Здравейте,от известо време ( или май почти от 3,4 ,че и повече години) винаги,когато сънувам преживявам нещата случили се в съня много по-реално отколкото тук. Често дори сънувам образи,пейзажи и ситуациии,кито са фантастични за този свят,но пак изглеждат прекалено реалистични. Понякога дори сънувам хора от реалния ми живот,но с някакви фентъзи елементи от външния си вид и е доста нелепо. Когато се събудя ми трябвва много време да се опомня,че съм и мислено се питам какво ли може да значи съня и как би продължил...Чувствам много често,че там е паралелен свят на този и съм много повече в него отколкото тук. Дори много пъти съм мислила,че може там да е същинската реалност а тук да е просто един сън от последователни епизоди. В сънищата сякаш съм по-свободна и истинска,но никога не успявам да ги разгадая,защото нямат никаква връзка с този свят. Сякаш там е просто едно място,което няма нищо общо с това и аз го посещавам като страната на чудесата. Нормално ли е?
Може би единственото реално нещо,което виждам в съня е когато сънувам човека,който обичам или някой близък или пък когато черпя вдъхновение от някой странен сън за разкази и стихове.
Дори рядко ми се случва да забравям сън. Всеки втори си го спомням с подробности и често мисля за него,дори може би прекалено.
Така преди година ме вдъхнови и озадачи един сън в който пътувах с влак а под него има африканско племе. Изведнъж влака спира и аз заедно с няколко човека се качвам на покрива и започваме да се катерим по невидима стълба. По едно време обаче, останалите падат и само аз успявам да се изкача на място,което стои неподвижно между небето и самия космос. Представлява шарен плаж от розов захарен памук с привидно ледено море и зелени облаци с жълти оттенъци, ярко лилаво слънце и две огромни планини-едната от кристал а другата -полупрозрачна от чиста вода.
А на пясъка-пълзят малки бебенца със светли очи. Изглеждат човешки деца,но сякаш са по-висша раса.
Мисля върху този сън досега....
На практика може би се рея из двата свята и никога не съм напълно тук,нито там...все едно се разкъсвам между простраствата. Дайте съвети и мнение. Единственото положително от това е,че винаги имам въображение да творя и голямо вдъхновение от повечето си сънища.
Понякога мисля,че нешата тук не ми се получават,защото не е моето място,не ми е на сърце и духом почти ме няма.