sasho 142 написа:.Пълния баланс идва само от обратния удар на махалото(виж какво е написал Нетер-Куа), но този баланс го няма в еднопосочното време(ако съм схванал за какво става въпрос).
Смисъла на живота
преди и аз мислих така,няма смисъл да променяме себе си, ако не променяме друго, другото всъщност е вселената, ние я променяме и тя променя нас, но ние( и вселената) имаме смисъл само за себе си, значи нямаме смисъл, така, че това, което казваш е вярно.
Но въпреки, че сме безсмислени, за мен смисъла на живота е ... удоволствието!Удоволствието от приятните емоции, удоволствието да правиш добро и зло, удоволствието да даваш и да получаваш, удоволствието да споделяш и да имаш надежда, удоволствието да избегнеш опастността и да чуеш добри думи,удоволствието да правиш секс и да ядеш пържени картофки, удаволствието, което аз изпитвам да ви споделя това и удоволствието, което някой ще изпита, ако открие своята истина в това мнение!Всичко, което някой ще изпита и ще му се наслади е удоволствие!И това е нашия смисъл, да се радваме на живота!!!
Ако отнесем Херметическите принципи към тълкуванията на кабалистичната доктрина(което ще стане след малко) И приемем че първите са валидни както в макрокосмоса така и в микрокосмоса, то би било редно да отнесем движението на “вселенското” махало към цикличнoстта в човешкия живот или доста грубо и нефилософски казано,хороскопски силните и слаби периоди в живота на човек(До всички херметици гледащи със свъсени вежди:”Не,не казвам прекалено мнoгo”).Ако приемем че тези периоди балансират благосъстоянието на човека (финансово или не) то те наистина нулират положението на човек поставяики го всеки път в една изходна позиция в материалния свят(възможно най-грубия сценарии,които както разбирам притеснява и теб).От тук човек има две възможности да се предаде или да продължи,ако се предаде отива за претопяване,ако продължи възможността обстоятелствата да го върнат от там където е тръгнал не е изключена.Защо тогава да прави това? Отговора е заради опита.Без значение колко болезнено е било предишното ти падане опита от него остава и те “обогатява” по начин които е необходим на бог и именно преминаването през двуединство-човек,триединство-св троица, единство-бог и пак двуединство (посещаването на различни места няколко пъти,преместването на крака от горещия пясък в студената вода и т.н.-не търси смисъл).Как и кога става това-когато всяко следващо ставане е запланувано по различен или още по-добър начин от предното,ето и смисъла на търсененето на самоусъвършенстване.Да разгледаме и обратния сценарий когато периода на благополучие в даден живот е по-дълъг от този на неблагополучие.Каква е причината на човек да се развива тогава?Наистина не завиждам на тези които са в това положение, защото те трудно могат да погледнат нещата от друг ъгъл(ето защо и удоволствието за което говориш не може да е толкова добър смисъл на живота,защото постоянното удоволствие е крайност а крайността е признак за разбалансираност).ще ти дам един пример.Кабалистичната доктрина учи че постигането на единство с началния източник преминава през балансирането на различни двойки “противополжности”- сефири. Това всъщност е и баланса в линейното време за които спомена-такъв има, именно той е баланса към които трябва да се стреми облагодетелствания по някакъв начин човек,материално или не(кабалистичната перспектива не е задължителна). Да вземем един професионален И преуспяващ артист например чието съзнание оперира предимно в Нецах. Неговото “богатство” е толкова голямо колкото той винаги е мечтал,постигнал е всичко което иска,има цялата слава на света получил е всички радости на живота,видял е всички красоти на света и не би следвало да иска нищо повече.Колко примери имаме за такива артисти имаме, свършващи в клиника за наркомани със самоубийство банкрут и какво ли още не.Причината е именно липсата на баланс,баланс между сферата на Нецах и Ход-отговаряща за интелектуалните способности(не казвам че творците са глупави,но тяхното съзнание оперира предимно в Нецах).Все пак толкова ли е трудно да се проумее че следващата доза наркотици ще означава че тази сутрин си видял неописуемо красивия изгрев последен път.Да вземем преуспяващия учени,които оперира в сферата на Ход,затворен за останалия свят,в своята лаборатория и влюбен в интелекта си той няма средствата да разбере красотата на изгрева,не познава песните, танците, радостта различните аспекти на общуването,удоволствията на живота.Обречен на самота и тъмнина той става ненужна И импотентна частица в божия замисъл.Но какво би станало ако всеки един от този тип хора би се опитал да бъде поне малко като другия,отговора е свръхчовек или поне един начален негов етап съществуващ или стремящ се към равновесие което да бъде издигнато на по- високо ниво чрез балансирането на следващите двойки “противоположности”.
Как съдбата или нейната така наречена предопределеност(далеч не цялата истина,всъщност толкова малка част от нея,че прави предопределеността на съдбата несъществуваща)?Отговора на този въпрос се крие в най-древни вярвания,датиращи още от древен Шумер че съдба И участ са две различни неща.Съдбата е предопределена а участта не, т.е в рамките на една съдба има много учащи(повече изследване е необходимо по този въпрос от страна на всеки търсещ).Какво значение има съдбата след като участта може да бъде каквато човек реши- да се предаде или да се изправи и да продължи, избирайки да търси баланс на по-високи нива.
I will create as I speak.