...говорих си с един колега по кюто тия дни и ето какво ми написа той: "ако ти се занимава, кажи как става номера... пък времето ще покаже, дали е било правилно и навременно"
И тук се вижда разликата между мисленето на един езотерик и един не-езотерик...
Обикновеният човек разсъждава: нека се даде една сила, нека да опитаме, да рискуваме, пък бъдещето ще покаже дали това е най-добрият вариант... нека да фърмил атомната бомбичка, пък после ще му мислим, ако някакси някой оцелее... да му дам тоягата, пък какво ще прави с нея, това вече си на иванчу прублемъ...
Езотерикът си казва: не мога да дам на някой нещо за което той не е готов, "не мога да си позволя да взема Пръстена, макар и да дава сила, защото не съм способен да я овладея"(Гандалф и Елфийската Кралица от Средната Земя). АЗ имам отговорност, не само за това което притежавам и вземам, но и за това което съм дал.
Езотерикът знае, че осввен Знанието, съществува и Битието, начинът на живот н авсеки един човек, и само балансът между двете определя дали Безценният подарък ще се превърне в добро или зло. Затова, докато не е 100% уверен, че знанието ще е правилно разбираемо, правилно използваемо и наистина нужно, той не протяга ръка нито в даване, нито във вземане! Не случайно е това, че в мистерийните школи на миналото, обучениеито е било от две части - подготовка за ученето и самото учене. Като първата част, макар и подготвителна, е била задължителна, защото именно тази "подготовка" е трансформилара човек, правела го е способен да разбира и прилага правилно това знание, което е съставлявало тайните на школата. Тези две части същестуват и днес, ще съществуват и утре и другиден и винаги... защото наистина животът ни е подготвил за възприуемането на някакви знания, но никога на всички... и именно "чуждите на мирския живот факти" ще се явяват за всяка една епоха "тайно знание" - днес едни, утре други, а вчера са били съвсем различни ;)
Защо е така? Не може ли без това? Колкото и да тъжно, това е единственият начин. Защото сред маговете цари едно правило: дейсттвието трябва да довежда до искания резултат, и до никакъв друг... или въобще до нищо да не води! Тоест, ако съществува и най-малък шанс нещата да се влошат, като резялтат от действията на мистика, езотерика, мага... то той няма да направи никакви действия! Обратно, и при най-малка вероятност да се постигне положителен резултат, "рицарят на духа" се заема с Подготовоката на хората и ситуациите, до момемнта в който тази малка вероятност се превърне в стопроцентова сигурност. Едва тогава той ще сподели тайната си с новоподготвените... никакви други очаквания не би трябвало да имате, общувайки с истински езотерици - дори и да сте най-добри приятели от години, няма да ви кажат и една трошичка от своите тайни(имал съм възможност да се убедя неведнъж в това)... докато не преценят че сте "готови".. каквото и да означава това за тях, щото в повечето случаи за вас е доста неясно... поне за мен е така винаги...
П.П. хммм, с гореизложеното не всички тук, в този форум, ще са съгласни, но какво пък... това е моето мнение, изградено в общуването ми с тези, които с дълбоко Уважение наричах и/или наричам свои Учители и които не един път са демонстрирали в житейски ситуации, че имат доста по-широко Виждане и Разбиране от средностатистическото.