отделните архетипи, които оформят индивидуалността на индивида. И контактът с тези духове е равнозначен на контакт със съответните архетипи.

Не е просто съвпадение, че достигаме до един и същи модел и по пътя на окултния анимистичен светоглед, и по пътя на научната психология на подсъзнанието. Окултизмът ги нарича духове, психологията – архетипи. От важно значение обаче е фактът, че вратата към Outgarths, към Yetzirah, към Астрала, минава пред подсъзнанието. Според модерния окултизъм функционирането на хаотично необятното подсъзнание е идентично с функционирането на хаотично необятния Астрал и контактът с духовете от астрала може да бъде осъществен посредством съответстващите им части от подсъзнанието – архетипите. Архетипите са елементи на подсъзнателната природа и са добре отграничени от съзнателното его, така че те инстинктивно се осъзнават като отделни от Аз-а. Аз-ът включва активните центрове на някои дялове на мозъка, действащи при определени обстоятелства. Това е видно особено добре при депресията, където „реалният” аспект на индивида, Аз-ът, е променен под въздействие на аберантни подсъзнателни сили.


ЗАКОН ЗА АСТРАЛНОТО СЪТВОРЕНИЕ

Окултна гледна точка
Този закон се явява извод от предишния закон. Той гласи, че всичко, сътворено в материалния свят, трябва първо да бъде сътворено в неплътния свят, и всичко, създадено в неплътния свят, неизменно се реализира и в материалния свят.

Така например, за а бъде създадено нещо, то първо трябва да бъде обмислено, визуализирано. И тъй като подсъзнанието е пътят към Астрала, това означава да бъде създадено в астралния свят. Тъй като боговете, основните двигатели на всяко начинание, са често твърде далеч от физическия свят, често духовете от Alfheim или Yetzirah пренасят нашите желания до Midgard.

В повечето религии се приема схващането, че духът, който оживява една личност, всяко живо същество, съществува и преди физическото й раждане и се преражда в тялото.

Всеки магически акт представлява действие, което оформя специфична картина или съвкупност от картини в Астрала, с което се осигурява физическата им реализация по силата на закона за астралното сътворение. Този закон е фундаментален за теорията и практиката на магията.

Той също е предупреждение по отношение на някои видове поведение. Натрапчивите идеи, повтарящите се мисли, особено онези, асоциирани със силни емоции, водят до формирането на най-силни образи в Астрала. И действително, двата най-силни инструмента за създаване на силен астрален образ, са повтарящата се визуализация и асоциацията й със силно чувство, тъй като емоцията движи hamingja, магическата мощ. Когато образът стане достатъчно силен, той оживява в Астрала, където на всяко нещо съответства дух, и духът на този образ неизбежно ще доведе до материалната му реализация. Това означава, че натрапчивите мисли, страхове, притеснения, които заемат голяма част от мислите на индивида, могат да оживеят и могат да станат опасни за него, формирайки множество мисли и емоции във физическия ум, които пък от своя страна поддържат съществуването на астралния образ. Веднъж достигнали тази стабилност, разрушаването им е доста трудно.

Тогава, ако този закон наистина действа, защо всяка мисъл не се материализира? По две причини. Едната е, че човешкият мозък е неефективно и трудно асоциативен – тоест, съществува тенденция за наличието на множество мисли и емоции по отношение на всеки възможен обект, и тези мисли неизбежно се неутрализират една друга. Другата е голямата отдалеченост между Астрала и физическия свят. Това означава, че е необходимо много време, за да мигрират формите от божествения свят до физическия свят, но поради тази голяма продължителност в Астрала съществуват много, много различни пътища за реализирането на формата във физическия свят. Структурата на заклинанието или мисълта, която създава мисъл-форма, осигурява направление и гранични условия (критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се материализира мисълта или заклинанието). Всяка възможна проява, която технически изпълнява изискванията на заклинанието или мисълта, ще се реализира по силата на този закон, и естественият ход на събитията ще следва пътя, изискващ минимум енергия, минимална промяна на физическите обекти, минимално видимо нарушение на вероятностите. Това означава, че астралните мисъл-форми, които се нуждаят от голяма промяна на енергията на физическо ниво, се нуждаят от повече време за реализация, при което необходимото голямо количество енергия се разпределя в по-голям период от време. Повечето мисъл-форми се реализират по видимо най-естествения начин.

Научна гледна точка
Този закон е основен в магията. Всички съвременни магически практики се представляват практики в състояние на единение – единство между съзнанието и подсъзнанието. От научна гледна точка магията е резултат от разширение на съзнанието и достигане на състояние на единение, при което е възможно въздействие върху подсъзнанието.


ЗАКОН ЗА ПОДОБИЕТО

Подобното привлича подобно. Това означава, че манипулацията на образ на символ на обект, на личност, на събитие, ще повлияе обекта, личността, събитието, с които има подобна природа.

Научна гледна точка
Този закон произлиза от механизмите на състоянието на единение. Манипулацията на символ, независимо дали става въпрос за физическа манипулация върху образ или кукла или ментална манипулация на думи и идеи, инструктира ума да постигне състояние на единение, в центъра на което стои идеята, която образът или символът представлява. В момента, в който умът постигне състоянието на единение, концентрирано върху дадената идея, тогава умът е способен да реагира с други сили, които съответстват на тази идея, с по-голяма ефективност от нормалната.

Философска гледна точка
Окултният модел казва, че подобното привлича подобно. Научният модел обяснява как.


ЗАКОН ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Окултна гледна точка
Този закон може да бъде приет за подвид на Закона за подобието, но обикновено се представя като отделен закон. Според този закон два обекта, веднъж влезли в контакт, поддържат духовна връзка дори когато са физически разделени и манипулирането на тази връзка от единия повлиява другия.

Научна гледна точка
Научният модел е същият, както при Закона за подобието.

Философска гледна точка
Същата, както при Закона за подобието.


ЗАКОН ЗА БАЛАНСА

Окултна гледна точка
Всяка извършена промяна (всяка промяна от всякакъв тип, не само предизвикана по окултен път) предизвиква промяна, която е равна по сила но противоположна по природа. Запалете свещ – ще хвърли сянка. Всичко има своята цена. Нищо не се придобива срещу нищо.

Научна гледна точка
Този принцип е общовалиден – валиден за всяка наука. Като научен закон той е формулиран по следния начин: за всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие.

Философска гледна точка
Научното и окултното обяснение съвпадат. И трябва да се има предвид, че балансът е методът, чрез който се запазва съществуването, тъй като грубите промени биха довели неизбежно до разрушение. И това е единственият начин, по който трябва да се разбират нещата. Кактто казва Урсула Ле Гуин: „За да бъде разбрана една дума, е необходимо мълчание преди и след това”. Някога Вселената е била пустота, от която са се родили огънят и ледът, противоположните полюси и от тях – светът. Всяко нещо може да бъде себе си само в контраст с неговата противоположност. (Помислете над това. Ние ще бъдем като слепи на място, където няма светлина. Контрастът е необходим за разграничението.) Няма здраве без болест. Няма добре без зло. От пустотата на някогашната Вселена при сътворението от недиференцираното нищо са се обособили двойки противоположности, които вече могат да бъдат разграничени.

[venus]

5
ПРИРОДА НА ДУХОВЕТЕ И ДУХОВНИТЕ СИЛИ

Окултна гледна точка

Свещен (sacred) означава „оставен настрана”. Идеята е, че боговете, или божествените сили, са извън света, въпреки че те могат да го създават, оформят и направляват. Нещо, което е посветено на боговете, трябва да бъде пазено настрани от рутинните предмети в нашия свят. Такава е ролята например на черквата в Християнството – място, което е отделено от света и на което молещите се могат да се свържат с Бог.

Маговете, които възприемат концепцията за свещеното, също провеждат ритуалите си на места и с вещи, до които други хора нямат достъп. По време на ритуала се носят специални дрехи, които не се използват за други цели. Използват се специални ритуални предмети. Често се очертава кръг. Тъй като духовните сили са извън света, магът символично „излиза извън света”, за да установи контакт с тези сили. Свещеният ритуал най-често символизира по някакъв начин целият свят в умален вид, при което магът играе ролята на символично божество. Законът за подобието осигурява проявата на резултатите във физическия свят – извън ритуалния свят на мага. Колкото по-продължителна е употребата на ритуалните предмети, колкото по-дълго биват произнасяни думите на ритуала, колкото по-често се изпълнява един ритуал, толкова повече мощ придобиват тези предмети, думи, ритуали. Проблемите тук се дължат на действието на Закона за баланса. При ритуала всички тъмни, нечисти, земни, небалансирани сили се държат извън ритуалното пространство. Това е начин за изчистване на ума, за концентрация на всички желани сили на едно място. Но той не разрушава тъмните, небалансирани сили, а ги концентрира по периферията на магическия кръг. Колкото по-мощно е изчистването в кръга, по-мощно е ограничаването на нежеланите сили и по-голяма е мощта на ритуала. Но също така е по-голяма мощността на деструктивните сили извън кръга. По такъв начин удържането им извън кръга става много по-трудно и може да бъде свързано с рискове дори за опитни магове.

Свят (holy) означава „цял”. Лято и зима, ден и нощ, здраве и болест. Един обект е съвкупност от всички неща, които го засягат, и всеки обект е част от по-голямо цяло и засяга много други обекти. В този смисъл всичко е свято. Всеки обект има свой дух, малък Бог.

Маговете, които използват тази концепция, не използват ритуални места, защото нямат необходимост от това. Използваните предмети и ритуали са сведени до минимум. Магията по този принцип може да бъде извършена навсякъде, при усещане за специфичност на момента. Не е необходимо изчистване на мисълта, нито специални предпазни мерки. Не е необходимо създаване на символичен свят. Вместо това магът духовно се слива с околния свят, с желаните духове. Тъй като естественият баланс на силите не се нарушава, магът не предизвиква усилване на нежеланите сили, това е и предимството на този подход. Недостатъкът е необходимостта от по-дълго време за усвояване на този начин на магия.


Научна гледна точка

Концепцията за свещеното изисква ритуални елементи. Тези елементи имат обща характеристика – използването на предмети, дрехи, жестове, думи и дори специални места, които нямат връзка, освен символична, с околния свят (за тази цел дрехите биват ексцентрични, ярки, готични и т.н; по същата причина използваните „магични думи” са странни, тайнствени, често не принадлежат към никой език). Използваните ритуални елементи служат за концентрация на вниманието и провокиране на усещането, че нещата не са такива, каквито обикновено са. Всяка новост е достатъчна, за да събуди подсъзнанието – това е еволюционно предимство по отношение на преживяемостта (вниманието върху нещо ново предотвратява непознатата опасност). Всеки нов елемент енергетизира ума и повишава фокуса му до необикновено високо ниво. Този ефект е особено изразен при внезапна промяна на средата. При това настъпва асоциация на подсъзнанието с мисли, спомени и емоции, които са свързани с промяната на обичайната реалност. Това е началото на състояние на променено съзнание, което може да доведе до състояние на единение по пътя на все по-нарастващо се чувство на нереалност и изолиране от реалния свят.

Концепцията за святото е интерпретация на феномена, наречен „духовност”, който подчертава връзката със света. Според тази концепция всеки обект е под въздействие не само на непосредствено обкръжаващите го обекти, но и с всеки друг обект във Вселената, в миналото, настоящето и бъдещето. По такъв начин умът на мага възприема всеки обект във Вселената – животно, растение или минерал, включително мисли и емоции, като сума от всички ефекти върху него. Магът постига състояние на единение чрез умението си да вижда света не само в прашинка пясък, но във всичко. По такъв начин се осъществява връзката между образа и идеята, която води до постигане на състояние на единение. При този начин на мислене и усещане се установява бърза връзка между отделните обекти/събития/идеи, при което настъпва състояние на единение на подсъзнанието с елементите на ума, които са в резонанс с обектите на ритуала.

[venus]

6
ГАДАНИЕ

Окултна гледна точка

Някои символи имат голяма наследствена мощ. Тези символи, подредени група, стават още по-мощни. Примери за такива символи са руните, картите таро и келтските огами. С всяка група символи са асоциирани определени техники на гадание – изтегляне на един или повече символа по случаен принцип и интерпретацията им според възприетите правила с цел предсказване на бъдещето или установяване на природата на далечни или скрити събития и обекти.

Боговете, духовете и естествените сили, които символите представляват, се повикват (чрез молитва, жертва и т.н.) за да подпомогнат този процес – да направляват ръката на гадателя в избора на правилния символ, който представлява отговора на зададения въпрос, и да направляват ума н гадателя при интерпретацията и правилното разбиране на символите. Гадателят трябва да бъде в медитативно състояние, възможно най-чисто, празно и отдалечено от Егото (колкото по-успешно е постигането на това състояние, толкова по-точно е гаданието). В това състояние боговете, духовете и естествените сили по-лесно направляват ръката и ума на гадателя.

Гадателят трябва да спазва следните правила:

1. Винаги трябва да извършвате потвърдително гадание или да поискате знак. Това означава, че след гаданието трябва да бъдат използвани знаци от друг вид (напр. птиците като носители на поличба), които да потвърдят или отхвърлят валидността на гаданието. Може да се вярва само на потвърденото гадание.

2. Никога не повтаряйте гаданието. След задаване на въпрос веднъж, не го задавайте отново – не само защото при второто гадание е почти невъзможно да се постигне същата висока сигурност на отговора, но и защото умът вече е настроен по определен начин от резултата на първото гадание.

3. Никога на задавайте твърде много последователни въпроси. Когато комбинациите от символи, независимо дали се използват руни или карти, престанат да бъдат лесни за интерпретация, приемете го като знак, че са уморени и не желаят да ви отговарят на повече въпроси за момента.

4. Никога не задавайте въпроси, които изискват отговор ДА или НЕ.

Тъй като гаданието е основно умение за контакт с духовете, трябва да бъде усвоена поне една гадателска система.


РУНИ

Руните представляват древна система от символи, азбука, в която към всеки символ е асоциирано допълнително значение. Те се хвърлят върху платно или върху пода и се интерпретират в зависимост от разположението им.



Значения:

Феху
Означава буквално „едър рогат добитък” като форма на разплащане в древната бартерна система. Руната има значение и на злато, пари и т.н. По-често обаче й се приписва значение на инструмент на труда и всякаква форма на лично придобита сила. Може да има значение и на „жизнена сила”, символизирана от образа на кравите за древните скандинавци.

Уруз
Означава зубър или „първичен бик”, изчезнал вид гигантски див бик, срещан в древна Скандинавия. Той бил известен с дивостта и силата си – руната Уруз представлява първичната, дива, необуздана сила.

Турисаз, Торн
Има две значения. Едното е трън, бодил. Другото е турси – гигантски разрушителен дух или чудовище от скандинавската митология, подобно на трол. Най-честото значение на тази руна е хаос и разрушение.

Ансуз
Ансуз има три значения: Бог, ръководител и устие на река. Тази руна представлява Один, богът на познанието, поезията и красноречието. С нея се свързва също креативните, когнитивните и умствените способности. Появяването на руната може да означава наличието на бог или дух, а така също и вдъхновение.

Райдо
Буквално означава пътуване и може да бъде схващана като пътуване във физическия или във вътрешния свят на човека.

Кеназ
Кеназ означава факел. Факелът внася светлина в мрака – това е руната на откритието. Тя е свързана и с дома и може да означава дом, комфорт и топлина.

Гебо
Гебо означава саможертва, заплащане, доброволно отказване от нещо в замяна на получаване на друго. В скандинавската митология придобиването и загубата са неразривно свързани и „подаръкът изисква подарък”. Руната означава и партньорство.

Вуньо
Това е руната на радостта, хармонията и съвършенството. Тя е и руната на силата, свързана със смирението и преклонението пред враждебно действащата сила.

Хагалаз
Означава градушка – леденият дъжд, падащ от небето, с цялата му деструктивна сила. Но той има и благоприятен и питателен ефект – ледът,паднал на земята, се стопява и я напоява.

Наутиз
Тази руна представлява древен ритуал на запалване на огън чрез триене, което прекъсва лошия късмет. По-често тя представлява необходимост, настъпване на обстоятелства, при които да бъде предприето конкретно действие.

Иса
Руната на леда – тих, спокоен, непроменлив, неподвижен, студен. Той може да бъде красив, опасен и лъжовен.

Йера
Означава прибиране на реколтата, цикъл от годината. Промяна и движение.

Ейваз
Значението й е тис – дървото, което символизира и живота, и смъртта заради специфичната си кора и отделянето на токсин и е способно да се самовъзстанови от разрушен дънер, като феникс. Руната и символ на сила, поради което често се използва за направа на арки.

Пертро
Тази руна означава кесия за късмети, разкриване на съдбата или онова, което е скрито за нас.

Алгиз
Тази руна означава защита и/или комуникация, особено със света на мъртвите. Добър пример за разбирането на значението на руната е усещането на спящия пътешественик за опасност, идваща от шумоленето на тревата.

Совуло
Буквално означава озаряваща мълния, а така също и слънчеви лъчи. Тя притежава благоприятна защитна или разрушителна сила. Символ на надеждата. Обикновено се приема като символ на победата.

Тейваз, Тир
Това е руната на бог Тир и представлява неговите качества – смелост, вярност, чест, мъжество.

Беркана
Означава бреза и представлява всички качества, които в скандинавската митология са свързани с това дърво – детеродна функция, здраве, късмет, благоговение, майчинство.

Еваз
Означава кон и представлява преместване, а така също и fylgja – духовни същества, които превеждат хората в света на духовете.

Манназ
Буквално означава човек и представлява не само отделния човек, но и приятелските отношения, а така също и идеалния образ на човека.

Лагуз
Това е руната на океана. Тя представлява бездната, дълбоката бездна на непознатото, което обгражда света на хората, а така също пропива и техните сърца и умове. Тя представлява и пътя, тай като за древните океанът е бил пътят, водещ от едно място до друго.

Ингуз
Руната означава герой и може да се приеме за мъжка оплодителна мощ. Трябва да се отбележи, че се касае за голяма сила, която се губи след използването й.

Дагаз
Тази руна често се превежда като ден, но по-точното й значение е залез, разсъмване или здрач. Това е руната на настъпването на обратната страна, на разрешението на парадокса. Руна на промяната, на началото и на края.

Отала
Руната на наследствеността. Тя означава законна собственост и правилно разрешение на всичко, което вече е свършило.


Руните трябва да бъдат запомнени и разбрани добре, ако се използват за гадание (или друга форма на магия). Те трябва да бъдат изучени по-задълбочено от представянето им тук. Те трябва да бъдат научени така добре, че само видът на символа да извиква в ума нейния звук, всичките й значения и асоциации.

Преди всяко гадание трябва да бъде произнесена молитва:

“Runes rown right rede.” (Rown означава шепот, rede означава съвет

“Odin open my eyes and set the staves, that I may read the runes aright.”

“Out of homes all hidden, out of ways all wide, need be I name the Norns and deem the dises draw nigh: Urdhr, Verdhandi, Skuld!”

(Норните са митични същества, които направляват живота на хората. Urdhrе норната на миналото, Verdhandi – на настоящето, а Skuld – на бъдещето.)

След произнасянето на молитвата разгърнете плата, който сте предвидили за това, и задайте въпроса, който ви интересува, докато сте в медитативно състояние. Поддържайки състоянието на спокойствие на ума, извадете от кесийката последователно три руни. Първата представлява миналото, втората – настоящето и третата – бъдещето, касаещо конкретния въпрос.

При друг метод се изтеглят 9 руни наведнъж, разбъркват се и се хвърлят върху плата. Освен значенията на отделните руни, тук трябва да се обърне внимание и на още няколко неща. Руните, които образуват отделни групи, имат по-интимни отношения, отколкото руните от отделните групи и останалите руни. Руните, които имат повече или по-малко сходен наклон, представляват въздействията, които действат еднопосочно. Руните, които образуват приблизително прави ъгли помежду си, представляват противоположно действащи сили. Руните, наклонени под ъгъл около 45 градуса, следва да се разглеждат като не толкова близко свързани със ситуацията. Обърнатите руни представляват скритите и неясните за питащия сили. Този метод е по-труден за усвояване, но дава по-подробна информация.

Ключът към интерпретацията на руните е двуетапен. Преди всичко трябва да бъде обърнато внимание на най-първото впечатление, възникващо в ума при образа на всяка руна. Тези първи впечатления имат много по-голяма тежест от последващите размисли върху конфигурацията. Другият важен момент е пасивната медитация върху изтеглената комбинация от руни при все още запазено медитативно състояние (ясно е, че гадателят трябва да има известна опитност с медитацията). Всяка руна има множество значения и нюанси. Гадателят трябва да има предвид всички тези значения по време на гадаенето. Гадателят трябва да следи за появата на спонтанни асоциации в ума си при вида на рунната конфигурация. След като идеите започнат да се оформят, гадателят трябва да включи използването на лявото мозъчно полукълбо и да изрази в мисли и думи своята интерпретация и да се постарае да намери връзките между тях.

Няколко думи за празната руна. Тя е предложена от Ралф Блум и представлява онова, което понастоящем е неизвестно или в ръцете на Wyrd (персонификация на Съдбата). Сериозните изследователи на руните отхвърлят използването й.

[venus]

ТАРО

Таро е набор от карти с по-съвременен произход от руните. Докато руните са част от по-обширна система за магия, свързана със скандинавската митология/религия, картите Таро имат отношение към юдео-християнската митология/религия, а някои автори откриват и връзки с Кабала.

Най-добрата колода карти Таро за начинаещи и общи цели е тази на Райдър-Уейт. Картите от колодата са разделени в две големи групи – големи и малки аркани (аркан означава тайнствен, таен, интересна аналогия с руните, които означават мистерии). Големите аркани представляват най-важните събития и сили. Всички реални духовни сили са представени от големите аркани. Малките аркани представят по-близките до физическия свят и ежедневния живот влияния.


ГОЛЕМИ АРКАНИ

Глупакът
Глупакът не е първата карта от големите аркани, той дори не е номер 0, въпреки че е означен с 0 в някои колоди. Той не е част от реда на големите аркани. Глупакът общо представлява питащия. Той представлява невинността и отварянето към света, героят в началото на пътешествието си (големите аркани могат да бъдат разглеждани като метафорично пътешествие). Глупакът е като прозрачно стъкло, оцветено в цвета на близките до него карти.
О: Глупаво решение.

Магът
Мъдрост, знания, умения, ловкост, съвършеният човек, способност за трансформация на идеите в действие.
О: Деструктивно използване на силата, лош късмет.

Висшата жрица
Мистерия, мъдрост, неразкрити сили. Идеалната жена и майка. Женска любов.
О: Физическо привличане без любов, повърхностност.

Императрицата
Физическо или умствено плодородие, инициатива, действие, изобилие, късмет.
О: Стерилност, изгубени сили, разрушен живот, нерешителност.

Императорът
Авторитет. Абсолютен контрол върху емоциите.
О: Незрялост, егоистично използване на силата, наивност, недостатъчен самоконтрол.

Жрецът
Въздействие отвъд физическия свят. Възможност за сватба или друг вид обвързване.
О: Нетрадиционност, отваряне към нови идеи.

Влюбените
Красота, любов, вътрешна хармония. Конфликт между различни сили на привличане и необходимост от вземане на решение, свързано с поемане на отговорност.
О: Проблемни отношения, неуспех, неуспех в любовта.

Колесницата
Успех, баланс, постоянство, триумф над трудностите.
О: Неуспешно довеждане на начинанието докрай, противоборство, противоречия.

Силата
Сила, благородство, постоянство, духовна сила. Тази карта може да компенсира неблагоприятните карти около себе си.
О: Слабост, разногласия, безчестие.

Отшелникът
Оттегляне, самоанализ, възможна среща с учител.
О: Неспособност или отказ от узряване.

Колелото на късмета
Възходите и паденията в живота, индикация за търсене на центъра, окото на бурята, за да се открие спокойствието.
О: Каквото посеем, това ще пожънем.

Справедливостта
Баланс, чувство за умереност, отговорност за извършените действия.
О: Несправедливост, в близост до Обесения изисква милост.

Обесеният
Саможертва, водеща до придобивка.Духовност. Инициация.
О: Затвореност към духовните сили, егоизъм, концентрация върху себе си и изключване на света.

Смъртта
Смърт, голяма промяна и евентуално прераждане.
О: Застой.

Умереност
Адаптация към това, което предлага животът. Индивидуализирано съществуване.
О: Конфликт на интереси, нещастна комбинация.

Дяволът
Липса на човечност, подчертаване на материалните и плътските удоволствия за сметка на всичко останало. Деструктивни сили.
О: Колебание.

Кулата
Неочаквана катастрофа, разрив, който може да бъде последван от вдъхновение.
О: Заплаха за индивидуалната свобода.

Звездата
Вдъхновение, интуитивно усещане. Добро здраве.
О: Болест, песимизъм.

Луната
Желание за пълнота. Неочаквани рискове. Духовни сили.
О: Спокойствие, настъпващо след труден период.

Слънцето
Удовлетвореност, освобождение, постигане на целите.
О: Несигурност на бъдещите планове, загуба на нещо ценно.

Страшният съд
Повишено осъзнаване, преместване на вниманието към връзката с Вселената.
О: Заплаха за физическото здраве, разочарование, загуба на материални блага.

Светът
Възнаграждение, завършеност.
О: Страх от промяна.



МАЛКИ АРКАНИ


ЖЕЗЛИ

Крал жезли
Мъж с благороден характер, честен, съзнателен и справедлив.
О: Стриктност, непоклатимост в решенията.

Кралица жезли
Топла, благородна жена, посветена на семейството и приятелите. Успех в работата.
О: Практичност и внимание с парите. Ревност, противопоставяне, измама, изневяра, ако околните карти имат подобни значения.

Рицар жезли
Разногласия. Може да означава пътуване, заминаване.
О: Конфликт, разделение.

Паж жезли
Носител на съобщение, пратеник, верен любовник.
О: Лоши новини, нерешителност, нестабилност.

10 жезли
Притеснение, натоварване, свързано с успех, вина, съмнение.
О: Конфликт на противоположности, трудности, интриги.

9 жезли
Вътрешна сила, изградена върху противопоставяне.
О: Дистрес, затруднение, нещастие.

8 жезли
Стремеж към желана цел. Големи очаквания, бързина. Настъпваща любов.
О: Вина, ревност, домашни проблеми.

7 жезли
Числено превъзходство на противника, но крайна победа.
О: Безпокойство, раздразнение, объркване. Съвет за избягване на нерешителността.

6 жезли
Триумф. Реализирани надежди.
О: Страх от противниците, измама, отлагане.

5 жезли
Напрегната битка за материална придобивка.
О: Законови усложнения, измама.

4 жезли
Хармония, спокойствие, стабилност на бизнеса.
О: Същото като при правата карта.

3 жезли
Плодотворно сътрудничество. Изобретателност. Търговия.
О: Ненадеждна помощ.

2 жезли
Тъга въпреки богатството и властта.
О: Чудо, магия, възможен проблем, страх.

Асо жезли
Начало.
О: Незначително съществуване, упадък, душевен срив.


ЧАШИ

Крал чаши
Човек на бизнеса, закона или божественото, отговорен, великодушен и внимателен.
О: Егоистичен, измамен. Може да означава голяма загуба.

Кралица чаши
Красива, обичаща жена, интуитивна, но и практична. Може да означава щастлива женитба.
О: Добра, но вятърничава жена, не заслужаваща доверие.

Рицар чаши
Носител на важно съобщение. Може да означава напредък, покана или промяна.

Паж чаши
Мислещ, артистичен, склонен да предложи помощ. Може да означава и раждане на дете.
О: Препятствия, не поета отговорност.

10 чаши
Съвършенството на човешката любов и приятелство, удовлетворение, постигане на желанията на сърцето.
О: Загуба на любов или приятелство, страх, вина.

9 чаши
Щастие, материално, физическо и духовно благоденствие.
О: Несъвършенство, свръх-акцентиране върху материалното.

8 чаши
Оттегляне от настоящата ситуация. Отказ с не големи последствия.
О: Избор на материалното пред духовното, щастие, празненство.

7 чаши
Силно въображение и множество желания, но липса на способности за реализирането им. Не голяма придобивка.
О: Решителност, упоритост, реализация на проект.

6 чаши
Размисли за миналото. Може да означава желание за промяна.
О: Неуспех поради невъзможност за преодоляване на миналото.

5 чаши
Загуба в процес на получаване на нещо, напр. разочарование от наследство или неуспешен брак.
О: Нови надежди. Завръщане на приятел или близък. Нов съюз.

4 чаши
Отегчение и неудовлетворение, копнеж за промяна. Необходимо е действие, но съществува нерешителност.
О: Нещо ново, навлизащо в живота.

3 чаши
Изобилие, веселие, пълнота, оздравяване.
О: Прекомерна чувственост.

2 чаши
Любов, привличане,приятелство, духовен съюз, хармония.
О: Дисхармония, ревност, неистинска любов.

Асо чаши
Духовно изобилие.
О: Революция, промяна.


МЕЧОВЕ

Крал мечове
Авторитет в областта на медицината, правото и политиката. Блестящ и мъдър.
О: Брилянтност, съчетана с жестокост, лоши намерения.

Кралица мечове
Тъжна жена, представляваща вдовството, лишенията, стерилността и разделението.
О: Повърхностна жена под въздействие на негативни емоции, злоба, нетолерантност, дребнавост.

Рицар мечове
Човек на действието, смел, опитен и целенасочен. Може да означава война, противопоставяне и разрушение.
О: Недискретен, екстравагантен, глупав.

Паж мечове
Бдителен, разузнавач, проучващ както позитивните, така и негативните причини.
О: Неочаквана опасност, неподготвеност, възможна болест.

10 меча
Страдание, срив, болка, скръб, сълзи. Картата не представлява насилствена смърт.
О: Предимство, печалба, мощ.

9 меча
Колебание по незначителен въпрос, неуспех, разочарование, мъка. Може да означава неуспех или смърт на любим човек.
О: Срам, подозрение, несигурност, задържане в затвор.

8 меча
Неспособност да освободим себе си от трудна ситуация, конфликт, криза, клевета.
О: Безпокойство, измама, противопоставяне, понякога неочаквана трагедия.

7 меча
Плановете, надеждите и очакванията са съпроводени с раздразнение и възможност за неуспех.
О: Съвет, инструкция.

6 меча
Пътуване по вода, действие, насочено към решаване на трудности, вероятно чрез друго лице.
О: Дилема без бързо решение.

5 меча
Унижение, безчестие, загуба.
О: Причина за скръб.

4 меча
Отстъпление, възстановяване, изгнание.
О: Икономична и внимателна дейност.

3 меча
Разрив, разделение, липса, отлагане.
О: Дисхармония, отчуждение, объркване.

2 меча
Спокоен изход от иначе проблемна ситуация.
О: Край на задънена ситуация. Лъжа, нелоялност.

Асо мечове
Триумф на мощни сили, любов или омраза. Раждане на нещо значимо.
О: Крайностите в любовта, омразата или амбицията могат да доведат до катастрофални резултати.


ПЕНТАКЛИ

Крал пентакли
Интелигентен и силен, убедителен, внимателен и предан партньор.
О: Корумпиран, неблагонадежден, неправилно използване на възможностите.

Кралица пентакли
Благородна и възприемчива жена, отдадена съпруга. Богатство, сигурност.
О: Подозрение, недоверчивост, тревога.

Рицар пентакли
Отговорен, търпелив, трудолюбив. Услужлив, способен да служи.
О: Безделие, невнимание, летаргия.

Паж пентакли
Сериозен, учен, трудолюбив. Уважение към нови идеи.
О: Бунт, разточителство. Лоши новини.

10 пентакли
Семейни дела – наследство, родословие, придобивки.
О: Загуба на семейната чест или наследство. Внимание към финансовите въпроси.

9 пентакли
Финансова сигурност, реализиране, сигурност.
О: Илюзии, празни планове, недоверие.

8 пентакли
Работа, квалифициран труд, упълномощаване.
О: Неуспех, самонадеяност, алчност, лихварство.

7 пентакли
Финансов успех.
О: Нетърпение.

6 пентакли
Успех в работата в комбинация с филантропия.
О: Алчност, илюзии, завист.

5 пентакли
Материално или духовно обедняване, самота.
О: Дисхармония в брака; пречки в разрешението на проблеми на връзката.

4 пентакли
Материална личност, притежаваща материална мощ. Може да означава наследство, подарък, завещание.
О: Пречки за материалните амбиции, вероятна загуба на имущество.

3 пентакли
Власт, умения, благородство, слава.
О: Посредственост в работата, незрялост, дребнавост.

2 пентакли
Причина за радост, тревоги, по-незначими от очакваните.
О: Конфликт между несъвместими противоположности, симулирано удоволствие.

Асо пентакли
Пълно удовлетворение, пълно щастие, екстаз, интелигентност, благополучие.
О: Лошата страна на благополучието, алчност.

Значенията на картите трябва да бъдат запомнени, особено ако ще се използват в други форми на магията (особено в кабалистичната или юдео-християнската система). Трябва да се има предвид също така, че значението на картите се определя от техния символизъм (поради тази причина не всяка колода е подходяща за целта). Тези символи трябва да бъдат запомнени така добре, че само името на картата, вида й да извиква в съзнанието всички свързани с нея значения и асоциации. Всяка от книгите на Уейт е добро начало за изучаване на Таро.

Най-популярният метод за гадаене с Таро е Келтският кръст (наречен така поради подобието си с формата на келтски кръст, а не защото е келтски метод за гадаене с Таро). Гадателят първо трябва да избере сигнификатор, който представлява питащия (дори когато това е самият гадател):

Жезли: руса коса и сини очи
Чаши: светлокестенява коса и кафяви очи
Мечове: тъмнокестенява коса и зелени очи
Пентакли: черна коса и тъмнокафяви очи
Сигнификаторът за мъж е крал, за жена – кралица, за юноша – рицар и за дете – паж.

Сигнификаторът се поставя с лице нагоре върху масата. В медитативно състояние гадаещият разбърква колодата три пъти, като междувременно концентрира ума си върху въпроса. (Според някои методи колодата трябва да се разбърка от питащия или първо то гадаещия и след това от питащия). След разбъркване колодата се цепи на три части в посока наляво и трите части се събират отново в обратен ред на този, в който са били разделени. С най-горната карта се покрива сигнификаторът. Тя представлява същността на силите и влиянията и цялостната ситуация около питащия. Следващата карта се поставя напречно върху първата и представлява силите, които действат против неговите желания, за добро или лошо. Поради напречното си положение тази карта никога на се тълкува като обърната. Третата карта се поставя над сигнификатора, казва се, че тя коронова сигнификатора, и представлява онова, което все още не е реализирано, но би могло да се случи в бъдеще. Четвъртата карта се поставя под сигнификатора и представлява основата на събития, настъпили в миналото. Петата карта се поставя вляво от сигнификатора, казва се, че е зад сигнификатора и показва близкото минало или вече отминаващи настоящи събития. Шестата карта се поставя отдясно на сигнификатора, казва се, че е пред него и показва влиянията, които действат в близкото бъдеще. Седмата карта се поставя вдясно и под шестата; представлява отношението на питащия към проблема. Осмата карта се поставя над седмата, вдясно на шестата, и показва желанията и въздействията върху близките на питащия хора. Деветата карта се поставя над осмата и представлява надеждите и страховете на питащия. И последната десета карта, поставена над деветата, показва изхода от проблема.

Интерпретацията на картите става на два етапа. Внимание трябва да бъде обърнато на най-първото впечатление непосредствено след изтеглянето на всички карти. То има по-голяма сила от вторичната, по-прецизна интерпретация на картите. След това, все още в медитативно състояние, картите трябва да бъдат пасивно съзерцавани известно време. Всяка от тях има множество значения и нюанси. Всяко от тях трябва да се има предвид в етапа на съзерцание. Гадателят трябва да изчака спонтанно формиране на отговора в съзнанието си. След получаването на този образ, гадателят трябва да опише значенията и връзките между картите и да изведе заключение.


Научна гледна точка

Физикът Енрико Ферми е пионер в много направления на науката. Известни на широката общественост са откритията му в областта на физиката. Той е създател и на новаторска теория за същността на информационните процеси.

Историята разказва, че при тестването на първата атомна бомба, за чието създаване той допринесъл, той се отдалечил на известно разстояние от центъра за тестване. Тъй като това била нова сфера на физиката и технологията, той бил много нетърпелив да види дали той и сътрудниците му са си свършили добре работата. По изчисления енергийният заряд на бомбата щял да бъде достатъчен, за да осигури едноседмичната работа на всички днешни компютри. Уравненията обаче били твърде сложни за пресмятане на ум от човек. В главата на Ферми се появила идея, която можела да даде отговорите, които търсел, много по-рано от предвидения за контролите момент. Той знаел, че може да опрости уравнението чрез приемането на редица условности. Това можело да направи уравнението по-бързо разрешимо от човек, но то по всяка вероятност нямало да доведе до най-точен резултат. Ферми знаел, че човешкият мозък е сложно устроен и че твърде много информация за неща, видени и разбрани, остава „заровена” в паметта му, но остава недостъпна при нормални условия. Ферми решил, че може да обърне това в своя полза. Той приел, че ако възприеме голям брой предположения и условности при набирането на данните и техните изчисления, тогава ще бъдат верните следните две твърдения: 1) всяка стъпка от процеса на приближение и приемане на условност трябва да съдържа поне „малко” истина или точност, за да бъде приета за научно предположение, и дори само под въздействие на силите на подсъзнанието тя ще бъде поне малко по-точна от чистата случайност; и 2) за да бъде вярно това, трябва да бъдат допуснати и голямо количество грешки. И в това се състои гениалността на неговата идея. Грешките, за разлика от малките зрънца истина, ще бъдат случайно разпределени. По такъв начин, въвеждайки голям брой грешки, се осигурява равномерно разпределение на грешките, при което в повечето случаи те взаимно ще се неутрализират. При грешките ще се наблюдава тенденция да се проявяват твърде консервативно в едни случаи или твърде свободно в други, с излишък на енергия в някои случаи или с голям енергиен дефицит в други, при което общият ефект ще бъде значима редукция на съотношението истина/грешка или сигнал/шум. По такъв начин Ферми открива нов инструмент на информационния процес. Така, в очакване на момента на ядрената реакция, той накъсал лист хартия на парченца и пресметнал приблизително средното тегло на парченцата. В определен момент подхвърлил парченцата във въздуха, преценявайки височината, до която достигат (мощността на ударната вълна) и времето до тяхното приземяване. Ферми вече имал идея за мощността на бомбата и седмица по-късно неговият резултат бил потвърден с изключителна точност от компютъра. Методът на Ферми е просто и ефективно средство за статистическо представяне на съдържанието на ума, при който до съзнанието биват доведени дълбоки спомени и разбирания, които хвърлят светлина върху ситуацията.

Това е обратен подход на онзи, обикновено използван в науката – строг контрол на грешката на всеки етап. При него точността на информацията е по-висока, но малка грешка може напълно да обърка всички сметки. От друга страна, методът на Ферми допуска грешка на всеки етап, но поради високия толеранс към грешката окончателният резултат е верен. Прецизността на резултата не е толкова висока, както тази на традиционната система, но методът има предимството да предоставя относително точни отговори дори при липса на достатъчно информация. Той е чувствителен инструмент за индикация на латентните знания и умения на индивида и като такъв не може да надхвърли вродените предубеждения. Мощността на тази техника днес навлиза в компютърното програмиране за създаването на програми, които могат да се самоусъвършенстват и да повишават ефективността си на базата на отчитането на допуснатите грешки. Методът има голямо приложение и в науките, изучаващи човешкия мозък и особено в науката за постигане на състояние на единение.

Да вземем за пример субекта на гаданието. Анализът на техниката на гаданието показва сходство с метода на Ферми и изпълнението на гаданието в състояние на единение води до заключението, че практиката на гаданието представлява техника с психологичен характер, базирана на метода на Ферми, която изисква способност за бързо постигане на състояние на единение – а именно, модел на предсказание на вероятния изход от серия събития.

Първото нещо, на което трябва да бъде обърнато внимание, че елементите на системите за гадание (тук се разглеждат само руните и картите Таро, но това се отнася за всички системи) са подредени в групи, които имат две характеристики: 1) всеки групов символ е архетипн; и 2) в целостта си символите представляват универсален символичен набор. С други думи казано, те са достатъчно общи и са достатъчно много, за да могат в различни комбинации да представят всяка житейска ситуация. Другото важно нещо, на което трябва да се обърне внимание, са зависимостите между символите – всеки от тях по естествен път води към друг.

От интерес е начинът на извършване на гаданието. Първото необходимо условие е поддържането на медитативното състояние на ума по време на гаданието. При медитативното състояние не само се подтиска или преустановява действието на съзнателния ум, но при по-дълбоките форми може дори да се елиминират подсъзнателните тенденции. При това умът се успокоява и се елиминира шумът, който обикновено е отговорен за заглушаването на слабите сигнали, идващи от подсъзнанието. Второто необходимо условие е задържането на въпроса в ума в медитативно състояние. Въпросът не трябва да се обмисля, не трябва да се анализира. Той само трябва да бъде задържан в ума. Задържането на мисъл или образ в ума за по-продължителен период от време обикновено предизвиква възникването на асоциации в подсъзнанието. Една от забележителните особености на човешкия мозък е способността му да обединява, да слива след време всички отделни мисли, които не са концентрирани върху конкретна идея или обект, в една. Това по естествен път води до постигане на състояние на единение, при което обектът на концентрация се слива със съдържанието на подсъзнанието. От интерес е и фактът, че първата асоциация при интерпретацията на символите е от най-голямо значение, а така също и че комбинацията не трябва да се тълкува, докато в ума не се появи яснота за значението й. При анализа й след това настъпва ясно усещане не само за „дочуване” на подсъзнанието, но и за дочуване на онова, което подсъзнанието като цяло иска да ни каже чрез извеждането му за много кратък период от време, предпазвайки го по този начин от промяна при контакта му със съзнанието.

Следователно, процесът на гаданието започва с установяването на състояние на единение. Състоянието на единение започва чрез концентрацията върху въпроса, задържането му в ума и контакта му с подсъзнанието. Следва случайното изтегляне на определен брой общи, архетипни, универсални символи. Съществуват много различни начини за интерпретация на символите, особено при комбинации с много символи (една от причините против въпросите с отговор ДА/НЕ). Всеки символ, бидейки архетипен, взаимодейства с подсъзнанието на гадателя – отчасти емоционално, отчасти чрез паметта. Но в зависимост от състоянието на подсъзнанието в дадения момент различните символи, различните архетипи ще взаимодействат с него с различна сила. И тай като състоянието на единение започва със задаването на въпроса, архетипите, които му съответстват най-добре, които са най-тясно свързани с него, са тези, които ще взаимодействат най-интензивно с ума. Това е и механизмът на визуализацията, който снайперистите, спортистите и др. използват преди да стрелят. Умът е чувствителен към всичко, свързано с предварителна визуализация, и фактът, че това не е просто визуализация, а начало на състояние на единение, повишава чувствителността на подсъзнанието. Между символите съществуват асоциативни връзки – след взаимодействието на символите с подсъзнанието, подсъзнателният ум започва да образува връзки между тях. Символите са архетипни и умът инстинктивно и подсъзнателно разбира връзките и зависимостите между тях.

И тъй като умът е ефективен предсказател на бъдещето, се избират именно тези архетипи, които най-много съответстват на бъдещото развитие на ситуацията – това са най-силните връзки в подсъзнанието. Изборът на символите се повлиява и от неща, които са известно, но забравени. (Например гаданието по въпроса дали болен възрастен приятел ще преодолее болестта ще бъде повлияно от известни, но забравени фактори като несъзнавана в момента бледост на лицето, пароксизмална кашлица преди 2 години, курс по медицина, посещаван в младостта, и всички тези фактори, взети заедно, определят тенденцията за получаване на най-често достатъчно точен отговор).

И понеже съществуват твърде много различни начини за интерпретация на символите, съществуват още повече (в геометрична, дори експоненциална прогресия) възможни начини за интерпретация на връзките между същността на зададения въпрос и значенията на архетипите. Всички архетипи ще имат някакво отношение към въпроса. Всички ще бъдат в погрешна зависимост към въпроса до някаква степен. И поради големия им брой, тук става въпрос именно за проява на метода на Ферми. Големият брой грешки взаимно се анулират, като по този начин само не-случайните фактори се представят на съзнателния ум. Това е моделът на предсказването на бъдещето. Той не може да бъде възпроизведен съзнателно, тъй като съзнателните асоциации са контекстуално ограничени, докато подсъзнателните асоциации са неограничени и само подсъзнателните асоциативни процеси могат да генерират този огромен брой различни предсказания, необходим за действието на метода на Ферми.


Философска гледна точка

Обектът на гаданието традиционно се разглежда от маговете като проява на закона „каквото горе, такова и долу”. Руните, картите и техните символи се смятат за микрокосмически вселени, отражение на реалния свят. Поради тази причина събитията, настъпващи в реалния свят, могат да бъдат открити и в тези символи, ако гадателят може да работи правилно с тях.

[tanarel]

Хмм , мн интересно наистина , само , че човек
неможе да медитира , медитацията е състояние
което много малко мастери са го постигнали , и не
са медитирали за да достигнат до медитация , а
са практикували , медитацията сама по-себе си е
състояние в което няма деиствие , акт и.тн
Неможете да разтворите лотоса като го извадите
от водата , тои сам се разтваря , вие може само да
се научите как да достигнете до него посредством
техники . Това е моето мнение по темата .

[wiesmann]

Да,съгласен съм с tanarel,истинския ефект от медитацията е да се получи един вид осъзнаването на празнотата,както "Даоистите" го наричат "безграничния предел" или "Тао" под формата на златиста светлина.Тогава,човек би бил в състояние да използва на 100% мозъчната дейност,защото контролира всичките си мисли без да му се губят в подсъзнанието.По-просто обяснено,мислите ни не могат да бъдат наистина премахнати или спряни,даже и случки от най-ранните ни спомени са затворени в подсъзнанието.

[Tribal~Pig_74]

venus, много благодаря :D Изхабих служебното мастило, но поне тази вечер ще има какво да чета с кеф.

[free_spirit]

Много хубава тема Отправна точка и пътеводител за всички начинаещи като мен Браво!

[koloneljou]

Направо перфектно. В книгите на час по лъжичка и почти нищо не можеш да схванеш. Ти си свършил страхотна работа БЛАГОДАРЯ!

[sofi4eto1]

Благодаря аз съм нова и това мисля, че би ми помогнало за напред....