Преживявания близо до смъртта

[kleopatra_89]

Преживявания близо до смъртта

Преживяванията близо до смъртта са доста интригуващи, дори вдъхновяващи. За почти 20 години стотици хиляди хора, интересуващи се от темата за живот след смъртта, са изследвали такива преживявания. Доста внимание се отделя на някои от често срещаните феномени, свързани с преживявания близо до смъртта: чувството, че си умрял и наблюдаваш тялото си отгоре, пътуване през тунел или тъмен път, виждане на ярка светлина, среща с други хора или свръхестествени същества, поглед към целия изминал живот, обратно влизане в тялото или наблюдаване на красива гледка. Всъщност през 1982 едно проучване на Gallup показва, че почти 23 милиона американци твърдят, че са били близо до смъртта и могат да разкажат за преживяването си. Дали това са само субективни преживявания? Дали са само за научната фантастика и киното и дали сред тях има истории, представляващи обективна реалност? Какви доказателства, ако има такива, могат да бъдат посочени? Какво могат тези преживявания да ни кажат за възможния живот след смъртта?
Първо, ранните публикации относно подобни преживявания са били необичайно популярни. Те описват твърденията на хора, които са били близо до смъртта, но са оживели, и често описват доста фантастични истории в подкрепа на "откровенията" си. Но проучванията от тогава са станали много по-емпирични и научни. По-скорошни данни ефективно представят силни доказателства за минимална представа за живот след смъртта и за съществуването на съзнание извън физическото тяло.
Макар че тези истории са проверявани и пре-проверявани за точност и достоверност, все пак е трудно да се вярва на подобни невероятни събития. Има ли начин научно да се докажат тези преживявания близо до смъртта?
При някои от хората, които са били близо до смъртта, не са регистрирани мозъчни вълни. Невероятно е да видим, че някои от най-ярките спомени в живота на тези хора са се случили, когато не е регистрирана никаква мозъчна активност. Хоризонтални мозъчни вълни на електроенцефалограма (ЕЕГ), които се появяват за по-дълъг период, са основната съвременна дефиниция за настъпване на естествена смърт. Така че появата на живот в този случай е силно доказателство,че човешкото съзнание може да съществува и след смъртта.

Искам да разбера вие какво мислите за преживяванията близо до смъртта(ПБС)...Някои ако е имал такова преживяване може да сподели:)

[kleopatra_89]

Милиони хора се докосват до смъртта, а след това се връщат в света на живите. Те твърдят, че са напуснали физическото си тяло и са посетили други светове и реалности. Дали това са екстремните мисли на агонизиращите им мозъци, или наистина са надникнали в отвъдното? За съвременната наука човешкото съзнание все още е голяма мистерия.

Наемни убийци са натоварени да ликвидират грузинския дисидент Родоная Григориевич. Екзекуцията е извършена по всички правила на изкуството. Младежът е блъснат с кола, после колата се връща и минава втори път през тялото. Костите му са натрошени, в приложението към смъртния акт докторите от Тбилиси отбелязват, че вероятна причина за смъртта са многобройните фрактури на черепа и на гръбначния стълб. Транспортиран в моргата, трупът е поставен в хладилна камера в очакване на аутопсията. Три дни по-късно, когато съдебният лекар започва да разрязва замразеното тяло, очите на Родоная се отварят. Патологът ги затваря и продължава дисекцията, но очите отново се отварят. Става ясно, че мъртвецът е жив.

Фактът, че грузинецът е оцелял, сам по себе си е интересен, но по-изключителна се оказва разказаната от него история. Като се издигнал над тялото си, Родоная попаднал в свят от светлина, неподвластен на физическите закони, сред който можел да пътува във времето и в пространството, да вижда през стените и да чете мислите на другите.

Естествено е, че лекарите не обърнали особено внимание на "спомените" на пациента от отвъдното, но Родоная бил в състояние да докаже част от онова, за което говорел. Той например споделил, че по време на своите "премествания" е чул гласа на едно новородено в съседен корпус на болницата и се явил там. След като изследвал бебето с изострените си възприятия, етерният дух на Родоная открил, че то има сериозни дефекти на едната бедрена кост. След отменената аутопсия грузинецът съобщил своята "диагноза" на лекарите от болницата. Очевидно било, че по никакъв начин не е могъл да знае нищо нито за бебето, нито за дефекта му, но рентгеновото изследване показало, че е прав. Засега единственото обяснение за феноменалното му прозрение остава разказаното от грузинеца.

Родоная Григориевич, който "умря" през 1976 г., днес е ръководител на методистки център и живее в Тексас. Той е един от многото хора, които твърдят, че са изпитали уникално преживяване по време на кратката си екскурзия до смъртта.

Наричан опит извън тялото, завръщане от отвъдното, преживяване близко до смъртта или състояние на почти-смърт - феноменът се проявява, когато умиращият човек получава видения за следземен живот, преди отново да се завърне сред живите.

През 1926 г. основателят на Обществото за пси-изследвания сър Уйлям Барет от Великобритания представя обзорна научна студия, посветена на виденията на умиращи. Болшинството от специалистите гледат скептично на възможността за връзка с отвъдното, но редица неоспорими факти карат нови и нови учени да изследват материята. Квантовата теория преобърна доста наши представи за природата на нещата и в началото на ХХІ в. стотици изследователски колективи от целия свят като английската Асоциация за научни изследвания на аномални явления, групата на молекулярния физиолог Марио Маркус от германския институт "Макс Планк", групите на американските психиатри Кенет Ринг, Елизабет Рос, Реймонд Муди и мн. др. проучват т.нар. преживявания извън тялото. Според изследвания на американски специалисти през последните десетилетия само в САЩ са регистрирани близо 13 милиона души, преживели някаква форма на състоянието завръщане от смъртта. Подобни опити да погледнат смъртта право в очите и да потърсят какво се крие зад нея правят специализирани научни екипи от Великобритания, Китай, Индия, Заир и др. Записват се виденията на хора с различна култура, националност и религия, възкръснали след състояние на клинична смърт, и всички те с невероятна последователност разказват за почти идентични преживявания в зоната на здрача.

Обикновено виденията при състоянието почти-смърт започват с усещането на умиращия, че напуска своето тяло. Той се издига над физическата си обвивка и известно време наблюдава света отвисоко, след което попада в тунел с кадифена тъмнина. В края на тунела мъждука светлина. Приближава се към светлината, като по пътя среща свои починали близки и приятели. Вижда като на филм целия си досегашен живот с радостите и грешките му, после навлиза в светлината. Изпитва усещане за спокойствие. Стига до някакъв праг или бариера и сред сиянието се появява божествена фигура или адско видение. Тогава разбира, че трябва да се завърне в своето тяло, за да довърши земния си път. И отново се връща към живота, зареден с любов и духовност.

Фактът, че разказите на хората, надникнали в отвъдното и върнали се към живота, си приличат, подсказва, че зад тези свидетелства наистина има нещо реално. Остава въпросът дали се срещаме с някаква духовна трансформация на преминаване от телесно към астрално състояние, или това са ефектите от патологични физико-биологически промени?

Психоложката Сюзън Блекмор от университета в Бристол твърди, че някои от случаите на преживяванията близко до смъртта могат да бъдат обяснени с ефектите на аноксията, т.е. на намаления приток на кислород в мозъка. "Когато смъртта приближава - казва Блекмор, - способностите на мозъка намаляват, но той продължава да произвежда модели и изображения на света, базирайки се на спомени и фантазия. И тъй като това са своего рода сънища, нищо не пречи да изглеждат като видени от високо!"

Болшинството от специалистите възразяват, че аноксията може да доведе до различни халюцинации, но не и до феномена преживяване извън тялото. Може би отговорът трябва да се търси в действието на ендорфините (вещества аналогични на морфина), произвеждани от мозъка в моменти на голямо затруднение и усилие. С подобни субстанции се обяснява т.нар. коридорна еуфория - онази смесица от екзалтация и енергия, предизвикваща атлетите към рекорди и тушираща болката при костни травми в момента на инцидента. Но ако пред лицето на смъртта ендорфините действат като успокоителни хапчета, дадени ни от природата в подготовката за "големия сън", къде тогава да потърсим обяснението за ужасяващите сцени, разказани от почти половината от преминалите през състоянието на почти-смърт.

"Издигнах се над тялото си! - разказва един от пациентите на сърдечносъдовия патолог д-р Морис Маулингс. - Гледах операционната зала отгоре. После някаква сила ме трасна към едно тъмно място в задушаваща и тежка атмосфера. Усещах, че ме наблюдават демони или може би чудовища. Започнах да крещя, че искам да изляза, а после отново бях всмукан в моето тяло!"

Английският невролог Питър Фенуик провежда необичаен експеримент, като поставя различни предмети и символи на по-високи равнища над операционната зала. Хирурзите са поразени, че някои от пациентите, изпаднали в клинична смърт и след това върнали се към живота, точно описват нещата, които не биха могли да видят от операционната маса.

При този сблъсък между науката и метафизиката има само факти, но не и научни обяснения.

През 1982 г. кинооператорът Мелен Бенедикт умира в болницата от неизлечим рак. В състояние близо до смъртта, продължило 90 минути, съзнанието му преминало в някаква паралелна реалност, изпълнена със светлина, след което се върнал към живота. Науката би могла да обясни този случай, ако я нямаше една подробност: лекарите констатират, че ракът на Бенедикт е напълно изчезнал.

Случаите на необяснимо оздравяване след клинична смърт водят до мисълта, че менталният феномен излизане от тялото може да провокира физически промени.

В книгата си "Смърт и съзнание" парапсихологът Дейвид Ланд твърди, че екстрасенсорните възприятия стават по-мощни с отслабването на влиянието на мозъка. И че именно това се случва при преживяванията близо до смъртта - тялото умира, мозъкът вече е безполезен, но съзнанието, духът продължава своя път.

[kleopatra_89]

Имали ли сте преживявания близко до смъртта?
Ако иска някой може да сподели....

[Lunohod]

Тази тема винаги ми е била интересна.Мисля че вярвам в прераждането- поне обяснява много неща.А иначе веднъж трябваше да умра , но не помня нищо особено, което да прилича на известните разкази.Все едно много дълбок сън,но първата мисъл като се събудих беше ,че са ми взели пръстените...и така беше

[Wizard]

Преди време имах едно такова преживяване....
Карах много бързо кола. Внезапно поглеждам към колата, която беше пред мен и виждам, че беше напълно спряла!!! Аз за няколко сукунди се бях загледал в касетофона на колата си.... Някакви студенти пресекли пътя, а не минали под подлеза.... на спирката до хотел Плиска!!!
Абе кофти история... бях със 110км/ч натиснах спирачките и да съм намалил до 90км, но така или иначе много здраво се забих в единия от стълбовете там...
След време си спомнях много за този момент, ноооо както и да е друго исках да кажа, докато се опитвах да избягна сблъсъка, колата ми се подхлъзна, защото тогава беше валяло малко и докото колата ми се влачеше имах чувството, че това става за около минута-две, толкова дълго ми беше усещането за това време преди удара!!! И друго като че ли някаква сила ме беше натиснала надолу и аз не можех да се изправя, имаше и някаква бяла светлина отвън, не в колата, така го виждах, и добре, че съм бил в това положение, иначе сега нямаше да ви пиша тези думи....

Сорри затова, ако съм ви напрегнал, но такъв бе моят момет близък до смъртта, не беше песен....

[kleopatra_89]

WoW,uh

[Lunohod]

Мен поне не ме натовари, не само защото имам зад гърба си катастрофа.Не знам , но си мисля че живота не е пълноценен без лошите моменти и особено ако после ги трансформираш в нещо хубаво Само не искам да оставям впечатление , че омаловажавам проблема Стана ми много интересно как се забавя времето в такива моменти А забавляваха ли те с диагнози ...в спокойно състояние се наблюдава умерен алфа ритъм

[AryanSun]

Ех,виждал съм много пъти как човек си отива от този свят-работил
съм в раково отделение.Не съм видял нищо тайнствено,запазил
съм доста болезнени и тежки спомени.

Като дете съм бил близо до смъртта-заради кофти операция на
възпален апендикс.И то на няколко пъти.Нямам спомен какво е
усещането,когато съм бил между живота и смъртта.Обаче тогава
ми се случи едно от най-силните ми окултни преживявания.

Бяха ме изписали от болницата заради новогодишните празници-
тогава нямаше Коледа.Празнувахме,но по-късно се изви такава
снежна виелица,каквато и досега не помня.Вятърът виеше така
силно,снежни преспи се виеха,електрическите кабели бяха изпо
късани.Настана мрак и хаос.

Вятърът виеше толкова силно,по едно време имах чувството че
ще отнесе къщата.В печката гореше огън,който се разпалваше
все повече и повече.

Всички бяха заспали в къщата,само аз останах буден.Бурята едно
временно ме удивляваше и плашеше.Накрая обаче кофата с въглища
я видях как излетя от балкона,вятърът я отнесе като лист.

За момент занемях,а после усетих,че освен майка ми,в стаята имаше
още някой.Не можех да я видя с нормалните си сетива,но я усещах
много много ясно.Беше старица,облечена в черен плащ и държеше
някакъв златен жезъл и беше обляна в лунна светлина.Нейното
присъствие събуди усещане,непознато за мен досега.Беше прилив
на сила,творческа и магическа сила.И най-невероятното в цялата
работа:нощта стана светла,много светла.Усещах някакво въздигане,
някакъв порив,някакъв полет на душата.Беше желание,което знаех,
че ще се сбъдне.

Днес,когато открих Уика,разбрах,че тази старица бих могъл да я
нарека Хеката.И друг път ми е помагала и спасявала от беди.

Та това беше най-интересното,което съм преживял,когато съм бил
близо до смъртта.В сърцето на Мрака има толкова много Светлина
при това невероятно красива:))).

[Wizard]

Мен поне не ме натовари, не само защото имам зад гърба си катастрофа.Не знам , но си мисля че живота не е пълноценен без лошите моменти и особено ако после ги трансформираш в нещо хубаво Само не искам да оставям впечатление , че омаловажавам проблема Стана ми много интересно как се забавя времето в такива моменти А забавляваха ли те с диагнози ...в спокойно състояние се наблюдава умерен алфа ритъм

Просто извадих невероятен късмет тогава, нищо ми нямаше, само на главата си имам малък белег отзад. Не се наложи дори да го зашиват, само го промиха и ми сложиха лепенка.... Когато слизах от колата, ми се беше замаяла главата, а на два метра от колата ми стояха двама полицаи - бели като платна... сигурно са си мислили, че ще се стропуля на земята... а ако не беше този стълб в който се спрях, сигурно щях да ги размажа като ваденки върху колата зад тях.... късмет или някаква сила, не знам... имал съм много "странни" преживявания, които изобщо не могат да се определят като обикновени... явно силата бди над мен

[LoLaN]

Здравейте на всички .
Историята която аз искам да ви разкажа също е за катастрофа . Беше една сутрин в началото на септември , и аз и приятеля ми пътувахме за работа . По пътя нещо й стана на колата и тя дръпна на дясно , приятеля ми се опита да избегне удара като завъртя волана на ляво но колата не реагира , изобщо нямаше време за спирачка , а и нямаше да има смисъл от нея Ударихме се челно със около 80-85 км в час в един стълб. В първия момент усетих нещо странно и когато отворих очи не бях в колата , а над нея . За секунди , аз се носех над колата и дори видях как приятеля ми излиза от нея . Тогава се върнах в себе си , отворих очи , и си поех въздух което много ме затрудни , защото се чувствах като смазана . Tогава изведнъж се ядосах много и се втренчих в стълба , чувах как приятеля ми ми крещи да слизам от колата , но не можех да откъсна поглед , стълба се пропука и политна назад подпирайки се на дървото зад него .Приятеля ми най - после успя да отвори изкривената врата и излязох от колата . В болницата ми казаха , че би трябвало да съм мъртва , защото при сблъсъка предпазния колан нанесъл удар на сърцето който би убил дори бик - или така поне се изрази лекаря . Няколко месеца по-късно усещах болка при всеки негов удар , но се оправих малко по-малко макар че дори и сега понякога усещам болка в сърцето и в ръката . Може би историята ще ви се стори смешна , но найстина беше така

[THE_dEaTH]

Като говорим за катастрофи, отдавна едва преживях една.Майка ми почина а аз бях 3 дни в кома.Не си спомням много от съня си в онзи момент но знам че преживявах момента отново и отново(незнам колко пъти)докато не излязах от комата и не започнах да повръщам кръв(това го осетих много реално) и осъзнах че съм жив.Не мисля че има прераждания за6тото познавам чожек който се беше надрусал с някакъв наркотик и го водили като умрял за околко 2 часа и половина.Щом после духът му се е върнал в тялото значи няма прераждане.

[THE_dEaTH]

а какво става нямам ни наи малка представа и мисля че штом никои не е успял да се върне и да разкаже значи не е редно да знаем.

[THE_dEaTH]

а какво става нямам ни наи малка представа и мисля че штом никои не е успял да се върне и да разкаже значи не е редно да знаем.

[n0angel0s]

Аз наскоро четох, че някакав си човечец зел, че умрял, ма по някакфа случайност се събудил в моргата, докато едни от онези, дето правят аутопсия му шиел бузата(имал рана там). Човека разказва, как се събудил от голяма болка на бузата, нормално, шиели са го без упойка.

Аз понеже нямам такива преживявания, ще разкажа една случка, която майчето ми ми е разказвала.
Понеже на нея всичко, дето и се е случвало е било на сън, ми е разказвала как е излязла от тялото си(като виждала тънката нижка зад себе си) и се озовала на някакав път. И както вървяла по него се озовала пред някакфи огромни порти, от които влизали и излизали хора. Тогава при нея дошъл човек и й казал, че не и е време да идва тук. След това й показал друг път и я посъветвал да върви по него. След като тръгнала по пътя, тя постепенно се върнала в тялото си.

THE_dEaTH, аз мисля, че тази история на майчето ми, доказва едно, НЕ ЧЕ НЯМА прераждане, а ЧЕ ПРОСТО НЕ ИМ Е ДОШЛО ВРЕМЕТО на тези хора..

[THE_dEaTH]

Да ама както сам казваш тя го е санувала.А един сън нищо не доказва както сам се досещаш.Докато в моята ситуация човка не е имал пулс в твоята майкати си е хъркала съвсем спокойно.

[sasho 142]

Аз вярвам в прераждането и мисля, че ти избираш дали да се върнеш в тялото, да се преродиш и според мен имаш възможността да станеш по-висше същество.Чрез астрална проекция и медитация съм успявал да се "откъсна" от тялото си.И аз го виждах отдолу и мога да се върна когато си искам, защото не съм се отделил напълно, донякъде чувствам тялото си , ама сякаш между другото и като го размърдам веднага съм си в него леко разочарован.

[THE_dEaTH]

докато го правиш сам контрола е изцяло в твои ръце(знам щото и аз съм си излизал от тялото)но когато е под външно въздействие ти нямаш никакав контрол.

[ivo333]

Много интересна тема. По-едно време гледах един интересен документален филм на тази тема. Даже няма да се расърдя ако някой ми препоръча нещо по темата.