Сатанизъм

[Lord Njarlathotep]

Някои се зарадва че във форума няма поне нищо за сатанизма и аз реших да промена нещата и намерих едно информация за сатанизма и ето я и нея:

1. Сатанизмът религия ли е или не е и има ли нещо общо с християнството?

Сатанизмът не е религия и няма нищо общо с християнството. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанистите не се кланят на Сатаната. Поради това и в сатанинската доктрина не се включват разни истории, свързани със Сатаната и християнския Бог.
Сатанизмът е индивидуалистичен мироглед. Не случайно се говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки сатанист си формира свое собствено разбиране за сатанизма.
Сходствата във възгледите на сатанистите са онова нещо, образуващо единно светоусещане- сатанизъм.

2. А какви са тогава тези, които се кланят на Сатаната?

Правилно е такива хора да бъдат наричани дяволопоклонници, макар че те себе си наричат сатанисти. Сатанизмът и дяволопоклонничеството са две различни неща. Дяволопоклонничеството е обърнато християнство и съществува заради християнството, докато сатанизмът няма нищо общо с християнството и не съществува заради него.



3. След като твърдите, че Сатаната не съществува в качеството му на паднал ангел, защо тогава употребявате неговото име?

Думата "сатана" е халдейска по своя произход и означава "ненавист", а не някакъв паднал ангел. С нея е назован мирогледът - сатанизъм, който е по-скоро близък до атеизма, отколкото до християнството. Ние не употребяваме името на никакъв паднал ангел.


4. Защо тогава сатанистите не нарекът себе си просто атеисти?

Атеизъм е гръцко учение Атеос и означава в буквален превод от гръцки именно (а-, без; + теос, теос - бог) или в превод като "безбожен" - без вяра в който и да е бог“.
Това не е етикет, който може да бъде лепен произволно на всичко и на всеки. Този, който никога не е чувал за бог и за висши сили не може да бъде наречен атеист, защото като бъде накаран да разкаже доктрината на атеизма и същият няма да може да го направи. Какъв атеист е той тогава?
Накратко атеизмът има добре структурирани теории не само по въпроса за това, че липсват висши сили и свръхестествени явления, но и по въпросите на етиката, морала, разума, свободата и т.н., които теории са едни за атеистите и други за сатанистите.
Не се наричаме атеисти, защото имаме малко общо с атеизма и много разлики с него.
Общото на сатанизма с атеизма се заключава в това, че и двете не признават съществуването на никакви богове, на никакви висши сили над човека и на свръхестественото.
От тук нататък почват разликите.
Към днешна дата сатанизмът е доктрина, която може да включва в себе си части от всяка позната на човечеството наука и да ги пречупва в определена житейска философия, която не е нещо дадено на готово, а е нещо, което изисква най-активно да се използва интелекта на сглобяващия. Атеизмът не се вълнува от например биологическите характеристики на сетивната система на човека, а сатанизмът може да включва и това, стига даденият сатанист да пожелае да включи такава информация в своя мироглед. Основното в сатанизма е, че човек трябва да мисли самостоятелно (това в атеизма липсва).


5. Във вестниците пишат за множество случаи на убийства и престъпления, извършени от сатанисти. Тези престъпници наистина ли са сатанисти?

Подобни хора не са и не може да бъдат част от сатанизма.
Идеята, че сатанистите са самото зло е насаждана от медиите и от църквата, доколкото и двете печелят пари от това. Не винаги в такива истории има истина. Ако човек не е способен да помисли самостоятелно, а се хваща като за чиста монета на всичко, което му се пробутва - това не е признак на самостоятелно мислене.
Разбира се не може да се отрече, че светът е пълен с психопати. Някои от тях дори наричат себе си сатанисти. Но това никак не променя факта, че става въпрос именно за психопати. Както и сред християните, както и сред мюсюлманите и т.н. има крадци, убийци, фанатици, секти, така има такива и сред сатанистите... Но сатанизмът не е виновен затова, че има такива хора, както и християнството не е виновно примерно за съществуването на християнските секти, които проповядват насилие и убийства. То е все едно да се твърди, че истинският Наполеон е виновен затова, че в лудниците е пълно с Наполеоновци.



6. Защо сатанистите не обичат да излагат ясно и видно за всички своите убеждения, че да се знае повече за тях?

Сатанизмът не се стреми да бъде масово убеждение за никого. От там и рядко се случва сатанисти да разкриват мирогледа си, предпочитайки той да си остане лично достояние.




7. Защо вие сатанистите имате такава склонност към мрачния имидж?

За всеки е индивидуално.
Например осъзнаването на факта, че не живеем в свят, преливащ от любов и от справедливост оказва своето влияние върху някои сатанисти и те изразяват това, докарвайки си мрачен имидж. Други, знаейки, че всичко си има край, включително и живота, възприемат мрачния имидж като подготовка за края.
Също така и от чисто символистична гл. т. всичко неизвестно се крие някаде там в тъмното и в мрака. В сатанизма има силно подчертан стремеж да се разкрива неизвестното, да се търсят някакви истини.
Трябва да се има обаче предвид и че не всички сатанисти имат склонност към поддържане на мрачен имидж.


8. Има ли според сатанистите понятие за добро и за зло?

Не се използват понятия като "добро" и "зло", тъй като това са едни субективни и доста емоционално украсени понятия, които не могат да опишат правилно света.


9. Християните си имат библия, мюсюлманите - коран... А сатанистите имат ли си свещена книга?

Сатанистите си нямат свещена книга и не е редно да имат. В сатанизма не е прието да се следва който и да било човек и да се спазват каквито и да било канони или правила. Няма инструкции в готов вид, които да се следват. Само така може да се подсигури най-важното за един сатанист, а именно- неприкосновеността на личния му избор.

10. Как ще постъпи един сатанист, ако се докаже, че има бог?

Няма начин да се докаже, че има бог. Но ако все пак се докаже такова нещо - всеки сатанист ще си реши сам за себе си как ще постъпи.

11. Задължително ли сатанистите се занимават с магия?

Сатанистите не се занимават задължително с магия. Това е въпрос на личен избор.
Исус Христос (или по навик, заимстван от Руската църква - Иисус Христос) е име с гръцки произход. Правилното произношение на древногръцки е Есус. На ивр. името се чете Йешуа (с ударение на "у"-то), което означава "Спасение" и се явява съкращение на името - Йехошуа, в превод: Господ е спасение. Било доста разпространено име през онзи период. Дори в библията има още един със същото име, който се казва всъщност Йехошуа Бин Нук, наречен от Руската синодална църква с името Иисус Навин. Еврейската религиозна полемика твърди, че съкратеното на Йехошуа е пренебрижетелна форма на обръщение. Такава е етимологията на името Исус, с което в съзнанието на християните се свързва с една конкретна особа. Но дали тяхният Исус Христос изобщо е съществувал реално? Съдейки по библията, Исус е предизвикал голяма шумотевица със своята поява. Но според официалната историческа наука няма очевидци - нито един, които да са описали великата шумотевица на хилядите, слушали проповедите на Исус и никой очевидец не е описал тоновете излекувани и т.н. Тъй като нито един съвременник на Исус не е описал и самия Исус следва само едно - Исус е измислица. Историци, посочени в официалните църковни документи, сочени от църквата с цел да заблуждават хората, които най-често се срещат и са обявявани за съвременници на Исус и видяли го, след което го описали, са: 1/ Йосиф Флавий - роден 4 години СЛЕД СМЪРТТА на Исус и писал за него още колко след? Не е съвременник на Исус и с оглед на датата си на раждане той няма как да бъде съвременник на Исус и следователно очевидец на Исусовите дела. 2/ Публий Корнелий Тацит пък е роден 55 година и за Исус пише чак през 98г! Той също не е очевидец на Исус. 3/ Philo of Alexandria - съвременник на Исус, който пише по времето на Исус, но НЕ за Исус, както им се иска на някои, а за друго... 4/ Планий Млади - роден 61 г. след въображаемия Исус. Той е поредният писал за Исус, но не и видял го. 5/ Светоний - роден 70 година след въображаемия Исус. Също не е очевидец. Има и други историци, на които неправилно се приписва, че са дали историческото доказателство за съществуването на Исус, но тези са най-често срещаните. Сonditio sine qua non, за да имаме обективност е необходимо личното видяно (в сегашно време, а не чуто как е било от времето на пра-пра-дядовците) и описано на лист и документирано наблюдение, да се съпостави с това на други независими от наблюдението, което е обект, източници и очевидци. В случая - за Исус трябва да се е писало не само от християни, а и от нехристияни, трудовете им трябва да бъдат сравнени и да се види какво ще излезе. Обаче се оказва, че по времето, когато Исус е живял, не само, че никой не е забелязал прославилия се чрез проповедите си и чрез лечителските си умения Исус, но и никой не е забелязал нито едно от описваните в библията следни значими обстоятелства: 1/ Библията твърди, че цар Ирод избил младенци, понеже се уплашил от Исус. Но според историците цар Ирод е имал спокойно управление и не е избивал никакви младенци. Той бил обичан от народа си. И едва след смъртта на Ирод (Цар Ирод умрял 3 г. преди Исус да се роди - източникът за което са разчети на Schurer ) започва война. Цялото управление на Ирод е описано и документирано надлежно – този цар не е и подозирал, че някакъв си Исус заплашва управлението му, камо ли да заповяда избиването на деца, за да се отърве от него, освен че същият цар умрял 3 години преди въображаемото раждане на Исус... 2/ Библията твърди, че при раждането на Исус е имало преброяване. Повечето историци твърдят, че такова преброяване изобщо никога не е имало, основавайки се на факта, че няма съхранен писмен документ, доказващ наличието на преброяване и на тезата, че не е възможно римляните да предприемат преброяване на населението в подчинени на властта им земи, които си имат собствен управител. Някои историци твърдят, че първото такова преброяване във въпросната упомената от библията територия е чак 6 години след раждането на Исус, която теза също е в противоречие на библейската версия. 3/ Двете писма, приписвани на Пилат до Тиберий, в които се говори за мъченията на Исус, също често се приписват като доказателство за съществуването на Исус, но лошият латински, на който са написани, показва ясно, че са фалшиви. Пилат и лош латински - не без доза смях, в никакъв случай! 4/ В своето измамно престараване християните стигнали дотам, че разпространили и редица писма, твърдейки, че са писани от Исус Христос. Запазено било писмото, което той уж писал на едеския цар Абгар, но по това време не е имало вече цар на Едес. 5/ Умишлено понякога се пробутат учениците на Исус (Петър, Андрей, Яков, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Симон, Яков/Алфеев/, Тадей, Юда) за негови свидетели, но това не са независими източници + факта, че повечето "ученици на Исус" са се родили, да кажем например като "Йоан" - 5 века след въображаемата смърт на Исус (което показват историческите извори и анализи - евангелието на Йоан е писано доста след въображаемата смърт на Исус и православната църква дълго е отказвала да го прибави към божиите слова, понеже то е апокриф, т.е. фалшификат, писан в стила на библията, векове след като Йоан би следвало да се е вкочанил и да са го изгризкали червейчетата; обаче братята католици, като по-находчиви, видяли ползата от него и въпреки, че е лъжа, го прибавили; православието завидяло и така последвало примера им. 6/ Самата библия като свидетелство също не е доказателство, защото старият завет се различава от Танах. За доказателство не става както стария завет, който уж предричал раждането а Исус, така и новия завет, който описва живота му, поради причини, които вече описах по-горе. В нея има достатъчно на брой невярни описания на исторически събития, които дават основание библията да бъде разглеждана в качеството и на една измислица, дело на известно количество фанатизирани умове. Всичко това доказва, че не е имало такъв Исус, какъвто е описан в християнската библия. Произход и кратка история на сатанизма
Съществуват две най-разпространени версии за произхода на сатанизма.
Първата от тях е залегнала в основата на атеистичния сатанизъм. Тя се основава на исторически факт, че евреите са били поробени от халдейците и има един период, когато много думи и представи проникват у евреите от Вавилон. Това проникване на думи е известно като суперстрат (лат. superstratum) - съхраняващи се в даден език следи от влияние на друг език, който за дадения народ е език символ на култура или е език на завоеватели. Именно така думата "сатана" от халдейска става еврейска. Халдейският е от групата на семитските езици и в него има дума "STN", която означава "ненавист". Но действително "STN"-(???, Син-Тет-Нун) на древноеврейски означава -противник, поставящ препятствия. На арамейски също има "STN"???????? -което означава обвинител, враг, противник. А ако се прибави само една гласна в в края на ??? от противник се получава -ангел на древноеврейски. “Сатана” по произхода си не е еврейска дума, а халдейска, от където евреите по-късно я заемат. Според небезизвестния Габриил Антуан Пажес (1854 – 1907) тази дума също означава “Ненавист” (халдейска религия и вавилонска религия са понятия, които в науката се възприемат като еднозначни). Сатанизмът се появява като отказ от вавилонската религия, а по-късно еволюира до отказ от всякаква религия, което важи към днешна дата. Вавилонската религия е политеистична. Тя принадлежала на народ, занимаващ се със земеделие и то мястото било много плодородно. Слънцето и Луната били олицетворение на благодетелни, живеещи на небето и царсващи на земята богове и към тях във вавилонската религия се присъединява Блестяща Звезда, съпровождаща тези светила - Утринна и Вечерна Звезда. През 1 894 год. пр. н. е. се създава градът-държава Вавилон, превърнал се в последствие при Хамурапи във Вавилонска империя. Жречеството имало огромно влияние. Във Вавилон жреците постоянно намирали начин да изменят религията, което противоречало на вярата на простолюдието и затова не били особено харесвани от народа. Това е особено силно изразено при обединението на Северен и Южен Вавилон, когато вавилонският пантеон получава своя еднообразен вид. Жреците издигат Мардук - богът, който е покровител на този град, в сан на висш бог, независимо, че преди това имало вече разпределение на боговете по рангове. Това те постигнали, създавайки митология, прославяща го като самото могъщество. Първоначално Син, Самас и Ищар били изцяло природни и Слънцето, Луната и Венера се явявали само като техни форми на проявление, но жреците махат това и те стават въплъщение на Слънце, Луна и Венера. Жреците, криейки се зад волята на Мардук правят промени: Самас - Слънце, Син - месец, Нергал - Марс, Набу — Меркурий, Мардук — Юпитер, Ищар — Венера и Ниниб — Сатурн. Порядъкът в ранговете на вавилонските богове бил установен в жреческите школи и двенадесет главни бога били обозначени с определени числа. Това вмешателство, което постоянно се случвало по принцип, определено не се харесвало на част от населението и така се появил сатанизмът. После по-късно, се появяват авраамическите религии - еврейска, християнство и ислям (още в документите на II Ватикански събор, се обръща внимание върху общата авраамическа основа на християнството и исляма, защото последователите им почитат Авраам, ар. Ибрахим, за свой прародител). Според халдейците, откъдето е заимствана от евреите думата "сатана", такъв "паднал ангел" изобщо никога не е имало. Думата е означавала конкретно състояние на духа - ненавист. И е свързана с учение, подобно на гръцкото атеизъм, което е отказвало да признава организираните религии, насаждани от жреците и изобщо всички висши сили и то под предлог, че са му ненавистни. При евреите Сатана приема образа на ангел. Но в ТАНАХ (свещеното писание на евреите) Сатана никога не е вдигал бунт срещу Бог, поради който да е гонен в Ада, за разлика от възгледите на християнството, където християнските католически богослови съвсем прекалили, като доразвили тази представа за Сатана, кръщавайки я с римското Луцифер=ВЕНЕРА (в бълг. превод на пр. библия= Деница) и така префасонизирания Сатаната-Луцифер просто ей тъй, без никакъв обоснован на библията текст, го "изхвърлили" от Рая. В бълг. православна библия Сатана нито веднъж не е наречен Луцифер, нито е изхвърлян от рая в ада, но въпреки това православните също вярват в това, благодарение на църковната пропаганда. И действително всеки желаещ може за себе си да обори мита за Падналия зъл ангел - в християнската библия няма описан момент как Луцифер-Сатаната, заедно с други последвали го ангели, вдига бунт срещу Бог поради своето високомерие и същия Бог го изхвърля от Рая, заедно със симпатизиращите му ангели в Ада. Според библията Сатаната никога не е бил гонен от Рая. Пак според нея - той никога не е спирал нито за миг да бъде БОЖИЯ ЛЮБИМЕЦ, използван от Бог, за да твори нещастие. Името “Луцифер”, с което по-късно започва да бъде назоваван Сатаната, както и изхвърлянето на въпросната личност от Рая, заради опит чрез бунт да заеме мястото на Бога са продукт на една фалшификация на Библията и усилията на множество богослови. Според същия Габриил Антуан Пажес, фалшификацията е дело на Йероним (331 – 420), който е преводач на Библията на латински език (Вулгата). Йероним е проповядвал религиозен фанатизъм и крайна нетърпимост към всичко нехристиянско. Той, възползвайки се от факта, че Исай сравнява вавилонския цар Навуходоносор, поробителят на евреите, със Зорницата (планетата Венера, наричана Хелел – Заря от евреите и Луцифер – името на богинята Венера на римляните) си позволил да изложи на латински началото на ст.12, гл.14 на пророчеството на Исая така: “Quomodo cecidasti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris” (“Как падна от небето, Венеро, ти, който ставаше в зори”). Същото в българския превод на Библията звучи така: “Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”. Точно на този момент богословите нявгаш възкликнали тържествено: “Падането на луцифер е отбелязано в Библията! За това говори сам Исай!”. Оригиналният текст обаче е предсказание не за изхвърления от Рая Сатана, а за вавилонския цар Навуходоносор, че Бог ще срине царството му. Не може да се твърди, че Исай говори за изхвърлянето на Луцифер-Сатаната от Рая, тъй като Исай е указал ясно, че пророчеството му се отнася за вавилонския цар. Става дума за Навуходоносор и само за него. И тъй като в Библията никъде не пише, че Луцифер-Сатаната някога се е опълчвал на Бога поради прекомерна гордост и желание да седи на трона му и е бил изхвърлен поради това в Ада, то следва да се приеме, че няма нищо такова, особено пък в Стария завет. Идеята за победения от бог Сатана е много удобно средство за всяване на страх у лековерните християни. В миналото чрез множество главно насилствени средства, християнството успява да се наложи като добре вкоренена официална религия в редица държави. Опирайки се на факта, че "сатана" е дума с халдейски произход, означаваща "ненавист", сатанизмът рязко се отграничава от авраамическите религии в редица отношения от философски характер. Сатанизмът като философия силно набляга върху индивидуализма и върху ненавистта към авраамическите религии, поради тяхната организираност и философското им направление (това да не се бърка с ненавист към хората, които ги изповядват). Сатанизмът в своя първоначален вид не е религия, а е философия и няма нищо общо с християнската представа за Сатана. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанизмът в началото, а и до ден днешен за някои сатанисти, е индивидуалистичен мироглед. Не случайно се говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки сатанист си формира свое собствено разбиране за сатанизма, независимо към форма на сатанизъм е избрал за себе си. Втората версия залага на езическия произход на сатанизма и отново опира до халдейците. Тук идеята се крепи на изследванията на Зилберман Михаил Израйлевич. И по-конкретно на 4 негови книги: (има в нета на руски) Отцы Авраама, Земля Ханаанская, Гиксо- сы и их потомки и Исход евреев из Египта. В книгата "ОТЦЫ АВРААМА" е дадено следното: "Сатана в облике змея (одно из обличий бога-отца) искушает Еву в раю (бог Луны - параллель к Энки, как к шумерскому богу-отцу). Устойчивая связь образа Сатаны со змеёй ("змей - искуситель") - дополнительный аргумент в пользу предположения о том, что Сатан - это бог Луны Син. Именно он, Сатан, инициировал ("Шаббат",89) поклонение евреев "золотому тельцу" у горы Синай (т.е. Син-Сатан потребовал себе жертвоприношений). В одном из древнееврейских мифов говорится (99.с123), что поначалу Бог (Всевышний) намеревался отдать Сатане правление над миром. В соответствии с шумеро-аккадской мифологией эпохи Третьей империи Ура, если Всевышний - Эль -Шаддай (Энлиль), то "князь мира" - его сын, бог Син, практически , ставший главным богом в Третьей империи Ура. " -------------------------------- "Поскольку для ветхозаветного еврея самым большим злом (даже большим, чем смерть) считалась ситуация, когда (Иис.Н.7.9) "истребят имя наше с земли" (полное забвение), вместе с Сатаной было низвергнуто в преисподнюю древнее и очень важное Имя бога "веры отцов", известное как "Син" (одно из наиболее распространённых наименований бога Луны "черноголовых"). Память об этом имени осталась лишь в виде наименования скобы (и, может быть, в названиях: гора "Синай", "Синайский" полуостров). У евреев Ханаана бог Луны часто почитался (до эпохи "Плена") под ханаанским именем "Йярих". Статуя этого бога какое-то время даже стояла в Храме." Запознатите с историята знаят, че Древновавилонското царство обединява Шумер и Акад. Син или Шин - бог на Луната, който също така бил и рогат. Признава се за измислен, тъй като сатанизмът към днешна дата отхвърля съществуването на каквито и да било висши сили над човека. Съвместното съжителство на сатанизма с християнство и мюсюлманство води до появата на извращения на сатанизма, от които сатанистите се отграничават: - дяволопоклонничество (претворяване в реалност на християнската пропаганда за злия паднал ангел Сатана). - шейтанизъм (подобно, отнесено към мюсюлманството). Сходствата във възгледите на сатанистите са онова нещо, което образува единно светоусещане- сатанизъм и тъй като тези форми на сатанизъм, които бяха изброени по-горе, не съществуват в някакво непреодолимо противоречие по между си и схващат критиката като градивна и полезна за себе си (това важи най-вече за вараксизма и за атеистичния сатанизъм), може да се говори относително общо за сатанизма. Днес съществуват най-различни сатанински църкви. Нито една от тях не е сатанинска в действителност, до колкото се отграничава от първоначалната философия на сатанизма, отричаща организираната вяра и следването на лидери. От средновековните рицари Тамплиери, Розенкройцери и Алхимици произтича Херметичният орден “Златна зора”, чийто клон е култът Зос Киа със съвременен наследник илюминатите от Танатерос. Алистър Кроули (гей, наркоман с избухлив нрав, шарлатанин, представящ се за маг), първоначално член на “Златна зора”, основава своя организация “Ordo Templi Orientis”. Още приживе на Кроули част от последователите му в Англия се отделили от него и създали групи – клубовете “Адски огън”. На 30 април 1966г. мошенникът Антон Шандор Ла Вей, следвайки ученията на френските Тамплиери, клуба на Адския огън – Англия и херметичния орден “Златна зора”, създава първата официално призната църква на Сатаната в САЩ. От нея се е отделила общността “Храмът на Сет”, чийто върховен жрец претендираше, че е определен от демоничните сили за замесник на починалия през 1997г. Ла Вей. Друга известна сатанинска църква е "Църквата на Страшния Съд", известна повече с името "Процесът". Основана е 1963 г. в Лондон от семейство Робърт Мур и Мери-Ан Маклийн, които променили фамилните си имена и започнали да се наричат Де Гримстън. Отначало те принадлежали към "Църквата на сциентологията", чийто основоположник е Лафайет Роналд Хъбарт. Първоначално "Процесът" приемал съществуването на двама богове - Луцифер и Йехова, но по-късно приема и Сатаната. Всички изброени църкви имат най-различни виждания за това какво е Сатаната (някои вярват, че е антропоморфно същество, други – че е тъмната сила в природата, трети са атеисти), какво е сатанизмът (едни са си все така заблудени от християнската пропаганда и залагат твърдо на кървави ритуали и поругаване на християнски ценности, а други предпочитат личното себеусъвършенстване и развитие и като цяло се откъсват от християнската представа за зло) и какво е сатанинската магия (за едни тя е куп ритуали и заклинания, а според други ритуалите и заклинанията са шарлатанство).
Оригиналният сатанизъм е този сатанизъм, според който сатанистът не принадлежи към никаква църква, не се интересува от никакви чужди идеологии и сам решава в какво да вярва и в какво не.

След смъртта
Във всяка една култура смъртта се възприема и третира като нещо неизбежно. В повечето религии, особено в по-древните, обикновено съвсем първите хора се описват като безсмъртни и смъртта е представена като някакъв нещастен случай (нарушаване на заповед на боговете, жестока своеволна постъпка на демонично същество, глупав избор на предците и какво ли не още като например магии, призраци, демоничен заговор, освен това Боговете или Богът не могат да променят присъдата, защото тя вече е произнесена), получил се в началото, когато светът бил съвсем новичък и посочената за смъртта причина се явява като някакво обяснение за собствената смъртност на хората днес. Смъртта винаги е имала своята неразбираемост и загадъчност. Тя до такава степен плаши хората, че за тях комичните обяснения на религиите относно това, какво следва след техния живот в смъртта, им изглеждат убедителни тъкмо поради нелепостта си. Религиите използват уязвимостта на хората по въпросите за смъртта и техните страхове от смъртта и неизвестността, която тя има, за да налагат безсмислени понятия като душа, дух, призрак и изобщо всякакъв антропокосмически символизъм. Особено креативни са екстатичните изживявания на някои живи хора – шамани, медиуми, окултисти и прочие (пътуванията им до небето или до света на мъртвите определено са занимателни). Масово Смъртта е представена като някаква сила, която в процеса на умиране превръща човека или в душа, или в призрак, или в безплътно тяло или в нещо друго (вампир, демон и т.н.). Обикновено се поставя акцент върху любовта към тялото и плътския живот. Това съвсем ествествено влече след себе си темата за местонахождението на каквото остане от човека след неговата смърт. Налага се идеята, че мъртвите обитават както земята, така и някаква духовна обител/ духовен свят. Дори в зороастрианството, юдаизма, християнството и исляма засягат темата за възкресението. Ако в тази информация, която религиите така щедро пробутват, имаше нещо вярно, тогава не би следвало да има проблем абсолютно всеки мъртвец да се вижда и да контактува с когото и колкото си иска и абсолютно всеки жив човек да вижда духове... Вместо това няма религия, която да има еднакъв задгробен свят с друга религия и няма религия, която да определя съдбата на мъртвите по същия начин, като друга религия. А измъкването на окултизма с оправданието, че някои хора се били развили и виждали духове, а други не се били развили на фона на факта, че това са твърдения на доказани шарлатани (Блаватска, Ледбитър и други), е направо смешно. Това определя и официалното становище на науката по въпросите за смъртта и какво следва след нея, което се базира на изследвания върху историята на религиите, на психиката на човека и на същността на нашия свят. Идеята за наличието на душа е по-стара от християнството, което я заема от по-древни от него вярвания и я доразвива. Вярванията за наличието на душа се датират на около 5000 години преди Исус да не се роди. Данните са снети от една изрисувана ваза. Картинката на вазата показва един войн, който умира и от него се измъква самият той си. Официалното становище на психолозите, при обяснението им как на древните им е хрумнала идеята за наличието на душа е СЪНЯТ. За нашите предци, не особено назаднали по въпросите на биологията, физиката, астрофизиката, астрономията, химията, математиката и прочие науки, светът изглеждал като една огромна ЗАГАДКА. Особено сънят. Спиш и се озоваваш сякаш в някаква друга реалност, а после се събуждаш и откриваш, че там някаде е останал сякаш цял един друг свят, онзи свят. И сънят е връзката с него - единствената възможна връзка. А смъртта... Човек сякаш заспива. Казваме не случайно на смъртта "вечен сън". Това като словосъчетание е залегнало не само в редица езици, а и в редица стари религии (Хипнос, Танатос и прочие са част от примерите за сливане на състоянието на сън със състоянието на смърт). Така нашият войн от вазата отива в света на смъртта с друго тяло, понеже в съня тялото ни сякаш хем е нашето собствено, хем не е. Съвременните изследвания показват света в неговата структура. Светът е доказано изцяло материален. А душата се възприема от традицията като нематериална. Но светът е енергия, т.е. материя и следователно в него място за нематериални души няма. Всичко това налага визията, че след смъртта човек не продължава да съществува под никаква друга форма, а смъртта е неизбежният край за всички. Смъртта убива човешкото тяло, а с него умира всичко, което човекът е бил. Само защото ни се иска да сме нещо повече от материя, не означава, че се получава нещо повече на практика. Умираме. Това е краят ни като разумни човешки същества. Каквото и да ни се ще друго - то е без значение, защото само с искане не става друго и не става за никой. Относно материалността на Разума се е произнесла науката. Когнитивната наука и невропсихологията, неврологията, невробиологията и т.н. разглеждат Човешкият мозък като създаващ човешката индивидуалност и определящ човешките действия. В МОЗЪКА се създават висшите когнитивни функции като представност, разсъждение, мислене, внимание, емоции, памет, креативност и какво ли не още. Методологични подходи и различни нива на анализ на мозъчните процеси и социалните прояви на човека залягат върху изследването на преминаването от отделната нервна клетка към невронните мрежи и големи невронни констелации, свързани с интегративните функции на нервната система. Чрез биохимично повлияване на определени елементи от синаптичното предаване, се влияе върху протичането на психични процеси, така че макар и твърде дълъг, пътят между неврона и "мисълта", се изминава. И този път е МАТЕРИАЛЕН, А НЕ НЕМАТЕРИАЛЕН. Това означава, че лабораторно е доказано че невронът е първи, а "мисълта" е материална. От там и Разумът е материален. Учени като Ралф Хофман, Коен и Серван-Шрайбер и други, създават без никакви проблеми модел невронна мрежа - нефизиологичен модел. Връз тях се изучава т.нар. лудост човешка, с цел същата да се лекува. При шизофрения например - била тя Кататонна шизофрения, Параноидна шизофрения, Дезорганизирана шизофрения или някакъв друг вид, антипсихотичните и невролептичните медикаменти променят баланса на невромедиаторите в мозъка и са насочени към овладяване на симптомите на болестта, като симптомите отново се връщат при прекъсване на лечението - защото Разума на болния, който е увреден и който се лекува по този именно материален начин, си е МАТЕРИАЛЕН и правилно функциониране на Разума зависи от безпроблемното функциониране на мозъка. Тези изследвания, пресъздаващи невронна мрежа, показват по безспорен начин, че Разумът е материален, тъй като изминават целия път от неврона до мисълта! Ние сме това, което мозъкът ни позволи да бъдем, а какво е мозъкът ни, това зависи от нашето ДНК и средата, в която живеем. Мозъкът обработва информацията най-вече паралелно, т.е. милиарди операции се случват едновременно из целия мозък, а те от своя страна образуват нашите съзнателни и несъзнателни мисловни процеси, както и изпълняват моторните актове, регулират автономната нервна система и т.н. Това е в рязък контраст с компютърните програми, които обикновено изпълняват операциите една след друга т.е. серийно. Затова мозъкът на човека се води по-сложен от компютъра. Накратко същността на науката невропсихология, която изучава човешкия мозък: Мозъкът се състои от клетки, които доста се различават една от друга в своите специфични области. Клетките на мозъчната кора се изучават микроскопски в качеството им на най- висшата структура на мозъка, която е фактически отговорна за висшите психични процеси и не само - става дума за дейности като перцепция, мислене, език, разпознаване на образи, двигателни умения и много други - всичките тези по-сложни дейности на мозъка, са свързани с корови процеси, с коровите неврони. В различните части на кората клетките много се различават морфологично - едни са те в челния дял, други - в теменния, различни са в тилния дял. Тази морфологична разлика отразява и различие във функциите. Някои от тези отговори на въпроса "Какви функции могат да имат тези различни мозъчни раздели" са получени още през деветнайсети век. Защо умираме е ясно. Умираме, защото стареем. Стареенето се предизвиква от процеса на неферментативното химическо свързване на глюкозата с белтъците и с нуклеиновите киселини и от образуването на прекомерно количество отпадни продукти на обмяната - т.нар. свободни радикали.. Неферментативното гликолизиране (присъединяване по химичен начин на въглехидрат към по- голяма молекула, обикновено белтъчна) на определени белтъци в организма е начало на множество химични реакции, в резултат на които се образуват и натрупват с течение на времето необратими "шевове" между съседни белтъчни молекули. Това неферментативно свързване на глюкозата с нуклеиновите киселини води постепенно до повреждане и на самата ДНК. Неферментативните реакции между глюкозата и белтъците най- общо се наричат реакции на Майер. Реакционната верига започва с взаимодействие между алдехидната група на глюкозата и аминогрупата на белтъка, в резултат на което се образува т.нар. шифово съединение. То е нестабилно и бързо преминава в по-стабилно състояние, но все пак не губи способността си да взаимодейства; известно е под името "Амадоров продукт". Ако в продължение на месеци или години белтъкът не се разпадне, някои негови амадорови продукти се дехидратират бавно и се преустройват, образувайки производни форми, съдържащи глюкоза. Те влизат във взаимодействие с различни съединения и то по начин, позволяващ появата на стабилни структури, наречени " крайни продукти на дълбокото гликолизиране"(КПДГ). Много от тях могат да образуват шевове със съседни белтъци. Има данни, че КПДГ възникват често в резултат на свързването на Амадоровия продукт с глюкоза и други въглеводороди. А такива вещества биха могли да образуват мостчета и с други белтъци, реагирайки с достъпните аминогрупи. Има случаи, когато 2 амадорови продукта се зашиват един за друг, като образуват нова молекула КПДГ. Структурата на такъж шев с участието на клюкоза е известна. ФФИ е бил синтезиран първо искуствено(от смес на лизин, албумилин и глюкоза), а по-късно бил намерен и в организма. Глюкозата е най-малко реактивоспособният въглеводород в човешкия организъм, но пък е най-разпространеният в него - ето защо и ефектът й върху белтъците е най-значителен. Проявите на диабет в редица органи и тъкани е по същество ускорено стареене.някои от наблюдаваните при това заболяване усложнения като ограничаване подвижността на ставите,атеросклероза и др. не се различават от същите при старите хора - просто при диабетиците те се развиват по-рано. При здравите хора КПДГ се натрупват с възрастта. Изследванията на твърдата мозъчна обвивка - колагенова структура, която отделя мозъка от черепната кутия, потвърждават, че КПДГ могат да се натрупват върху колагена. Организмът си има начин да ликвидира КПДГ - макрофагите. Те поглъщат съответните белтъци, към които е присъединен такъв КПДГ, като напр. ФФИ, но техните рецептори не реагират на никакво друго съединение от порядъка на тези, като напр. Амадоровите продукти. КПДГ имат и един голям плюс - те посочват коя клетка се е състарила и трябва да бъде премахната. Но този плюс е до време, защото техните рецептори не реагират на Амадорови продукти. А що се отнася до свободните радикали... Свободните радикали са много активни частици, които са изгубили един електрон и се опитват да си набавят друг, бързо влизайки в следваща реакция и така задвижвайки лавинообразна реакция с други молекули много лесно и сериозно могат да се увредят клетките. Високите равнища на свободни радикали причиняват големи увреждания, свързани с процеса на стареене. Изобщо няма отръвка от старостта напук на мечтите за 20 годишно тяло и безгрижно съществуване. Със същата неизбежност следва и смъртта. Искаме или не - смъртта, това е краят и той е окончателен, защото разумът ни е материя, която е част от нас и която умира заедно с нас.

Илюзията "Некрономикон"
Първият път, когато се появява наименованието “Некрономикон” – това е през 1923 г. в разказа "The Hound", написан от Хауард Лъвкрафт. По принцип Лъвкрафт обичал да се позовава на измислени книги и този негов навик в последствие е наследен от автори като Хорхе Луис Борхес и Уилям Голдман. Идеята за наименованието “Некрономикон” е заимствано от една творба на Едгар Алан По, в комплект с една незавършена астрономическа поема на древноримския поет Марк Манил, чието име е "Астрономикон". Хауърд Лъвкрафт настойчиво се опитвал да убеди хората, че книгата е негова измислица, но редица шегаджии разпространявали други версии, включително измисляли фалшиви библиотечни каталози, в които я вписвали. Благодарение на тези шегаджийски версии днес мнозина са убедени, че действително съществува такава книга “Некрономикон”. Съгласно произведенията на Лъвкрафт съществуват само няколко истински Некрономикона и множество фалшификати, а оригиналът на "Некрономикон" е написан под името "Ал Азиф" през 730 г. "Ал Азиф" по-късно е наречен "Некрономикон" (от гръцки Necro "мъртви" и Nomos – "закон"). "Ал Азиф" е преведен на латински през 1487 г. от доминиканския монах Вормиус, който бил секретар на небезизвестния испански инквизитор Томас де Торквемада. Оригиналният ръкопис попаднал у Вормиус по време на преследване на маврите, които упорито не искали да стават католици. Вормиус доста неразумно превел "Ал Азиф" и това го изпратило на кладата, заедно с оригинала на ръкописа, по обвинение в ерес. Но препис на "Ал Азиф" оцелял благодарение на Йохан Тритейм, абат. Разбира се интересът към “Некрономикон” бил толкова голям, че скоро се появили желаещи да го напишат. Днес са известни следните Некрономикони: -Necronomicon by Simon -Necronomicon Spellbook - издадена пак от Simon -Necronomicon by Wilson & Co. Това е вторият по разпространеност вариант на Некрономикона. -DeCamp Necronomicon - Чисто сувенирна изработка. Работа на Лион Де Камп. "Некрономикон" няма магическа стойност, тъй като е замислен като фентъзи образ.

Теория на магията
Принципно магията няма цвят. Но казваме, че тя е черна, бяла, сива и каква ли не там още. Защото това е особеност на езика. И не иде реч за цвят, а за нещо малко по-друго. Както казваме за някой: “този е с две леви ръце” (визирайки неспособност да се справи с поставена задача/ работа) или казваме: “този има златни ръце” (визирайки не буквално ръце от злато, а умението за справяне с дадена работа). Така е и с категоризацията на низша и на висша магия. Магията е една и няма цвят, не е низша или висша. Това е факт. Но е по-удобно да се прави такова разделение на низша и висша магия, като се визира обикновено, че колкото повече един човек се занимава с магия, толкова повече неща научава и съответно може, т.е. уменията на този човек са към висшата магия, докато един току що захванал се с тази материя може по-малко неща и те са по-прости, тъй като липсват знания и от там и умения. Според Тълковния речник с думата "маг" са означавани древноперсийските и халдейските жреци. Пак там пише, че по времето на Кира (умрял през 529г.), който е основател на Персийската империя, магията е била държавна религия, подобно на религията на египтяните. Та, значи магията съществува отдавна и това е исторически документирано. Маговете са последователи на шаманите от неолита, но с една съществена разлика. Шаманите получавали своята магическа сила от природата. А маговете разбирали от математика и от други точни науки. Магията се появява като породена от мистически силното желание да се разкрият тайните на загадъчната Вселена. В началото имало преплитане на религия и магия, тъй като религиите представляват надграждане на природния култ. Най-разпространената сред населението представа за черна магия е тази, според която магията се прави с някакъв материален носител - странни предмети, понякога вещи, притежавани от жертвата или подобни. Това не е магия в истинския смисъл на думата. Прави се главно от дяволопоклонници и от психически неуравновесени хора. Предметите са някъде в близост до лицето, на което трябва да бъде навредено. Не е нужно то да знае къде са те, макар че понякога нарочно се оставят така, че да се видят, за по-голям ефект. Човешкия мозък е устроен така, че на несъзнавано равнище улавя, че нещо е променено, дори ако не вижда предметите. И ако човек поне малко е суеверен и ако поне малко вярва в магии, то резултата е налице - магията хваща. Иначе става едно голямо НИЩО. В този тип магия няма нищо мистично или свръхестествено, както вече беше посочено по-горе. Тя се базира и действа като пробив вътре в психиката на човека. На практика суеверният човек сам си наврежда в невъзможността си да реагира адекватно на създалата се ситуация. Този тип магия се неутрализира лесно: бабите, респ. врачките внушават спокойствие или правят някакъв завъртян съвършено безполезен от магическа гл. т. ритуал и човека е като чисто новичък. Работата е там че това е напълно излишно - всичко зависи само и единствено от самия човек. Всеки е недостъпен, ако сам го пожелае. Фактът, че се схваща и се разбира как действа този тип магия, сам по себе си, е достатъчна защита от нея и не е нужно нищо друго - нито ритуали, нито безкрайно мотаене по фалшиви магове, които описват нещата от черни по-черни с печалбарска умисъл. Проблем имат само наистина много суеверните личности и тогава същите имат нужда от малко повече помощ, но не за разваляне на магия, а за да се научат да мислят рационално. До тук вече знаете повече за предметната черната “магия” от кварталната ви врачка. и сте по добри в развалянето и от същата. * * * Както вече беше посочено- магията се появява като породена от мистически силното желание да се разкрият тайните на загадъчната Вселена, а маговете разбират от математика и от други точни науки. Теоретичната част включва в себе си схващането за: 1/ за Вселената. ВСЕЛЕНАТА Е ПРОДУКТ НА ЕВОЛЮЦИЯ. Разглеждам Вселената на 3 "светове" (светове е условно казано, просто не се сещам за по-подходяща дума). 1. Свят на безкрайно малкото. 2. Нашият свят. 3. Свят на безкрайно голямото (космос). Тези 3 свята се преливат един в друг, посредством няколко трансформации: 1.между света на безкрайно малкото и нашия свят или обратно; 2.между нашия свят и света на безкрайно голямото или обратно; 3.между света на безкрайно голямото и нашия свят или обратното; 4.между нашия свят и света на безкрайно малкото; 5.обратно към едно и всичко отначало. Вселената е енергия, т.е. материя и от там се извежда, че Вселената е структурирана и конфигурирана материя/енергия. Изцяло материална. Без висши сили или нещо нематериално в нея. Вселената не допуска съществуването на подобни работи, тъй като е изградена видимо на еволюционен признак. По-точно и съвсем накратко: От преди създаването на Вселената - теориите на Андрей Линде по въпроса, разработвани съвместно с Хокинг. За създаването на Вселената ни: Пространствено-времеви мехур с размер -10 на степен -13. Е=мс на квадрат. Достигане на критична големина. Голямо Бум. В резултат на Големия Взрив се стига до съществуване на дифузен газ, при кондензирането на който се формират звездите, който газ е най-вече от водород, но около 23% от масата му е хелий и други елементи. И температура от 10 на степен 31 градуса. Приемат се за вярни пресмятанията на Пенроуз (учителя на Хокинг), който е направил непротиворечиви пресмятания на това какво се е случило през първите 10 на степен 4 секунди след възникването на Вселената. И следвайки еволюцията се създават галактиките Андромеда, групата галактики Дева, Пегас, Форнакс, Магелановите облаци, М33, групата Кома, Скулптор, групата Херкулес, както и любимия на всички нас Млечен път. Всяка от тях е уникална форма на Вселената- доказателство за случайността във формирането (т.е. че никакъв бог не се е намесвал). По силата на еволюцията те се въртят, привличат водород и хелий. Произвеждат се първичните звезди. Тяхната еволюция води до експлозивно създаване на свръхнови звезди, дългосветещи жълти звезди, дремещи червени звезди и изобщо всякакви разни там звезди, чието възникване е градация и това е доказателство за еволюция. От останките на Тиамат произлиза Слънцето, което откъсвайки облаци от намиращи се около него елементи , създава въртящ се многопоясен диск от материя, от който се появява добре познатата система на Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. На нашата планета при определени условия , описани по-подробно от теорията за Биохимическа еволюция се заражда живота. Първи са прокариотите. Тях ги изтребва кислорода. После са евкариотите. После евкариотите се обединяват и образуват първото многоклетъчно и от тук нататък... Го дават по литературата, че преди 600 млн. г. многоклетъчните организми постигат качествени отлики в телесните си планове. Пренасят се по сушата и там вече се пръква какво ли не- растения, насекоми, там някаде са и динозаврите. Преди 67 млн.г. го дават да е имало астрономически сблъсъци, които изменят атмосферата и климата на земята и довеждат до масовата гибел на много животни. Млекопитаещите се озовават на линия преди около 200 млн. г. А преди около 4 млн. г. в Африка се появяват хората, изправени на два крака. След скромните 2 млн. г. хората се научават да си ползват ръцете и за други работи, освен за чешане и бой по бълхите. Появяват се скални рисунки по някое време. Хората се научават да различават сезоните. Да градинарстват и да гледат животни. Да се бият... Преди 5000г. го дават да се появява т.нар. градска цивилизация. Нещо такова ще да е житието и битието на нашата вселена... Приема се съществуването на 4 фундаментални взаимодействия (гравитационно, електромагнитно и двете ядрени), но ги схващам като част от нещо цяло, а не като отделни взаимодействия. Когато се говори за енергия тя неизменно е свързана с някое от тези взаимодействия. Енергията, използвана от човешкото тяло е електромагнитна и съвсем малко гравитационна за някои функции. Това всъщност важи за всички живи организми. Електромагнитната енергия, която използваме в повечето случаи е под формата на химични връзки. 4-те фундаментални взаимодействия (гравитационно, електромагнитно и двете ядрени), са схващани като част от нещо цяло. Пояснявам, че това означава, че силната взаимовръзка, която подържа цялостта на ядрата е различна от електромагнетизма и си остава такава, обаче двете не са напълно самостоятелни, а всяка от тях се разглежда като специфична форма на нещо по-основно. Т. е. силното ядрено взаимодействие е действие на Вселената, гравитационното взеимодействие е също действие на Вселената и т.н. Гравитационното взаимодействие дори след като се отделя от другите при създаването на симетрията, никога не се проявява като отделна дейност, т.е. гравитацията като действаща сама за себе си е малко като интелектуална абстракция. Вселената е начин за съществуване на всичко. Всяко битие си има начин на съществуване във Вселената и свой начин, по който това битие се проявява, а Вслената е основен действащ фактор. Приема се, че пространствената геометрия е евклидова, т.е. приема се наличието на нулева кривина. Според нея, когато Вселената еволюира във времето, галактиките равномерно се отдалечават една от друга. Имаме различни евклидови равнини за различните "моменти от време" и всички тези равнини са наредени една над друга, при което получаваме веднага картината на целия пространствено-времеви континиум. Отделните галактики се изобразяват като криви линии- мировите линии на галактиките. И тези линии се раздалечават по посока към бъдещето, като се установява, че не съществува мирова линия на някоя галактика с по-специални свойства. Приема се за вярно предложено от Хартъл и Хокинг, че интегралът по траекториите за квантовата гравитация трябва да бъде взет върху всички компактни евклидови метрики. На моменти се приема стилът на Хокинг да съединява евклидова геометрия с лоренцова, макар че това е възможно само за много специални случаи. Лоренцовата метрика обаче може да съществува само върху многообразие, чиято ойлерова характеристика е нула, но пък квантовите гравитационни ефекти като вътрешната ентропия възникват точно от пространствено-времеви многообразия с Ненулева ойлерова характеристика, които не допускат Лоренцови метрики. От друга страна пък евклидовото действие за гравитацията не е ограничено от долу и изглежда като че ли интегралът по траекториите не би бил сходящ. Проблемът е, че потенциалната енергия на гравитацията е отрицателна, понеже гравитацията е най-общо казано сила на привличане... Ама този проблем го има в някаква степен във всяка една теория на квантовата гравитация и в струнната теория включително. Да не забравя да упомена, че из теорията трябва да се намира и животното “ентропия”. Ентропия=k log V Счупена чаша и разлятата от нея по пода вода са в състояние на по-висока ентропия, отколкото пълната с вода здрава чаша. Състоянието на ниска ентропия изглежда по подредено, а състоянието с висока ентропия е по неподредено. Приема се вторият закон на термодинамиката, според който ентропията на изолираната система расте с течение на времето или остава постоянна, ако системата е обратима. Не се приема съществуването на вакуум. По-точно приемат се възгледите на М. Спарнай за вакуума: “под вакуум се разбира това, което остава в определена област, след като от нея се отнеме всичко, което може, с помощта на ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ способи.” А вакуум, разбиран като абсолютно празно пространство, просто не е получен. Докарано е до оставането във вакуума на флуктоационни електромагнитни вълни (след охлаждането на вакуума с цел отръвка от топлината). Вселената е структурирана и конфигурирана енергия. Тя е мрежа от взаимодействия, които може да бъдат изчислени. Всяко нещо е свързано с друго нещо и нищо не е свободно. Приема се, че всяко нещо е система. * * * За човека във връзка с физическите му възможности да сътвори магия. а) историята на магията. Както беше написано вече по-горе... Според Тълковния речник с думата "маг" са означавани древноперсийските и халдейските жреци. Пак там пише, че по времето на Кира (умрял през 529г.), който е основател на Персийската империя, магията е била държавна религия, подобно на религията на египтяните. Та, значи магията съществува от време уно и това е исторически документирано. Маговете са последователи на шаманите от неолита, но с една съществена разлика. Шаманите получавали своята магическа сила от природата. А маговете разбирали от математика и от други точни науки. Магията се появява като породена от мистически силното желание да се разкрият тайните на загадъчната Вселена. В началото имало преплитане на религия и магия, тъй като религиите представляват надграждане на природния култ. б)Трето око и ролята му в магията и по специално за виждане на отвъдното, на астрал, на етерен свят и подобни. -трето око. Рибите, земноводните, влечугите и бозайниците, вкл. и човекът имат по ТРИ очи (не точно изразяване от моя страна, тъй като в процеса на еволюция третото око е изчезнало). Допълнителното око при човека е разположено в дълбочината на мозъка, но в процеса на еволюцията отдавна вече не е око. По настоящем е ЖЛЕЗА. Епифиза. В тази жлеза има преплитане на жлезисти и нервни клетки (астроцити- те са разпространени в полукълбата на главния мозък). Епифизата не става за извършване на нищо магическо. Тя си има друга работа- регулира денонощните ритми у човека (т.е. цикардните ритми), а в по-общ план влияе на биологичните ритми. За доказване на това може да се прегледа трудът на З. Ангелов и П. Георгиева - "Анатомия и физиология на човека". Астралът идва от лат. "звезда" или от гръцко "звезда" (така и не се разбра кое е първото, но това няма чак такова значение). Описанието на астрала като паралелен на нашия свят е продукт изцяло на шарлатанската магическа мисъл. -астрал. Астралът, както и неговото "посещение" спада към групата на трансовете. Това изисква той да бъде определен като привидно възприятие на външен обект, когато такъв обект реално не присъства. Става въпрос за транс, който може да възникне при различни условия. Най-често се свързва с някое от петте сетива, емоциите и вестибуларните усещания. Най-близкото до астралното състояние е това състояние, което е по време на сънуване. Навлизане в астрал може да се предизвика и чрез електрическа стимулация на мозъка. Стимулацията на различни части на мозъка може да доведе до различни навлизания в астрал- на първичните зони на зрителната кора води до появата на определени образи; стимулацията на асоциативната зрителна кора води до появата на по-сложни зрителни картини. А неврохирурзите са демонстрирали по време на мозъчни операции как се стига до появата на цели сцени с даден смисъл, които също може да се определят като навлизане в астрал. Навлизането в астрал, което възниква при отсъствие на електрическа стимулация на мозъка може също така да бъде признак и на абнормно състояние на мозъка или на шизофренно разтройство. Иначе други начини за навлизане в астрал е чрез инжектиране на медикаменти или алкохол в дози, които значително могат да изменят биохимията на мозъка. Може и чрез халюционогенни вещества (напр. пейота на Кастанеда), може всичко от клас психозомиметици (имитират психоза или параноидна психоза), от клас психеделични (ацетилхолинови психеделици, норепинефринови психеделици) и т.н. Но това за грубости, когато иде реч за здрав човек, а не е част от предписано от съответно мед. лице лечение. Припомня се, че автори като Бокър предупреждават за отключването на продължително психотично състояние, като психотичните реакции са само един от проблемите, свързани с групата на по-силните вещества, които описах (може да се добави сетивно изкривяване и емоционални изменения, таковата може здрав човек да привикне, полудее, умре от свръхдоза). За предпочитане са трудовете на биохимика Робърт де Роп, който търси други начини, а не чрез вещества, за достигане до този вътрешен мир на човека. Оскар Фотг открива, че много от пациентите му си изпадат в автохипноза и без негова помощ, а това е важно да се отбележи, доколкото навлизането в астрал минава през навлизането в автохипноза. За постигане на автохипноза е удобно като за начало да се създаде контрол на автономните реакции чрез биологична обратна връзка (много любим на индийците начин за медитация- визирам медитация чрез контрол върху дишането и нататък каквото следва). Биологичната обратна връзка може да бъде изобразена като състояща се от затворена верига, която включва организма като контролна система, реакцията му и средство за регистриране и представяне на реакцията пред контролната система, която обикновено е програмирана чрез инструкции. Например човекът е инструктиран да ускори своя сърдечен ритъм (при което примерно пулсът му се отчита с монитор и му се представя). По този начин се установява затворена верига за обратна връзка и ускоряването на пулса не е някаква илюзия, а е нещо, дето може да се види има ли го реално или го няма (такива експерименти са правени в тонове от една руска изследователка, чието име е Лизина). Та в кратце биологичната ни система е пълна с вериги за обратна връзка - пулсът, кръвното налягане и прочие (ко щете и телесната температура или стомашната секреция дори) се променят в съответните си дименсии в зависимост от нуждите на метаболизма и от емоционалното състояние. Като тук задължително държа да се отбележи, че когато тези процеси прехвърлят определени граници, възниква опасност за здравослословното състояние на човека. А отделно от пътя за достигане до астрал само по себе си подобно нещо има своите малки ползи - чудесно средство против стрес, а иначе се прилага с частичен успех при доста сериозни увреждания, като например при парализа поради гръбначно-мозъчни увреждания, болест на Рейно, проблеми, свързани с вегетативната нервна система, при невромускулна дисфункция и други. Накратко това е едно състояние, свързано с промени в количеството на алфа-ритъма, което води до промени в психичното състояние. Съществуват доказателства, че конвергенцията, дивергенцията и фокусирането на очите са пряко свързани с количеството на този ритъм. Нещото, което се използва от Методът Силва, въпреки че не е открито от Силва и не е нищо ново под слънцето. - етер. Етерът, към който е развита теорията за т.нар. етерен свят, всъщност е взет като идея от шарлатаните-"магове" от една изхвърлена от употреба представа на физиците за Вселената от 19 век. В оригиналния си вид, според въпросната представа от 19 век, етерът представлява особена еластична и несвиваема течност, с която се е свързвало разпространението на светлината, като се е приемало, че етер има и в твърдите тела. Тази теория е показано как е оборена във "Физика" на С. Иванов, С.Петров, Н. Иванчев. Всичко, което може да се прочете за етера и за астрала в магическата литература по въпроса е ДОКАЗАНО смехотворно. С чисто сърце слагам знак за равенство между предизвикана халюцинация и излизане в астрал, етер и прочие. Това е евтин трик за даване на псевдомагически резултати от страна на шарлатаните, който може сериозно да увреди психиката на онези, които не са наясно с какво точно се захващат. в) сетивност и магия Всяка от сетивните системи на тялото е чувствителна към някаква форма на физическа енергия. - Може да се усещат единствено форми на енергия, за които има рецептори (очи, уши и др.) - Самата енергия трябва да е достатъчно интензивна, за да произведе забележимо усещане. Чрез въвеждане на вариации в силата или интензивността на дразнителя може да се определи минималното количество, способно да предизвика усещане. Това равнище е АБСОЛЮТЕН ПРАГ и бележи ГРАНИЦАТА между достатъчно силните енергийни нива, за да предизвикат забележимо усещане и тези, които са прекалено слаби, за да направят това. Друг вид сетивна граница се определя от способността да се забелязва промяна в усещанията- това се нарича ДИФЕРЕНЦИАЛЕН ПРАГ. г) трансове и магия - хипноза. Мнозина имат грешната представа, че хипнозата е състояние, подобно на съня. Но изледванията на мозъчните биотокове, които позволяват да се изучават съня и хипнозата, изясняват, че между съня и хипнозата има съществени различия. Според електроенцефалографичните показатели, човек под хипноза всъщност бодърства. При хипнозата липсва това, което обичайно характеризира съня. Поради тази причина хипнозата и съня не трябва да се идентифицират и държа да се отбележи, че хипнозата – това не е просто частичен сън, а друг род състояние на мозъка. Отличителна черта на хипнозата се явява несвойнствената нито на съня, нито на бодърстването, избирателност в усвояването и преработката на получаваната информация. Доста хипнотизатори се опитват да разделят хипнозата на стадии. И има много спорове относно това колко са последно на брой тези стадии- дават ги 3,6,9,12, че и повече стадии се изкарват. Най-удобно е хипнозата да се раздели на 3 стадия: 1-лека- Характеризира се със съвсем лека сънливост и отпускане. 2-средна- hypotaxia- тежест в тялото, трудности с говоренето и мисленето, наблюдава се спонтанна и внушена каталепсия (феномен на восъчна гъвкавост на ставите и мускулите). 3-дълбока; с възможност да се внушават халюцинации, да се докара анестезия (нечувствителност, обезчувствяване на някоя част от тялото) или огромна болка, лекуват се известно количество болести (например неврози, психопатии и т.н., но е грешна представата, че с хипноза може да се лекува всичко), може и да се внушат и някои болести и т.н. Употребата на хипнозата за зрелищни демонстрации в редица държави е забранена, защото често се случва да има доста неприятни странични ефекти върху хипнотизирания като краен резултат от причинените халюцинации, които са основен елемент на сценичната хипноза. Има множество методи за хипнотизирване. Най-добрите се строят, като се използват парадокси. За хипнотизирване се използват често и някои от теориите за лидерството в аспекта им "следвай лидера". И какви ли не още шашарми има... Примерно любим трик от сценичната хипноза е човечецът при качването му на сцената да бъде изгърбен (отстрани изглежда като приятелско гушване), като начин за вкарване в хипноза. И понеже хипнозата е естествен психологически феномен, характеризирващ човешката психика, то съвсем не е необходим хипнотизатор, за да се получи хипноза, т.е. всеки човек може да ползва автохипноза. -автохипноза. Автохипнозата представлява целенасочено предизвикване за себе си на хипнотическо състояние без въздействие от страна на друг човек. Дали това състояние ще бъде достигнато зависи от личностните особености, нивото н развитие на способността за самоуправление на физиологическите и психическите функции. -медитация. Медитацията е същото състояние, в което се озовава човек точно преди да заспи напълно, или точно преди да се събуди напълно. Поради това често се случва да се заспи неусетно в процеса нa практиката. Появата на случайни образи трябва да се отстранява в това ниво. Те са вредни за психиката и особено вредна е практиката, описвана в някои книги по окултизъм, според която умишлено се предизвикват съвсем реалистични образи и звуци. При тези техники с времето се изгражда зависимост, подобна на тази при наркотиците, нарушава се усещането за реалност и оттам крачката до лудостта става много малка. Когато човек разучи състоянието на медитация и може лесно да го достига (в началото е трудно, поради навика ни да мислим и да си представяме, но с времето до това състояние може да се достигне за секунда), следва просто да се остави да бъде въвлечен в следващото състояние - на автохипнозата.

Биография на Ла Вей
Роден през 1930г. Баща му е протестантски пастор. Петнадесет годишен става втори обоист на Балетния симфоничен оркестър на Сан Франциско. Отделно още от дете свирил на пиано. Той не завършва образованието си - напуска училище преди да завърши последната си година. Едновременно с това напуска и дома си и се присъединява към циркът "Клайд бийти" като чистач. В последствие в същия цирк той се издига до длъжността "асистент-дресьор", помагайки на звероукротителя Бийти. Тъй като Ла Вей свирил добре, той бил и органист в същия цирк. На 18 годишна възраст Ла Вей напуска цирка и се присъединява към някакъв карнавал, където заема длъжността "асистент на магьосник". Там изучава хипноза и окултизъм. Карнавалът напуска през 1951 г. Вече женен, той търси по-сигурни доходи, за да издържа семейството си. Учи за специалист по криминилогия в колеж в Сан Франциско и работи като фотограф за полицейско управление на Сан Франциско. Работата си на фотограф напуска след 3 години и се заема да води платени курсове по магия, гадаене, върколаци, вампири и други. Това му носи известност и при него започват да идват за обучение хора с пари от света на бизнеса. Виждайки финансова изгода, Ла Вей сформира първоначално незаконна организация, наречена "Магически кръг". Добрите му познания по философия и митология му позволявали да печели добре от тях. И той решава да легализира печалбите си, като за целта през 1966 година през т.нар Валпургиева нощ, създава Църквата на Сатаната, а по-късно урежда административната страна и в крайна сметка църквата му става официално призната в САЩ. За да се стане нейн член се плащало определена сума.

Основни възгледи на Ла Вей
Описани са в книгата на Ла Вей "Сатанинска библия". Тя е разделена на: -Книга на Сатаната; -Книга на Луцифер; -Книга на Белиал; -Книга на Левиатан; В тях той се опитва да оправдава по собствените му думи "Закона на джунглата". Разглежда редица философски въпроси от най-различно естество като например какво е добро, кое е лъжа, какво трябва да бъде отношението на хората към глупостта. Ла Вей отделя значително внимание и на въпроса дали Бог съществува или не, защитавайки позицията, че единственият възможен Бог е самият човек. Разглежда въпросъ

[NecroAdept]

сега малко ме мързи да чета и искам да те питам това от кой сайт го взе? за Ла Вей-ските сатанисти ли пише или за спиритуалните?

[Lord Njarlathotep]

Анти Лавей са

[Macabre]

Определено не са на Ла Вей и описанието е много добро.Аз лично съм съгласна.

[satanista]

аз лично съм запален сатанист и ако някои има въпроси по темата може да се обарне към мен

[The Shadow]

сега малко ме мързи да чета и искам да те питам това от кой сайт го взе? за Ла Вей-ските сатанисти ли пише или за спиритуалните?

От този сайт: http://satana.ucoz.com/
Преобладаващо се описва сатанизма според Alote и според Milchar. Ла Вей и спиритуалните не са на почит там.

[Trismegist]

Браво бе и кой мислиш, че ще прочете всичко това?Инъче информацията е добра, издържана критически според мен.Ей това е - давайте значенията на думите търсете, ровете, просвещавайте се, затова сте родени.Не някакви институции да ви дават акъл и да зависите от тях.


Все пак в самите хора е заложен полярният възглед за свой - наш и те тябва да обвинят все някой за собствената си непросветеност, мързел и и разните си други лоши качества.

[Luxe0n]

Благодаря за информацията,прочетох я цялата с много интерес. Ако имате още такива качвайте.

[Votan]

Много изчерпателна статия и много добре структурирани мисли и аргументи в полза на сатанизма. НО...ако всичко това е вярно излиза, че Wizard и целия форум сме банда мошеници, които лъжат или пък сме душевноболни и си въобразяваме, че има по-висши сили. И не само ние от форума ами и доста милиони хора по света. Говориш, че няма душа понеже разумът бил материален. Сам си противоречиш в момента, в който твърдиш, че всичко е енергия. Ти не можеш да пипнеш и усетиш кинетичната и потенциалната енергия, но науката (която използваш за проводник на глупостите, които сатанизма проповядва) е доказала съществуването им. И пак научно е доказано, че независимо от теглото и размерите на човек, в момента на смъртта олекваме точно с 15 грама (или 21, не помня кое число беше) - това е енергията-душа. Енергия не се губи и не се печели (като толкова харесваш науката предполагам си учил физика) следователно след смъртта тези грамове отиват някъде. Нищо във вселената не се губи. Когато една звезда избухне и останат от нея само прах и частици, след милиони години под силата на гравитацията те пак се съединяват и отново има нова звезда. Аз и ти и всички хора сме тук благодарения на отпадъчен материал от супернова. Ако сатанизмът беше върховната истина всички щяхме да сме сатанисти и нямаше да има толкова нерешени казуси - научни и паранормални. Пак твоята приятелка науката твърди, че извънземни има, ако те са по-развити от нас логиката на сатанизма, че няма нищо над човека отново издиша. За мен сатанистите са болни егоцентрици, които ги е страх да си признаят, че във вселенски мащаб са едно НИЩО. Както всички нас хората. Да, съгласен съм, че християнството е манипулирано през вековете. Но тоталното отричане на нещо по-висше (а тук в този форум има доста хора, които са мнение, че висши сили има, освен ако не ни наричаш мошеници или луди) е форма на несигурност, на страх, на желание да ти е по-лесно като отречеш всичко, което би могло да означава, че не можеш да си правиш каквото искаш безнаказано.
Имаше един скеч на Роуан Аткинсън където играе ролята на дявол, който посреща новодошлите в Ада. Там той казва една реплика отправена към атеистите, но според мен важи и за сатанистите и всички други, които си мислят, че ние хората сме най-великото творение на Вселената и няма нищо по-силно и по-велико от нас и която реплика вярвам, че някой ден ще чуете (дали в Ада от дявол или друга сила няма значение) : "Атеисти (и сатанисти), здравейте...чувствате ли се прецакани, хахахахаха)

[Lord Njarlathotep]

Tи си тесногръд... много при това...
Представил съм гледната точка на част от сатанистите...
Не стоя зад нея...
Но да... няма нищо по-велико от човек... докато не се покаже...

In the Years of the Primal Course, in the dawn of terrestrial
birth,
Man mastered the mammoth and horse, and Man was the
Lord of the Earth.

He made him an hollow skin from the heart of an holy tree,
He compassed the earth therien, and Man was the Lord of
the Sea.

He controlled the vigour of steam, he harnessed the light-
ning for hire;
He drove the celestial team, and man was the Lord of the
Fire.

Deep-mouthed from their thrones deep-seated, the choirs
of the æeons declare
The last of the demons defeated, for Man is the Lord of
the Air.

Arise, O Man, in thy strength! the kingdom is thine to
inherit,
Till the high gods witness at lenght that Man is the Lord
of his spirit.

Toва би ти било достатъчно... колкото и да не съм му фен... Кроули си го е казал...
В този свят... на тази планета... Човекът е най-визшата сила... има власт... над огънят... водата... земята.... въздуха... духа...
Има власт над смъртта.. и живота...
Има власт над собствената си съдба...

Колкото до кинетичната и потенциялна енергия... усещаме ги... просто ти трябва сиво вещество за да го осъзнаеш...
Да... този сатанизъм е върховна истина... за тези които са го избрали...
И ти нямаш.. АБСОЛЮТНО никакво право да ги критикуваш...
И това е един от няколкото вида съществуващ сатанизъм...
Но ти сигурно предпочиташ дяволопоклонниците... които колят котки и кучета по гробищата?

Относно извънземните... доказателство за тяхното съществуване няма...
Това което представят за доказателства... са или изфабрикувани снимки... или някакъв друг вид фълшификация...
Само теориите на разни дами и господа... които имат нужда от допълнителни лекарства... мека стая... и ризка с дълаг ръкав...

[Votan]

Виждам, че си доста хаплив, но това не ме притеснява. Острото ми несъгласие с теорията на сатанизма, който представяш се изразява в това, че не допуска съществуването на по-велики сили като цяло - тоест във Вселената. Иначе стихчето много ми харесва и много вярно - ако не бяхме господари на всичко, нямаше да сме най-развитият вид на тази планета. Това не го отричам. Ако скоро (ако вече не е открит) открием и лек за безсмъртие, ще е поредното доказателство за човешкия гений. Но създаването на условия за живот на тази планета със сигурност не е плод на случайност, защото ако почетеш малко ще видиш за колко виртуозно изпълнен процес говорим - като се почне от точното разстояние от Слънцето, през точния размер за луна, точния размер на самата ни планета, нейният състав, точния размер на ядрото ни, точния размер на Слънцето за да поддържа условията за живот, нуждата от планета като Юпитер, която да ни пази от астероиди....всичко това е перфектен план, неоспорим шедьовър на Бог/Вселената. И да, смятам че има сили, които са решили, че тази планета трябва да ни бъде дадена да я управляваме. А общуването с мъртви, използването на магии, явните резултати от тях, предсказанията и т.н. са в достатъчно голям размер, за да приема тезата, че човека е най най най най. На тази планета може би. Но от тази планета виждаме едва 4% от Вселената, от които 4% сме изучили сигурно 0.4%. И всяко генерализиране от типа : "Щом не съм видял, значи го няма" е смешно. Ескимосите като не са виждали лъвове, това значи ли, че тях ги няма????? И не мисля, че това дали човек има или няма право да критикува нещо зависи от каквото и да било. Ти ми казваш "Кой си ти, че да критикуваш сатанизма?" Аз пък ти казвам "Кой си ти, че да си мислиш, че си прав и да ми държиш такъв тон?"


Wizard: коментирайте темата, а не личностни словоизлияния...

[Lord Njarlathotep]

Koй съм аз ли... аз съм този който е качил темата тук...
А това тук... е философията на така нареченият от мен... атеистичен сатанизъм...
Относно какво го има и какво го няма...
Нека първо дефинираме реалността...
Какво е тя... ?
Заобикалящата ни среда ли?
Не...

Eто това е човешката реалност...




Всяко едно усещане... се създава чрез електрически импулси които преминават по нервната система...
Мозакът ги поема и променя в усещанията ни... с които описваме реалността...
Всяко едно от 5те ни сетива... може да бъде възпроизведено с достатъчно мощен компютър... и достатъчно напреднала технология... (гледай The Matrix)

Шансът да живеем в такава електронна система... е 50/50... ние това не можем да го осъзнаем... точно защото сме част от системата...
Не можеш да живееш в двуизмерен свят... и да възприемеш триизмерната вселена... ти просто нямаш сетивата... и устройството за да го направиш...

Та... Ако се замислиш... според теб Матрицата реална ли е...
А реалността реална ли е...
Дали не си само мозък със забити електропроводници по него... в някой буркан... сред милиони други буркани...
Или реално стоиш и четеш поста ми в момента...
Не можеш да отговориш на този въпрос...
Нямаш доказателства... за нито една от двете теории...
Да... факт... и аз нямам... но аз вярвам.. че Реалността... това е поредната думичка... с която се мъчим да наречем нещо... което не е еднакво за всички...

[Lord Voldemor]

Моята позиция е по средата някъде.
От една страна,съвсем не съм съгласен,че Човекът се свежда само до постнатата анатомична схема.Това е именно онова,което знаем от 5-те си сетива.Но ВСЕКИ е изпитвал множество преживявания и чрез д р у г и т е си сетива...съзнателно или не.
Моите сетива определено се простират над обичайните строго обусловени материалистични модели.5-те сетива е излючително лесно да се заблудят,но нали именно за това на всекиму е дадена способността да мръдне поне малко по-напред използвайки това,което най-често наричаме интуиция.Или знаеш нещо,или не.Но говоря за онова знание,което просто Е,и не съществува спор по-нататък,няма дуалност,противопоставяне.
Реалността е определено общо понятие,но едно е ясно-знаейки,че светът е ментален,можем да разберем защо индийците наричат всичко ,,майя''.Сънят на бога задава параметрите в които израства и трупа индивидуални опитности и сили душата.Придържайки се основно към 5-те сетива,човек остава по-близо до земният си произход и неговите крайни ограничения.Придържайки се към Божествената реалност(както той я усеща)човекът застава все по-съзнателно от страната на Източникът на Всичко.Кой е по-добрият подход-психологическа обвързаност с органическата лимитизация на тялото(страх от тленността,отричне на Края на тялото/живота чрез опит за фанатична вяра в неограничените възможности на човека)или естественият Подтик за единение със ВСИЧКО.
Като се позоваваме на Матрицата-най-добрият филм(1-та част)правен някога според мен и то от хора,които знаят за какво иде реч-всички сме на кабела,но какви филми ще преживяваме вътре в Матрицата(5-те сетива) зависи от нас.Когато започнем да осъзнаваме/безпристрасно наблюдаваме протичането на ,,кадрите''(поведението,цикличността на събитията от живота въобще,базирани на Правила)тогава придобиваме представа за това,какви качества трябва да култивираме,как да действаме и т.н.Това никой не може да ти го обясни,или ,,аргументира'',то се ПРЕЖИВЯВА.С кои сетива и до колко-това е вече началото на субективността.

[Lord Njarlathotep]

Не... грешиш... другите ни сетива... пак са плод или комбинация на тези основни нашши 5 сетива...
Давам ти пример... по-опростен... но.. надявамс е да го разбереш....
Ако искаме да видим човек.. който е зад стена...
С нормалното си зрение не можем...
Тогава можем да използваме очила които виждат само топлинното излъчване... и тогава ще успеем...
И в този случей... просто имаме някои аддони към усещанията... които ги подобряват... чуваш мисли... виждаш енергия... или едновременно астрална и физическа картина... и прочие...