Зло ли е жаждата за безсмъртие?

[AryanSun]

Винаги ми е бил странен този въпрос.В много произведения стремежът
към безсмъртие се отрича-говоря за физическото такова.Или просто
да надхитриш смъртта.

Най-последното ,за което се сещам е Епизод 3 на "Междузвездни
войни".Младият джедай,Анакин Скайуокър има ясновидски сънища
които предричат смъртта на обичаната му съпруга Падме.Досега той
е следвал Светлия път на Силата.Поради тия си прозрения той бива
обсебен от Тъмния ситски лорд,който му обещава,че ако мине на
Тъмната Страна,той ще му даде власт над смъртта и ще спаси
съпругата си.Но си остава с празни обещания.Сигурно сте гледали
филма,така че няма да го преразказвам.

В своята творба "Силмарилионът",Толкин разказва същото.Обаче
това не е обикновена творба,а е взаимствала елементи от различ
ни легенди,включително потъването на Атлантида.Толкин нарича
Атлантида Дунадор.Хората там са имали всичко и са достигнали
върха на човешкото съвършенство.Обаче единственото нещо,което
са нямали и са искали да достигнат е било безсмъртието,с което
са били дарени единствено елфите.И на земята слиза пратеник на
Мрачния бог Мелкор-Саурон,който ги подмамва,че ще им даде тайна
та на безсмъртието.Те даже му построяват храм-Храма на Саурон.
Странно защо докато четях книгата в ума ми започна да вибрира
името Азазел.И Азазел омешва нещата,поради което Дунадор-Атланти
да потъва.

Наскоро завърших четирилогията "Землемория"третата част обсъж
даше този въпрос.Чели ли сте книгата?Аз лично я намирам за невероятна.Там отново се разглеждаше темата за смъртта,страха от смъртта и желанието да я избегнеш като носител на злото.Разказва
се как един откачен магьосник успява да я избегне и заживява в процепа между света на Живота и света на Смъртта.Добива едва
ли не абсолютна власт над всичко,но не се ползва от нищо.

И в други мистични и магически източници се дискутира тая
тема-за стремежа към вечен живот и това че е зло.Много са и
не се сещам в момента.Последното,което ми идва наум,обаче
е юдаизма и християнството.Когато Йехова открива,че Адам и
Ева са консумирали от забранените плодове,той ги проклина и
решава да ги изгони от едемската градина.Защото могат да опитат
от Дървото на Живота и да станат безсмъртни.

А какво става като идва Христос?Той изкупува греховете на
хората и ги дарява с "живот вечен".Сигурно сте чели и легенди
те и мистиките около Светия Граал.Чашата,в която е пролята кръв
та на Христос и който пие от нея,ще бъде безсмъртен и просветлен.

Та да се върнем на темата-говори се,че стремежа да надхитриш
смъртта,да искаш да не я срещнеш никога може да бъде източник
само на разруха и болка.А Христос казва :дерзайте,аз победих
смъртта.Е,нали волята на Йехова е хората да не бъдат безсмъртни(нека не забравяме,че идеята за живота след смъртта
не е патент на християнството все пак).А Христос я престъпва-уж
е негов син...Или не е?Или гностиците са прави?

Та какво мислите по въпроса за безсмъртието и желанието
да излъжеш смъртта?Оправдани ли са?Желани ли са?Наистина
ли са източник на разруха и агония-единствено?Християнството
зло ли е?

[Princess]

Според мен, цената на безсмъртието е да погледнеш във Вечното, което е доста трудно за асимилация. Другият вариянт е постоянно да се прераждаш. Да забравяш и да си спомняш разни неща, което струва ми се че също не е толкова лесно. Не знам кой е по-добрият вариант .

[till_it_sleeps]

много интересна тема вярно, че навсякъде из литертури и филми само лошите искат да живеят вечно...дали е лошо самото физическо безсмътие-не знам. мен лично ми е безинтересно. представяш ли си къф ужас ще е да си заточен п брой години и векове на земята? не знам за теб, ама мен лично идеята не ми допада особено много. и като цяло го възприемам като чиста форма егоизъм. може би това е причината по всичките филмчета тези герой да ги наричат лоши. защото като цяло се смята, че егоизмът не е от най големите добродетели, присъщи на 'добрите' хора.
та както и да е.аз изхождам от тази мисъл: приемаме, че вярваме в това, че човек се преражда и живее различни животи, за да натрупа духът му опит и да кажем нали след еди колко си прераждания да се слее с бог или там каквото и да е, нз. значи в този ред на мисли ние, като хора, устремени към осъвършенстване на духа- се стремим да го усъвършенстваме какво произлиза от това-ами например факта, че ние осъзнаваме, че в това си прераждане просто игаем една роличка, чийто главен смисъл е не да станем цар или някаква рок звезда или фотомодел, а да помогнем на духа си да се извиси. еми за един такъв духовен човек, безсмъртието на тялото би било нещо тъпо, безсмислено, егоистично и бог знае какво още.
но пък от друга гледна точка-ако за нас е важно 'ТУК И СЕГА' и това, че най-важното нещо на света ТРЯБВА ДА СМЕ НИЕ и който ни стъпи на пътя ще го гази валяка и ако не ни пука, че като умрем пак ще се преродим, защото вече няма да сме НИЕ, то тогава безсмъртието е нещо ценно и ако трябва ще се борим със зъби и нокти и каквото там имаме, за го постигнем.
та така...след цялата тая тирада, нещото, което исках да кажа е-добро или лошо-просто зависи човекът от коя страна на барикадата стои и какви принципи изповядва.

[ChaoS]

Ариецо, прочети и последната книга, която излезе, която включва предиостория и завършекът на цикъла Землемория.
Там нещата са ОЩЕ ПО-ДОБРЕ обяснени и се дават много теми за размисъл и много истини. Книгата е "Приказки от землемория/ Другият вятър" на същото издателство, на което е четирилогита в един том.

А що се отнася до въпроса...
В жаждата за безсмъртие като цяло няма нищо зло.
Всеки се страхува от смъртта и би желал да я избегне.
Чак когато тази жажда стане водеща цел в живота се появяват проблемите. Тъй като тогава хората действат по метода:"Не са важни средствата, а резултатът".
Но всъщност малко същества си дават сметка какво означава безсмъртието. рядко хората си задават въпроса "А какво е да съществуваш вечно?". Ами ако някой ден ти омръзне- събрал си всичкото знание, което можеш и вече няма накъде да се развиваш.
Тогава какво?
Жаждата за безсмъртие е оправдана. Не са оправдани някои от методите, които биват следвани за нейното постигане, както и това, че малко хора си дават сметка какво следва.


Тил, както винаги- много добър отговор. Допада ми.

А да... А за безсмъртието чрез прераждане... Ако не си спомняш какво е било, значи не си безсмъртен. Защото, както каза Тил, ти вече не си същият "ТИ". Но иначе пак се достига момент, когато единствения път напред е натам, откъдето всичко е тръгнало. А после... Не знам. Никой не се е върнал за да ми каже. Или ако се е, значи не сме се видели.

[Lunohod]

[Persa]

Според мен постигането на бесмъртие не е възможно, поне за хората. Но пък е нормално и оправдано желанието животът ни да продължи колкото се може повече.Чела съм за тибетски монаси, които живеят по минимум 300, 400 години и целта им е усъвършенстване.
Съгласна съм с Chaos, че лошо е, когато човек е ръководен от принципа "Целта оправдава средствата".
Що се отнася до християнството, мисля, че там се визира вечен живот в "царството небесно". Това го разбирам именно като постигане на съвършенство, макар че християнството отрича прераждането, т.е. там това никъде не е споменато.

[ChaoS]

Хм...
На мен преди време ми казаха, че някога в библията е имало и глава за прераждането...
Но на един събор всички главни църковни служители я откъснали и изгорили.
Все пак... Ако смяташ, че спед като умрещ ще се родиш пак, няма да имаш нужда да ходиш на църква и да се молиш за душата си- ще си убеден, че ще поправиш грешките си "следващия път".

[AryanSun]

Хм...
На мен преди време ми казаха, че някога в библията е имало и глава за прераждането...
Но на един събор всички главни църковни служители я откъснали и изгорили.
Все пак... Ако смяташ, че спед като умрещ ще се родиш пак, няма да имаш нужда да ходиш на църква и да се молиш за душата си- ще си убеден, че ще поправиш грешките си "следващия път".

Да,но в библията се говори и за възкресение на тялото-както е
в случая с Христос.Да не говорим за многобройните чудеса,свър
зани с нетленност-мощите на най-различни светци,които не се
разлагат след смъртта...

В християнството идеята за прераждането не е отхвърлена-нарича
се трансмиграция на душите.Блаженият Йероним говори за това,че
всички души за подложени на трансмиграция.

Езотеричната страна на християнството е доста интересна тема,
може би ще бъде добре един ден да я обсъдим тук...

[AryanSun]

Ариецо, прочети и последната книга, която излезе, която включва предиостория и завършекът на цикъла Землемория.
Там нещата са ОЩЕ ПО-ДОБРЕ обяснени и се дават много теми за размисъл и много истини. Книгата е "Приказки от землемория/ Другият вятър" на същото издателство, на което е четирилогита в един том.

А що се отнася до въпроса...
В жаждата за безсмъртие като цяло няма нищо зло.
Всеки се страхува от смъртта и би желал да я избегне.
Чак когато тази жажда стане водеща цел в живота се появяват проблемите. Тъй като тогава хората действат по метода:"Не са важни средствата, а резултатът".
Но всъщност малко същества си дават сметка какво означава безсмъртието. рядко хората си задават въпроса "А какво е да съществуваш вечно?". Ами ако някой ден ти омръзне- събрал си всичкото знание, което можеш и вече няма накъде да се развиваш.
Тогава какво?
Жаждата за безсмъртие е оправдана. Не са оправдани някои от методите, които биват следвани за нейното постигане, както и това, че малко хора си дават сметка какво следва.


Тил, както винаги- много добър отговор. Допада ми.

А да... А за безсмъртието чрез прераждане... Ако не си спомняш какво е било, значи не си безсмъртен. Защото, както каза Тил, ти вече не си същият "ТИ". Но иначе пак се достига момент, когато единствения път напред е натам, откъдето всичко е тръгнало. А после... Не знам. Никой не се е върнал за да ми каже. Или ако се е, значи не сме се видели.

Не знаех,че след Техану,цикъла "Землемория" има продължение.
Много благодаря ChaoS за инфото,ще я потърся:))).Така или иначе
свърши доста неясно.Ще видя как се развиват нещата докрай.

Казваш,че никой не знае какво е точно да си безсмъртен...а дали
можеш да събереш за една вечност цялото знание?Нима то е огра
ничено?Нима можем да научим всичко?

Колкото до това,че много от методите да бъде постигнато,наистина
са много погрешни и дават ужасни плодове.И кой знае,все пак един
ден...

[AryanSun]

Не знам дали искам безсмъртие , но наистина има някакво зло в тази жажда.На мен понякога ми се струва много страшно безсмъртието и ако това значи една огромна умора или вечно занимание с разни болки и проблеми :shock: .Но според мен след физическата смърт изчезва съзнанието и остава само натрупаното (събираното) от несъзнателното.

Е,сега:))).Смъртта и болестта си приличат по това,че има регрес
във биоструктурата на организма,увеличаване на ентропията.Колко
то повече ентропията в живата материя расте,толкова повече си
болен,а достигне ли своя максимум(и термодинамично равновесие)
-това е смъртта.Такова е биофизичното становище по въпроса.
Не може да си безсмъртен(т.е. да се поддържаш все едно и също
термодинамично равновесие) и да боледуваш.Можеш ли да се
разболееш(да повишиш безпорядъка в системата на твоя органи
зъм),значи можеш и да умреш.

Много пъти при окултно лечителство се получава така,че пациента
оздравява за сметка на лечителя.Така е,защото с преразхода на
енергия се увеличава ентропията-закон от физиката.Разбира се,
ако лечението бъде извършено компетентно,до това няма да се
стигне-да речем Рейки или Сейким.

Безсмъртието ще трябва да бъде също някакъв особен оздрави
телен процес,някакъв непрестанен канал по който слиза космичес
ка енергия,който да поддържа организма ти в определен порядък.

Така че ако има метод да станеш безсмъртен,това означава и да не
боледуваш:))).

[Lunohod]

[AryanSun]

много интересна тема вярно, че навсякъде из литертури и филми само лошите искат да живеят вечно...дали е лошо самото физическо безсмътие-не знам. мен лично ми е безинтересно. представяш ли си къф ужас ще е да си заточен п брой години и векове на земята? не знам за теб, ама мен лично идеята не ми допада особено много. и като цяло го възприемам като чиста форма егоизъм. може би това е причината по всичките филмчета тези герой да ги наричат лоши. защото като цяло се смята, че егоизмът не е от най големите добродетели, присъщи на 'добрите' хора.
та както и да е.аз изхождам от тази мисъл: приемаме, че вярваме в това, че човек се преражда и живее различни животи, за да натрупа духът му опит и да кажем нали след еди колко си прераждания да се слее с бог или там каквото и да е, нз. значи в този ред на мисли ние, като хора, устремени към осъвършенстване на духа- се стремим да го усъвършенстваме какво произлиза от това-ами например факта, че ние осъзнаваме, че в това си прераждане просто игаем една роличка, чийто главен смисъл е не да станем цар или някаква рок звезда или фотомодел, а да помогнем на духа си да се извиси. еми за един такъв духовен човек, безсмъртието на тялото би било нещо тъпо, безсмислено, егоистично и бог знае какво още.
но пък от друга гледна точка-ако за нас е важно 'ТУК И СЕГА' и това, че най-важното нещо на света ТРЯБВА ДА СМЕ НИЕ и който ни стъпи на пътя ще го гази валяка и ако не ни пука, че като умрем пак ще се преродим, защото вече няма да сме НИЕ, то тогава безсмъртието е нещо ценно и ако трябва ще се борим със зъби и нокти и каквото там имаме, за го постигнем.
та така...след цялата тая тирада, нещото, което исках да кажа е-добро или лошо-просто зависи човекът от коя страна на барикадата стои и какви принципи изповядва.

Не,моя проблем не е личната смърт,а-ако трябва да го споделя тук е
някаква лична загуба.Преживял съм го много пъти-и в този и в отмина
ли животи(в повечето случаи).Спомням си Епизод 2 на "Междузвездни
войни",когато Анакин Скайуокър беше казал за майка си: "Защо тя
трябваше да умре...аз ще стана най-големия джедай,ще направя
така че хората да не умират"...В този миг усетих,че съм преживял нещо
такова-някога,много много отдавна.

Целта на живота е да трупаме повече опит и да се развиваме.Смъртта
прави така,че да изгубим част от натрупаното познание и така да губим
време.Някой беше казал,че философският камък е бил създаден и е
помогнал на тези,които са го намерили(Никола Фламел,Парацелз,
Фулканели и др)да придобият безсмъртие и така-нужният им опит и
познание,за да достигнат съвършенството.

[till_it_sleeps]

може би губим една част, за да не се пристрастим. това мисля, че има общо с принципа, че ако искаш да не загубиш нещо, трябва силно да се поляризираш от него. или с други думи да не ставаш алчен. според мен това от една страна е добре, защото една неприлепнала към нищо душа е доста по-пластична от тази, която цял живот се страхува да не изгуби парите си или пък знанията си. и доста по-щастлива, бих казала.

[AZA]

Жаждата за безсмъртие е оправдана. Не са оправдани някои от методите, които биват следвани за нейното постигане, както и това, че малко хора си дават сметка какво следва.

Аве ти до кога ще пишеш преди мене и ша ми взимаш думите а ? Безсмъртието е хубаво нещо , стига да си доволен от това което имаш .. и все пак .. рано или късно , всичко на което държиш, ще изчезнае .. и тогава какво?!

[ChaoS]

Ще пиша преди теб думите ти, докато не ме изпревариш, АЗА!
А до тогава... Е, не съм виновен, че мислиш като мен.

Както и да е...
След като всичко, на което държиш, изчезне... Ами, просто започваш да държиш на други неща.

[CimeriaS]

Безсмъртието е хубаво нещо , стига да си доволен от това което имаш .. и все пак .. рано или късно , всичко на което държиш, ще изчезнае .. и тогава какво?!

АхахаххааХхахААХаХАХахХАХахАХаХА тва е много брутално,приятел
Безсмъртие на тялото НЯМА Само и единствено душата е такава... А безсмъртието на тялото би обезсмислило съществуването на душите...Тяхната крайна цел е достигането до съвършенството, до извисяването, за което няма как да не си чувал.А това става именно чрез преражданията За какво безсмъртие говорим тогава((: Това наподобява повече на някаква приказка,в която ти харесва да живееш..(((:

[till_it_sleeps]

нима животът не е приказка
нормално е човек да се плаши от това, че един ден заедно със смъртта му ще изчезне и съзнанието, умът-единственото нещо, повечето от нас боравят. нещото, в което са всичките ни чувства емоции, спомени-това, което ни прави уникални. вярно, погледнато глобално това не е от голяма важност, но все пак през нашите очи е всичко, което имаме.
сега точно ми идва на ум една песен:all we are is dust in the wind...не всеки може да свикне с тази мисъл

[Fire_And_Steel]

CimeriaS написа:

Безсмъртие на тялото НЯМА Само и единствено душата е такава... А безсмъртието на тялото би обезсмислило съществуването на душите...Тяхната крайна цел е достигането до съвършенството, до извисяването, за което няма как да не си чувал.А това става именно чрез преражданията

Напълно съгласен

Иначе страха от смъртта общо взето съм го превъзмогнал вече. Това е толкова естествено колкото и раждането и нз защо трябва да се вкопчваме толкова мн в живота. Напротив аз мисля че живота в материята е изпитание през което всички трябва да минем(дори и боговете като реално существуващи духове). Не е страшно да умреш- страшно е когато разбереш накрая че си си профукал живота в безмислена лутаница.

[Lunohod]

В древността хората са почитали смърта като част от творческия процес и нещо съвсем естествено.Чак по късно започват да насаждат този страх в услуга на системата(а той си е доста вреден) Преди малко четох , че и при индианците преди битка се установявало дали деня е подходящ за умиране или не.

[Poison]

Иначе страха от смъртта общо взето съм го превъзмогнал вече. Това е толкова естествено колкото и раждането и нз защо трябва да се вкопчваме толкова мн в живота. .

Ма да бе как не. Превъзмогнал ама до момента в който онази с косата и черния плащ не наближи. Тогава ще се нанакаш! щото е лесно да се говори на теория. Мисля че трябва на човек нещо да му хлопа за да казва че не се страхува от смъртта.