Карма (कर्म) е санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-последствие, съдба. Важен аспект в източната философия е идеята, че всяко съзнание, посяло дадена причина, трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина. разбира се, тази идея, е многократно пречупена през многообразието на източните духовни традиции. Тук идва мястото на т.нар. Buddha, Просветленият, който медитирайки под едно дърво осъзнава, че спрем ли потока на мисли и на действия (tо stop the flow of mind and matter), които неизбежно имат последствия в заобикалящата ни материя, то това е състоянието на постигане на съвършенство и вечна хармония (nibbana) ниво, в което душата се разтваря във всемира и прекратява своите прераждания. И от тогава толкова много се опитват да вървят по неговия път и да достигнат Просветление. Това е същото като личното ти самоусъвършенстване - да стигнеш момент, в който нищо не може да те засегне - било добро, или зло и ти не засягаш никой, а просто помагаш на тези, които имат нужда от помощ - раздаваш любов, мъдрост, добрина.
Но кармата е интересна тема от гледна точка на това, че мненията относно нея се разделят горе-долу на три - едните твърдят, че тя съществува и твърдо вярват в нея (например цялото индийско общество и до ден днешен е сегрегирано на този принцип и никой не е недоволен от мястото си, защото съзнава, че това е заслужил от преди и това е получил и това е отправна точка за разбиране на културата на изтока), другите твърдят, че няма такова нещо като карма и всеки сам е господар на съдбата си, третите по някакъв начин смесват двете и са склонни да повярват в кармата и после да си кажат "да, но не може всичко да е карма" или "това ми е писано, ала онова аз сам го направих".
Оттук произлиза и един много интересен въпрос - някои твърдят, че от момента в който душата влезе в тялото на ембриона ( 3 месеца преди раждането) целия живот на човека съответно се изписва под формата на невидими нишки през пространството, които се простират чак до смъртта му. И всичко, всичко, всяко едно действие и дори дребен избор, който човек си мисли,че прави сам, всъщност са вече написани. Това звучи плашещо, но доказва като цяло теорията на кармата. Повечето от нас обаче предпочитат да мислят, че са сами господари на собствената си съдба и че взимането на решения и важни избори в живота е изцяло дело на личната ни сила и желание за успех.