Ктхуло-митос или Старите

[Lord Njarlathotep]

Ктхулу-митос или Старите
Защо трябва някой да се опитва да извършва магическа работа с Великите Древни на Лъвкрафт? Това е въпроса, който най-често се повдига, когато се подхваща темата за Ктхулу Митоса. Все пак, тази група призрачни същества и Митоса, който ги вплита, са привличали до голяма степен интереса на магьосниците. Съществуват поне половин дузина интерпретации на противния некрономикон, намиращи се по окултните книжарници и темите за Ктхулу Митоса изпълват произведенията на магически автори като Кенет Грант, Мюае Вегйаих, Пит Карол, Антон Ла Вей и Michael Aquino. Езотеричният Орден на Дагон съществуваше някога като една международна мрежа от магьосници, художници и фантазьори, опитвайки се да изследва трансформиращата сила на Ктхулу Митоса и отношението му към съвременната магия.

Целта ми в тази тема а да разгледам по-тясно магическите възможности, които се предлагат от Ктхулу Митос. В известен смисъл това е едно продължение на една глава от последната ми книга – Prime Chaos, която дава един основен обзор на главните същества от Ктхулу Митос и разглежда някои от подходите за влизане в магическо взаимоотношение с тях. И още веднъж, ще подходя към материала от перспективата на Хаос Магията. Хаос Магията набляга по-скоро върху прагматичното приложение на техниката и върху личното преживяване, отколкото върху магическата теория, като изходна база. Считам че това е най-подходящата позиция за разглеждане на магията на Ктхулу Митос. Правили са се например опити да се вкарат Великите Древни в магически системи или в символични схеми - такива като Кабалата, Телемската метафизика, елементални приписания, таро карти и тем подобни. Мисля, че това говори повече за склонността на магьосниците да създават подредени категории и системи, отколкото да е полезно при работа с Великите Древни. Както Лъвкрафт изтъква, те са древни, хаотични и диви. Подобно на Великия Бог Пан, те могат да бъдат необходими, но онези, които ги познават, се съгласяват, че те са капризни и за да работим с тях, трябва по-скоро да влезнем в техния свят, отколкото да се опитваме да ги пригаждаме към нашия.

При работа с обитателите на Ктхулу Митос през последните, петнадесет години или около толкова, непрекъснато съм се сблъсквал с чувството, че опита да се правят разлики и категории в тази област на магическата работа е в най-добрия случай слабо упражнение. По такъв начин, вие можете да считате имената на Великите Древни за "фалшиви". Всичко останало обаче, е толкова реално, колкото ви се иска да бъде.
ИНВОКАЦИИТЕ НА ДРУГОТО
Защо си избираме да работим магически с Великите Древни и техния род? Има няколко причини защо един магьосник може да намери лична полза в такава работа.
Неизследвана Територия
За разлика от повечето магически същества, Митосът на Древните е относително беден на детайли - оттук и опитите на някои окултисти да ги вкарат в разпознавателни схеми на съответствия и символика. Разказите, в които се появяват тези същества, са дразнещо откъслечни и все пак всички ключови моменти за магическо изследване са налице, едно чувство за свещена местност, силата на сънищата, участие в сабата, ясновидство, промяна, на формата и др. От голия скелет на Митоса, един магьосник може да си измисли една уникална лична "система", базирана върху опита с тези същества. Дотолкова, доколкото тя работи, няма голямо значение дали нюансите й могат или не могат да бъдат предадени на други.
Романтично Обаяние
Идеята да дръзнеш да призоваваш същества с безмерна сила, които е вероятно да ти размажат физиономията, независимо колко добре изпълняваш призива, е сама по себе си някак си привлекателна. Тя е очарователна особено, ако все още таите онова тайно желание, което Е магията, точно както по филмите на ужаса, вие знаете - руси девици, древни олтари, неща с пипала, отвръщащи на вашия призив - нека го посрещнем лице в лице, има ли нещо, което магьосника да не може? Ктхулу Магията притежава един привлекателен чар, защото все още запазва една атмосфера на тайнственост и опасност около себе си - нещо, което е намалено в други форми на съвременната магия /което е оглозгало от психолози, апологети псевдо-физици/. Магията би трябвало да е опасна, нали? Играта с лудостта и тревогата за съществуването съпътства, така да се каже, работата. По същия начин, магията на Ктхулу Митос може да бъде привлекателна заради своя git’ard статус, като противоположна на една предполагаема работа с Изида, каквато общо взето се приема от някои хора за "блага магия". Това, според моя опит, е погрешно схващане. Изида може да няма пипала, но тя може да бъде и лоша майка. Няма нищо особено лошо в това да се поддържа такова обаяние и около Великите Древни /или всичко останало/, но това може да ограничи вашия взор и да стесни обсега ви от възможности за работа с тези същества,
Позицията на Аутсайдер
Това е състояние на ума, което е свързано до голяма, степен с гореказаното. Това е едно съвършено придържане към основния сценарий на Лъвкрафт, тъй като по-голямата част от неговите герои са "Аутсайдери" - хора, които заради своето забранено знание, генеалогия или интереси остават в покрайнините на цивилизацията. Или, като втора възможност, те се поставят в опасно положение, в резултат от своите тайнствени занимания. С промъкването си по-близо до неизречимата истина, те се оттеглят отвъд границите на рационалността и интересите на нормалното общество. И пак, това може да бъде съществената част от работата. Чудесно. Срещал съм всякакви отчайващо обременени от съдбата млади хора, които изглежда се убеждават, че бохемския декаданс може да се постигне, докато живеят в една малка стая с още по-малки доходи, един циник, обаче, може да погледне тези "аутсайдери" и да изтъкне, че те също така са и невротични, потиснати и безнадеждно лишени от каквото и да е нещо, което да напомня на елементарни социални умения /като той, разбира се, поддържа обратното/. Може да прозвучи неприятно, но за нещастие едно от нещата, които привлича някои хора към окулта, е това че може да си повярвате че сте могъщ адепт, докато всички останали постоянно се смайват от тоталната ви неспособност на по-солидните от астрала нива. Казвам това, защото аз бях подобен случай, когато за първи път започнах да правя магия и да се интересувам особено много от съществата на Ктхулу Митоса. Това, вероятно е фаза, през която трябва да се мине, нещо като това да имате пъпки или нещо подобно, но разбира се, вие трябва да се възползвате от възможността да я надрастнете.
Парадоксализъм
Магията на Ктхулу Митос може да допринесе за развиването на едно Парадоксалистко становище. Съществен принцип на Хаос Магията е, че продължителното прилагане на противоречиви техники върху вас е жизнено важно за магическото развитие, оттук и разнородните Либери на Кроули и наблягалото върху метаморфозата и освобождаването в Libber Null - да назовем само тези два източника. Критерият за успех в тази практика е тънък. Лесно може да разпознаете някой, който се опитва да прикрие " причудливостта" си /такива често така яко се стараят, че постигат обратния ефект/ и все пак, един опитен магьосник, който е изкусен в парадоксалистката поза не трябва по никакъв начин да се разкрива. Парадоксадисткага практика се свързва обикновено с концепцията за превръщане в "пришълец" - нещо, което също има своето романтично обаяние.

Но да станеш "пришълец" е нещо много повече от това, да се обличаш в странни дрехи и да казваш на хората "би-бийп /или "Здрасти Шуб-Нигурат", ако предпочитате/. Не, вижте пак филмите и разказите на ужаса. Често най-успяващите пришълци са онези, които се сливат с тълпата. И така, как Ктхулу Митосът спомага за този процес? Първо, Великите Древни не се интересуват особено много от човечеството. Повечето магически използвани същества имат някакъв вид обявен интерес към човечеството, което ги прави полезни при омагьосване, гадаене, илюминация т.н. Каква е ползата от нещо, което в най-добрия случай счита хората за полезни насекоми и чиято главна форма на комуникация е да ти направят дупка на килима?

Ами, самият факт, че тях изобщо не ги интересуват човешките цели, желания и повечето от нещата, които ние считаме за важни, е нещо само па себе си полезно. Ако работите от тази перспектива, тогава разбира се ще започнете да гледате на хората като на мравки, но също така е вероятно да стигнете до ново прозрение за собствения ви комплекс от желания, становища и мотиви. От друга страна, неща от този сорт може лесно да доведат до мистицизъм, което е също и края ви, ако сте разбрали погрешно онзи афоризъм, който гласи, че един гуляй се равнява на няколко огризки върху бунището. Ние никога не можем да разберем защо някои хора, като начин да бъдат мистици, предпочитат да живеят в самоизтькваща нищета, пред това да се отдадат на разкош. За щастие, добрите магьосници избягват такава участ.

Но тук има и нещо повече от метаноя - да виждаш себе си от различна перспектива. Съществена особеност на Ктхулу Митоса е Преобразяването - еволюцията в нов вид същество, такова като Дълбоководно или Гадаещ. Това преобразяване носи не само нова перспектива, но също и способността да се живее в други светове и един вид самостоятелност, независеща от възгледите и мненията на другите хора. Това е сходно с принципа на Спеър за Себе-Любовта, който съм разгледал до известна степен задълбочено в Prime Chaos. Темата за Преобразяването е разгледана внимателно по-натагьк в тази книга.
Да Станеш Звяра
Процесът на интеграция с нашите така наречени "Чудовищни Души" е свързан както с практиката на Парадоксализма, така и с Преобразяването. Този процес се състои от три стадия, които могат да се опишат като: Да те е страх от Звяра; Да почувстваш Звяра; Да нахраниш Звяра. На практика този процес е сходен с навлизането в атавистични състояния на съзнанието, които трябва да се интегрират в психиката - според воля, така да се каже. Голяма сила се крие в този аспект на Великите Древни - мрачните сенки на силата, която дълго е била потискана и отричана, онази която е отвъд "подредената" вселена, в която живеем през по-голямата част от времето. Ето защо така упорито не се съгласявам с опитите да се впримчват Великите Древни в съществуващите магически системи - тяхната сила се крие във факта, че те са "неизмерими и несъзрими". По същия начин, тъмните ужаси на психиката запазват силата си, защото не могат напълно да бъдат ограничени. Вие не можете да ги ограничите в триъгълник - вие трябва да изоставите всякаква сигурност и да влезете в техния свят. Ако се завърнете, ще се завърнете трансформирани..

Елементите на този трифазен процес могат да се видят в произведенията на Кенет Грант, Линда Фалорио и Мишлен Линден. Тунелите на Сет са само един път към този усукан Гнозис и аз ще разгледам и други негови, аспекти, когато му дойде времето.
Земни Ритуали
Факторите, които разгледах по-горе касаят вътрешно-психичното състояние на магьосника. Друг фактор, който привлича вниманието при работа с Великите Древни, е перцептуалното взаимодействие с Природата. Отначало това може да звучи странно, тъй като Великите Древни общо взето се считат за същества отвъд естественото. Все пак, както Лъвкрафт пише: "...вятърът ечи с гласовете им и земята тътне със съзнанието им....".
Опитът да се разберат Великите Древни от общата перспектива на западната магическа традиция е много сходен с опита на науката да схване природните явления. Както Бенойт Манделброт казва /1984/:

"Съществуването на тези образци е предизвикателство за нас да изследваме тези форми, които Евклид оставя настрана като безформени, да изследваме морфологията на аморфното. Математиците обаче, са пренебрегнали презрително това предизвикателство и все повече и повече са предпочитали да бягат от природата, изобретявайки теории, които нямат нищо общо с нещо, което можем да видим или усетим."

Мисля, че този възглед е доста сходен с този на западната магия, която се чувства доста "у дома" с него. Най-малкото, когато изпълнявах ритуали като Малкия Прогонващ на Пентаграмата, винаги съм чувствал, че такива процедури не са подходящи за работа на открито. Точно както учените са се отдалечили от хаотичната заплетеност на природата в полза на лабораторното изследване и търсенето на микроскопични частици, така и магическата теория е склонна да сътвори една вътрешна Вавилонска Кула, в която символиката да предпазва този, който я използва от директно възприемане на реалността. Митос магията е отвъд постройката на символичните системи и грижливо конструираните йерархии на духа. Наблегнал съм на парадоксализма и излизането от условността, защото те служат за намаляването на тенденцията да се картира възприятието, съгласно условните рефлекси. По-скоро възприятието става един акт на чувствено общуване със света, в който сме потопени. Традиционно възприятието е било описвано като чисто пасивно, вътрешно явление и всяка осезаема мисъл - като отделна от другите. Ето така е било изследвано възприятието, но това няма нищо общо с нашето непосредствено преживяване на възприятието, което е по-скоро цялостно, отколкото категоризирано.

Голяма част от магическата техника е предназначена да фокусира съзнанието по продължение на един еднопосочен вектор. Използването на сигили, медитативни символи, мантри и т. н. спомага да се постигне едно състояние, в което съзнанието за обекта се загубва и фокуса на вниманието, подхранван с гнозис се проектира. Открил съм, че при работа с Митос магия е полезно да се развие един обратен талант - разширяването на съзнанието без специфичен фокус, докато човек не почне да възприема всички аспекти на непосредствената околна среда като медиум за възможно общуване.

Възприемането ни на околната среда не остава постоянно. Прекарайте около седмица далеч от замъглеността на градския живот и ще започнете да забелязвате промени във вашето възприемане на непосредствената околна среда, особено ако вътрешния словесен диалог се замести с дълги периоди мълчание. "Нормалното" съзнание на градския живот се различава значително от "нормалното" съзнание сред природата. Пренесете тези промени във вашето градско съзнание и ще откриете нови перспективи за възприятието, разгръщани се във вас и около вас. Вие сте занесли усещането за Древните в града.
Трансмутации
Една често целяна последица от Ктхулу Магията е привличането на този поток от магьосника и активното въвеждане на такива елементи във вълната на човешкия живот. Това е доста често срещана идея в магическата метафизика и повечето магически ордени са склонни да вярват, че тяхната работа допринася /по един или друг начин/ за еволюционното развитие на човешката култура. Онези, които споделят този възглед по отношение на Ктхулу Митоса се аргументират, че контакта с древните е процес на съединяване на хтоничните корени на първичното съзнание с междузвездните магии на бъдещето. Тази идея може да се открие в магическите писания на такива различаващи се помежду си адепти като Даян Форчън, Кенет Грант и Пит Карол. Под бездната този аргумент е предмет на спор. Над бездната е неуместен.

КТХУЛУ ПЪТЕВОДИТЕЛ


ВЪВЕДЕНИЕ

Този Пътеводител използва метафората на Митовете за Ктхулу за създаде условия за омагьосване чрез Сигили. Тук Ктхулу е определен във функцията му като "Повелителя на сънищата", базирана върху разказа на Лъвкрафт "Зовът на Ктхулу", според който, когато Ктхулу се размърда "в мъртвешкия си сън", една телепатична вълна се разпространява през света. Този Пътеводител е бил използван за изпращане на "телепатични" съобщения през големи разстояния. Преди започване на работата би трябвало да се приготви един сигил.
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ
Започнете след като участниците са били релаксирани по някакъв предпочитан начин, Повествованието се разгръща като последователност от образи:
"Всичко около вас е в мрак...с вашето изострено внимание долавяте плискането на вълни по някакъв бряг Вие се намирате на този бряг. Небето е тъмносиньо с пурпурни оттенъци. Отвъд облаците долавяте бледите проблясъци на пълната луна - едно болнаво жълто сияние.
Вие вървите към водата ,усещайки зърната на пясъка под ходилата си. Навлизате във водата - внезапен шок от студената вода върху глезените ви.
Навлизате още повече във водата, усещайки как студа се изкачва бавно по тялото ви - по бедрата, по корема, по гърдите. Продължавате да навлизате още повече във водата, усещайки как вълните се удрят лекичко по тялото ви, докато водата стигне до шията ви.
За момент се колебаете - чувствате странен подтик да отидете по-дълбоко, но това човешко тяло не може да отиде по-нататък. Трябва да- заемете една по-подходяша форма.

/Забележка; формата за преобразяване може да се остави на избора на всеки участник - предложените форми са тези на Дълбоководно или Шогот. В този Пътеводител бе използвана формата на Дълбоководно./

Налагате си да се превърнете в същество на дълбините. Между кръстите на ръцете и на краката ви се образуват ципи. Очите ви измъкват от орбитите и устата ви се разширява
- виждате, че и спътниците ви са се превърнали в Дълбоководни - полухора-полужаби. Усещате как на шията ви се образуват хриле. Поемате си дълбоко дъх и потапяте главата си под водата /участниците задържат дишането си/. Усещате кратък пристъп на паника, страхът, че ще се удавите, но отваряте уста, издишвате и оставяте водата да нахлуе през дробовете ви. Откривате, че можете да дишате лесно макар и отначало вкусът на водата да е горчив и солен.
Оглеждате се около вас, откривайки че можете да виждате лесно във водата - един злокобен синьо-зелен свят, чезнеш в мрака на една дълбока бездна. Поемате си дълбоко дъх и се гмурвате надолу, плувайки към дълбините, като се движите с лекота и мощ, използвайки новите си ръце и крака.

Плувате надолу, преминавайки през пасажи от яркоцветни риби, към дълбоката тишина на бездната. Докато плувате, започвате да долавяте бледо фосфоресциращо сияние, което идва отдолу. Придвижвате се все по-надолу, чувствайки че долу, в глъбините нещо ви очаква.
Макар и смътно, сега започвате да долавяте тъмни очертания на планини или сгради. Приближавайки се, съзирате огромни каменни блокове, сияещи с бледа зеленикава светлина. Това са сгради, но не можете да ги видите съвсем ясно. Ъглите са неправилни -перспективата се променя непрекъснато. Плувате надолу към един гигантски град от колони, кули, зеещи врати и прозорци разпадащи се статуи, покрити с водорасли и ракообразни полипи. Неясно долавяте едно пулсиращо, туптящо усещане през водата, като бавното биене на едно могъщо сърце.

Сега плувате над града - в далечината можете да видите как един огромен масив се издига над вас. Доближавайки се, виждате, че това е един гигантски черен монолит. Спирате за момент и знаете, че този черен монолит увенчава гробницата на Ктхулу -Повелителят на Сънищата. Сигилът ви се появява в ума. Поемате си дъх, виждайки как сигила пламти пред очите ви - задържате за момент - и издишвате, запращайки сигила към повърхността на монолита. За части от секундата той припламва по повърхността и после постепенно изчезва.
Внезапно откъм града се разнася глух тътен, сякаш започва земетресение. Подхванати сте от огромна енергийна вълна, надигаща се отдолу, за кратък момент зървате бясно кривящи се ъгли и равнини и после сте изтласкани на повърхността. Следва момент на пълен мрак, след който откривате,че лежите в прибоя, задъхвайки се тежко във вашата човешка форма. Следва още един момент мрак и се озовавате обратно в храма.
Надявам се да е било интересно.

[NecroAdept]

"По същия начин, тъмните ужаси на психиката запазват силата си, защото не могат напълно да бъдат ограничени. Вие не можете да ги ограничите в триъгълник - вие трябва да изоставите всякаква сигурност и да влезете в техния свят. Ако се завърнете, ще се завърнете трансформирани.. "

тази част много ме кефи, ще я запомня

[tanarel]

Ктхулу-митос или Старите
Защо трябва някой да се опитва да извършва магическа работа с Великите Древни на Лъвкрафт? Това е въпроса, който най-често се повдига, когато се подхваща темата за Ктхулу Митоса. Все пак, тази група призрачни същества и Митоса, който ги вплита, са привличали до голяма степен интереса на магьосниците. Съществуват поне половин дузина интерпретации на противния некрономикон, намиращи се по окултните книжарници и темите за Ктхулу Митоса изпълват произведенията на магически автори като Кенет Грант, Мюае Вегйаих, Пит Карол, Антон Ла Вей и Michael Aquino. Езотеричният Орден на Дагон съществуваше някога като една международна мрежа от магьосници, художници и фантазьори, опитвайки се да изследва трансформиращата сила на Ктхулу Митоса и отношението му към съвременната магия.

Целта ми в тази тема а да разгледам по-тясно магическите възможности, които се предлагат от Ктхулу Митос. В известен смисъл това е едно продължение на една глава от последната ми книга – Prime Chaos, която дава един основен обзор на главните същества от Ктхулу Митос и разглежда някои от подходите за влизане в магическо взаимоотношение с тях. И още веднъж, ще подходя към материала от перспективата на Хаос Магията. Хаос Магията набляга по-скоро върху прагматичното приложение на техниката и върху личното преживяване, отколкото върху магическата теория, като изходна база. Считам че това е най-подходящата позиция за разглеждане на магията на Ктхулу Митос. Правили са се например опити да се вкарат Великите Древни в магически системи или в символични схеми - такива като Кабалата, Телемската метафизика, елементални приписания, таро карти и тем подобни. Мисля, че това говори повече за склонността на магьосниците да създават подредени категории и системи, отколкото да е полезно при работа с Великите Древни. Както Лъвкрафт изтъква, те са древни, хаотични и диви. Подобно на Великия Бог Пан, те могат да бъдат необходими, но онези, които ги познават, се съгласяват, че те са капризни и за да работим с тях, трябва по-скоро да влезнем в техния свят, отколкото да се опитваме да ги пригаждаме към нашия.

При работа с обитателите на Ктхулу Митос през последните, петнадесет години или около толкова, непрекъснато съм се сблъсквал с чувството, че опита да се правят разлики и категории в тази област на магическата работа е в най-добрия случай слабо упражнение. По такъв начин, вие можете да считате имената на Великите Древни за "фалшиви". Всичко останало обаче, е толкова реално, колкото ви се иска да бъде.
ИНВОКАЦИИТЕ НА ДРУГОТО
Защо си избираме да работим магически с Великите Древни и техния род? Има няколко причини защо един магьосник може да намери лична полза в такава работа.
Неизследвана Територия
За разлика от повечето магически същества, Митосът на Древните е относително беден на детайли - оттук и опитите на някои окултисти да ги вкарат в разпознавателни схеми на съответствия и символика. Разказите, в които се появяват тези същества, са дразнещо откъслечни и все пак всички ключови моменти за магическо изследване са налице, едно чувство за свещена местност, силата на сънищата, участие в сабата, ясновидство, промяна, на формата и др. От голия скелет на Митоса, един магьосник може да си измисли една уникална лична "система", базирана върху опита с тези същества. Дотолкова, доколкото тя работи, няма голямо значение дали нюансите й могат или не могат да бъдат предадени на други.
Романтично Обаяние
Идеята да дръзнеш да призоваваш същества с безмерна сила, които е вероятно да ти размажат физиономията, независимо колко добре изпълняваш призива, е сама по себе си някак си привлекателна. Тя е очарователна особено, ако все още таите онова тайно желание, което Е магията, точно както по филмите на ужаса, вие знаете - руси девици, древни олтари, неща с пипала, отвръщащи на вашия призив - нека го посрещнем лице в лице, има ли нещо, което магьосника да не може? Ктхулу Магията притежава един привлекателен чар, защото все още запазва една атмосфера на тайнственост и опасност около себе си - нещо, което е намалено в други форми на съвременната магия /което е оглозгало от психолози, апологети псевдо-физици/. Магията би трябвало да е опасна, нали? Играта с лудостта и тревогата за съществуването съпътства, така да се каже, работата. По същия начин, магията на Ктхулу Митос може да бъде привлекателна заради своя git’ard статус, като противоположна на една предполагаема работа с Изида, каквато общо взето се приема от някои хора за "блага магия". Това, според моя опит, е погрешно схващане. Изида може да няма пипала, но тя може да бъде и лоша майка. Няма нищо особено лошо в това да се поддържа такова обаяние и около Великите Древни /или всичко останало/, но това може да ограничи вашия взор и да стесни обсега ви от възможности за работа с тези същества,
Позицията на Аутсайдер
Това е състояние на ума, което е свързано до голяма, степен с гореказаното. Това е едно съвършено придържане към основния сценарий на Лъвкрафт, тъй като по-голямата част от неговите герои са "Аутсайдери" - хора, които заради своето забранено знание, генеалогия или интереси остават в покрайнините на цивилизацията. Или, като втора възможност, те се поставят в опасно положение, в резултат от своите тайнствени занимания. С промъкването си по-близо до неизречимата истина, те се оттеглят отвъд границите на рационалността и интересите на нормалното общество. И пак, това може да бъде съществената част от работата. Чудесно. Срещал съм всякакви отчайващо обременени от съдбата млади хора, които изглежда се убеждават, че бохемския декаданс може да се постигне, докато живеят в една малка стая с още по-малки доходи, един циник, обаче, може да погледне тези "аутсайдери" и да изтъкне, че те също така са и невротични, потиснати и безнадеждно лишени от каквото и да е нещо, което да напомня на елементарни социални умения /като той, разбира се, поддържа обратното/. Може да прозвучи неприятно, но за нещастие едно от нещата, които привлича някои хора към окулта, е това че може да си повярвате че сте могъщ адепт, докато всички останали постоянно се смайват от тоталната ви неспособност на по-солидните от астрала нива. Казвам това, защото аз бях подобен случай, когато за първи път започнах да правя магия и да се интересувам особено много от съществата на Ктхулу Митоса. Това, вероятно е фаза, през която трябва да се мине, нещо като това да имате пъпки или нещо подобно, но разбира се, вие трябва да се възползвате от възможността да я надрастнете.
Парадоксализъм
Магията на Ктхулу Митос може да допринесе за развиването на едно Парадоксалистко становище. Съществен принцип на Хаос Магията е, че продължителното прилагане на противоречиви техники върху вас е жизнено важно за магическото развитие, оттук и разнородните Либери на Кроули и наблягалото върху метаморфозата и освобождаването в Libber Null - да назовем само тези два източника. Критерият за успех в тази практика е тънък. Лесно може да разпознаете някой, който се опитва да прикрие " причудливостта" си /такива често така яко се стараят, че постигат обратния ефект/ и все пак, един опитен магьосник, който е изкусен в парадоксалистката поза не трябва по никакъв начин да се разкрива. Парадоксадисткага практика се свързва обикновено с концепцията за превръщане в "пришълец" - нещо, което също има своето романтично обаяние.

Но да станеш "пришълец" е нещо много повече от това, да се обличаш в странни дрехи и да казваш на хората "би-бийп /или "Здрасти Шуб-Нигурат", ако предпочитате/. Не, вижте пак филмите и разказите на ужаса. Често най-успяващите пришълци са онези, които се сливат с тълпата. И така, как Ктхулу Митосът спомага за този процес? Първо, Великите Древни не се интересуват особено много от човечеството. Повечето магически използвани същества имат някакъв вид обявен интерес към човечеството, което ги прави полезни при омагьосване, гадаене, илюминация т.н. Каква е ползата от нещо, което в най-добрия случай счита хората за полезни насекоми и чиято главна форма на комуникация е да ти направят дупка на килима?

Ами, самият факт, че тях изобщо не ги интересуват човешките цели, желания и повечето от нещата, които ние считаме за важни, е нещо само па себе си полезно. Ако работите от тази перспектива, тогава разбира се ще започнете да гледате на хората като на мравки, но също така е вероятно да стигнете до ново прозрение за собствения ви комплекс от желания, становища и мотиви. От друга страна, неща от този сорт може лесно да доведат до мистицизъм, което е също и края ви, ако сте разбрали погрешно онзи афоризъм, който гласи, че един гуляй се равнява на няколко огризки върху бунището. Ние никога не можем да разберем защо някои хора, като начин да бъдат мистици, предпочитат да живеят в самоизтькваща нищета, пред това да се отдадат на разкош. За щастие, добрите магьосници избягват такава участ.

Но тук има и нещо повече от метаноя - да виждаш себе си от различна перспектива. Съществена особеност на Ктхулу Митоса е Преобразяването - еволюцията в нов вид същество, такова като Дълбоководно или Гадаещ. Това преобразяване носи не само нова перспектива, но също и способността да се живее в други светове и един вид самостоятелност, независеща от възгледите и мненията на другите хора. Това е сходно с принципа на Спеър за Себе-Любовта, който съм разгледал до известна степен задълбочено в Prime Chaos. Темата за Преобразяването е разгледана внимателно по-натагьк в тази книга.
Да Станеш Звяра
Процесът на интеграция с нашите така наречени "Чудовищни Души" е свързан както с практиката на Парадоксализма, така и с Преобразяването. Този процес се състои от три стадия, които могат да се опишат като: Да те е страх от Звяра; Да почувстваш Звяра; Да нахраниш Звяра. На практика този процес е сходен с навлизането в атавистични състояния на съзнанието, които трябва да се интегрират в психиката - според воля, така да се каже. Голяма сила се крие в този аспект на Великите Древни - мрачните сенки на силата, която дълго е била потискана и отричана, онази която е отвъд "подредената" вселена, в която живеем през по-голямата част от времето. Ето защо така упорито не се съгласявам с опитите да се впримчват Великите Древни в съществуващите магически системи - тяхната сила се крие във факта, че те са "неизмерими и несъзрими". По същия начин, тъмните ужаси на психиката запазват силата си, защото не могат напълно да бъдат ограничени. Вие не можете да ги ограничите в триъгълник - вие трябва да изоставите всякаква сигурност и да влезете в техния свят. Ако се завърнете, ще се завърнете трансформирани..

Елементите на този трифазен процес могат да се видят в произведенията на Кенет Грант, Линда Фалорио и Мишлен Линден. Тунелите на Сет са само един път към този усукан Гнозис и аз ще разгледам и други негови, аспекти, когато му дойде времето.
Земни Ритуали
Факторите, които разгледах по-горе касаят вътрешно-психичното състояние на магьосника. Друг фактор, който привлича вниманието при работа с Великите Древни, е перцептуалното взаимодействие с Природата. Отначало това може да звучи странно, тъй като Великите Древни общо взето се считат за същества отвъд естественото. Все пак, както Лъвкрафт пише: "...вятърът ечи с гласовете им и земята тътне със съзнанието им....".
Опитът да се разберат Великите Древни от общата перспектива на западната магическа традиция е много сходен с опита на науката да схване природните явления. Както Бенойт Манделброт казва /1984/:

"Съществуването на тези образци е предизвикателство за нас да изследваме тези форми, които Евклид оставя настрана като безформени, да изследваме морфологията на аморфното. Математиците обаче, са пренебрегнали презрително това предизвикателство и все повече и повече са предпочитали да бягат от природата, изобретявайки теории, които нямат нищо общо с нещо, което можем да видим или усетим."

Мисля, че този възглед е доста сходен с този на западната магия, която се чувства доста "у дома" с него. Най-малкото, когато изпълнявах ритуали като Малкия Прогонващ на Пентаграмата, винаги съм чувствал, че такива процедури не са подходящи за работа на открито. Точно както учените са се отдалечили от хаотичната заплетеност на природата в полза на лабораторното изследване и търсенето на микроскопични частици, така и магическата теория е склонна да сътвори една вътрешна Вавилонска Кула, в която символиката да предпазва този, който я използва от директно възприемане на реалността. Митос магията е отвъд постройката на символичните системи и грижливо конструираните йерархии на духа. Наблегнал съм на парадоксализма и излизането от условността, защото те служат за намаляването на тенденцията да се картира възприятието, съгласно условните рефлекси. По-скоро възприятието става един акт на чувствено общуване със света, в който сме потопени. Традиционно възприятието е било описвано като чисто пасивно, вътрешно явление и всяка осезаема мисъл - като отделна от другите. Ето така е било изследвано възприятието, но това няма нищо общо с нашето непосредствено преживяване на възприятието, което е по-скоро цялостно, отколкото категоризирано.

Голяма част от магическата техника е предназначена да фокусира съзнанието по продължение на един еднопосочен вектор. Използването на сигили, медитативни символи, мантри и т. н. спомага да се постигне едно състояние, в което съзнанието за обекта се загубва и фокуса на вниманието, подхранван с гнозис се проектира. Открил съм, че при работа с Митос магия е полезно да се развие един обратен талант - разширяването на съзнанието без специфичен фокус, докато човек не почне да възприема всички аспекти на непосредствената околна среда като медиум за възможно общуване.

Възприемането ни на околната среда не остава постоянно. Прекарайте около седмица далеч от замъглеността на градския живот и ще започнете да забелязвате промени във вашето възприемане на непосредствената околна среда, особено ако вътрешния словесен диалог се замести с дълги периоди мълчание. "Нормалното" съзнание на градския живот се различава значително от "нормалното" съзнание сред природата. Пренесете тези промени във вашето градско съзнание и ще откриете нови перспективи за възприятието, разгръщани се във вас и около вас. Вие сте занесли усещането за Древните в града.
Трансмутации
Една често целяна последица от Ктхулу Магията е привличането на този поток от магьосника и активното въвеждане на такива елементи във вълната на човешкия живот. Това е доста често срещана идея в магическата метафизика и повечето магически ордени са склонни да вярват, че тяхната работа допринася /по един или друг начин/ за еволюционното развитие на човешката култура. Онези, които споделят този възглед по отношение на Ктхулу Митоса се аргументират, че контакта с древните е процес на съединяване на хтоничните корени на първичното съзнание с междузвездните магии на бъдещето. Тази идея може да се открие в магическите писания на такива различаващи се помежду си адепти като Даян Форчън, Кенет Грант и Пит Карол. Под бездната този аргумент е предмет на спор. Над бездната е неуместен.

КТХУЛУ ПЪТЕВОДИТЕЛ


ВЪВЕДЕНИЕ

Този Пътеводител използва метафората на Митовете за Ктхулу за създаде условия за омагьосване чрез Сигили. Тук Ктхулу е определен във функцията му като "Повелителя на сънищата", базирана върху разказа на Лъвкрафт "Зовът на Ктхулу", според който, когато Ктхулу се размърда "в мъртвешкия си сън", една телепатична вълна се разпространява през света. Този Пътеводител е бил използван за изпращане на "телепатични" съобщения през големи разстояния. Преди започване на работата би трябвало да се приготви един сигил.
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ
Започнете след като участниците са били релаксирани по някакъв предпочитан начин, Повествованието се разгръща като последователност от образи:
"Всичко около вас е в мрак...с вашето изострено внимание долавяте плискането на вълни по някакъв бряг Вие се намирате на този бряг. Небето е тъмносиньо с пурпурни оттенъци. Отвъд облаците долавяте бледите проблясъци на пълната луна - едно болнаво жълто сияние.
Вие вървите към водата ,усещайки зърната на пясъка под ходилата си. Навлизате във водата - внезапен шок от студената вода върху глезените ви.
Навлизате още повече във водата, усещайки как студа се изкачва бавно по тялото ви - по бедрата, по корема, по гърдите. Продължавате да навлизате още повече във водата, усещайки как вълните се удрят лекичко по тялото ви, докато водата стигне до шията ви.
За момент се колебаете - чувствате странен подтик да отидете по-дълбоко, но това човешко тяло не може да отиде по-нататък. Трябва да- заемете една по-подходяша форма.

/Забележка; формата за преобразяване може да се остави на избора на всеки участник - предложените форми са тези на Дълбоководно или Шогот. В този Пътеводител бе използвана формата на Дълбоководно./

Налагате си да се превърнете в същество на дълбините. Между кръстите на ръцете и на краката ви се образуват ципи. Очите ви измъкват от орбитите и устата ви се разширява
- виждате, че и спътниците ви са се превърнали в Дълбоководни - полухора-полужаби. Усещате как на шията ви се образуват хриле. Поемате си дълбоко дъх и потапяте главата си под водата /участниците задържат дишането си/. Усещате кратък пристъп на паника, страхът, че ще се удавите, но отваряте уста, издишвате и оставяте водата да нахлуе през дробовете ви. Откривате, че можете да дишате лесно макар и отначало вкусът на водата да е горчив и солен.
Оглеждате се около вас, откривайки че можете да виждате лесно във водата - един злокобен синьо-зелен свят, чезнеш в мрака на една дълбока бездна. Поемате си дълбоко дъх и се гмурвате надолу, плувайки към дълбините, като се движите с лекота и мощ, използвайки новите си ръце и крака.

Плувате надолу, преминавайки през пасажи от яркоцветни риби, към дълбоката тишина на бездната. Докато плувате, започвате да долавяте бледо фосфоресциращо сияние, което идва отдолу. Придвижвате се все по-надолу, чувствайки че долу, в глъбините нещо ви очаква.
Макар и смътно, сега започвате да долавяте тъмни очертания на планини или сгради. Приближавайки се, съзирате огромни каменни блокове, сияещи с бледа зеленикава светлина. Това са сгради, но не можете да ги видите съвсем ясно. Ъглите са неправилни -перспективата се променя непрекъснато. Плувате надолу към един гигантски град от колони, кули, зеещи врати и прозорци разпадащи се статуи, покрити с водорасли и ракообразни полипи. Неясно долавяте едно пулсиращо, туптящо усещане през водата, като бавното биене на едно могъщо сърце.

Сега плувате над града - в далечината можете да видите как един огромен масив се издига над вас. Доближавайки се, виждате, че това е един гигантски черен монолит. Спирате за момент и знаете, че този черен монолит увенчава гробницата на Ктхулу -Повелителят на Сънищата. Сигилът ви се появява в ума. Поемате си дъх, виждайки как сигила пламти пред очите ви - задържате за момент - и издишвате, запращайки сигила към повърхността на монолита. За части от секундата той припламва по повърхността и после постепенно изчезва.
Внезапно откъм града се разнася глух тътен, сякаш започва земетресение. Подхванати сте от огромна енергийна вълна, надигаща се отдолу, за кратък момент зървате бясно кривящи се ъгли и равнини и после сте изтласкани на повърхността. Следва момент на пълен мрак, след който откривате,че лежите в прибоя, задъхвайки се тежко във вашата човешка форма. Следва още един момент мрак и се озовавате обратно в храма.
Надявам се да е било интересно.

Много добър материал , чувал съм за тунелите на Сет , но
за съжаление не знам много за тях , въпреки , че мнозина
смятат , че Боговете от Нек са измислица , аз твърдо несмятам
че това е така , за боговете от Нек се твърди , че те всъщност са
Анунаките - мултиизмерни изв създания , които могат обаче
да приемат и триизмерна форма , предполага се , че за разлика
от архетипните божества като тези в Телема , Анунаките са си
отделни и независими форми на живот , които с помощта на
днк - модификации и технология която се базира на работа
с Енергия , са и наши създатели , първоначално за да им
бъдем раса от роби , за тяхното ''злато'' , което както пак
се предполага е особен етерен или нз си какъв вид енергия
и.тн

[Lord Njarlathotep]

И те дойдоха от звездите носейки мрак и познание - цитат от майска легенда

[hamster]

""""ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ
Започнете след като участниците са били релаксирани по някакъв предпочитан начин, Повествованието се разгръща като последователност от образи:
"Всичко около вас е в мрак...с вашето изострено внимание долавяте плискането на вълни по някакъв бряг Вие се намирате на този бряг. Небето е тъмносиньо с пурпурни оттенъци. Отвъд облаците долавяте бледите проблясъци на пълната луна - едно болнаво жълто сияние.
Вие вървите към водата ,усещайки зърната на пясъка под ходилата си. Навлизате във водата - внезапен шок от студената вода върху глезените ви.
Навлизате още повече във водата, усещайки как студа се изкачва бавно по тялото ви - по бедрата, по корема, по гърдите. Продължавате да навлизате още повече във водата, усещайки как вълните се удрят лекичко по тялото ви, докато водата стигне до шията ви.
За момент се колебаете - чувствате странен подтик да отидете по-дълбоко, но това човешко тяло не може да отиде по-нататък. Трябва да- заемете една по-подходяша форма.

/Забележка; формата за преобразяване може да се остави на избора на всеки участник - предложените форми са тези на Дълбоководно или Шогот. В този Пътеводител бе използвана формата на Дълбоководно./

Налагате си да се превърнете в същество на дълбините. Между кръстите на ръцете и на краката ви се образуват ципи. Очите ви измъкват от орбитите и устата ви се разширява
- виждате, че и спътниците ви са се превърнали в Дълбоководни - полухора-полужаби. Усещате как на шията ви се образуват хриле. Поемате си дълбоко дъх и потапяте главата си под водата /участниците задържат дишането си/. Усещате кратък пристъп на паника, страхът, че ще се удавите, но отваряте уста, издишвате и оставяте водата да нахлуе през дробовете ви. Откривате, че можете да дишате лесно макар и отначало вкусът на водата да е горчив и солен.
Оглеждате се около вас, откривайки че можете да виждате лесно във водата - един злокобен синьо-зелен свят, чезнеш в мрака на една дълбока бездна. Поемате си дълбоко дъх и се гмурвате надолу, плувайки към дълбините, като се движите с лекота и мощ, използвайки новите си ръце и крака.

Плувате надолу, преминавайки през пасажи от яркоцветни риби, към дълбоката тишина на бездната. Докато плувате, започвате да долавяте бледо фосфоресциращо сияние, което идва отдолу. Придвижвате се все по-надолу, чувствайки че долу, в глъбините нещо ви очаква.
Макар и смътно, сега започвате да долавяте тъмни очертания на планини или сгради. Приближавайки се, съзирате огромни каменни блокове, сияещи с бледа зеленикава светлина. Това са сгради, но не можете да ги видите съвсем ясно. Ъглите са неправилни -перспективата се променя непрекъснато. Плувате надолу към един гигантски град от колони, кули, зеещи врати и прозорци разпадащи се статуи, покрити с водорасли и ракообразни полипи. Неясно долавяте едно пулсиращо, туптящо усещане през водата, като бавното биене на едно могъщо сърце.

Сега плувате над града - в далечината можете да видите как един огромен масив се издига над вас. Доближавайки се, виждате, че това е един гигантски черен монолит. Спирате за момент и знаете, че този черен монолит увенчава гробницата на Ктхулу -Повелителят на Сънищата. Сигилът ви се появява в ума. Поемате си дъх, виждайки как сигила пламти пред очите ви - задържате за момент - и издишвате, запращайки сигила към повърхността на монолита. За части от секундата той припламва по повърхността и после постепенно изчезва.
Внезапно откъм града се разнася глух тътен, сякаш започва земетресение. Подхванати сте от огромна енергийна вълна, надигаща се отдолу, за кратък момент зървате бясно кривящи се ъгли и равнини и после сте изтласкани на повърхността. Следва момент на пълен мрак, след който откривате,че лежите в прибоя, задъхвайки се тежко във вашата човешка форма. Следва още един момент мрак и се озовавате обратно в храма.
Надявам се да е било интересно."""

този ритуал не е ли " R'lyeh Awakening"