България

[sirenaangela]

днес попаднах на това:

[Arhimikus]

Интересно четиво! Благодаря ти, че го сподели. Макар,че не съм запознат с това издателство, съм виждал една от книгите им.

С какво това може да помогне на родината ни?

Идеята, с която отворих тази тема беше, че можем заедно да съберем и обобщим характеристиките за България и българите. Да измислим заедно някакъв план, по който можем да помогнем към стабилизиране на положението у нас.

Кат насочи вниманието към това, че наистина сме станали "безбожни" и религията е по-скоро като фон, духовността е демоде. Това сигурно е останало и от годините на тоталитарно управление, но дори в момента църквата не прави абсолютно нищо за ценностната система на българина. Единствените изяви на свещениците са, когато трябва да анатемосат някого, било то Мадона, Ванга или Дънов. Какво безочие! Добре, че не сме в средновековието, досега да сме изгорели по кладите.

В тази връзка, какво мислите, че трябва да се направи за да бъде върната вярата в хората?

Упадъка на нацията започва от духовното ниво и след това слиза надолу. Каквото е горе - това е и долу. Каквото е долу - това е и горе.

Ако се върне вярата в хората, биха ли се променили нещата?

[sirenaangela]

Интересното в случая е че и други хора ги спохождат подобни мисли почти едновременно,не сме единствени. Статията описва състоянието ни.От тук би трябвало да тръгнем, като си направим равносметка.Дори подписа "Човече опознай себеси" е отправна точка.Когато човек е уверен в себе си прави и невъзможното.За целта обаче трябва да е наясно със себе си.И както посочих в предишните си постове, според мен единствения начин е да бъдем преносители и разпространители на по-будно съзнание,независимо чрез какви способи.Или всеки чрез това което умее най-добре или в сферата в която работи.Да възпитаваме себе си,децата си и тези около нас.Резултатите от това ще са бавни,но така или иначе и да искаме не можем сега да щракнем със пръсти и да променим нещо. Да,хубаво е да се направят промени в образованието,но колко от нас могат реално да направят нещо в тази сфера!И не забравяйте ,както няколко поколения родители,че училището не е длъжно изцяло да възпита децата,половината работа е на родителите!
Църквата!Защо изобщо я споменаваме!Вярата е вътре в хората,независимо в какво вярват!Колко определящи се като православни християни отиват при поп за да се оплачат и той да ги окуражи и подкрепи!

[Cath]

Хората винаги са имали своята вяра, особено в България, но просто няма къде и не знаят как да я изразят. Те искат да вярват и да бъдат съпричастни към някаква духовност, отиват до църквата с надеждата, че там ще бъде откликнато на техните желания, но виждат само лицемерие, алчност и понякога фанатизъм. Ето защо хората се отвращават от църквата и започват да търсят алтернативи, което е и в основата на популяризирането на окултизма, ясновидството, магията и пр. духовни практики. Добре, ама какво намират там? Вече говорих за това, само ще спомена - озлобени "магьосници", презиращи всички начинаещи, независимо от възрастта им и практика, практика, практика. Нищо, ама нищо духовно.

Така че не е въпроса как да накараме хората да вярват, а по-скоро да се запитаме всъщност ние в какво вярваме? И ако всеки го направи, както каза Сирена, то всичко ще си дойде на мястото. Защото трябва да почнем от себе си, а не от другите хора, тъй като много от нас прекомерно са се отдалечили от всичко духовно, а се целят единствено към по-добри резултати на магиите си, по-добри записки на нови рецепти, по-злобно отношение към тези, които не са на мнението им. Напълно съм съгласна със Сирена Ангела - с по-будно съзнание и малко по-реална преценка на нещата, всичко би могло да бъде чудесно.

Разбира се не трябва да се изключва нито църквата, нито джамията, нито синагогата като място, в което би могла да се възпитава духовността, но по същия начин такива места биха могли да бъдат скалните светилища, планинските поляни, горските езера. Нужно е само да има кой да ти обясни правилно за какво става дума, а не да ти обяснява или колко си грешен, или колко си начинаещ.

[Nemezius]

Да, Cath, правилно си разбрала загрижеността ми за мястото на тази тема- форумите са структурирани и съблюдаването на това е работата ни като модератори. Грешиш обаче за "незагрижеността", "пренебрежението" ми спрямо обсъжданото в темата- такива няма, дори напротив- подхождам към това доста по-сериозно отколкото може да се види в този форум.
"Практика, практика и още практика"- да, това е, което съветвам начинаещите и не само тях. Когато се практикува качествено, упорито и осъзнато, се стига до момент на прозрение, че няма как да се практикува осъзнато, да се придобие "истинската сила", за която се говори и за която повечето само мечтаят, без човек да се отдаде на духовната страна на нещата, на Силата свише(Бог, Аллах, Брахма, Богинята, Единното начало и т.н.- множество имена, като важна е само есенцията, същността). Ако се започне пък само с духовната страна, така или иначе ще се стигне до практиката- това са като двата края на тоягата- все стигаш до средата, където Материалното и Духовното се обединяват. Да го разгледаме и на съвсем "практично" ниво- нима молитвата, медитацията и ритуалните действия, ако са изпълнени правилно, осъзнато и от сърце, не водят до едно и също(или най-малкото невероятно близко) състояние на съзнанието?!

Религията... Това вече е нещо, срещу което съм против още само когато чуя понятието "Религия". Защо?- Защото религиите не носят това, което би трябвало; повечето то тях са толкова далече от същността си, от чистотата на Вярата, че не е истина просто. Нима да се накича с 50 златни кръста и да ходя на литургия по 2 пъти на ден би ме направило по-добър християнин от това да нося Вярата(по този начин, по който аз разбирам и вярвам в Създателя) в сърцето си и да живея, мисля и действам съгласно тази Вяра в сърцето си?! Не, не би- затова и не намирам за правилно и рационално това да се преподава нито в училищата, нито където и да било, освен в учебните заведения на която и да е религиозна организация. А и как можеш да научиш хората на смирение и чистота, когато те не са слепи и ежедневно виждат как попа и владиката водят толкова смирен живот, че да слизат от новите BMW-та и Mercedes-и и се напиват по кръчмите като донски казаци?! Как да убедиш един мюсюлманин да живее съобразно свещените писания, когато той вижда как ходжата преяжда със сланина насред рамазан и се качва на 3 ракии да пее мюезин? Това са все неща, които не зависят толкова от нас да променим, поне не и чрез цивилизовани методи.

Е, какво мислите бихме могли да направим по въпроса? При желание, можем да обсъдим това и на по чаша кафе/чай, ако има желание за подобна среща. Само да поясня- среща за разговор на сериозни теми, а не биропиене!

[Arhimikus]

Ще се случи нещо хубаво и пак няма да съм там.

Хайде ако решите да се съберете и да говорите по темата, да постнете тук в общи линии за какво сте си говорили.

Живот и здраве, следащият път ще присъствам и аз.

[Nemezius]

То вече се случи, Архи. За постване на разговорите- обади се, когато си в сф следващия път и ще можем да поговорим лично.

[Arhimikus]

Нямам представа кога ще съм в София. В момента съм извън БГ и затова помолих да споделите в общи линии какво сте си говорили. Акценти, насоки, теми.

Или нещо по-практично - да си направим среща в чата тук или в някой месинджър, за да мога да участвам активно и аз.

[Arhimikus]

"Поради географското си разположение, днешната територия на България от древни времена се е обособила като кръстопът на различни народи, етноси и култури. Идвали са едни, други са заминавали, трети се претопявали и разпръсквали без остатък, но всеки неизменно е оставял по нещо завинаги. Ветровете на тяхното движение понякога бивали ураганни, носейки много беди и нещастия на завареното население. А друг път – филигранни, като лек утринен бриз. От това пък са се извайвали необикновени със своята красота произведения. Често се променяли и техните посоки – от изток на запад и от запад на изток, от север на юг и обратното. А отпреди над 1300 години, та до ден днешен на това проветриво място, с различни прекъсвания съществува държавата и името България, наследени от древните българи. Дошли от изток и отвоювали територията със силата на своя меч, защото в ония времена така се пораждали, загивали и просъществували народите и държавите .
За да опази един народ своята национална и културна идентичност на такова проветриво място, се изисква едновременно много гъвкавост от една страна и голяма вътрешна устойчивост – от друга. Така, както и стройният кипарис силно се огъва от ветровете, но именно за да не се пречупи и да устои на тяхната мощ. По подобен начин и с такъв уклон през вековете са се формирали основните отличителни белези на народа на тази страна. Така се е изграждала неговата общностна психология и култура.
Някога, а и днес все още, много от астролозите са считали и считат, че народът и територията на България, а и на по-голямата част от Балканския полуостров, са под основното влияние на онзи небесен сектор, от древни времена обозначен с името Козирог. В тези свои убеждения те изхождали главно от съчиненията на древните автори. Повечето от съвременните световни авторитети в астрологията обаче почти не познават Балканите. Един регион със смайващо вибрационно многообразие от населяващите го народи, етноси и култури – една необикновена амалгама от получените различни комбинации, вследствие многове¬ковния допир /често кървав/ между извънредно жизненото езичество, православното християнство, исляма и твърде добре съхраняваните най-различни национални традиции. Всички те създали с течение на времето нещо като невъ¬образимо пъстра и китна горска поляна с чудни и никъде не срещани цветя, но и с много стърчащи сред тях тръни и бурени. Та част от тази поляна е и днешна България, но вече със своя специфичен аромат и колорит.
Когато избухне бомба, човек е най-силно подвластен на вродения си инстинкт за самосъхранение, принуждаващ го за части от секундата да залегне и се прикрие в най-близката долчинка. Той няма време да мисли за другите хо¬ра около себе си, особено за по-далече стоящите – няма време да мисли за общо, колективно спасение. А ако посто¬янно избухват бомби около него, същият човек попада все повече и по-трайно под силната власт на този могъщ инстинкт. А той действа, както е добре известно, предимно на индивидуално равнище.
В българската история, и най-вече по време на петвековното чуждоверско иго, такива бомби, в пряк и в пре¬носен смисъл, са гърмели на всяка крачка. И на всяка крачка е трябвало светкавично "да се заляга". Тъй моментната реакция и максимата "всеки да се спасява поединично" постепенно се вкореняват дълбоко в българския национален характер. Тази максима като ръководен принцип силно при¬съства и днес и много пречи за сцеплението между бълга¬рите и за създаването на общи за всички ценности и стремежи. За усещането и представата за единна и неде¬лима общност – усещането за народ.
Съзнанието за единна общност рязко и силно е за¬почнало да избуява по време на Българското Национално Възраждане. Тогава из националните недра се появяват много просветители, будители, поети, писатели, въстани¬ци, войводи... Всички те започват да действат като камбанен звън за ушите на българина, за неговия народностен дух, изтръгвайки го от вековен сън. Задвижват се могъщи и неподозирани духовни сили. И тъкмо в този момент на неустоимо набъбване, покълване и естествен растеж идва Освободителната Руско-турска война. Но покрай свободата и всичко ново и радостно, тя донася и един тъжен край. Бива прекъснат бавния, мъчителен, но жизнено необходим процес, водещ към националното узряване и порастване. Същият, който най-точно и перфектно култивира и селекционира националните герои и ръководния, културния и икономическия елит в бъдещата държава, според нейните вътрешни необходимости и логика.
А какво е станало в действителност?!... В резултат на тази война, един още неузрял за свободно и самостоятелно съществувание народ изведнъж се появява на политическата сцена на Европа и Света. А това е почти същото като да оставиш едно дете на произвола на съдбата – без родители или настойници. Какво става тогава? Инстинктивно и неизбежно детето започва да търси подкрепата на по-опитни и възрастни доброжелатели и попечители. Но тъй като съвсем естествено е детската наивност да предизвика най-напред не доброжелателите, а използвачите и похитителите, обяснимо е защо така бързо е ставало обект на всевъзможни похищения. Та точно това всъщност се е получило и непрекъснато се получава оттогава насам и в българската история.
Всички съдбоносни и трагични грешни стъпки след Освобождението, та и до днес, на новосъздадената българска държава се дължат на все същата недозрялост и непълнолетност. Същата, която непрекъснато е поставяла и поставя страната във всестранна зависимост от една или друга външна сила, вживяла се в ролята на добрия чичко самарянин – настойник и закрилник.
Много показателен е примерно неистовият стремеж на повечето български държавници, от Освобождението до днес, да присъединят страната си колкото е възможно по-бързо и по-плътно към най-близкия и най-могъщ за момента съюзник. Но... неизменно оказващ се в стратегическа перспектива губещата страна. Губеща страна първоначално е била Русия, с нейния агресивен, имперски панславизъм и фе¬одална изостаналост. Губеща страна по-късно се оказва и Германия, с нейния войнстващ и праволинеен реваншизъм. Губеща страна се оказва и Съветският съюз, с неговия ко¬мунизъм - знае се какъв. А никак не би било чудно и ако след двайсетина години бъде отчетено, че стратегически гу¬беща страна са САЩ, НАТО и Европейският съюз с тяхна¬та въпреки всичко залязваща демокрация и цивилизация, по¬ради изчерпани вътрешни духовни стимули и ресурси. Освен ако не настъпи някакво истинско чудо, което не е невъзможно, разбира се.
И тъй - неизменно и от много време изборът е бил един – в най-грешната посока. Сякаш го е направлявала и направлява зла прокоба... или самият Сатана. А от това по-късните последствия са се оказвали неизбежни – дълга и нескончаема поредица от национални катастрофи, с трай¬ни външни и вътрешни травми и трудно зарастващи рани и счупвания. Почти като тези, които съпътстват едно малко дете, което се учи да ходи и непрекъснато се спъва и пада - най-вече благодарение на вездесъщия "добър чичко самарянин", който неизменно го води за ръчичката по "правия път".
Корените на всички тези беди, обаче, са в много по-далечното минало. Големите исторически начала създават енергийни матрици, които могат да се проявяват и дейст¬ват не векове, а хилядолетия и те именно определят нас¬тоящето и насочват към общото бъдеще по един необикновен, но доказан начин. Така че няма друг път и друг спо¬соб да се поправи настоящето и да се формира посока към добро бъдеще, ако не се бръкне в миналото и там мъдри хора с чисти ръце и любящи сърца не поработят колкото е нужно. Само така големият потенциал на нашия български народ най-после би могъл да бъде освободен и насочен към градивност."

Откъс от книгата "ДРЕВНИЯТ КОД 681. КНИГА ЗА КОСМИЧНИТЕ КОДОВЕ В СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ", Николай Радев - Алдебаран