КРЪВТА НА ОРФЕЙ И ЦВЕТЕТО „КИТАРА"
Един от старите гръцки митове е пренесъл през вековете сведения за загадъчно растение, което е възникнало от кръвта на Орфей. Растението — загадка е споменато от Псевдоплутарх (неизвестен автор от III век). Той поставя в интересна връзка смъртта на Орфей, култът към Дионис и планината Родопа. Както е известно, след загубата на Евридика Орфей се оттегля в планините, отдава се на скръбта си и, както твърди легендата, не обръщал внимание на тракийските жени. По време на пролетните празници на Дионис разгневените тракийки го разкъсват. Псевдоплутарх свързва със смъртта на Орфей едно растение, срещащо се в планините на Южна Тракия. Ето какво пише той в своето произведение „За реките" — глава трета:
„...И в планината Пангей се ражда едно растение, наречено. . . „китара" поради следната причина. Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили части от тялото му в реката Хебър (Марица). Главата му по волята на боговете приела образа на змей. а лирата се превърнала в звезда (съзвездие Лира). От течащата му кръв се родило растение, наречено „китара". Когато се празнуват празниците на Диониса, то издава звук на китара. . ."
Загадката с това цвете не е единствена в старата история на Родопите, но фактът, че е свързана с иметона Орфей я прави особено привлекателна. Съществува ли то? Около 1830 г. унгарският естествоизпитател Емерих Фривалдски изпраща няколко експедиции в България, като една от тях открива в Родопите неизвестен растителен вид. Родопското растение бива наречено Хаберлеа родопензис и в чест на Фривалдски носи пълното название Хаберлеа родопензис вариант Фривалдски, Впоследствие експедицията на Фривалдски изчезва безследно в българските планини и до днес нищо не се знае за нейната съдба. Няколко години по-късно в Пловдив е открита антична монета от времето на римския император Антоний Пий (138—161 г.). В средата на монетата е изобразена жена, седнала на скала, която с десния си лакът се подпира на скала, а в лявата си ръка държи цвете, както се държи скиптър или друг предмет — символ на мощ. При скалата личи дърво, а над него на височината на долната извивка на лакътя има надпис— Родопи. След повече от 50-годишен спор днес учените са съгласни, че това цвете е тайнствената „китара" или Хаберлеа. . . Когато родопската Хаберлеа попада в ръцете на изследователите, тя им поднася изненада след изненада. Оказва се, че намереното от изчезна¬лата експедиция българско растение е остатък от растителността на ледниковото време. По-късно систематицнте установяват, че хаберлеата принадлежи към една много малка група растения, които издържат и най-големнта засушавания и високите температури. След като Бахметиев откри анабиозата, стана ясно, че Хаберлеа родопензис може да изпада в състояние на привидна смърт — анабиоза, наречена по-късно криптобиоза. Това състояние при хаберлеата може да продължи неопределен брой години или образно казано, тя е „безсмъртна". Изненадите продължават. Учените узнават, че хаберлеата е едно от малкото растения, които местното население използува в борбата против шапа. Оттам идва и местното му название шап или силиврек. Тези и други свойства правят хаберлеата „българския жен-шен". Преди десетина години хаберлеата е обявена официално за едно от най-редките и ценни растения на българската флора. Независимо от това и до днес нейната тайна — криптобиозата — си остава една от големите загадки на растителния свят. Може би с факта, че днес много лаборатории в света работят върху проблема анабиоза най-вече с цел осигуряването на бъдещите продължителни космически междузвездни полети може да се обясни скритият интерес на много учени към хаберлеата. И ако бъдещите космонавти тръгнат към звездите благодарение на усвоената възможност да прекарат дълъг срок в анабиоза, то един от земните символи на техния полет би била хаберлеата, но засега тя остава символ на биологични тайни, красиво преплетени със старите митове, научни куриози и тайнствеността на българската планина Родопа.
По материал от сп. Космос
