Kак да затворя устата на простака

[Kotentseto]

"Непукист съм, защото съм раним" е добрата реплика за случая на момичето

[Elementor]

Най-лесния и ефективен начин да затвориш устата на някого е като го застреляш.Ясно като бял ден. Много хора не биха го направили защото е противозаконно и наказателната отговорност която носят е това което ги спира.Други обаче смятат че преди да прекрачи човек тази граница той трябва да се освободи от въздействието което има върху съзнанието му системата от нравствени правила наречена морал.Оттук и интересното схващане:"Той има нужда от проклятие(огнестрелно оръжие) а не морал,затова просто му дайте му проклятие-огнестрелно оръжие".Преди морала обаче има още едно препятствие което за много хора не е такова защото при тях то не е достатъчно развито и се нарича интелект(функция на разума).Т.е ако решим да застреляме някой първо трябва да помислим дали това е единственото решение-очевидно е най лесното,но дали е най-доброто за нас самите.Всеки който заслужава да бъде застрелян може да бъде използван по най-различни начини от който самите ние да извлечем полза,какви са те всеки сам може да прецени използвайки интелекта си.Т.е ако човек с лекота игнорира морала и законовите разпоредби в такова положение не значи че той е единствено неморален престъпник а вероятно е и неинтелигентен.

П.С. Просто някои мои елементарни съждения повлияни от идеите на Емануил Кант

Не бях мислил и разглеждал нещата от този ъгъл и ми даде много добра посока за развитие на съответните техники.
Лично аз от много години оставям нещата на естествения им ход и зависимости. Никога не отвръщам на огъня с огън а просто изчаквам и наблюдавам. Резултатът е следния : когато А напада Б, без Б да е предизвикал А .... то везните се накланят. Равновесието се губи и тогава се намесват силите отговарящи за баланса. Може да мине седмица, месец или години, но винаги когато моментът дойде разбираш.... че на Б му се е върнало!
Преди всичко помислете дали имате право да направите нещо на някого ...било то и дори да го обичате и да искате това от него. Но тук навлизиме в друга област....

venus, на ЛС ти написах техниката , която ще ти помогне.... Няма ограничения... не я прави всеки ден де ... ведъж на няколко месеца ... Както при всеки тип традиционен ритуал се прави по изгрев/залез слънце.
Пиши ако имаш въпроси и Успех !

[stanislava]

Опитай когато те обиди някой,да му отговаряш с неговите думу все едно си папагалче което го повтаря,много спокойно и леко иронично.Направо се вбесяват и вместо да те изкара от равновесие,и да си пилееш енергията ще им гледаш сеира.Най много да ти каже,че си тъпачка,че неможеш да вържиш едно изречение на кръст..заслужава си да опиташ

[Anuel]

Ходжите правят една магия, като казват за омагьосания: ще те гледа като маймуна в устата
Но за съжаление на знам как се извършва, ако някой знае да я постне

[venus]

Силните продължават, слабите не. Погледнете живота наоколо, ако спреш с борбата и оставиш да те смачкат... До тук си!

Прав си.
Но зависи как дефинираме силата. Много е лесно за всеки от нас да се наложи над света, над другите хора - мъжът с юмруци, жената с психологически методи - изпипали сме ги до съвършенство. Хората даже нямат нежда от магия, за да упражняват контрол. А колко от нас могат да се откажат от контрола? Всеи може да унижи другия, от който е бил наранен (физически или психологически) - а колко от нас могат да отминат това, да се вгледат в себе си, да променят себе си?

Най-голяма сила се изисква за това да приемеш и да се справиш със собствените си недостатъци. Колко от пристрастените към секса могат да се откажат съзнателно, чрез промяна на отношението си, от него за месец, примерно, имайки до себе си партньор? Колко от чревоугодниците могат да гладуват един месец? Колко от пристрастените към контрола над света (респ. магията) могат да се откажат от нея?

Това е за мен истинската сила - да контролираш себе си и своите инстинкти. Когато се откажеш от нещо доброволно, го получаваш веднага - защото вече не си зависим от него. Когато се бориш със света, непрекъснато биваш поставян в една и съща ситуация до безкрай, докато проумееш, че проблемът е в теб.

Всички ясно виждаме недостатъците на другите - ако се фокусираме върху даден човек, можем можем много дълъг списък да направим. Ако трябва да изброим своите недостатъци, излиза, че почти ги нямаме - тук-там нещо дребничко. Може ли това да е реално? Естествено, че не. Ясно е, че осъзнаваме малка част от своя характер. Околните обаче ни усещат така ясно, както и ние - тях. По отношение на нас те са непредубедени (освен най-близките ни). И те реагират на това, което ние реално сме, а не на това, което си мислим, че сме. В този смисъл трябва да приемаме реакцията им за огледало - ако приемем, че реакциите на другите хора са отправени към конкретен наш недостатък, който ние не осъзнаваме добре, опитаме се да се погледнем през техните очи и да разберем за какво става дума, имаме шанс да го отработим. Ако не го направим, ще си го влачим и той ще ни въвлича в едни и същи ситуации докато все пак не го приемем и отработим. Има ли смисъл да живеем живота си по този начин? Всеки решава за себе си.

Всеки, който е медитирал, е преживял изумлението от първата медитация - решаваш да упражниш контрол над мислите си и забелязваш с лек ужас, че не можеш. Главата ти е пълна с какви ли не мисли, за каквито не си и подозирал дори, отдавна "забравени" неща. Решаваш, че не, така не може - тези мисли ще бъдат контролирани! И след 3 минути установяваш за сетен път, че ти си под техен контрол. А всъщност единственият начин да се справиш с тях е да ги приемеш, да ги оставиш да си текат и да не им обръщаш внимание; след време те изчезват. Установяваш контрол, отказвайки се от него.

Същият подход е в сила и по отношение на хората. Приемаме, че има хора, че те реагират спрямо нас, приемаме, че имат основание за това и отминаваме хората, чиито реакции са само индикатор за това, че нещо в нас не е наред. Останалото е вътрешна работа. Резултатът е същия, както при медитация - вътрешна хармония.

Това, разбира се, си е моята гледна точка. При мен този метод работи прекрасно. Установих, че е много по-полезно да използвам енергията си за работа върху себе си, вместо за борба с вятърни мелници

[sanguinary]

По-добре ли е да си роб на емоциите, към които съответният недоброжелател те подтиква?
Именно защото всеки е на тази система, сега почти няма точка на глобуса, в която да няма някакви размирици.
Манията за надмощие, чисто физически, трови душите на хората векове наред.
Понякога съжалявам, че съм човек, на който малцина биха се озъбили, макар, че и на мен ми се е случвало, макар и мн отдавна.
Съгласен съм, че ако някой прекали е редно да му бъде обяснено, че не става така. Някои просто не разбират от дума и тогава какво?
Струва ми се егоистично желанието, да избягвате подобни хора, да заобикаляте или да ги изчаквате, когато ги видите, за да не ги срещате.
Вие не, но много други ги срещат, а някой би могъл да е ваш близък човек. Тогава пак същите съвети ли ще му дадете.
Пунтина, ти си момиче и не е редно да имаш подобен проблем. Нямаш вина за болестите и слабостите на никой и не е нужно да понасяш неща, които са ти неприятни.
Единственото, което мога да те посъветвам е да се успокоиш и да не оставяш това да ти въздейства.
От друга страна, едва ли нямаш познат, приятел или роднина, които с радост да те защити.
Съществуват места, където се съдят за подобни неща. Това също е вариант, но не ти го препоръчвам.