Любовната магия е твърде краен метод за възстановяване на връзка, свързан със сериозни рискове и за извършителя, и за "жертвата" на магията. В ръцете на неопитен и отчаян човек любовната магия може да бъде ефективна само по изключение.
Преди да пристъпите към извършването на любовна магия, запознайте се с теорията и практиката на магията, страничните ефекти на любовната магия и алтернативните методи за възстановяване на отношенията.
Странични ефекти на любовната магия
Любов, отношения и карма
Действието на любовната магия
Страничните ефекти от любовната магия
Успешна любовна магия
Магия с менструална кръв?
Ритуалът на менструалната кръв
Хора, спрете се
Какво мислите за любовната магия?
Вечна любов
Техники за възстановяване на отношенията
Методът Силва
Автохипноза
Психология на отношенията
Как да си върнем възлюбените
Параноя на страстта
Литература
Енергийна клизма... М. Норбеков
Психологическо айкидо Михаил Литвак
Практическа интуиция в любовта Лора Дей
Моите приятели щастието, здравето, богатсвтото, любовта Владимир Лермонтов
Любовна тактика Макнайт, Филипс
Стратегия и тактика на любовта Трейси Кебът
Мъжете си падат по кучки / Мъжете си падат по кучки Шери Аргов
Мъжете не си падат по... Травис Сторк
Психосоматика, отношения и здраве Курт Тепервайн
Освобождаване от съ-зависимостта Бари и Джени Уайнхолд
Диагностика на кармата. Сергей Лазарев
Пространство на варианти. Вадим Зеланд
Шепотът на утринните звезди. Вадим Зеланд
Напред в миналото. Вадим Зеланд
Ябълките падат в небето. Вадим Зеланд
Магията
Автохипноза за по-добър живот. Уилям Хюит
Методът на Силва - основен курс. Хосе Силва
Ти, лечителят. Хосе Силва, Робърт Стоун
Параноя на страстта. Робин Норууд.
ПРЕДИ ДА ПРИСТЪПИТЕ КЪМ ЛЮБОВНА МАГИЯ
Модератор: venus
от venus » 24 Окт 2009, 11:17
С тази тема отговарям на всички хора, които в лично съобщение търсят съвет от мен, тъй като въпросите са сложни и еднозначен съвет не може да бъде даден от никой на никой. Ако имате принципни въпроси, може да ги задавате тук.
Разбирам всички, които влизат тук, за да търсят решение на проблемите си, разбирам чувствата и мотивите им. Преди 2 години загубих любовта на човека, който най-много съм обичала през живота си – внезапно, необяснимо. Както повечето жени, които посещават този раздел на форума, реших, че ще да е магия – няма друго обяснение за промяната за няколко дни от това някой да иска да живее с теб до това да не иска да те вижда. Познато звучи, нали? Бях решена да разбера какво стана, защо стана и да си го върна – и успях. Трябваха ми 2 години, за да разбера отново неща, които винаги съм знаела – че решението е любовта, а любов и магия се изключват взаимно.
Замислете се какви хора харесвате.
Отговорът ще е – независими, позитивни, харизматични, хора, които следват мечтите си, които успяват да ги реализират, които са постигнали нещо в живота си, хора, които са предизвикателство. Влюбваме се винаги в хора, които са на по-високо ниво от нас, които притежават качества, които и ние желаем да придобием. Когато се занимавах с политика, бях влюбена в политик; когато реших да уча медицина, се влюбих в лекар; после вниманието ми се насочи към интернет и се влюбих в компютърджия... няма да изреждам целия списък, случайности не съществуват. Любовта ни към определен човек е най-бързият и най-безболезненият начин да придобием или променим определени качества или знания в себе си.
В любовта към някой ние всъщност обичаме себе си. Обичаме начина, по който ни кара да се чувстваме другия човек. Хората, които обичаме, са наши отражения - подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят. А другият човек е само повод за изява на любовта, която носим в себе си - не той предизвиква любов в нас, а само събужда любовта ни към нас самите - към себе си. Когато обичаме другия, обичаме го заради това, в което си приличаме - определяме го като сродна душа и виждаме наистина с очите на любовта - тоест, само подобието. Ти си като мен, ние сме еднакви, ние сме сродни души, дали не сме едно... Има безброй сентенции за любовта, половината от които на тема "Обичам начина, по който ме караш да се чувствам". Любовта към другия човек всъщност се оказва любов към себе си - чрез другия човек ние започваме да се харесваме, да се обичаме, да чувстваме удовлетворение от себе си. Ползата от любовта не е в това, което получаваме от другия човек, а в начина, по който самите ние се чувстваме.
Кога започват отношения между двама души?
Когато и двамата са предизвикателство един за друг. Единият притежава едни качества, другият други, но и двамата са предизвикателство един за друг.
Кога свършва любовта?
Когато единият престане да бъде предизвикателство за другия. Когато се открие напълно, когато започне да дава всичко от себе си, когато започне да се съгласява на всичко, за да запази връзката, когато започне да поставя интересите на другия човек преди своите. Когато прехвърли отговорността за живота си в ръцете на другия. Хората обаче се справят едва със собствените си отговорности, така че пред перспективата да бъдат отговорни за живота на човек, който е зависим напълно от тях и тежи на врата им като воденичен камък, те предпочитат да прекратят връзката – и мъже, и жени.
Всички изоставени от любимия си дами, които четат тези редове, имат в живота си други мъже, които дават мило и драго за тях, правят всичко. Но вие не ги харесвате, нали? Да, те са много мили, жалко че не можете да ги обичате по този начин, но просто няма тръпка... Това са мъжете, които са зависими от вас. Иде ви да им кажете – не се дръж така, имай малко уважение към себе си, не изпълнявай всичките ми прищевки, прояви малко характер. Както се чувствате вие по отношение на тези мъже, така се чувства по отношение на вас мъжа, който ви е оставил. И ви е оставил по същите причини – от спътник сте се превърнали в товар за него.
Мисълта за магия се появява, когато човек изчерпи всички възможни подходи, за да си върне любимия. Това са разговори, денонощни телефонни обаждания, писма, сълзи и сополи, заплахи за самоубийство... Ако човекът устои, решаваме, че няма друг изход – остава само магията. И понеже не знаем какво е магия, как действа, какви са последствията, но затова пък знаем, че е нещо много лошо, започва истинска драма. На война и на любов обаче всичко било позволено, казват. Като не успяват сълзите, да видим какво ще постигнат свещите.
Какво представлява магията?
Налагане на собственото ни желание на някой друг. Тук всеки може да се замисли какво изпитва към хората в живота си, които го насилват да прави нещо, което не желае – огромно напрежение и нежелание за общуване с тези хора. Това е резултатът от вашата магия – тя не само няма да подейства в желана от вас посока, тя ще го отблъсне.
И тук въпросът дали магията ще подейства изобщо не стои. Защото тя винаги действа. Защото това, което хората наричат магия, ние правим ежедневно и несъзнателно. И именно то е причина за внезапните обрати в събитията. Да, възможно е мъжът ви е да ви е оставил поради магия. Деликатната подробност тук е, че тази магия е ваше дело – несъзнателно и неволно, но вие сте го изгонили.
Моите наставници използват термина импулс. Импулсът е насочено изпращане на намерение в определено емоционално и енергийно състояние. Всичко, което си представяте образно в състояние на силна емоция – силен страх, паника, ужас, еуфория, любов, което почувствате с тялото си, влиза на подсъзнателно ниво и се превръща в програма за действие. си приказката за Аладин и вълшебната лампа и духа, който изпълнява всяко желание – и това не е само приказка. Потъркате ли лампата, активирате духа и той изпълнява, каквото сте му задали. Само внимавайте какво задавате, защото то винаги се изпълнява. Импулс е и благословията, импулс е и проклятието. Каквото изпратим, това ще получим. С чувството, което изпращаме, ние зареждаме себе си, а собственият ни заряд става причина за резонанс в околния свят – ще привлечем любов, само ако заредим себе си с любов.
Първият път, когато правих импулс с моите наставници, изпратих любов на 4 човека. Трима от тях ми се обадиха по телефона в следващите 20 минути, а допълнително ми позвъниха още двама други. Аз бях още под въздействие на състоянието, в което изпълних упражнението, а те звъняха един през друг и всички бяха весели, жизнерадостни и много щастливи. Нито един от тях не ми се обади по конкретна причина. Просто ей така, сетили се, да ме чуят. Кога за последен път ви се е случвало 5 човека да ви се обадят едновременно да ви чуят, без да искат нещо от вас, просто ей така?
Ние сме прозрачни за хората около вас. Хората усещат чувствата на другите, но в повечето случаи не го осъзнават. Хората долавят мислите на другите, но в повечето случаи не го осъзнават. Вие сте това, което мислите и чувствате – и другите го усещат. Те се отнасят към вас точно така, както вие се чувствате, както вие се отнасяте към себе си – и това не е метафора. Нещата буквално стоят точно така. Всяка мисъл, която ви мине през ума, всяко чувство, което задържите в душата си, хората до вас усещат. Само че не разбират, че са вашите мисли и чувства – приемат ги за свои.
Ако вие изпитвате любов, всички ви обичат – защото това им предавате. Трябва да обичате, за да вдъхнете любов в другите. А обичате ли, няма начин да не вдъхнете любов. Няма такова нещо като „Аз го обичам, а той бяга”. Реакцията на другия човек отразява точно това, което ние сме му изпратили – ако бяга, доминиращите ни чувства към него го карат да бяга. Доминиращото чувство не е любов, а е желание за притежание, в основата на което стои страх да не го загубим, а в основата на този страх стои нашата несигурност, че не заслужаваме любовта на този човек, не можем да се обичаме достатъчно без някой да ни обича, защото не сме достатъчно добри – той долавя само последното и не е чудно, че и той спира да ни харесва.
КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА НА ПРАКТИКА В ЛЮБОВНАТА ВРЪЗКА?
Двама се срещат, душите им са настроени на една честота, усещат се, влюбват се. Всеки от тях е предизвикателство за другия, те дават най-доброто от себе си, полагат максимални усилия да се представят добре, за да спечелят любовта на другия – и успяват. Следва период на еуфория и опиянение, двамата се наслаждават на него, нещата се прекрасни, животът се подрежда по магически начин, случват се чудеса...
И тогава в главата на единия се поражда мисълта – ами ако нещо се случи, ако загубя цялото това щастие? Страхът да не го загубим ни кара да се застраховаме – искаме да прекарваме повече време заедно, започваме да проявяваме ревността си, искаме да се обвържем по-сериозно, да се оженим – за да не го загубим. Мислите за загуба на фона на повишеното енергийно състояние на любов и на страх не са нищо друго, освен импулс (или магия). Когато човек е влюбен или когато се страхува силно, може да бъде достатъчна и една мисъл. Отдадете ли се на това състояние за повече от 6 часа, резултатът ви е сигурен. Подсъзнанието възприема зададената му програма и започва да я изпълнява. В състояние на афект сте си представили как го губите, задали сте раздяла – подсъзнанието ви ще изпълни нареждането ви, ще ви раздели. Започват да ви дразнят неща в другия, които до вчера сте обожавали – телефонните му обаждания, смеха му, закачките му. Не разбирате както става, но хем имате нужда да сте с него, хем не можете да го понасяте. Дразни ви всичко в него. Това състояние на вашата душа предизвиква резонанс в неговата душа, той приема вашите мисли и чувства за свои, започва също да се дразни и резултатът е налице – раздяла.
ЗАЩО МАГИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НИ ВЪРНЕ ЛЮБОВТА?
Раздялата е факт, а ние не разбираме какви са причините за нея. Питаме любимия си „Защо??”, а той ни отговаря „Не знам, просто нещо се промени”. Няма друга жена, няма обективна причина – и той наистина не знае.
Изпадаме в още по-голяма паника и решаваме – някой ни е направил магия. Ключовата дума е някой – тоест, нещо което не зависи от нас. Обикаляме всички врачки – без резултат, започваме да опитваме сами – без резултат. И решаваме, че просто магии не съществуват или ние не умеем да ги правим...
А през цялото време правим всъщност точно това – магия в обратна посока. Надеждите се стопяват, болката ни се задълбочава, мислите ни са фокусирани в едно – любимия мъж, чувството за изоставеност и самота нараства. От всичко това подсъзнанието ни долавя образ – на любимия мъж, и чувство – на изоставеност, и това ни осигурява. С всяка следваща магия, която правим, затвърждаваме положението, в което сме изпаднали, и въвеждаме в подсъзнанието си още една доза „изоставена съм от мъжа, който обичам”.
Понякога се отчайваме напълно и след време, когато най-малко очакваме, той се обажда. Решаваме, че всичко е наред, отново се наелектризираме – и хоп, той отново изчезва. Познато, нали? Много добър признак, че любовта не си е отишла, но ние сами й пречим.
КАК ДА СИ ВЪРНЕМ ЛЮБОВТА?
На първо място – да погледнем към себе си и да разберем как сме предизвикали това положение. Тук не става въпрос за самобичуване, защото то продължава порочния кръг – засилва усещането ни, че не сме достатъчно добри. Не става въпрос, че нещо в нас не е наред, или сме урочасани, или сме прокълнати.
Проблемът е, че сме направили нещо, което въобще не сме осъзнавали. Никой не ни е дал тази информация – защото за повечето хора тя е недостъпна. Мислите са материални, чувствата са материални, те предизвикват събития – ако кажете това на родителите си, те ще ви заведат на психиатър. Няма начин да са ви научили на нещо, което сами не знаят.
Повечето хора в мислите и действията си следват инстинктите си. Жената се държи като жена – тя иска да създаде деца и да подсигури живота им. Мъжът се държи като мъж – иска да осемени всички жени без ангажимент. Ако погледнете животните в дивата природа – същата работа. Тоест, следвайки инстинктите си, човек постига това, което и животните – мъжкият осеменява и изчезва, женската ражда деца и се грижи за тях (най-често сама), докато те станат самостоятелни.
Ако човек иска да постигне нещо различно от животинския модел, трябва да използва това, което го отличава от животните – разум и самоконтрол. Един мъж не може да разбере характера на една жена и една жена не може да разбере характера на един мъж – както казва моят наставник, те са като двете лица на една дреха – едното не може да види другото, те са противоположности. Взаимодействието на две противоположности чрез действието на две противоположни сили – конфликта, породен от различията, и любовта, води до постигане на компромисен вариант – средно положение, в което и мъжът, и жената трябва да овладеят природата си.
Правим точно това в началния етап на запознанството. В общия случай мъжът иска неангажиращ секс, защото има физиологична необходимост от това, нужда. Ако той се приближи към една жена с думите „Имам нужда да се изпразня в теб”, ще получи не секс, а шамар, та бил той и Брад Пит. Жената има нужда от емоция, от любов, но ако се приближи към мъжа с думите „Искам любов, семейство и деца”, мъжът ще офейка на момента, та била тя и красива като Анджелина Джоли. За него сексът е природа, той не може да разбере защо жената реагира така. За нея любовта и желанието да ражда е природа, тя не може да разбере защо той реагира така.
В началния етап от връзката хората обаче намират верния път към другия и интуитивно се държат така, че да го привлекат. Как става това? Усещат желанията му, долавят мислите му – любовта разширява възприятията. Интуитивно разбираме какво иска той/тя и му го даваме без усещането, че правим жертва – в това е разковничето на всички отношения. Можем да се доближим до човек само, ако говорим на неговия език. За да „овладеем” езика му обаче трябва да запазим интуитивното си усещане към другия човек и да не се отпускаме нито за момент. Хората смятат, че след като веднъж любовта е споделена и отношенията са установени, могат да се отпуснат по течението. И това е най-голямата грешка, която допускат – отпускат се по течението и започват да проявяват истинската си природа – онази, която са скрили в началото. Тя, едва успокоила се, че той вече я обича и й е в кърпа вързан, почва да изисква брак, деца, да аранжира бъдещия им дом в мислите си. Той, едва успокоил се, че тя му е в кърпа вързана, почва да си търси ново предизвикателство – други жени. Резултатът е ясен.
Решението – никакво отпускане. В една връзка човек не трябва никога да спира да се държи по начина, по който е привлякъл своя партньор, не трябва никога да спира да се интересува от неговите нужди и желания. Ако вие проявявате такава загриженост, ще я проявява и той. Човек обича това, за което се грижи. Трябва да се грижим за другия, но да приемаме и неговата грижа – това поддържа любовта. Голямата грешка на жените е да поемат напълно грижата за мъжа и да му спестяват всичко – съгласна съм, природа, но мъжете умират от скука с такива жени и си тръгват. И няма защо да се чудим, че когато сме му дали всичко, той губи интерес и изчезва – на нас може да ни изглежда магия, но хората около нас могат да ни посочат всичките ни грешки и без да са дипломирани психолози. Никога не трябва да се отказваме от собствения си живот, от собствените си занимания, от приятелите си, защото в живота ни се появява празнота, която се стремим да запълним с единственото, което ни е останало – с любимия мъж/жена. Аз обаче не познавам мъж, който да харесва тази роля – на домашен любимец. Поне не мъж, който да си заслужава. Познавам много жени, които си мислят, че искат тази роля, докато я получат, и тогава разбират, че всъщност не я искат. Една връзка може да просъществува само тогава, когато и двамата запазят своята независимост и партньорът допълва живота на другия, а не го усложнява. И времето за съвместен живот, за брак, за деца идва, когато и двамата са готови за това – когато ги свързва любов, а не влюбеност, желание за секс, желание за семейство и мъж по принцип и т. н.
Как да върнем любовта си?
Няма правила. Единственото правило е – обичайте. Върнете се там, откъдето сте тръгнали, когато той се е влюбил във вас. Жената, в която се е влюбил – това е ключът. Разделете се с претенциите си – това, което сте поискали или направили, когато той си е тръгнал, откажете се от него на този етап. В повечето случаи е достатъчно да се откажете от мислите си как да си го върнете, да спрете да се занимавате с магии, визуализации и молитви, които водят до обратния ефект, да спрете да му се сърдите – защото той е направил това, което вие сте му „наредили”. Не мислете дали ще се върне или не. Обичайте го, ако имате възможност за комуникация се дръжте приятелски и го оставете напълно свободен.
Подсъзнанието ни е устроено така, че да приема за добро (и да реализира) това, което свързваме с позитивни емоции - радост, щастие, любов, а за негативно - това, което свързваме с отрицателни емоции. То ни "настройва" на правилната емоционална и поведенческа вълна, така че да се свържем с онова, което харесваме и обичаме - хора, занимания, спорт. И ни "отблъсква" от онова, което застрашава организма ни, което ни носи болка, стрес и нещастие.
В момента, в който връзката ни започне да ни носи силни, надпрагови отрицателни емоции, подсъзнанието ни "спасява" от нея. А отрицателни емоции сме изпитали, защото не се е случило това, което сме желаели и очаквали, силно сме се разочаровали, почувствали сме се излъгани, предадени, наранени, неудовлетворени - недоволни от връзката си, от човека до нас. Може и да е имало причина за това, но по принцип трябва да имаме предвид, че в живота всичко се прочменя, че човек може да даде обещание, надценявайки силите си, искайки да даде максимума от себе си, а да не успее - но във всеки момент човек дава наистина максималното от себе си за хората, които обича. Ако не е дал повече, значи в съответния момент не е могъл да даде повече. Ние сме го правили, на нас са го правили и това ще продължава да се случва - това е реалното положение на нещата. Човекът до нас не е супермен или суперуоман, дори да му се е искало да бъде такъв в нашите очи - така че всичко се свежда до правилна, реалистична преценка на ситуацията и реалистични очаквания.
Когато подсъзнанието ви получи нова програма, в която образът на любимия ви мъж е свързан с усещане за любов, щастие и взаимност, тогава то ще намери най-краткия път да я реализира. Другото важно условие е да приемете напълно и безрезервно ситуацията и човека такива, каквито са - не каквито искате да бъдат, а каквито са. За това трябва да му простите (вече е ясно, че няма за какво да се сърдите), да се успокоите, да разсеете мислите си от него, да се концентрирате в занимание, което ви вдъхновява и зарежда с любов и да се погрижите за себе си (защото страховете ви да не бъдете изоставена имат някакви основания – не се харесвате достатъчно, а човек започва да харесва и обича това, за което се грижи).
Ще ви кажа кога се върна моят мъж. Един ден си правех упражненията – бях постигнала необходимото състояние и правех физически упражнения, когато се сетих за мъжа, който ме беше изоставил. Изпитах такава радост от мисълта за него, такова щастие – че изобщо съществува, където и да е, каквото и да прави, такава благодарност, че съм го познавала и съм била обичана от този прекрасен човек.... Изпитах толкова силно чувство на любов, че сълзи потекоха – не мога да кажа, че се разплаках, защото беше различно – просто сълзите ми извираха като поток, а усещах само любов, това продължи около 10 минути. Като се съвзех продължих упражненията си и забравих за това. На следващия ден той ме потърси и се държа така, сякаш нищо не е било – нямаше напрежение, нямаше нищо негативно – сякаш последните 2 години не са били. Просто отново си бяхме ние, говорихме открито, шегувахме се, смяхме се, отново усетих, че се отваря към мен. Но ми трябваха 2 години да се върна там, откъдето бях тръгнала. И един любовен импулс, който не бях предвидила и от който не очаквах резултат.
Така че вместо да си губите времето с магии и да чакате нещо отнякъде си – губене на време, се заемете със себе си. Четете книги – психологията още никой не е отрекъл. Опознайте другия пол – общувайте. Всеки от нас има около себе си хора, за които не му пука особено, с които се държи свободно, пък те си ни обичат и са готови на всичко за нас – те са добър учител за това как трябва да се държим и във връзката си – просто да бъдем себе си, съобразявайки се и с другите. Погрижете се за физическия си вид. Погрижете се за работата си и финансовата си независимост. Правете това, което обичате, защото вдъхновението е сестра на влюбеността – любимата работа ви зарежда със същата любов, която може да привлече любимия мъж.
Помислете си какви хора вие харесвате и се превърнете в такъв човек – тогава и вас ще ви харесват, тогава вашият мъж/жена ще се върне. Когато станете човек, с който е приятно да се общува – истински, свободен, забавен, предизвикателен, неустоим. Каквото чувствате, това излъчвате – това долавят другите и приемат вашите мисли и чувства за свои.
Най-важното – разчитайте само на себе си. Спрете да търсите съвети от другите, да разчитате на магии и стратегии – губи време. Вашето подсъзнание се грижи за вас най-добре и има решение за всяка задача – поставете му правилната задача, не го смущавайте със съмнения и очаквания и го оставете да организира нещата по най-добрия начин. Целта ще постигнете, но не можете да предвидите пътя – отворете се за всичко, което си случва в живота ви, не знаете какъв е смисълът му.
Тук трябва да имате предвид, че пътят може да е доста неприятен за вас. Вие сте отблъснали човека, който обичате, поради определена причина, и за да си го върнете ще се наложи да разрешите своя проблем – а той обикновено е доста болезнен. Как неувереният човек става уверен, как човекът, който не се харесва, започва да се обича, как човекът, който цял живот не е успял да се справи с наднормени килограми, ще се справи сега, как човекът, който ревнува, преборва ревността си... – това е, което ви чака – работа по най-болното място. Но докато не успеете да приемете себе си, ще излъчвате неприемане и ще получавате неприемане. Ако сте готови да извървите всякакъв път, ще си върнете любовта. Но ако живеете с мисълта, че сте смотани и той е единствения, който ви е приел такива по случайност и само той би ви приел изобщо и затова трябва да си го върнете на всяка цена, щото друг глупак няма да се намери – в момента се наслаждавате на резултата от този си начин на мислене. Противоположният резултат ще постигнете с противоположен начин на мислене.
Най-ценната инвестиция е инвестицията в себе си. Научете се да са следите и контролирате мислите си. С чувствата е по-трудно, но в състояние на афект внимавайте какво мислите – най-добре се концентрирайте върху чувството и не мислете за нищо. Развивайте интуицията си – научете се по-добре да чувате вътрешния си глас, той е силата, с която разполагате, и ще ви помогне да усещате точния момент и да се държите по правилния начин.
Мога да препоръчам книгите на Лора Дей – Самоучител за развитие на интуицията и Практическа интуиция в любовта - сериозни книги, които предлагат цялостен подход за развитие на интуицията и за разрешаване на любовните проблеми. Лермонтов - Моите приятели щастието, здравето, богатсвтото, любовта, пък дава интересни упражнения от типа на автохипнозата, които могат да се използват независимо едно от друго, имат бърз и силен ефект. Важното е да се повтарят периодично, веднъж на седмица.
Разбирам всички, които влизат тук, за да търсят решение на проблемите си, разбирам чувствата и мотивите им. Преди 2 години загубих любовта на човека, който най-много съм обичала през живота си – внезапно, необяснимо. Както повечето жени, които посещават този раздел на форума, реших, че ще да е магия – няма друго обяснение за промяната за няколко дни от това някой да иска да живее с теб до това да не иска да те вижда. Познато звучи, нали? Бях решена да разбера какво стана, защо стана и да си го върна – и успях. Трябваха ми 2 години, за да разбера отново неща, които винаги съм знаела – че решението е любовта, а любов и магия се изключват взаимно.
Замислете се какви хора харесвате.
Отговорът ще е – независими, позитивни, харизматични, хора, които следват мечтите си, които успяват да ги реализират, които са постигнали нещо в живота си, хора, които са предизвикателство. Влюбваме се винаги в хора, които са на по-високо ниво от нас, които притежават качества, които и ние желаем да придобием. Когато се занимавах с политика, бях влюбена в политик; когато реших да уча медицина, се влюбих в лекар; после вниманието ми се насочи към интернет и се влюбих в компютърджия... няма да изреждам целия списък, случайности не съществуват. Любовта ни към определен човек е най-бързият и най-безболезненият начин да придобием или променим определени качества или знания в себе си.
В любовта към някой ние всъщност обичаме себе си. Обичаме начина, по който ни кара да се чувстваме другия човек. Хората, които обичаме, са наши отражения - подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят. А другият човек е само повод за изява на любовта, която носим в себе си - не той предизвиква любов в нас, а само събужда любовта ни към нас самите - към себе си. Когато обичаме другия, обичаме го заради това, в което си приличаме - определяме го като сродна душа и виждаме наистина с очите на любовта - тоест, само подобието. Ти си като мен, ние сме еднакви, ние сме сродни души, дали не сме едно... Има безброй сентенции за любовта, половината от които на тема "Обичам начина, по който ме караш да се чувствам". Любовта към другия човек всъщност се оказва любов към себе си - чрез другия човек ние започваме да се харесваме, да се обичаме, да чувстваме удовлетворение от себе си. Ползата от любовта не е в това, което получаваме от другия човек, а в начина, по който самите ние се чувстваме.
Кога започват отношения между двама души?
Когато и двамата са предизвикателство един за друг. Единият притежава едни качества, другият други, но и двамата са предизвикателство един за друг.
Кога свършва любовта?
Когато единият престане да бъде предизвикателство за другия. Когато се открие напълно, когато започне да дава всичко от себе си, когато започне да се съгласява на всичко, за да запази връзката, когато започне да поставя интересите на другия човек преди своите. Когато прехвърли отговорността за живота си в ръцете на другия. Хората обаче се справят едва със собствените си отговорности, така че пред перспективата да бъдат отговорни за живота на човек, който е зависим напълно от тях и тежи на врата им като воденичен камък, те предпочитат да прекратят връзката – и мъже, и жени.
Всички изоставени от любимия си дами, които четат тези редове, имат в живота си други мъже, които дават мило и драго за тях, правят всичко. Но вие не ги харесвате, нали? Да, те са много мили, жалко че не можете да ги обичате по този начин, но просто няма тръпка... Това са мъжете, които са зависими от вас. Иде ви да им кажете – не се дръж така, имай малко уважение към себе си, не изпълнявай всичките ми прищевки, прояви малко характер. Както се чувствате вие по отношение на тези мъже, така се чувства по отношение на вас мъжа, който ви е оставил. И ви е оставил по същите причини – от спътник сте се превърнали в товар за него.
Мисълта за магия се появява, когато човек изчерпи всички възможни подходи, за да си върне любимия. Това са разговори, денонощни телефонни обаждания, писма, сълзи и сополи, заплахи за самоубийство... Ако човекът устои, решаваме, че няма друг изход – остава само магията. И понеже не знаем какво е магия, как действа, какви са последствията, но затова пък знаем, че е нещо много лошо, започва истинска драма. На война и на любов обаче всичко било позволено, казват. Като не успяват сълзите, да видим какво ще постигнат свещите.
Какво представлява магията?
Налагане на собственото ни желание на някой друг. Тук всеки може да се замисли какво изпитва към хората в живота си, които го насилват да прави нещо, което не желае – огромно напрежение и нежелание за общуване с тези хора. Това е резултатът от вашата магия – тя не само няма да подейства в желана от вас посока, тя ще го отблъсне.
И тук въпросът дали магията ще подейства изобщо не стои. Защото тя винаги действа. Защото това, което хората наричат магия, ние правим ежедневно и несъзнателно. И именно то е причина за внезапните обрати в събитията. Да, възможно е мъжът ви е да ви е оставил поради магия. Деликатната подробност тук е, че тази магия е ваше дело – несъзнателно и неволно, но вие сте го изгонили.
Моите наставници използват термина импулс. Импулсът е насочено изпращане на намерение в определено емоционално и енергийно състояние. Всичко, което си представяте образно в състояние на силна емоция – силен страх, паника, ужас, еуфория, любов, което почувствате с тялото си, влиза на подсъзнателно ниво и се превръща в програма за действие. си приказката за Аладин и вълшебната лампа и духа, който изпълнява всяко желание – и това не е само приказка. Потъркате ли лампата, активирате духа и той изпълнява, каквото сте му задали. Само внимавайте какво задавате, защото то винаги се изпълнява. Импулс е и благословията, импулс е и проклятието. Каквото изпратим, това ще получим. С чувството, което изпращаме, ние зареждаме себе си, а собственият ни заряд става причина за резонанс в околния свят – ще привлечем любов, само ако заредим себе си с любов.
Първият път, когато правих импулс с моите наставници, изпратих любов на 4 човека. Трима от тях ми се обадиха по телефона в следващите 20 минути, а допълнително ми позвъниха още двама други. Аз бях още под въздействие на състоянието, в което изпълних упражнението, а те звъняха един през друг и всички бяха весели, жизнерадостни и много щастливи. Нито един от тях не ми се обади по конкретна причина. Просто ей така, сетили се, да ме чуят. Кога за последен път ви се е случвало 5 човека да ви се обадят едновременно да ви чуят, без да искат нещо от вас, просто ей така?
Ние сме прозрачни за хората около вас. Хората усещат чувствата на другите, но в повечето случаи не го осъзнават. Хората долавят мислите на другите, но в повечето случаи не го осъзнават. Вие сте това, което мислите и чувствате – и другите го усещат. Те се отнасят към вас точно така, както вие се чувствате, както вие се отнасяте към себе си – и това не е метафора. Нещата буквално стоят точно така. Всяка мисъл, която ви мине през ума, всяко чувство, което задържите в душата си, хората до вас усещат. Само че не разбират, че са вашите мисли и чувства – приемат ги за свои.
Ако вие изпитвате любов, всички ви обичат – защото това им предавате. Трябва да обичате, за да вдъхнете любов в другите. А обичате ли, няма начин да не вдъхнете любов. Няма такова нещо като „Аз го обичам, а той бяга”. Реакцията на другия човек отразява точно това, което ние сме му изпратили – ако бяга, доминиращите ни чувства към него го карат да бяга. Доминиращото чувство не е любов, а е желание за притежание, в основата на което стои страх да не го загубим, а в основата на този страх стои нашата несигурност, че не заслужаваме любовта на този човек, не можем да се обичаме достатъчно без някой да ни обича, защото не сме достатъчно добри – той долавя само последното и не е чудно, че и той спира да ни харесва.
КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА НА ПРАКТИКА В ЛЮБОВНАТА ВРЪЗКА?
Двама се срещат, душите им са настроени на една честота, усещат се, влюбват се. Всеки от тях е предизвикателство за другия, те дават най-доброто от себе си, полагат максимални усилия да се представят добре, за да спечелят любовта на другия – и успяват. Следва период на еуфория и опиянение, двамата се наслаждават на него, нещата се прекрасни, животът се подрежда по магически начин, случват се чудеса...
И тогава в главата на единия се поражда мисълта – ами ако нещо се случи, ако загубя цялото това щастие? Страхът да не го загубим ни кара да се застраховаме – искаме да прекарваме повече време заедно, започваме да проявяваме ревността си, искаме да се обвържем по-сериозно, да се оженим – за да не го загубим. Мислите за загуба на фона на повишеното енергийно състояние на любов и на страх не са нищо друго, освен импулс (или магия). Когато човек е влюбен или когато се страхува силно, може да бъде достатъчна и една мисъл. Отдадете ли се на това състояние за повече от 6 часа, резултатът ви е сигурен. Подсъзнанието възприема зададената му програма и започва да я изпълнява. В състояние на афект сте си представили как го губите, задали сте раздяла – подсъзнанието ви ще изпълни нареждането ви, ще ви раздели. Започват да ви дразнят неща в другия, които до вчера сте обожавали – телефонните му обаждания, смеха му, закачките му. Не разбирате както става, но хем имате нужда да сте с него, хем не можете да го понасяте. Дразни ви всичко в него. Това състояние на вашата душа предизвиква резонанс в неговата душа, той приема вашите мисли и чувства за свои, започва също да се дразни и резултатът е налице – раздяла.
ЗАЩО МАГИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НИ ВЪРНЕ ЛЮБОВТА?
Раздялата е факт, а ние не разбираме какви са причините за нея. Питаме любимия си „Защо??”, а той ни отговаря „Не знам, просто нещо се промени”. Няма друга жена, няма обективна причина – и той наистина не знае.
Изпадаме в още по-голяма паника и решаваме – някой ни е направил магия. Ключовата дума е някой – тоест, нещо което не зависи от нас. Обикаляме всички врачки – без резултат, започваме да опитваме сами – без резултат. И решаваме, че просто магии не съществуват или ние не умеем да ги правим...
А през цялото време правим всъщност точно това – магия в обратна посока. Надеждите се стопяват, болката ни се задълбочава, мислите ни са фокусирани в едно – любимия мъж, чувството за изоставеност и самота нараства. От всичко това подсъзнанието ни долавя образ – на любимия мъж, и чувство – на изоставеност, и това ни осигурява. С всяка следваща магия, която правим, затвърждаваме положението, в което сме изпаднали, и въвеждаме в подсъзнанието си още една доза „изоставена съм от мъжа, който обичам”.
Понякога се отчайваме напълно и след време, когато най-малко очакваме, той се обажда. Решаваме, че всичко е наред, отново се наелектризираме – и хоп, той отново изчезва. Познато, нали? Много добър признак, че любовта не си е отишла, но ние сами й пречим.
КАК ДА СИ ВЪРНЕМ ЛЮБОВТА?
На първо място – да погледнем към себе си и да разберем как сме предизвикали това положение. Тук не става въпрос за самобичуване, защото то продължава порочния кръг – засилва усещането ни, че не сме достатъчно добри. Не става въпрос, че нещо в нас не е наред, или сме урочасани, или сме прокълнати.
Проблемът е, че сме направили нещо, което въобще не сме осъзнавали. Никой не ни е дал тази информация – защото за повечето хора тя е недостъпна. Мислите са материални, чувствата са материални, те предизвикват събития – ако кажете това на родителите си, те ще ви заведат на психиатър. Няма начин да са ви научили на нещо, което сами не знаят.
Повечето хора в мислите и действията си следват инстинктите си. Жената се държи като жена – тя иска да създаде деца и да подсигури живота им. Мъжът се държи като мъж – иска да осемени всички жени без ангажимент. Ако погледнете животните в дивата природа – същата работа. Тоест, следвайки инстинктите си, човек постига това, което и животните – мъжкият осеменява и изчезва, женската ражда деца и се грижи за тях (най-често сама), докато те станат самостоятелни.
Ако човек иска да постигне нещо различно от животинския модел, трябва да използва това, което го отличава от животните – разум и самоконтрол. Един мъж не може да разбере характера на една жена и една жена не може да разбере характера на един мъж – както казва моят наставник, те са като двете лица на една дреха – едното не може да види другото, те са противоположности. Взаимодействието на две противоположности чрез действието на две противоположни сили – конфликта, породен от различията, и любовта, води до постигане на компромисен вариант – средно положение, в което и мъжът, и жената трябва да овладеят природата си.
Правим точно това в началния етап на запознанството. В общия случай мъжът иска неангажиращ секс, защото има физиологична необходимост от това, нужда. Ако той се приближи към една жена с думите „Имам нужда да се изпразня в теб”, ще получи не секс, а шамар, та бил той и Брад Пит. Жената има нужда от емоция, от любов, но ако се приближи към мъжа с думите „Искам любов, семейство и деца”, мъжът ще офейка на момента, та била тя и красива като Анджелина Джоли. За него сексът е природа, той не може да разбере защо жената реагира така. За нея любовта и желанието да ражда е природа, тя не може да разбере защо той реагира така.
В началния етап от връзката хората обаче намират верния път към другия и интуитивно се държат така, че да го привлекат. Как става това? Усещат желанията му, долавят мислите му – любовта разширява възприятията. Интуитивно разбираме какво иска той/тя и му го даваме без усещането, че правим жертва – в това е разковничето на всички отношения. Можем да се доближим до човек само, ако говорим на неговия език. За да „овладеем” езика му обаче трябва да запазим интуитивното си усещане към другия човек и да не се отпускаме нито за момент. Хората смятат, че след като веднъж любовта е споделена и отношенията са установени, могат да се отпуснат по течението. И това е най-голямата грешка, която допускат – отпускат се по течението и започват да проявяват истинската си природа – онази, която са скрили в началото. Тя, едва успокоила се, че той вече я обича и й е в кърпа вързан, почва да изисква брак, деца, да аранжира бъдещия им дом в мислите си. Той, едва успокоил се, че тя му е в кърпа вързана, почва да си търси ново предизвикателство – други жени. Резултатът е ясен.
Решението – никакво отпускане. В една връзка човек не трябва никога да спира да се държи по начина, по който е привлякъл своя партньор, не трябва никога да спира да се интересува от неговите нужди и желания. Ако вие проявявате такава загриженост, ще я проявява и той. Човек обича това, за което се грижи. Трябва да се грижим за другия, но да приемаме и неговата грижа – това поддържа любовта. Голямата грешка на жените е да поемат напълно грижата за мъжа и да му спестяват всичко – съгласна съм, природа, но мъжете умират от скука с такива жени и си тръгват. И няма защо да се чудим, че когато сме му дали всичко, той губи интерес и изчезва – на нас може да ни изглежда магия, но хората около нас могат да ни посочат всичките ни грешки и без да са дипломирани психолози. Никога не трябва да се отказваме от собствения си живот, от собствените си занимания, от приятелите си, защото в живота ни се появява празнота, която се стремим да запълним с единственото, което ни е останало – с любимия мъж/жена. Аз обаче не познавам мъж, който да харесва тази роля – на домашен любимец. Поне не мъж, който да си заслужава. Познавам много жени, които си мислят, че искат тази роля, докато я получат, и тогава разбират, че всъщност не я искат. Една връзка може да просъществува само тогава, когато и двамата запазят своята независимост и партньорът допълва живота на другия, а не го усложнява. И времето за съвместен живот, за брак, за деца идва, когато и двамата са готови за това – когато ги свързва любов, а не влюбеност, желание за секс, желание за семейство и мъж по принцип и т. н.
Как да върнем любовта си?
Няма правила. Единственото правило е – обичайте. Върнете се там, откъдето сте тръгнали, когато той се е влюбил във вас. Жената, в която се е влюбил – това е ключът. Разделете се с претенциите си – това, което сте поискали или направили, когато той си е тръгнал, откажете се от него на този етап. В повечето случаи е достатъчно да се откажете от мислите си как да си го върнете, да спрете да се занимавате с магии, визуализации и молитви, които водят до обратния ефект, да спрете да му се сърдите – защото той е направил това, което вие сте му „наредили”. Не мислете дали ще се върне или не. Обичайте го, ако имате възможност за комуникация се дръжте приятелски и го оставете напълно свободен.
Подсъзнанието ни е устроено така, че да приема за добро (и да реализира) това, което свързваме с позитивни емоции - радост, щастие, любов, а за негативно - това, което свързваме с отрицателни емоции. То ни "настройва" на правилната емоционална и поведенческа вълна, така че да се свържем с онова, което харесваме и обичаме - хора, занимания, спорт. И ни "отблъсква" от онова, което застрашава организма ни, което ни носи болка, стрес и нещастие.
В момента, в който връзката ни започне да ни носи силни, надпрагови отрицателни емоции, подсъзнанието ни "спасява" от нея. А отрицателни емоции сме изпитали, защото не се е случило това, което сме желаели и очаквали, силно сме се разочаровали, почувствали сме се излъгани, предадени, наранени, неудовлетворени - недоволни от връзката си, от човека до нас. Може и да е имало причина за това, но по принцип трябва да имаме предвид, че в живота всичко се прочменя, че човек може да даде обещание, надценявайки силите си, искайки да даде максимума от себе си, а да не успее - но във всеки момент човек дава наистина максималното от себе си за хората, които обича. Ако не е дал повече, значи в съответния момент не е могъл да даде повече. Ние сме го правили, на нас са го правили и това ще продължава да се случва - това е реалното положение на нещата. Човекът до нас не е супермен или суперуоман, дори да му се е искало да бъде такъв в нашите очи - така че всичко се свежда до правилна, реалистична преценка на ситуацията и реалистични очаквания.
Когато подсъзнанието ви получи нова програма, в която образът на любимия ви мъж е свързан с усещане за любов, щастие и взаимност, тогава то ще намери най-краткия път да я реализира. Другото важно условие е да приемете напълно и безрезервно ситуацията и човека такива, каквито са - не каквито искате да бъдат, а каквито са. За това трябва да му простите (вече е ясно, че няма за какво да се сърдите), да се успокоите, да разсеете мислите си от него, да се концентрирате в занимание, което ви вдъхновява и зарежда с любов и да се погрижите за себе си (защото страховете ви да не бъдете изоставена имат някакви основания – не се харесвате достатъчно, а човек започва да харесва и обича това, за което се грижи).
Ще ви кажа кога се върна моят мъж. Един ден си правех упражненията – бях постигнала необходимото състояние и правех физически упражнения, когато се сетих за мъжа, който ме беше изоставил. Изпитах такава радост от мисълта за него, такова щастие – че изобщо съществува, където и да е, каквото и да прави, такава благодарност, че съм го познавала и съм била обичана от този прекрасен човек.... Изпитах толкова силно чувство на любов, че сълзи потекоха – не мога да кажа, че се разплаках, защото беше различно – просто сълзите ми извираха като поток, а усещах само любов, това продължи около 10 минути. Като се съвзех продължих упражненията си и забравих за това. На следващия ден той ме потърси и се държа така, сякаш нищо не е било – нямаше напрежение, нямаше нищо негативно – сякаш последните 2 години не са били. Просто отново си бяхме ние, говорихме открито, шегувахме се, смяхме се, отново усетих, че се отваря към мен. Но ми трябваха 2 години да се върна там, откъдето бях тръгнала. И един любовен импулс, който не бях предвидила и от който не очаквах резултат.
Така че вместо да си губите времето с магии и да чакате нещо отнякъде си – губене на време, се заемете със себе си. Четете книги – психологията още никой не е отрекъл. Опознайте другия пол – общувайте. Всеки от нас има около себе си хора, за които не му пука особено, с които се държи свободно, пък те си ни обичат и са готови на всичко за нас – те са добър учител за това как трябва да се държим и във връзката си – просто да бъдем себе си, съобразявайки се и с другите. Погрижете се за физическия си вид. Погрижете се за работата си и финансовата си независимост. Правете това, което обичате, защото вдъхновението е сестра на влюбеността – любимата работа ви зарежда със същата любов, която може да привлече любимия мъж.
Помислете си какви хора вие харесвате и се превърнете в такъв човек – тогава и вас ще ви харесват, тогава вашият мъж/жена ще се върне. Когато станете човек, с който е приятно да се общува – истински, свободен, забавен, предизвикателен, неустоим. Каквото чувствате, това излъчвате – това долавят другите и приемат вашите мисли и чувства за свои.
Най-важното – разчитайте само на себе си. Спрете да търсите съвети от другите, да разчитате на магии и стратегии – губи време. Вашето подсъзнание се грижи за вас най-добре и има решение за всяка задача – поставете му правилната задача, не го смущавайте със съмнения и очаквания и го оставете да организира нещата по най-добрия начин. Целта ще постигнете, но не можете да предвидите пътя – отворете се за всичко, което си случва в живота ви, не знаете какъв е смисълът му.
Тук трябва да имате предвид, че пътят може да е доста неприятен за вас. Вие сте отблъснали човека, който обичате, поради определена причина, и за да си го върнете ще се наложи да разрешите своя проблем – а той обикновено е доста болезнен. Как неувереният човек става уверен, как човекът, който не се харесва, започва да се обича, как човекът, който цял живот не е успял да се справи с наднормени килограми, ще се справи сега, как човекът, който ревнува, преборва ревността си... – това е, което ви чака – работа по най-болното място. Но докато не успеете да приемете себе си, ще излъчвате неприемане и ще получавате неприемане. Ако сте готови да извървите всякакъв път, ще си върнете любовта. Но ако живеете с мисълта, че сте смотани и той е единствения, който ви е приел такива по случайност и само той би ви приел изобщо и затова трябва да си го върнете на всяка цена, щото друг глупак няма да се намери – в момента се наслаждавате на резултата от този си начин на мислене. Противоположният резултат ще постигнете с противоположен начин на мислене.
Най-ценната инвестиция е инвестицията в себе си. Научете се да са следите и контролирате мислите си. С чувствата е по-трудно, но в състояние на афект внимавайте какво мислите – най-добре се концентрирайте върху чувството и не мислете за нищо. Развивайте интуицията си – научете се по-добре да чувате вътрешния си глас, той е силата, с която разполагате, и ще ви помогне да усещате точния момент и да се държите по правилния начин.
Мога да препоръчам книгите на Лора Дей – Самоучител за развитие на интуицията и Практическа интуиция в любовта - сериозни книги, които предлагат цялостен подход за развитие на интуицията и за разрешаване на любовните проблеми. Лермонтов - Моите приятели щастието, здравето, богатсвтото, любовта, пък дава интересни упражнения от типа на автохипнозата, които могат да се използват независимо едно от друго, имат бърз и силен ефект. Важното е да се повтарят периодично, веднъж на седмица.
-
venus - Модератор
- Мнения: 542
- Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36
от venus » 25 Окт 2009, 07:40
Както споменах по-горе, избягал ли е човек от нас, то значи любовта ни се е превърнала в нещо друго - зависимост. От любов не бяга никой.
Еталон за любов е любовта на майката към детето. Неговата плът е част от нейната плът, неговата душа отразява нейната душа - и въпреки че майката е готова на всичко за детето си, тя с болка го оставя да върви по собствеиня му път, да изпитва собствените си болки, да изживее самостоятелно живота си. По-голяма любов от тази няма - да оставиш свободен човека, който най-много обичаш.
Зависимостите от друга страна идват, за да компенсират нашето неприемане на нещо в реалността - в себе си или в света. Всички те замъгляват или временно изключват съзнанието, временно изключват проблема - алкохол, наркотици, секс, преяждане... и "любов". Любов в кавички, защото в тези случаи използваме другия човек за себеутвърждение - чувстваме се добре само, когато сме с него, когато сме приети. Това обаче не е любов (въпреки че се възприема така от повечето хора), а зависимост - когато човекът изчезне, се появява абстинентен синдром.
Когато общуването с любимия човек от радостно и щастливо изживяване се превърне в болезнено и напрегнато изживяване, тогава любовта ни към другия човек се е превърнала в зависимост от другия човек - ние го използваме, за да си достаяваме удовлетворение и сме готови да платим всяка цена.
ЗАВИСИМИ СМЕ, АКО:
* неспособни сме да отличим своите мисли и чувства от мислите и чувствата на другия - изпитваме отговорност за другия човек
* търсим внимание и одобрение от другия, за да се чувстваме добре
* изпитваме безпокойство или вина, когато другият има проблем
* правим всичко, за да угодим на другия, дори когато това не ни се иска
* не знаем какво искаме и от какво се нуждаем самите ние
* възлагаме на другия да определя нашите желания и потребности
* вярваме, че другия по-добре от нас знае какво е добре за нас
* не се чувстваме добре и падаме духом, щкогато нещата вървят не така, както на нас ни се иска
* концентрираме цялата си енергия върху другия и неговото щастие
* опитваме се да дакжаме на другия, че сме достатъчно добри, за да бъдем обичани
* не вярваме, че можем да се грижим сами за себе си
* вярваме, че можем да се доверим на любимия човек
* идеализираме другия и се разочароваме, когато той се държи по начин, който не съответства на представите ни
* мрънкаме или се сърдим, за да получим това, което искаме
* чувстваме, че другия не ни цени и не ни обръща внимание
* обвиняваме себе си, когато нещата не вървят добре
* мислим, че не сме достатъчно добри
* изпитваме страх да не бъдем изоставени
* живеем така, като че ли сме жертва на обстоятелствата
* боим се да не сгрешим
* искаме още повече да се харесвате на другия човек и искате той още повече да ви обича
* опитваме се да не предявявате изисквания към другия
* боим се да шзразим истинските си чувства от страх да не бъдем отхвърлени
* позволяваме на другия да ни обижда, без да се защитаваме
* не се доверяваме на себе си и на собствените си решения
* не можем да останем насаме със себе си
* правим се, че с нас нщо лошо не се случва, дори когато то се случва
* през цялото време се опитваме да бъдем заети с нещо, за да се откъснем от своите мисли
* нищо от никого не искаме
* виждаме всички или в черно, или в бяло - за нас всичко или е лошо, или е добро
* лъжем, за да защитим човека, който обичаме
* когато изпитваме силен страх, обида или гняв, се опитваме да го прикрием
* трудно ни е да забавляваме и да даействаме спонтанно
* постоянно се безпокоим, без да знаем защо
* чувстваме се длъжи да работим, ядем, пием или да правим секс дори тогава, когато това не ни доставя никакво удоволствие
* чувстваме, че трябва да принуждаваме, манипулирами, да молим и подкупваме другия, за да получим от него това, което искаме
* плачем, за а получим това, което искаме
* чувстваме, че се ръководим от чувствата на другия
* чувстваме се безсилни да променим собственото си положение и себе си
----------------------
Освобождаване от съ-зависимостта, Бари и Джени Уайнхолд
Еталон за любов е любовта на майката към детето. Неговата плът е част от нейната плът, неговата душа отразява нейната душа - и въпреки че майката е готова на всичко за детето си, тя с болка го оставя да върви по собствеиня му път, да изпитва собствените си болки, да изживее самостоятелно живота си. По-голяма любов от тази няма - да оставиш свободен човека, който най-много обичаш.
Зависимостите от друга страна идват, за да компенсират нашето неприемане на нещо в реалността - в себе си или в света. Всички те замъгляват или временно изключват съзнанието, временно изключват проблема - алкохол, наркотици, секс, преяждане... и "любов". Любов в кавички, защото в тези случаи използваме другия човек за себеутвърждение - чувстваме се добре само, когато сме с него, когато сме приети. Това обаче не е любов (въпреки че се възприема така от повечето хора), а зависимост - когато човекът изчезне, се появява абстинентен синдром.
Когато общуването с любимия човек от радостно и щастливо изживяване се превърне в болезнено и напрегнато изживяване, тогава любовта ни към другия човек се е превърнала в зависимост от другия човек - ние го използваме, за да си достаяваме удовлетворение и сме готови да платим всяка цена.
ЗАВИСИМИ СМЕ, АКО:
* неспособни сме да отличим своите мисли и чувства от мислите и чувствата на другия - изпитваме отговорност за другия човек
* търсим внимание и одобрение от другия, за да се чувстваме добре
* изпитваме безпокойство или вина, когато другият има проблем
* правим всичко, за да угодим на другия, дори когато това не ни се иска
* не знаем какво искаме и от какво се нуждаем самите ние
* възлагаме на другия да определя нашите желания и потребности
* вярваме, че другия по-добре от нас знае какво е добре за нас
* не се чувстваме добре и падаме духом, щкогато нещата вървят не така, както на нас ни се иска
* концентрираме цялата си енергия върху другия и неговото щастие
* опитваме се да дакжаме на другия, че сме достатъчно добри, за да бъдем обичани
* не вярваме, че можем да се грижим сами за себе си
* вярваме, че можем да се доверим на любимия човек
* идеализираме другия и се разочароваме, когато той се държи по начин, който не съответства на представите ни
* мрънкаме или се сърдим, за да получим това, което искаме
* чувстваме, че другия не ни цени и не ни обръща внимание
* обвиняваме себе си, когато нещата не вървят добре
* мислим, че не сме достатъчно добри
* изпитваме страх да не бъдем изоставени
* живеем така, като че ли сме жертва на обстоятелствата
* боим се да не сгрешим
* искаме още повече да се харесвате на другия човек и искате той още повече да ви обича
* опитваме се да не предявявате изисквания към другия
* боим се да шзразим истинските си чувства от страх да не бъдем отхвърлени
* позволяваме на другия да ни обижда, без да се защитаваме
* не се доверяваме на себе си и на собствените си решения
* не можем да останем насаме със себе си
* правим се, че с нас нщо лошо не се случва, дори когато то се случва
* през цялото време се опитваме да бъдем заети с нещо, за да се откъснем от своите мисли
* нищо от никого не искаме
* виждаме всички или в черно, или в бяло - за нас всичко или е лошо, или е добро
* лъжем, за да защитим човека, който обичаме
* когато изпитваме силен страх, обида или гняв, се опитваме да го прикрием
* трудно ни е да забавляваме и да даействаме спонтанно
* постоянно се безпокоим, без да знаем защо
* чувстваме се длъжи да работим, ядем, пием или да правим секс дори тогава, когато това не ни доставя никакво удоволствие
* чувстваме, че трябва да принуждаваме, манипулирами, да молим и подкупваме другия, за да получим от него това, което искаме
* плачем, за а получим това, което искаме
* чувстваме, че се ръководим от чувствата на другия
* чувстваме се безсилни да променим собственото си положение и себе си
----------------------
Освобождаване от съ-зависимостта, Бари и Джени Уайнхолд
-
venus - Модератор
- Мнения: 542
- Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36
от venus » 31 Окт 2009, 10:43
Всичко, споделено в тази тема, е личен опит. Всеки човек има собствен начин за взаимодействие със света и другите хора, оптимален начин за приемане на информация. За мен това е интуицията, така че тук ще говоря предимно за усещания. За много хора тези усещания остават неосъзнати, други ги осъзнават, но не разбират защо се случва това, трети осъзнават и разбират някои зависимости – но, без изключение, всички хора усещат интуитивно и действат според интуитивните си усещания.
КАК УСЕЩАМЕ ЛЮБОВТА?
Преди година се запознах с един мъж – прекрасен човек. В онзи момент много исках да срещна идеалния мъж – който да притежава точно еди какви си черти на характера и т.н. Каквото искаме – получаваме. Получих менталния си модел на идеалния мъж – всичко беше идеално, но липсваше тръпката. Тогава разбрах, че умът може да насочва душата (това, което тук наричаме магия), но когато душата отказва да участва в играта, усещането за щастие, радост и удовлетворение липсва. Човекът може да е идеален, да ни е приятен, симпатичен, но нещо липсва – най-важното. Човекът, който обичаме, може да е крайно неподходящ според всичките ни близки и приятели, според всички психологически книги, може да ни подлудява и да ни кара да вършим лудости, но избран ли е от душата, носи ни и щастие.
Реших да опитам с този човек, прекарахме една романтична почивка заедно – заобичах го като човек и приятел и това беше всичко, никакво сексуално привличане; той обаче се влюби. Той е чужденец, така че си замина и повече не го видях. Но започнахме да работим по един общ проект и свършихме много хубава работа, така че останахме в контакт.
През първите дни ми липсваше, защото бяхме прекарали 10 дни заедно, после се върнах към нормалния си начин на живот. Странното започна да се случва след около 1-2 месеца. Започнах да мисля много за него. Събуждах се с мисълта за него и заспивах с мисълта за него. Започна да ми липсва. Започнах да търся комуникация с него, някак изведнъж ми стана още по-приятно да общувам с него. Дори започнах да се замислям да опитам отново с него. Този човек беше влюбен в мен, каза ми го само веднъж, беше разбрал, че не отговарям на чувствата му – сърцето ми не беше свободно и той го усети. Никога не изказа претенция към мен, никога не се обиди дори да се е почувствал пренебрегнат, никога не ме е отблъснал дори с една своя дума или постъпка. Това, което чувствах от негова страна, беше пълно уважение и зачитане на моята воля и на моите чувства. А любовта, която изпитваше към мен, събуди ответно чувство в мен.
След още половин година той започна връзка с друга жена и аз го усетих. Сподели ми го след около месец, но аз вече го бях разбрала. Хората не винаги осъзнават любовта, която някой изпитва към тях, но винаги осъзнават краят й – потокът от хубава енергия, който са получавали до момента, секва и това се усеща.
Защо човекът, който ни е зарязал, се връща при нас, когато се влюбим в друг? Енергията следва мисълта – когато спрем да мислим за един човек, ние му врътваме кранчето. А хората са така устроени, че да осъзнават нещата по болката, която изпитват при загубата им. Ако до момента сме изпитвали любов - той усеща липсата й и се стреми да си я върне (подсъзнателно). Ако до момента сме изпитвали към него любов, недоволство, агресия, имали сме очаквания за какво ли не - в този момент ние насочваме вниманието си към другия човек, прекратяваме претенциите към бившия и към него остава да действа само любовта - той я усеща и се връща. Ако не се върне - любов не е имало и човекът най-после си отдъхва, че тази мозъчна атака е приключила. Колкото повече сме получили от един човек, толкова повече страдаме при загубата му. Когато се стремим със зъби и нокти да си върнем любимия, става дума именно за връщане на неговото внимание, на неговата любов – на чистата енергия, която сме изгубили. Един уважаван от мен човек казва: „Стреми ли се някой много към мен, разбирам, че идва да взима”.
Какво може и какво не може да се постигне с магия?
Магията може да постигне това, което може да се постигне с обикноевна манипулация, заплаха или изнудване - тя може да накара човек да ви потърси, да дойде при вас, да постои с вас (временно), да прави секс с вас. Но не може да го накара да ви обича. Когато искаме да си върнем любимия човек, ние всъщност искаме да си върнем любимия енергиен поток - тази позитивна енергия магията не може да ви върне. Човекът ще стои до вас (евентуално), но умът и сърцето му ще са другаде - и това само ще ви направи по-нещастни. Вярвам, че всички знаем за какво става дума и без да сме правили магия. Каквото постига обикновената манипулация, това постига и магията - това е, през което вече сме минали и то нищо не ни е донесло. Поне не любов.
А от примера, който дадох по-горе (и това ми се е случвало много пъти, била съм и от двете страни), става видно, че любов можем да вдъхнем само ако обичаме без претенции към другия човек. Обичайте го и той сам ще дойде – такава е човешката природа, нуждаем се от любов и на любовта не можем да устоим.
ЛЮБОВ ИЛИ ЗАВИСИМОСТ?
От хубавото никой не бяга. Ако някой бяга, значи това, което му изпращаме, не е хубаво. Понякога си мислим, че изпращаме любов, че искаме да се грижим за другия, да му дадем всичко от себе си – и точно това е проблемът – че му даваме всичко. Това, което не понасяме в себе си, което не ни позволява да останем насаме със себе си, това изпращаме към него. Ако не можем да понасяме себе си на моменти, няма защо да се чудим, че и другите не могат да ни понасят и бягат от нас.
Друг важен въпрос е и какво получаваме. Получаваме енергия от източника, от който зависим. Получаваме изначално енергия от Бог, Вселената, природата или както и да го наричаме. Получаваме енергия от хората, които се грижат за нас и ни обичат. Дали е случайно, че ставаме копия на родителите си, от които зависим? Случайно ли е, че заприличваме на хората, които харесваме и от които се възхищаваме? Енергията се счита за еквивалент на характера и на съдбата.
Какво се случва, когато изцяло зависим от любимия човек? Искаме енергия от него и я получаваме – всеки път, когато успеем да привлечем вниманието му към себе си. Получаваме обаче пълен комплект – всички качества на човека, от който зависим – и тези, които искаме, и тези, които не искаме. Само че може да се окажем не съвсем готови за тях и вместо да улесним живота си, да го объркаме доста.
Преди време обичах човек, който имаше странни за мен качества – умееше да предусеща бъдещи събития (казваше, че усеща „фибрилации”), сънуваше пророчески сънища, обещаеше ли нещо, винаги се случваше нещо, което да му попречи да изпълни обещанието. Веднъж беше на работа и ми каза „Прибирам се вкъщи, чакай ме на Скайп”, а пътьом катастрофира и се озова в болница – и целият му живот е изтъкан от такива „случайности”.
В един момент любовта ми към този човек излезе извън контрол – исках много да бъда с него. В този момент много неща се промениха, невероятни дивотии се случиха и на двама ни, а 2 месеца по-късно започнах да сънувам сънища, да усещам бъдещето и да не мога да изпълнявам обещанията си. Имала съм такива сънища и преди, но рядко, в опасни моменти, когато интуицията на всеки човек се изостря – от този момент станаха ежедневие. Разбрах какво исакше да каже с думата „фибрилация”. И разбрах какво значи да не можеш да изпълниш обещание, да не можеш да планираш нищо – защото все нещо непредвидимо ще се случи. До този момент бях изключително волеви човек, за мен планирането беше част от живота ми – следвах плановете си и постигах целите си. От този момент се превърнах в нещо, което зависеше от някакви неизвестни сили – някакви неща се случваха и нищо не зависеше от мен. Реалността ми се промени. Започнах да се държа към хората по различен начин – като него. Все едно не бях аз. И това беше най-гадният период в живота ми – когато след около година и половина започнах да възстановявам себе си, бях най-щастливия човек на света. Странен начин да разбера колко е прекрасно човек да бъде себе си и да разчита само на себе си. Прекрасен начин да разбера до какво води зависимостта, която наричаме „любов”.
Освен че вредим на себе си при тази зависимост, вредим силно и на другия човек. Очакваме от него нещо, притискаме го, той чувства това и се опитва да изчезне, ние се ядосваме и всичките ни гадни чувства се изливат по негов адрес – всяко едно от тези чувства действа като проклятие. Съсипваме и себе си, и него. Ако обаче той е на доста по-високо енергийно ниво от нашето, агресията ни не може да предизвика резонанс, а се отразява и се връща отново при нас. При всички случаи получаваме каквото сме отдали.
Изходът – да държим отношенията си с хората под контрол и да зависим само от себе си и собствените си сили. Ако някой си е тръгнал – за това има причини. Търсете причините в себе си и ги решавайте. Очевидно, магията не може да бъде решение.
Хубави книги, в които по-подробно се разглеждат тези въпроси, са „Енергийна клизма...” на М. Норбеков и „Диагностика на кармата” на С. Лазарев. Между другото, Лазарев нарича процеса на пренос на черти на характера, който описах по-горе, пренос на карма. Характерът ни определя мислите, чувствата и постъпките ни, а всяко действие има определен резултат, така че от характера ни зависи всичко, което се случва в живота ни.
КАК УСЕЩАМЕ ЛЮБОВТА?
Преди година се запознах с един мъж – прекрасен човек. В онзи момент много исках да срещна идеалния мъж – който да притежава точно еди какви си черти на характера и т.н. Каквото искаме – получаваме. Получих менталния си модел на идеалния мъж – всичко беше идеално, но липсваше тръпката. Тогава разбрах, че умът може да насочва душата (това, което тук наричаме магия), но когато душата отказва да участва в играта, усещането за щастие, радост и удовлетворение липсва. Човекът може да е идеален, да ни е приятен, симпатичен, но нещо липсва – най-важното. Човекът, който обичаме, може да е крайно неподходящ според всичките ни близки и приятели, според всички психологически книги, може да ни подлудява и да ни кара да вършим лудости, но избран ли е от душата, носи ни и щастие.
Реших да опитам с този човек, прекарахме една романтична почивка заедно – заобичах го като човек и приятел и това беше всичко, никакво сексуално привличане; той обаче се влюби. Той е чужденец, така че си замина и повече не го видях. Но започнахме да работим по един общ проект и свършихме много хубава работа, така че останахме в контакт.
През първите дни ми липсваше, защото бяхме прекарали 10 дни заедно, после се върнах към нормалния си начин на живот. Странното започна да се случва след около 1-2 месеца. Започнах да мисля много за него. Събуждах се с мисълта за него и заспивах с мисълта за него. Започна да ми липсва. Започнах да търся комуникация с него, някак изведнъж ми стана още по-приятно да общувам с него. Дори започнах да се замислям да опитам отново с него. Този човек беше влюбен в мен, каза ми го само веднъж, беше разбрал, че не отговарям на чувствата му – сърцето ми не беше свободно и той го усети. Никога не изказа претенция към мен, никога не се обиди дори да се е почувствал пренебрегнат, никога не ме е отблъснал дори с една своя дума или постъпка. Това, което чувствах от негова страна, беше пълно уважение и зачитане на моята воля и на моите чувства. А любовта, която изпитваше към мен, събуди ответно чувство в мен.
След още половин година той започна връзка с друга жена и аз го усетих. Сподели ми го след около месец, но аз вече го бях разбрала. Хората не винаги осъзнават любовта, която някой изпитва към тях, но винаги осъзнават краят й – потокът от хубава енергия, който са получавали до момента, секва и това се усеща.
Защо човекът, който ни е зарязал, се връща при нас, когато се влюбим в друг? Енергията следва мисълта – когато спрем да мислим за един човек, ние му врътваме кранчето. А хората са така устроени, че да осъзнават нещата по болката, която изпитват при загубата им. Ако до момента сме изпитвали любов - той усеща липсата й и се стреми да си я върне (подсъзнателно). Ако до момента сме изпитвали към него любов, недоволство, агресия, имали сме очаквания за какво ли не - в този момент ние насочваме вниманието си към другия човек, прекратяваме претенциите към бившия и към него остава да действа само любовта - той я усеща и се връща. Ако не се върне - любов не е имало и човекът най-после си отдъхва, че тази мозъчна атака е приключила. Колкото повече сме получили от един човек, толкова повече страдаме при загубата му. Когато се стремим със зъби и нокти да си върнем любимия, става дума именно за връщане на неговото внимание, на неговата любов – на чистата енергия, която сме изгубили. Един уважаван от мен човек казва: „Стреми ли се някой много към мен, разбирам, че идва да взима”.
Какво може и какво не може да се постигне с магия?
Магията може да постигне това, което може да се постигне с обикноевна манипулация, заплаха или изнудване - тя може да накара човек да ви потърси, да дойде при вас, да постои с вас (временно), да прави секс с вас. Но не може да го накара да ви обича. Когато искаме да си върнем любимия човек, ние всъщност искаме да си върнем любимия енергиен поток - тази позитивна енергия магията не може да ви върне. Човекът ще стои до вас (евентуално), но умът и сърцето му ще са другаде - и това само ще ви направи по-нещастни. Вярвам, че всички знаем за какво става дума и без да сме правили магия. Каквото постига обикновената манипулация, това постига и магията - това е, през което вече сме минали и то нищо не ни е донесло. Поне не любов.
А от примера, който дадох по-горе (и това ми се е случвало много пъти, била съм и от двете страни), става видно, че любов можем да вдъхнем само ако обичаме без претенции към другия човек. Обичайте го и той сам ще дойде – такава е човешката природа, нуждаем се от любов и на любовта не можем да устоим.
ЛЮБОВ ИЛИ ЗАВИСИМОСТ?
От хубавото никой не бяга. Ако някой бяга, значи това, което му изпращаме, не е хубаво. Понякога си мислим, че изпращаме любов, че искаме да се грижим за другия, да му дадем всичко от себе си – и точно това е проблемът – че му даваме всичко. Това, което не понасяме в себе си, което не ни позволява да останем насаме със себе си, това изпращаме към него. Ако не можем да понасяме себе си на моменти, няма защо да се чудим, че и другите не могат да ни понасят и бягат от нас.
Друг важен въпрос е и какво получаваме. Получаваме енергия от източника, от който зависим. Получаваме изначално енергия от Бог, Вселената, природата или както и да го наричаме. Получаваме енергия от хората, които се грижат за нас и ни обичат. Дали е случайно, че ставаме копия на родителите си, от които зависим? Случайно ли е, че заприличваме на хората, които харесваме и от които се възхищаваме? Енергията се счита за еквивалент на характера и на съдбата.
Какво се случва, когато изцяло зависим от любимия човек? Искаме енергия от него и я получаваме – всеки път, когато успеем да привлечем вниманието му към себе си. Получаваме обаче пълен комплект – всички качества на човека, от който зависим – и тези, които искаме, и тези, които не искаме. Само че може да се окажем не съвсем готови за тях и вместо да улесним живота си, да го объркаме доста.
Преди време обичах човек, който имаше странни за мен качества – умееше да предусеща бъдещи събития (казваше, че усеща „фибрилации”), сънуваше пророчески сънища, обещаеше ли нещо, винаги се случваше нещо, което да му попречи да изпълни обещанието. Веднъж беше на работа и ми каза „Прибирам се вкъщи, чакай ме на Скайп”, а пътьом катастрофира и се озова в болница – и целият му живот е изтъкан от такива „случайности”.
В един момент любовта ми към този човек излезе извън контрол – исках много да бъда с него. В този момент много неща се промениха, невероятни дивотии се случиха и на двама ни, а 2 месеца по-късно започнах да сънувам сънища, да усещам бъдещето и да не мога да изпълнявам обещанията си. Имала съм такива сънища и преди, но рядко, в опасни моменти, когато интуицията на всеки човек се изостря – от този момент станаха ежедневие. Разбрах какво исакше да каже с думата „фибрилация”. И разбрах какво значи да не можеш да изпълниш обещание, да не можеш да планираш нищо – защото все нещо непредвидимо ще се случи. До този момент бях изключително волеви човек, за мен планирането беше част от живота ми – следвах плановете си и постигах целите си. От този момент се превърнах в нещо, което зависеше от някакви неизвестни сили – някакви неща се случваха и нищо не зависеше от мен. Реалността ми се промени. Започнах да се държа към хората по различен начин – като него. Все едно не бях аз. И това беше най-гадният период в живота ми – когато след около година и половина започнах да възстановявам себе си, бях най-щастливия човек на света. Странен начин да разбера колко е прекрасно човек да бъде себе си и да разчита само на себе си. Прекрасен начин да разбера до какво води зависимостта, която наричаме „любов”.
Освен че вредим на себе си при тази зависимост, вредим силно и на другия човек. Очакваме от него нещо, притискаме го, той чувства това и се опитва да изчезне, ние се ядосваме и всичките ни гадни чувства се изливат по негов адрес – всяко едно от тези чувства действа като проклятие. Съсипваме и себе си, и него. Ако обаче той е на доста по-високо енергийно ниво от нашето, агресията ни не може да предизвика резонанс, а се отразява и се връща отново при нас. При всички случаи получаваме каквото сме отдали.
Изходът – да държим отношенията си с хората под контрол и да зависим само от себе си и собствените си сили. Ако някой си е тръгнал – за това има причини. Търсете причините в себе си и ги решавайте. Очевидно, магията не може да бъде решение.
Хубави книги, в които по-подробно се разглеждат тези въпроси, са „Енергийна клизма...” на М. Норбеков и „Диагностика на кармата” на С. Лазарев. Между другото, Лазарев нарича процеса на пренос на черти на характера, който описах по-горе, пренос на карма. Характерът ни определя мислите, чувствата и постъпките ни, а всяко действие има определен резултат, така че от характера ни зависи всичко, което се случва в живота ни.
-
venus - Модератор
- Мнения: 542
- Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36
4 мнения
• Страница 1 от 1