Готварството като предразположение за магия

[Mason]

Готвя тука няколко манджи и си мисля, че за готвенето си трябва вдъхновение.
Някои хора, да се убият и стараят, не могат да направят хубаво ястие.

На други се удава порсто така.

Явно и готвенето е свързано с вдъхновението. Вдъхновението е от Бога. От него е и усещането за Природата.

Ако нямате вдъхновение, сбогувайте се с магията!

Който не може да готви, не може да бъде магьосник.....Вярно ли е това????

[Nemezius]

Може и да е верно, може и да не е- при всеки вдъхновението е различно. При някои то идва като вдъхновение за готвене, при други- за рисуване, при трети- за писане...
Само не разбирам защо темата е в раздел "За Начинаещи"- може би "в казана на вещицата" би било подходящо място да подобна дискусия ;)

[sirenaangela]

По-скоро вдъхновението идва в следствие на магията,осъзнаваме ли я или не....Важно е какво чувство влагаме в ястието.

[Cath]

По-скоро вдъхновението идва в следствие на магията,осъзнаваме ли я или не....Важно е какво чувство влагаме в ястието.

мога да ви запозная с толкова готвачи (някои от които професионални), които са пълни боклуци, а готвят божествено, че просто някак това твърдение не важи.

за всяка една работа се изисква не само вдъхновение, но и желание, най-вече желание...

[sanguinary]

Според мен, важна е импровизацията. Както и при всяко друго изкуство. За тези, които го правят всеки ден, става някак механично всичко и... еднакво. Съгласен съм, че има значение човека.
Факт е, че 20 човека правят едно и също нещо, по един и същи начин и се получават 20 различни резултата.

мога да ви запозная с толкова готвачи (някои от които професионални), които са пълни боклуци, а готвят божествено, че просто някак това твърдение не важи.

Запознай ни, Cath. Убеден съм, че нито са пълни боклуци, както ги нарече, нито готвят божествено. А и... интересно ми стана друго...
Как така ти се е случило да ядеш от манджите, които са приготвени от хора, които смяташ за пълни боклуци? Поправи ме, ако греша, но това си е чиста проба немърливост от твоя страна, към самата себе си!

[Cath]

ако пет години работиш по ресторанти и на тебе ще ти се наложи да проявиш чиста проба немърливост към себе си. след което, духовно погледнато, ще спреш да посещаваш ресторанти, заради енергията с която са заредени вкусотиите там.

но аз нямам скрупули и проявявам немърливост към себе си, като една истинска мръсница, защото вкусното си е вкусно!

импровизацията е следствие на желанието.

[sanguinary]

но аз нямам скрупули и проявявам немърливост към себе си, като една истинска мръсница

Безскрупулна мръсница!
Леле... на колко малка планета живеем!

[Cath]

сега, нека само да се уточним - "мръсник (респ. мръсница) е качество", както казва един мой познат с 60 годишен опит! аз обичам да добавям - и изкуство!

и тъй като със закачливият sanguinary, можем да си спамим до припадък, ще добавя и нещо по темата за готварството.

самият процес на готвенето си е един вид алхимия - от някакви си сухи или сурови неща да създаваш наслада, с помощта на четирите елемента !
ама всеки си има начин и критерий за наслада, така че е доста условно да говорим за божествено вдъхновение в кухнята, защото би следвало божественото вдъхновение, и произлизащата от него храна, да влияе еднакво на всички. а да си призная при мен морските дарове например, предизвикват всичко друго, но не и вдъхновение, божественост или каквато и да е асоциация с тези термини. нещата са субективни.

[sanguinary]

О, времена! О, нрави!
Няма как, след всичко това, да не изразя благородната си завист към всеки, който е могъл да те наблюдава как му правиш... ...спагети, да речем.
Е, изразявам я.
Всъщност кого заблуждавам?! Никак не е благородна.
А тайната на удоволствието, от правенето на каквото и да било е една и важи за абсолютно всичко, не само за приемането на храна.
Но в един консуматорски свят, в какъвто живеем, едва ли някой би имал полза от нея, а който би имал полза - я знае. Пък нищо, че кекса малко ще позагори
Да, при кулинарията е същото. Нещата, които правят едно ястие хубаво и лошо, съвсем не се съдържат в съставките и пропорциите им в него.

[ThunderGoddess]

Не съм съгласна, защото определено не се забавлявам да беля картофи и да стържа краставици, домакинската работа като цяло ме депресира и за това нямам вдъхновение за нея. Считам, че човек получава вдъхновение във аспекти, които представляват интерес за него и които той обича. Така, че това, че някой не се нахъсва да готви, примерно, не означава, че не може да има достъп до Вдъхновението, което ни дават Висшите сили - т.е той може да бъде добър магьосник без да е добър готвач.

[galina_dim]

Силно зависи за какъв тип магьосник става дума според мен. Откровено казано.

[n0angel0s]

Аааа, познавам човек, който и 2 яйца не може да изпържи, ма с магията е по-добър от мен! И аз ум мога да готвя, но не винаги гозбите стават.. Просто трябва практика и желание..

*най-вече й време

[Mason]

A такаааа. Обявявам уроци по готварство! Възнаграждение по договаряне
ха ха ха ха

[sanguinary]

Честно казано някои от ритуалите, на които съм попадал, ми звучат като рецепти за по-засукана манджа.

Аааа, познавам човек, който и 2 яйца не може да изпържи, ма с магията е по-добър от мен!

Кажи му да пробва с три яйца, щом две са му трудни. На мен също ми идат отръки нечетните

И аз ум мога да готвя

Това не съм го пробвал! С бира върви ли?

определено не се забавлявам да беля картофи и да стържа краставици, домакинската работа като цяло ме депресира

Стържеш краставици? А какво правиш със стърготините, слагаш ги при обелките от картофите? Я по-добре си изпържи 2 яйца

[Raya]

Да, хубаво, а има и някои, които просто покрай нас има все хора, които умират да ни готвят и сами си предлагат услугите, които междувременно са много вкусни като резултат, така че като цяло не мисля, че готвенето и магьосничеството имат нещо общо.
Между другото майка ми все ми казваше, че когато ми се наложи ще се науча да готвя, но за момента не се е налагало

[Arhimikus]

Както казват шопите, сори, ама по моя край не го правят, "Наздраве!" :mrgreen:

[puntina]

Бях чувала някаква история преди години за момиче,което беше плакало в/у тестото,докато го месила,защото се притеснявала ,че няма да успее да го направи добре и няма да бъде оценена,а след това питката станала невероятна .

Не мога да готвя. Всъщност правилната дума е "притеснявам"се да готвя,но до сега ястията ,които съм изпробвала да ги правя са ставали учудващо добре,може би защото има един такъв момент на притеснение,че няма да бъда одобрена,че може би аз самата (каквато съм злояда) няма да го харесам... И все пак има известен страх...

[galina_dim]

Замесването на тестото със сълзи е приказен елемент и най-често се тълкува като вид себеотрицание от майката/любимата на момъка. В момента априори се сещам за трите братя и златната ябълка, където майка им омесва питка със сълзи, но със сигурност съм го срещала и другаде.

Ако в нормалния живот някой рони крокодилски сълзи над тестото от страх и притеснение, че няма да му се получи, е за психиатрия. Това може да е депресия/комплекс/истерия и какво ли още не. Искрено се съмнявам да е истина.

[Edw Magic]

Преди година някъде един възрастен господин ме предупреди: Всеки път, когато започвам да готвя, да си пускам хубава музика, да се забавлявам и да мечтая... По този начих зареждам храната положително и тя се отразява така върху семейството... В повечето случай домакините са подтиснати, когато готвят и зареждат храната с негативните си мисли. Пък после се чудят, защо все не им върви...

[galina_dim]

А за всички онези, които си нямат кой да им го каже това, препоръчвам Скот Къникъм с "Магическото домакинство". Изключително лека книжка, която по непретенциозен начин казва много общоизвестни истини.