Защо никога не става това което сме си намислили?

[firen]

Добре...
Защо така е устроено всичко, че никога да не става това което си си наумил, което си представяш в близкото бъдеще, което виждаш. Независимо колко е просто то! Независимо! Дори да е прекалено просто нещо... Никога не се получава така както очакваме - защо ? Приемам всякакви предложения, нека ако можем заедно да отговорим на някои въпроси, ако не - здраве да е (дано поне това се случи - ще се надяваме да се разболеем, белкем сме здрави по пътя на логиката - случва се точно това което е обратното на това което очакваме да се случи - какво казах?!? :D ) ....

[~Talyn~]

Това е закона на МЪРФИ (така му викат).Това е закон,при който каквото не искаш да става-става или каквото искаш - не става.Когато баща ми ми каза този "Закон" за пръв път,аз му се изсмях в лицето(вечеряхме),след малко вилицата ми падна аз понечих да я зема,бутнах баща си,той изтарва свойта вилица и разсипахме яденето (това си беше доста смешно ).Той възкликна "Аааа закона на Мърфи". Предполагам е това защото да не би да съм искал да се уцапотя целия? Иначе може да се нарече още съдба...

[firen]

А може би, ако стане така както очакваме или искаме, няма да е интересно? Самият алгоритъм на света предначертава да се случи обратното, за да не се загуби интригата и смисъла в самият живот ? Знам ли и аз... а може би все пак не е невъзможно да се случи точно това което искаш, ако се бориш целеустремено за него и си готов да жертваш много... ? Кой знае...
Нека ако някой има желание да се включи и той... ще съм благодарен за повече мнения.

[venus]

Става, ако го искаш както трябва - умерено. Ако имаш намерение да направиш нещо и не вложиш емоция в него, вероятността да стане както си го планирал е доста голяма. Ако за теб нещото е от повишена важност, със сигурност няма да стане както го искаш. Ако е от критична важност, е възможно изобщо да не стане.

...случва се точно това което е обратното на това което очакваме да се случи - какво казах?!? :D ) ....

Случва се, когато имаме очаквания, а очакванията са свързани с нашите желания и с опасения, че желанията ни няма да се сбъднат. Реално проектираме не желанието си, а страховете, свързани с неизпълнението му. Границата е доста тънка, но в общи линии: ако усещането ни, свързано с мислите за желанието ни, ни доставя удоволствие, мислим за желанието си; ако усещането е тягостно - мислим за страховете от нереализирането на желанието си.

Най-сигурната рецепта е изобщо да не се мисли

[Neter-Kua]

Добре...
Защо така е устроено всичко, че никога да не става това което си си наумил, което си представяш в близкото бъдеще, което виждаш. Независимо колко е просто то! Независимо! Дори да е прекалено просто нещо... Никога не се получава така както очакваме - защо ? Приемам всякакви предложения, нека ако можем заедно да отговорим на някои въпроси, ако не - здраве да е (дано поне това се случи - ще се надяваме да се разболеем, белкем сме здрави по пътя на логиката - случва се точно това което е обратното на това което очакваме да се случи - какво казах?!? :D ) ....

Може би защото не изключваш категорично възможността за неуспех,не искаш да бъдеш нещо повече от човек и не се вслушваш в случайните разговори на хората по улицата........(не ти а всеки)

[firen]

Най-сигурната рецепта е изобщо да не се мисли

Добре, а когато се случи така, че получиш възможността да се случи нещо което искаш, но шансът е ужасно малък, не е ли по-логично точно да помислиш над случващото се? Да си готов за фазите и т.н... ?

[venus]

Няма начин умът ни да предвиди всички възможности. Процесите във Вселената протичат по пътя на минимална загуба на енергия, а ние не можем да знаем кой е този път. При мен желанията се случват най-точно, когато успокоявам ума си - след 30-минутна медитация просто си пожелавам нещо и го забравям. Най-често се случва още същия ден и точно така, както съм го пожелала. Ако обаче е нещо, което много искам - не става така лесно

[Arhimikus]

Тук е относително. При мен когато силно желя нещо, то се случва много скоро. Важното е да намериш "Своя начин".

[firen]

Ако обаче е нещо, което много искам - не става така лесно

Но все пак става? Значи по твоята логика, ако искаме нещо МНОГО силно и имаме малък шанс, трябва да спрем да мислим за него - да оставим нещата да се развият и то само ще дойде при нас - ей така ХОП изведнъж пада от небето без да мислим за него и да се борим ли ?

[venus]

Да.

Стига да вярваш, че е възможно. И да го искаш наистина. При повечето хора желанията се сбъдват най-често, когато вече са забравили за тях, отчаяли са се или са се отказали - когато са спрели да мислят за това. Отчаянието много често позволява на отдавнашно и голямо наше желание да се сбъдне Много такива примери имам в своя живот и в живота на близки хора.

[firen]

Благодаря ти. Да, всъщност аз съм забелязал да защитаваш това мнение и в други теми Искам да благодаря на всички включили се до момента - благодаря ви за съветите и мненията, ако някой прояви желание - нека пише благодаря му предварително и на него!
Искам да се извиня също, че ви занимавам с тези мой дилеми и т.н. Просто беше импулсивно

[sasho 142]

Когато искам нещо бързо аз пасивно се концентрирам върху него, като понякога го забрявам докато мисля за него!

[venus]

За мен обаче по-важно е КАК СЕ СБЪДВАТ ЖЕЛАНИЯТА ни, онези силните, които не се сбъдват веднага. Защото те винаги се сбъдват, но сами си намират подходащото време и от опит знам, че то винаги ми изглежда крайно неподходящо - тогава, когато вече сме престанали да ги желаем.

Три примера от моя (несъзнателен) живот.

Дипломирах се (зъболекарка съм) и започнах да мисля как бих искала да изглежда кабинета ми, представях си го много детайлно. В някакъв момент нещата се завъртяха изведнъж - обадих се на случаи номер за едно помещение, което беше представено като 2-стайно, а се оказа 3-стайно и в третата стая имаше... монтиран кабинет, готов Не беше този от мечтите ми, а обратното - беше тъмен и мрачен, но беше готов и уреден и в онзи момент си беше цяло чудо. Намериха се две колежки, с които се обединихме, стегнахме го, поработихме половин година. Тъкмо потръгнаха нещата и в един момент отношенията ни се обтегнаха без всякаква причина - започнахме да се караме за пълни глупости и много сериозно. Толкова сериозно, че ми писна и реших да продължа сама. Нямах нито много пари, нито особени перспективи, пуснах една обява във вестника, колкото да се каже, че не стоя със скръстени ръце и се напих На следващия ден ми се обади само една възрастна жена, която предлагаше кабинет под наем и то на мястото, за което винаги бях мечтала. Това беше МОЯТ КАБИНЕТ - светъл, слънчев, прекрасен Наемът беше двойно по-нисък, а хазяйката беше истинско чудо

В един момент на голямо претоварване от работа и проблеми всякакви, си спомням как между двама пациенти се тръшнах в леглото, затворих очи и си пожелах да съм в Италия, да се мотая, да снимам и да се радвам. Естествено, такова желание не спада към изпълнимите по рационалната човешка логика (нито можех да оставя работата, нито имах пари в онзи момент), така че 10 минути по-късно отново унило се върнах към зъбите на пациентите. Месец по-късно в нета е запознах с един италианец (беше точно на Великден), заговорихме се и се оказа, че е фотограф Показа ми свои снимки, показах му мои, той ги хареса. И още един месец по-късно ме покани да ида там през лятната си ваканция да направим съвместно един проект за основния му клиент, голям винопроизводител. Отидох - хората бяха прекрасни, осигуриха ми квартира, храна и екскурзии, снимах на воля, поработихме и свършихме много добра работа и накрая дори ми платиха

Имах проблеми с моя приятел, отношенията ни се влошаваха прогресивно и стигнахме до практическа раздяла. Много исках да се съберем отново, защото имахме изключително хармонична връзка, тръшках се 3 месеца и накрая се примирих, реших, че животът продължава, с него или без. В един силно емоционален пристъп си пожелах, за първи път откакто се бяхме разделили с моя приятел, да срещна МОЯ мъж. И 2-3 седмии по-късно той се появи - мога да кажа голямата любов на моя живот. Невероятно приживяване. И няколко месеца по-късно внезапно отношенията ни се сринаха, започнаха да се случват някакви абсурдни ситуации, ама наистина абсурдни, немислими, извън всякаква логика. И някак се създадоха условия да възстановя връзката си с бившия си вече приятел. Това ми желание обаче беше вече с изтекъл срок на годност.

В моя живот такива неща се случват непрекъснато, това не са изолирани случаи. И всичките ми големи мечти се сбъдват по този начин. Изчакват ситуацията да се успокои (тоест, аз и мисловната ми дейност) и в най-хармоничния момент, когато съм щастлива и спокойна, започват трусове и катаклизми, които накрая водят до реализирането на мечтата ми, но пътьом ми се разказва играта Може да стане след месеци, години, но винаги става и винаги така. От друга страна, когато не се концентрирам много върху желанието си, както беше във втория пример, нещата се случват по най-добрия за мен начин. Когато твърде се концентрирам и детайлизирам, както бе в третия случай, сбъдването на желанието ми носи повече мъка, отколкото щастие. Така че, аз вече много внимавам какво си пожелавам и даже бих казала, че определено избягвам да си желая

Ще се радвам някой да сподели опит

[avanabil]

За мен обаче по-важно е КАК СЕ СБЪДВАТ ЖЕЛАНИЯТА ни, онези силните, които не се сбъдват веднага. Защото те винаги се сбъдват, но сами си намират подходащото време и от опит знам, че то винаги ми изглежда крайно неподходящо - тогава, когато вече сме престанали да ги желаем.

Три примера от моя (несъзнателен) живот.

Дипломирах се (зъболекарка съм) и започнах да мисля как бих искала да изглежда кабинета ми, представях си го много детайлно. В някакъв момент нещата се завъртяха изведнъж - обадих се на случаи номер за едно помещение, което беше представено като 2-стайно, а се оказа 3-стайно и в третата стая имаше... монтиран кабинет, готов Не беше този от мечтите ми, а обратното - беше тъмен и мрачен, но беше готов и уреден и в онзи момент си беше цяло чудо. Намериха се две колежки, с които се обединихме, стегнахме го, поработихме половин година. Тъкмо потръгнаха нещата и в един момент отношенията ни се обтегнаха без всякаква причина - започнахме да се караме за пълни глупости и много сериозно. Толкова сериозно, че ми писна и реших да продължа сама. Нямах нито много пари, нито особени перспективи, пуснах една обява във вестника, колкото да се каже, че не стоя със скръстени ръце и се напих На следващия ден ми се обади само една възрастна жена, която предлагаше кабинет под наем и то на мястото, за което винаги бях мечтала. Това беше МОЯТ КАБИНЕТ - светъл, слънчев, прекрасен Наемът беше двойно по-нисък, а хазяйката беше истинско чудо

В един момент на голямо претоварване от работа и проблеми всякакви, си спомням как между двама пациенти се тръшнах в леглото, затворих очи и си пожелах да съм в Италия, да се мотая, да снимам и да се радвам. Естествено, такова желание не спада към изпълнимите по рационалната човешка логика (нито можех да оставя работата, нито имах пари в онзи момент), така че 10 минути по-късно отново унило се върнах към зъбите на пациентите. Месец по-късно в нета е запознах с един италианец (беше точно на Великден), заговорихме се и се оказа, че е фотограф Показа ми свои снимки, показах му мои, той ги хареса. И още един месец по-късно ме покани да ида там през лятната си ваканция да направим съвместно един проект за основния му клиент, голям винопроизводител. Отидох - хората бяха прекрасни, осигуриха ми квартира, храна и екскурзии, снимах на воля, поработихме и свършихме много добра работа и накрая дори ми платиха

Имах проблеми с моя приятел, отношенията ни се влошаваха прогресивно и стигнахме до практическа раздяла. Много исках да се съберем отново, защото имахме изключително хармонична връзка, тръшках се 3 месеца и накрая се примирих, реших, че животът продължава, с него или без. В един силно емоционален пристъп си пожелах, за първи път откакто се бяхме разделили с моя приятел, да срещна МОЯ мъж. И 2-3 седмии по-късно той се появи - мога да кажа голямата любов на моя живот. Невероятно приживяване. И няколко месеца по-късно внезапно отношенията ни се сринаха, започнаха да се случват някакви абсурдни ситуации, ама наистина абсурдни, немислими, извън всякаква логика. И някак се създадоха условия да възстановя връзката си с бившия си вече приятел. Това ми желание обаче беше вече с изтекъл срок на годност.

В моя живот такива неща се случват непрекъснато, това не са изолирани случаи. И всичките ми големи мечти се сбъдват по този начин. Изчакват ситуацията да се успокои (тоест, аз и мисловната ми дейност) и в най-хармоничния момент, когато съм щастлива и спокойна, започват трусове и катаклизми, които накрая водят до реализирането на мечтата ми, но пътьом ми се разказва играта Може да стане след месеци, години, но винаги става и винаги така. От друга страна, когато не се концентрирам много върху желанието си, както беше във втория пример, нещата се случват по най-добрия за мен начин. Когато твърде се концентрирам и детайлизирам, както бе в третия случай, сбъдването на желанието ми носи повече мъка, отколкото щастие. Така че, аз вече много внимавам какво си пожелавам и даже бих казала, че определено избягвам да си желая

Ще се радвам някой да сподели опит

Да, така се случва твърде често . Но има и нещо друго, което се оказва възлов момент при изпълнението на желанията /поне аз за себе си съм го установила по различни начини/:
На практика тяхната реализация зависи от това, дали желанията са се породили в нас под влияние на нашата чиста съзнателна мисъл или са плод на съзнателно или подсъзнателно възприети външни чужди програми. Във втория случай са възможни варианти:
Ако навреме се осъзнае тази "вредна" мисъл, тогава желанието няма да се осъществи.
Ако въпреки всичко, продължаваме да сме обхванати от желанието, тогава /след известно време, но никога веднага/ то ще се осъществи, но ще повлече куп проблемни ситуации в живота, наред с осъществяването. Докато по един проблемен начин се разбере, че това не е било "нашето" желание. Било е изкуствено създадено в нас под влияние на моментни емоции, неосъзнати стремежи или пък външни въздействия....
Ще дам пример от моя живот: дълго време се стремях към човек, когото приемах за "сродна душа". Винаги нещо ме отклоняваше по този път. Винаги имаше трудности и невъзможности. Аз продължавах да го желая. Когато ми се предостави такава възможност, аз с ужас установих, че този човек е крайно инфантилен и дори небалансиран на моменти, дотолкова, че от него със сигурност биха се заинтересували медицинските лица
Мога да продължа с примерите, но не е необходимо повече да подкрепям основната си идея с тях

[venus]

На практика тяхната реализация зависи от това, дали желанията са се породили в нас под влияние на нашата чиста съзнателна мисъл или са плод на съзнателно или подсъзнателно възприети външни чужди програми. Във втория случай са възможни варианти. Ако навреме се осъзнае тази "вредна" мисъл, тогава желанието няма да се осъществи.

Да, съгласна съм с теб. Тук обаче се появяват два нови ключови момента - да имаш ефективен контрол върху мислите и чувствата си и да не пропуснеш "навременния" момент за отказ от желието

[galina_dim]

Когато човек иска нещо много силно, ако си остане само с едното мислене и концентриране и прочие, нищо няма да стане. Това не е законът на Мърфи, а на МърЗЕЛфи.
Когато искате нещо е добре да знаете как да го постигнете. След това е достатъчно да се запретнат ръкави и да се действа, а в някои случаи и едно протягане на ръката стига.
Условие първо е да знаете какво искате - и ето на този етап се провалят 80% от хората.
Условие второ е да се осъзнае кога нещата зависят от вас и кога - не. Във втория случай рядко може да се направи нещо, освен да се чака. Само в тия ситуации признавам концентрирането и искането и така нататъка.

[avanabil]

Когато човек иска нещо много силно, ако си остане само с едното мислене и концентриране и прочие, нищо няма да стане. Това не е законът на Мърфи, а на МърЗЕЛфи.
Когато искате нещо е добре да знаете как да го постигнете. След това е достатъчно да се запретнат ръкави и да се действа, а в някои случаи и едно протягане на ръката стига.
Условие първо е да знаете какво искате - и ето на този етап се провалят 80% от хората.
Условие второ е да се осъзнае кога нещата зависят от вас и кога - не. Във втория случай рядко може да се направи нещо, освен да се чака. Само в тия ситуации признавам концентрирането и искането и така нататъка.

Да, Галина, това, което казваш е безспорно - преди да се пристъпи към конкретно действие, е важно да се осъзнае и почувства желанието в неговия най-чист вид. Аз лично мисля, че това е най-трудната част. Ако това е желание, което е продиктувано от дълбините на душата, тогава всички варианти за действие, ще се появят по най-удачния и лесен начин - направо по пътя на най-малкото съпротивление....Става така, че във всеки миг усещаш как причинно-следствените зависимости са подчинени на хармонията.....

[galina_dim]

Ето това вече е конструктивно, Аванабил По темата се включих, защото разговорът се беше отплеснал в такава степен, че утре като влезе някой, който да кажем иска да влезе в определен ВУЗ, ще седне да учи медитация и концентрация, вместо история и литература.

Сещам се за един легендарен случай - как една позната три месеца си гада на карти дали ще си вземе изпита. Все и излизаше, че ще го вземе, но накрая я скъсаха... Не беше чела, защото загуби три месеца да си гадае, вместо да си седне да д-то.

[Anuel]

Пробвайте да реализирате желанието си чрез образуване на сигил, в раздела за Хаос магия има линк към много добър сигилбилдер, с който се работи лесно и приятно.
На практика сте хванали златната рибка чрез този чудесен производител на сигили.

[mandragorko]

...Галина засегна интересна тема,относно мързела и искам да ви представя няколко интересни мнения относно този порок,нещата са валидни и за ежедневния ни живот,както и за работата ни по самоусъвършенстване и магия:

*"Леността е повече в духа, отколкото в тялото.“-Ларошфуко
*"Една от отличителните характеристики на нашия век се състои в това, че знаем всичко и не правим нищо.“-Херцен
*"За мързеливия - ден година трае." - Българска поговорка
*"Мързелът не е нищо друго, освен навикът да си почиваш преди да си се изморил."-Мортимър Каплан
*"Колкото по-мързелив е един човек, толкова повече неща планира да извърши на следващия ден." - Норвежка поговорка

...идеята е такава,за да може нещо,което искаме да проработи/сбъдне трябва сериозно да се замислим по въпроса-Желаем ли го или просто ни е хрумнало и да видим какво ще стане?...осмисляйки намеренията си и решавайки да ги осъществим,ние се заемаме с нещо изключително силно и сериозно...когато осъзнаем,че имаме дарбата/силата сами да си помогнем и да сбъднем намеренията си и игнорирайки мързела(за творческата част от занаята-т.е. наистина правим нещата),единственото,което се случва е да обречем целите,мислите и желанията си на успех