ИДЕАЛИЗИРАНЕ И ПОДЦЕНЯВАНЕ
Да идеализираме - означава да надценяваме, да издигаме на пиедестал, да се прекланяме, да си създаваме кумир. Съзидателната и управляващата света любов се отличава от идеализацията по това, че тя в същината си е безстрастна, колкото и парадоксално да звучи. Безусловната любов е чувство без право на притежание, възхищение без преклонение. С други думи, тя не създава отношения на зависимост между онзи, който обича, и предмета на неговата любов. Тази проста формула ще ви помогне да определите къде свършва чувството и къде започва идеализацията.
Представете си, че се разхождате по планинска долина, потънала в зеленина и цветя. Любувате се на чудесния пейзаж, вдъхвате аромата на свежия въздух, вие сте изпълнен с щастие и умиротворение. Това е любов.
Сетне обаче започвате да късате цветята и да ги мачкате, без да ви дойде наум, че и те са живи. После се сещате, че от тях може да се произвежда козметика и парфюми или просто да ги продавате, или да създадете култ към цветята и да им се покланяте като на идол. Това е идеализиране, защото във всеки от тези случаи се създават отношения на зависимост между вас и предмета на вашата бивша любов - цветята. От онази любов, която сте изпитвали, когато просто сте се наслаждавали на гледката на цветната долина, не е останала и следа.
Усещате ли разликата?
И така, любовта генерира положителна енергия, която ще ви прехвърли върху съответната жизнена линия, а идеализирането създава излишен потенциал, пораждащ равновесни сили, които се стремят да го премахнат. Действието на равновесните сили във всеки отделен случай е различно, но резултатът е един. В общи линии то може да се определи като „развенчаване на митовете". Така става винаги и в зависимост от предмета и степента на идеализиране получавате силен или слаб, но непременно отрицателен резултат. Така равновесието ще бъде възстановено.
Надценяването е приписване на качества, които човек всъщност не притежава. На ментално ниво това се проявя¬ва във вид на илюзии - сякаш безобидни. Но на енергийно ниво възниква излишен потенциал. Той се създава навсякъде, където има разлики в количеството или качеството.
Например романтичен и мечтателен юноша рисува във въображението си своята възлюбена като чист ангел. А всъщност се оказва, че тя е много земна, обича да се весели и съвсем не е склонна да споделя мечтите на влюбения юноша. Във всеки случай, когато човек си създава кумир и го възкачва на пиедестал, рано или късно митовете се развенчават.
Ето ви още един пример, при който предметът на надценяване съществува само като идеал. Да допуснем, че някаква жена рисува във въображението си портрета на идеалния мъж. Колкото по-твърдо е убедена, че той трябва да бъде точно такъв, толкова по-силен е създаваният потенциал. А да го премахне може само субект със съвършено противоположни качества. После й остава само да се тюхка: „Ама къде ми бяха очите?" И обратно, ако жената активно ненавижда пиянството и грубостта, тя сякаш попада в капан и си намира алкохолик или грубиян.
Човек получава онова, което активно не иска, защото излъчва мислена енергия на честотата на своята омраза, а отгоре на всичкото създава излишен потенциал. Животът често събира съвършено различни хора, които сякаш съвсем не си подхождат. Така равновесните сили, сблъсквайки хора с противоположни потенциали, се стремят да ги уравновесят.
Равното, без изхвърляне добро отношение не предизвиква излишни потенциали. Това се случва при явно изкривяване на преценката относно номиналната величина. За нулева точка в координатната система на изкривяването можем да смятаме безусловната любов. Както знаете, при нея не възникват отношения на зависимост и тя не създава излишен потенциал. Но такава любов рядко се среща в чист вид. Към чистата любов се прибавят примеси главно от правото на притежание, зависимост и надценяване. От правото на притежание е трудно да се откажеш - да притежаваш предмета на любовта си е напълно естествено и, общо взето, нормално, докато не премине в две крайности.
Първата крайност е желанието да притежавате предмета на любовта си, а той изобщо не ви принадлежи и дори не подозира за вашето желание. (Разбира се, на вас ви е ясно, че имам предвид не само физическия аспект на притежанието). Това е класическият случай на несподелената любов. Тя винаги е пораждала много страдания. Но тук механизмът не е толкова прост, колкото може би ви се струва.
Да си спомним примера с цветята
Вие обичате да се разхождате сред тях и да им се любувате, но навярно никога не се замисляте дали те ви обичат.
Сега си представете - какво мислят цветята за вас?
Появяват се разни гаднички предположения: страх, опасение, неприязън, равнодушие. А и защо трябва да ви обичат?
Или пък изгаряте от желание да ги подържите в ръка, а не бива - или растат в чужда градина, или се продават твърде скъпо.
Край, това вече не е любов, а отношение на зависимост и във вас вече се зараждат отрицателни емоции.
И така, на едно място се намира предметът на любовта ви, а на друго - вие, и искате да го притежавате, т.е. създавате енергиен потенциал. Може да се предположи, че този потенциал ще привлича желания предмет към вас, също както въздушните маси от област с високо налягане се устремяват към област с ниско. На равновесните сили им е безразлично как ще бъде достигнато равновесието, затова могат да изберат друг път - да отдалечат още повече предмета на вашата любов, а вас да неутрализират, т.е. да разбият сърцето ви. На всичкото отгоре при най-малките неуспехи още повече ще драматизирате ситуацията („Той/тя не ме обича!"), ето защо подобни мисли ще ви прехвърлят върху такава жизнена линия, където ще сте твърде далеч от взаимната любов.
Колкото по-силно е желанието за притежаване или за споделена любов, толкова по-голямо е действието на равновесните сили. Разбира се, ако те изберат насока, сближаваща ви с възлюбения/възлюбената, историята ще има щастлив край. Още със зараждането на любовта може лесно да се определи насоката на действие на равновесните сили: ако нямате търпение да постигнете взаимност, а от самото начало нещо не върви, значи наложително е рязко да смените тактиката. А именно - да обичате, без да търсите награда, тогава можете да примамите неустойчивите колебания на равновесните сили и да ги накарате да работят за вас. В противен случай ситуацията лавинообразно ще излиза от контрол и ще бъде почти невъзможно да се промени нещо.
Изводът е: желаейки взаимност, трябва просто да обичате, а не да се мъчите да бъдете обичани. В този случай, първо, не се създава излишен потенциал и значи не се появяват онези 50 процента вероятност, че равновесните сили ще действат срещу вас. Второ, ако вие не се стремите да получите взаимност, няма да възникнат и неконтролируеми драматични мисли за несподелена любов и излъчването ви няма да ви завлече върху съответните жизнени линии.
И обратният вариант, ако просто обичате без право на притежаване, параметрите на излъчването ви ще съответстват на линиите, където съществува взаимност. Защото при взаимната любов също няма отношения на зависимост. Представяте ли си колко ще се повишат шансовете ви само защото се отказвате от правото на притежание! Пък и безусловната любов е голяма рядкост и дори само това предизвиква жив интерес и симпатия.
Нима на вас няма да ви е приятно, ако някой ви обича просто така, без да претендира за нищо?
Втората крайност на правото на притежаване е, разбира се, ревността. В този случай равновесните сили също имат два варианта на действие. Ако предметът на любовта ви вече ви принадлежи, първият вариант е още повече да ви сближат. И наистина на някои дори им харесва да ги ревнуват.
Другият вариант е равновесните сили да разрушат онова, което е породило ревността, т.е. самата любов. При това колкото по-силна е любовта, толкова по-дълбок гроб за любовта изкопават. Също както от наслаждаването от аромата на живите цветя преминаваш към производството на парфюми от тях.
Пространство на варианти
Как да си върнем възлюбените
Модератор: venus
от venus » 08 Яну 2008, 16:20
„АКО МНОГО ИСКАШ, МАЛКО ЩЕ ПОЛУЧИШ."
Тази детска игра си има обективна психологическа основа, само че аз бих я перифразирал така: „Колкото по-силно искаш, толкова по-малко ще получиш."
Когато извънредно много искате да получите нещо, така че сте готови да поставите всичко на карта, се създава огромен излишен потенциал, нарушаващ равновесието. Равновесните сили ще ви изхвърлят върху такава жизнена линия, където няма и помен от желаното.
Можем да определим три форми на желанието. Първата — когато силното желание преминава в твърдо намерение да получиш и да действаш. Тогава желанието се изпълнява. При това потенциалът на желанието се разсейва, защото енергията отива за действието. Втората - бездейно мъчително желание, което представлява излишен потенциал в чист вид. То виси в енергийното поле и в най-добрия случай безполезно изразходва енергията на страдалеца, а в най-лошия - привлича различни неприятности.
Най-коварна е третата форма, когато силното желание преминава в зависимост от предмета на желанието. Прекомерното значение автоматично създава отношение на зависимост, което поражда силен излишен потенциал, предизвикващ също толкова силно противодействие на равновесните сили. Обикновено човек си създава уловки от рода на: „Ако постигна това, положението ми значително ще се подобри", „Ако не постигна това, животът ми губи всякакъв смисъл", „Ако направя това, ще покажа на всички - и на себе си — колко струвам", „Ако не направя това, не струвам и пукната пара", „Ако получа това, ще бъде много хубаво", „Ако не получа това, ще бъде много лошо". И тъй нататък в различни вариации.
Включвайки се в отношения на зависимост от предмета на желанието, вие се въвличате в толкова бурен водовъртеж, където просто ще изгубите всичките си сили в борбата за желаното. В крайна сметка нищо няма да постигнете и ще се откажете от желанието си. Равновесието е възстановено и на равновесните сили им е абсолютно безразлично, че сте пострадали. А това е станало заради вашата силна потребност желанието да се изпълни. На едното блюдо на везните сте поставили желанието, а на другото — всичко останало.
Изпълнима е само първата форма, когато желанието се превръща в чисто намерение, свободно от излишни потенциали. Свикнали сме, че в този свят за всичко се плаща, нищо не се получава даром. А всъщност ние плащаме само за излишните потенциали, които сами създаваме. В пространството на варианти всичко е безплатно. Щом ще се изразяваме с такива термини - заплащането за изпълнение на желанието представлява липса на прекомерно значение и на отношения на зависимост.
За да преминем върху жизнената линия, където желаното се превръща в действителност, е достатъчна само енергията на чистото намерение. За намерението ще поговорим по-късно. А сега ще отбележим, че чистото намерение е единство от желание и действие при отсъствие на значение. Например свободното намерение да отидеш до павилиона за вестник е чисто.
Колкото по-голямо значение придавате на събитията, толкова по-вероятен е провалът ви. Щом за вас онова, което притежавате, е толкова важно и много държите на него, тогава най-вероятно равновесните сили ще ви го отнемат. Ако онова, което искате да получите, също е твърде важно за вас, тогава не се надявайте да го получите. Необходимо е да свалите летвата на значението, на важността.
Например вие сте луд по новата си кола, избърсвате всяка прашинка от нея, грижите се, страхувате се да не я одраскате, с една дума - треперите й и я боготворите. В резултат се създава излишен потенциал. Защото сте придали на колата толкова голямо значение. А всъщност в енергийното поле нейното значение е нула. Следователно - и за съжаление — равновесните сили скоро ще намерят някой дръвник, който ще я обезобрази. Или вие самият, тъй като сте много предпазлив, ще направите белята. Но щом престанете да я боготворите. Можете безупречно да се грижите за колата си, без да правите от нея идол.
Има още един аспект на силното желание да притежаваш. Според едно широко разпространено мнение ако сил¬но поискаш, всичко можеш да постигнеш. Бихте могли да предположите, че силното желание ще ви пренесе върху жизнената линия, където то ще се изпълни. Но не е така.
Ако желанието ви е прераснало в зависимост, в нещо като психоза, в истеричен стремеж да постигнете своето на всяка цена, значи в душата си не вярвате в неговото изпълнение и следователно транслирате излъчване с „големи смущения". Когато нямате вяра, вие се стараете с всички сили да убедите себе си, като още повече засилвате потенциала. Има опасност да прахосате целия си живот за „делото на живота си".
Единственото, което може да се направи, е да намалите значението на целта си. Да вървите към нея, сякаш отивате до павилиона за вестник.
А сега анализирайте на какво вие самите сте придали голямо значение и какви проблеми са възникнали от това. Ако работата е лоша, плюйте на значението, отърсете се от отношенията на зависимост и упорито транслирайте положителна енергия. Колкото по-зле е сега, толкова по-добре. Така можете да прецените ситуацията, ако смятате, че сте претърпели крах. Радвайте се! В този случай равновесните сили са на ваша страна, защото задачата им е да компенсират лошото с добро.
Не може през цялото време да е зле, както не може през цялото време и да е добре. Никой не е в състояние цял живот да лети върху вълната на успеха.
На енергийно ниво това изглежда приблизително така. Нападнали са ви, обидили са ви, окрали са ви, пребили са ви, а накрая са ви тикнали в ръцете торба с пари. Колкото по-големи са щетите ви, толкова повече пари ще има в торбата.
Пространство на варианти
Тази детска игра си има обективна психологическа основа, само че аз бих я перифразирал така: „Колкото по-силно искаш, толкова по-малко ще получиш."
Когато извънредно много искате да получите нещо, така че сте готови да поставите всичко на карта, се създава огромен излишен потенциал, нарушаващ равновесието. Равновесните сили ще ви изхвърлят върху такава жизнена линия, където няма и помен от желаното.
Можем да определим три форми на желанието. Първата — когато силното желание преминава в твърдо намерение да получиш и да действаш. Тогава желанието се изпълнява. При това потенциалът на желанието се разсейва, защото енергията отива за действието. Втората - бездейно мъчително желание, което представлява излишен потенциал в чист вид. То виси в енергийното поле и в най-добрия случай безполезно изразходва енергията на страдалеца, а в най-лошия - привлича различни неприятности.
Най-коварна е третата форма, когато силното желание преминава в зависимост от предмета на желанието. Прекомерното значение автоматично създава отношение на зависимост, което поражда силен излишен потенциал, предизвикващ също толкова силно противодействие на равновесните сили. Обикновено човек си създава уловки от рода на: „Ако постигна това, положението ми значително ще се подобри", „Ако не постигна това, животът ми губи всякакъв смисъл", „Ако направя това, ще покажа на всички - и на себе си — колко струвам", „Ако не направя това, не струвам и пукната пара", „Ако получа това, ще бъде много хубаво", „Ако не получа това, ще бъде много лошо". И тъй нататък в различни вариации.
Включвайки се в отношения на зависимост от предмета на желанието, вие се въвличате в толкова бурен водовъртеж, където просто ще изгубите всичките си сили в борбата за желаното. В крайна сметка нищо няма да постигнете и ще се откажете от желанието си. Равновесието е възстановено и на равновесните сили им е абсолютно безразлично, че сте пострадали. А това е станало заради вашата силна потребност желанието да се изпълни. На едното блюдо на везните сте поставили желанието, а на другото — всичко останало.
Изпълнима е само първата форма, когато желанието се превръща в чисто намерение, свободно от излишни потенциали. Свикнали сме, че в този свят за всичко се плаща, нищо не се получава даром. А всъщност ние плащаме само за излишните потенциали, които сами създаваме. В пространството на варианти всичко е безплатно. Щом ще се изразяваме с такива термини - заплащането за изпълнение на желанието представлява липса на прекомерно значение и на отношения на зависимост.
За да преминем върху жизнената линия, където желаното се превръща в действителност, е достатъчна само енергията на чистото намерение. За намерението ще поговорим по-късно. А сега ще отбележим, че чистото намерение е единство от желание и действие при отсъствие на значение. Например свободното намерение да отидеш до павилиона за вестник е чисто.
Колкото по-голямо значение придавате на събитията, толкова по-вероятен е провалът ви. Щом за вас онова, което притежавате, е толкова важно и много държите на него, тогава най-вероятно равновесните сили ще ви го отнемат. Ако онова, което искате да получите, също е твърде важно за вас, тогава не се надявайте да го получите. Необходимо е да свалите летвата на значението, на важността.
Например вие сте луд по новата си кола, избърсвате всяка прашинка от нея, грижите се, страхувате се да не я одраскате, с една дума - треперите й и я боготворите. В резултат се създава излишен потенциал. Защото сте придали на колата толкова голямо значение. А всъщност в енергийното поле нейното значение е нула. Следователно - и за съжаление — равновесните сили скоро ще намерят някой дръвник, който ще я обезобрази. Или вие самият, тъй като сте много предпазлив, ще направите белята. Но щом престанете да я боготворите. Можете безупречно да се грижите за колата си, без да правите от нея идол.
Има още един аспект на силното желание да притежаваш. Според едно широко разпространено мнение ако сил¬но поискаш, всичко можеш да постигнеш. Бихте могли да предположите, че силното желание ще ви пренесе върху жизнената линия, където то ще се изпълни. Но не е така.
Ако желанието ви е прераснало в зависимост, в нещо като психоза, в истеричен стремеж да постигнете своето на всяка цена, значи в душата си не вярвате в неговото изпълнение и следователно транслирате излъчване с „големи смущения". Когато нямате вяра, вие се стараете с всички сили да убедите себе си, като още повече засилвате потенциала. Има опасност да прахосате целия си живот за „делото на живота си".
Единственото, което може да се направи, е да намалите значението на целта си. Да вървите към нея, сякаш отивате до павилиона за вестник.
А сега анализирайте на какво вие самите сте придали голямо значение и какви проблеми са възникнали от това. Ако работата е лоша, плюйте на значението, отърсете се от отношенията на зависимост и упорито транслирайте положителна енергия. Колкото по-зле е сега, толкова по-добре. Така можете да прецените ситуацията, ако смятате, че сте претърпели крах. Радвайте се! В този случай равновесните сили са на ваша страна, защото задачата им е да компенсират лошото с добро.
Не може през цялото време да е зле, както не може през цялото време и да е добре. Никой не е в състояние цял живот да лети върху вълната на успеха.
На енергийно ниво това изглежда приблизително така. Нападнали са ви, обидили са ви, окрали са ви, пребили са ви, а накрая са ви тикнали в ръцете торба с пари. Колкото по-големи са щетите ви, толкова повече пари ще има в торбата.
Пространство на варианти
-
venus - Модератор
- Мнения: 542
- Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36
от venus » 08 Яну 2008, 16:27
ВАЖНОСТТА
Накрая ще разгледаме най-общия тип излишен потенциал - важността. Той възниква там, където на нещо се придава прекомерно значение. Важността е излишен потенциал в чист вид, при чието отстраняването равновесните сили формират проблеми за онзи, който го създава.
Съществуват два вида важност - вътрешна и външна. Вътрешната, или собствената, се проявява като надценяване на своите достойнства или
недостатъци. Формулата й звучи така: „Аз съм важна персона", или „Аз изпълнявам важна работа".
Когато стрелката на значението на собствената персона удря в края на скалата, се включват равновесните сили и „важната птица" получава перване по носа. И онзи, който „изпълнява важна работа", също го чака разочарование: или работата му няма да е нужна никому, или ще бъде изпълнена лошо.
Съществува и обратната страна на медала - подценяване на своите достойнства, самоунищожаване. Какво следва, ви е известно. Както разбирате, величината на излишния потенциал и в двата случая е еднаква, разликата е само в знака.
Външната важност също се създава от човека, когато той придава голямо значение на обект или събитие от околния свят. Формулата й е: „За мен голямо значение има еди-какво си", или „За мен е много важно да направя еди-какво си". Така се създава излишен потенциал и всичко ще бъде провалено. Ако с чувството за вътрешна важност можете някак да се справите, с външната работата е по-лоша.
Представете си, че трябва да преминете по греда, поставена на земята. Няма нищо по-лесно от това. А сега трябва да преминете по същата греда, прехвърлена през покривите на два срещуположни високи блока. Това е много важно за вас и не можете да се убедите в обратното. Единственият начин за отстраняване на външната важност е застраховането. Във всеки конкретен случай то ще бъде различно. Главното е да не поставяте всичко на едното блюдо на везните. Трябва да имате някакъв противовес, защита, резервен вариант.
Всички неравновесни чувства и реакции - негодуване, недоволство, раздразнение, безпокойство, вълнение, потиснатост, смут, отчаяние, страх, жалост, привързаност, възхищение, умиление, идеализиране, преклонение, възторг, разочарование, гордост, надутост, презрение, отвращение, обида и т.н. - не са нищо друго освен проява на важност в една или друга форма.
Излишен потенциал се създава само тогава, когато придавате прекомерно значение на качество, обект или събитие - вътре или вън от себе си. Важността създава излишен потенциал, а той предизвиква равновесните сили. На свой ред те пораждат множество проблеми и животът се превръща в непрекъсната борба за съществуване. Сега вие самите можете да отсъдите колко усложняват живота ви вътрешната и външната важност.
В животинския и растителния свят, пък и изобщо никъде в природата няма такова понятие като важност. Има само целесъобразност от гледна точка на законите на равновесието. Чувството за собствената важност може да се проявява само при домашните животни, живеещи сред хората. Да, социумът и на тях оказва известно влияние. Поведението на останалите животни се ръководи единствено от инстинктите.
За щастие нещата не са толкова лоши. Равновесните сили започват да действат върху вас само в случай че сте силно привързани към представите си, зациклили сте и сте стигнали твърде далеч. Намаляването на важността не само ще ограничи значително проблемите в живота ви. Като се откажете от външната и вътрешната важност, вие получавате съкровище - свобода на избора.
Пространство на варианти
Накрая ще разгледаме най-общия тип излишен потенциал - важността. Той възниква там, където на нещо се придава прекомерно значение. Важността е излишен потенциал в чист вид, при чието отстраняването равновесните сили формират проблеми за онзи, който го създава.
Съществуват два вида важност - вътрешна и външна. Вътрешната, или собствената, се проявява като надценяване на своите достойнства или
недостатъци. Формулата й звучи така: „Аз съм важна персона", или „Аз изпълнявам важна работа".
Когато стрелката на значението на собствената персона удря в края на скалата, се включват равновесните сили и „важната птица" получава перване по носа. И онзи, който „изпълнява важна работа", също го чака разочарование: или работата му няма да е нужна никому, или ще бъде изпълнена лошо.
Съществува и обратната страна на медала - подценяване на своите достойнства, самоунищожаване. Какво следва, ви е известно. Както разбирате, величината на излишния потенциал и в двата случая е еднаква, разликата е само в знака.
Външната важност също се създава от човека, когато той придава голямо значение на обект или събитие от околния свят. Формулата й е: „За мен голямо значение има еди-какво си", или „За мен е много важно да направя еди-какво си". Така се създава излишен потенциал и всичко ще бъде провалено. Ако с чувството за вътрешна важност можете някак да се справите, с външната работата е по-лоша.
Представете си, че трябва да преминете по греда, поставена на земята. Няма нищо по-лесно от това. А сега трябва да преминете по същата греда, прехвърлена през покривите на два срещуположни високи блока. Това е много важно за вас и не можете да се убедите в обратното. Единственият начин за отстраняване на външната важност е застраховането. Във всеки конкретен случай то ще бъде различно. Главното е да не поставяте всичко на едното блюдо на везните. Трябва да имате някакъв противовес, защита, резервен вариант.
Всички неравновесни чувства и реакции - негодуване, недоволство, раздразнение, безпокойство, вълнение, потиснатост, смут, отчаяние, страх, жалост, привързаност, възхищение, умиление, идеализиране, преклонение, възторг, разочарование, гордост, надутост, презрение, отвращение, обида и т.н. - не са нищо друго освен проява на важност в една или друга форма.
Излишен потенциал се създава само тогава, когато придавате прекомерно значение на качество, обект или събитие - вътре или вън от себе си. Важността създава излишен потенциал, а той предизвиква равновесните сили. На свой ред те пораждат множество проблеми и животът се превръща в непрекъсната борба за съществуване. Сега вие самите можете да отсъдите колко усложняват живота ви вътрешната и външната важност.
В животинския и растителния свят, пък и изобщо никъде в природата няма такова понятие като важност. Има само целесъобразност от гледна точка на законите на равновесието. Чувството за собствената важност може да се проявява само при домашните животни, живеещи сред хората. Да, социумът и на тях оказва известно влияние. Поведението на останалите животни се ръководи единствено от инстинктите.
За щастие нещата не са толкова лоши. Равновесните сили започват да действат върху вас само в случай че сте силно привързани към представите си, зациклили сте и сте стигнали твърде далеч. Намаляването на важността не само ще ограничи значително проблемите в живота ви. Като се откажете от външната и вътрешната важност, вие получавате съкровище - свобода на избора.
Пространство на варианти
-
venus - Модератор
- Мнения: 542
- Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36
от venus » 08 Яну 2008, 16:31
ОТ БОРБА КЪМ РАВНОВЕСИЕ
Единственото средство срещу равновесните сили е отстраняването на причината, а именно намаляването на породилия ги излишен потенциал на важност. Жизнените ситуации са толкова многообразни, че не е възможно да се даде универсална рецепта за решаване на всички проблеми. Тук мога да ви предложа само общи препоръки.
Всеки човек сам изгражда стена върху основата на важността, а сетне се мъчи да я прескочи или да я пробие с глава. Вместо да се преодолява препятствието, не е ли по-добре да се извади една тухла от основата и стената да рухне? Всички ние ясно виждаме препятствията си. Но съвсем не е просто да видим на каква основа се градят. Ако сте се сблъскали с проблемна ситуация, постарайте се да определите къде сте прекрачили границата, къде зацикляте, на какво придавате прекомерно значение. Определете своята важност, а после се откажете от нея.
Стената ще рухне, препятствието ще се отстрани само, проблемът ще се реши от само себе си. Не преодолявайте препятствията - намалявайте важността.
Да намалявате - не означава да се борите с чувствата си и да се опитвате да ги сподавяте. Прекомерните емоции и преживявания са последица от важността. Трябва да се отстрани причината - отношението. Може да се даде съвет да се отнасяте философски към живота, макар този призив вече да е втръснал на всички. Необходимо е да се осъзнае, че важността няма да донесе нищо друго освен проблеми.
Приемете се такъв, какъвто сте. Позволете си удоволствието да бъдете себе си. Не превъзнасяйте и не омаловажавайте достойнствата и недостатъците си. Стремете се към вътрешен покой — вие не сте важен и не сте нищожен.
Единственото, което не създава излишен потенциал, е чувството за хумор, способността да се посмееш над себе си и над другите - беззлобно, без да ги обиждаш. Хуморът е отрицание на важността, нейна карикатура.
При решаването на проблемите е необходимо да се спазва едно златно правило. Преди да се заемете с решаването, трябва да намалите важността на проблема. Тогава равновесните сили няма да ви пречат и той ще се реши лесно и просто.
Във всичко е необходима мярка. Позволете си понякога да нарушавате равновесието, няма да стане нищо страшно. Главното е стрелката на важността да не удря в края на скалата.
Пространство на варианти
Единственото средство срещу равновесните сили е отстраняването на причината, а именно намаляването на породилия ги излишен потенциал на важност. Жизнените ситуации са толкова многообразни, че не е възможно да се даде универсална рецепта за решаване на всички проблеми. Тук мога да ви предложа само общи препоръки.
Всеки човек сам изгражда стена върху основата на важността, а сетне се мъчи да я прескочи или да я пробие с глава. Вместо да се преодолява препятствието, не е ли по-добре да се извади една тухла от основата и стената да рухне? Всички ние ясно виждаме препятствията си. Но съвсем не е просто да видим на каква основа се градят. Ако сте се сблъскали с проблемна ситуация, постарайте се да определите къде сте прекрачили границата, къде зацикляте, на какво придавате прекомерно значение. Определете своята важност, а после се откажете от нея.
Стената ще рухне, препятствието ще се отстрани само, проблемът ще се реши от само себе си. Не преодолявайте препятствията - намалявайте важността.
Да намалявате - не означава да се борите с чувствата си и да се опитвате да ги сподавяте. Прекомерните емоции и преживявания са последица от важността. Трябва да се отстрани причината - отношението. Може да се даде съвет да се отнасяте философски към живота, макар този призив вече да е втръснал на всички. Необходимо е да се осъзнае, че важността няма да донесе нищо друго освен проблеми.
Приемете се такъв, какъвто сте. Позволете си удоволствието да бъдете себе си. Не превъзнасяйте и не омаловажавайте достойнствата и недостатъците си. Стремете се към вътрешен покой — вие не сте важен и не сте нищожен.
Единственото, което не създава излишен потенциал, е чувството за хумор, способността да се посмееш над себе си и над другите - беззлобно, без да ги обиждаш. Хуморът е отрицание на важността, нейна карикатура.
При решаването на проблемите е необходимо да се спазва едно златно правило. Преди да се заемете с решаването, трябва да намалите важността на проблема. Тогава равновесните сили няма да ви пречат и той ще се реши лесно и просто.
Във всичко е необходима мярка. Позволете си понякога да нарушавате равновесието, няма да стане нищо страшно. Главното е стрелката на важността да не удря в края на скалата.
Пространство на варианти
-
venus - Модератор
- Мнения: 542
- Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36
от venus » 08 Яну 2008, 16:40
НАМЕРЕНИЕ НА ОТНОШЕНИЯТА
Какво движи хората? Вътрешното намерение. Така че използвайте намерението им, вместо да използвате своето. Откажете се от своето и позволете на външното намерение да пусне механизма на вътрешното намерение на другите. За да получи желаното от външния свят, на външното намерение му е достатъчно да помръдне малкия си пръст, защото то самото нищо не желае и не прави, а позволява да работи вътрешното, настроено към света. Използвайте вътрешното намерение на хората за постигане на своите цели.
Въпреки користния оттенък на тази фраза, вие не използвате хората, а просто не им пречите да правят това, което искат. Всички проблеми така или иначе се раждат поради възникването на противоречия между вътрешните намерения на хората. Ръководейки се от интересите си, единият иска да получи нещо от другия. От своя страна, другият мисли другояче и иска да постигне своето. Как да се балансира разликата в интересите и да се задоволят потребностите и на двамата? Сложна задача, не мислите ли? А всъщност е много лесна. За нейното решение е достатъчно само да се определи общото, което е в основата на вътрешното намерение на хората.
За да се задейства механизмът на външното намерение в отношенията с хората, ще се наложи да разчупим още един лъжлив стереотип. Често можете да чуете следния призив: „Не се опитвай да промениш другите, започни със себе си!" Това тутакси предизвиква душевен дискомфорт: значи, аз съм несъвършен, трябва да се променя, а тъй не ми се иска! И правилно, че не ви се иска.
Не бива да се опитвате да променяте другите, но и себе си също не бива. Каквото и да правите със себе си или с другите, то ще е слабо ефективно за вашето вътрешно намерение. Проблемът се решава по друг начин. Трябва да позволите на другите да реализират вътрешното си намерение. Тогава ще се задейства външното намерение, а вашето вътрешно ще се реализира от само себе си.
Например жената иска приятелят й да се ожени за нея, а той по непонятни причини увърта. Работейки с вътрешното си намерение, тя насочва всичките си помисли да го принуди да се ожени за нея. Така няма да постигне нищо, само ще създаде излишен потенциал на своето желание и на важността на брака. Като резултат равновесните сили ще й отнемат избраника. Може би той просто не я е обичал? Разбира се, че не. Защото жената е превърнала любовта в отношения на зависимост: „Ако ме обичаш, ще се ожениш за мен."
За да се задейства външното намерение, жената трябва да се откаже от желанието си да ожени мъжа за себе си и да си зададе въпроса: какво иска мъжът в брака? Едва ли ще й е трудно да намери отговора. Безспорно той иска да реализира своя комплект от значимости - обичат ме, ценят ме, уважават ме, възхищават се от мен и т.н. Като насочи енергията си за реализирането им, жената не само ще постигне целта си, но и ще реализира подобни на тези свои значимости. Ами ако той не заслужава да го уважават и обичат? Тогава защо изобщо да се занимава с него?
Всеки има свободата да избира.
По закон човек изцяло е погълнат от мислите какво иска от другите, но не се опитва да разбере какво искат те. Като прехвърлите вниманието си върху желанията и мотивите на другите, лесно ще получите онова, от което самите вие имате нужда. За тази цел трябва само да си зададете въпроса: към какво е насочено вътрешното намерение на партньора ми? Това означава да се отдалечите от стъклото и най-сетне да съзрете отворения прозорец. Щом го направите, остава само да пренасочите вътрешното си намерение към реализирането на вътрешното намерение на партньора. Така вашето вътрешно намерение ще бъде преобразувано във външно.
Изходът от ситуацията е следният. При контакта си с вас човек го интересува преди всичко вниманието към самия него. Можете да не се съмнявате, че хората са заети изключително със себе си. Заемете се и вие с тях. Прехвърлете вниманието от себе си върху околните. Активирайте своя Надзирател и престанете да играете на играта „повишаване на своята значимост". Поиграйте на играта „повишаване на значимостта на другите". Интересувайте се от тях, слушайте ги, наблюдавайте. Не се подмазвайте, просто се движете по течението. Щом прехвърлите вниманието от себе си върху околните, излишният потенциал на собствената ви значимост ще изчезне от само себе си. Точно тогава ще започнете да се държите непринудено.
За да привлечете внимание, е достатъчно само да проявите интерес към околните. Не говорете с хората за това, което ви интересува, а за това, което интересува тях, включително и за тях самите. В този случай вътрешното ви намерение ще се трансформира във външно. Околните вед¬нага ще се заинтересуват от подобен събеседник, просто няма къде да се дянат от външното ви намерение - то винаги работи абсолютно непостижимо. Безполезно е да се опитвате да заинтересувате другите със собствената си персона - това е вътрешно намерение. А когато се интересувате от другите - то е външно. Отказвайки се от вътрешното намерение и прехвърляйки вниманието върху другите хора, вие без усилия ще получите от тях желания резултат. Външното намерение ще направи това за вас.
Поставете си за цел не да се покажете като увлекателен събеседник, а да дадете възможност на партньора си да се прояви като интересен човек. Настройте се на неговата честота и внимателно слушайте, задавайте въпроси и показвайте своята заинтересованост към темата и неговата личност. Можете в продължение на няколко часа да си общувате така, че главно той да говори. В края на разговора вашият партньор ще бъде абсолютно убеден, че е срещнал интересен събеседник и изобщо забележителна личност.
Така действа външното ви намерение. То позволява да се реализира вътрешното намерение на другите. Като резултат вие ще получите онова, от което сте се отказали. А сте се отказали да извадите на показ своята личност и сте позволили да се разкрие личността на другия. Щом направите това, той става ваш поклонник, защото сте позволили да се реализира вътрешното му намерение. Изобщо ако искате да получите нещо от някого, можете да използвате един универсален принцип. Неговата същност е - да се откажете от вътрешното намерение да получите и да го смените с намерението да дадете.
Искате да получите от някого признание и уважение? Не го изисквайте. Самите вие уважавайте човека, старайте се той да се чувства значителен във вашите очи. Нуждаете се от съчувствие и благодарност? Не ги търсете. Проявявайте искрена загриженост за проблемите на другия. Стремите се да ви симпатизират? Няма да го направят за черните ви очи. Самите вие проявявайте симпатия към човека, тогава ще сте му симпатични. Нуждаете се от помощ и подкрепа? Помагайте вие. По този начин ще повишите значимостта си, а другият няма да иска да е по-незначителен и не ще ви остане длъжен. Най-сетне, искате взаимна любов? Откажете се от правото на притежание и отношенията на зависимост. Ще успеете, ако просто обичате, без да разчитате на нищо. Такава любов се среща много рядко и никой няма да й устои.
Във всички тези случаи непременно ще получите онова, от което сте се отказали.
Има още един въпрос: как да накарате някой да направи нещо? С вътрешното си намерение ще го принудите, ако притежавате такава власт. Можете и да го убедите, че е необходимо да го направи. Но най-ефикасния начин предлага външното намерение: да се подредят нещата така, че човек сам да поиска да ви помогне. За това е необходимо да се съгласува вашият проблем с целите и стремежите на дадения човек. Задайте си въпроса: как да свържа това, което искам аз, с нещата, които са нужни на другия?
Отначало определете потребностите му - към какво се стреми, какво не му достига: пари, власт, уважението на околните, удовлетворение от добре свършената работа, грижа за децата, престиж, положение в колектива, известност в обществото и т.н. Всички тези неща представляват вариации на тема собствената значимост.
Напред в миналото
Какво движи хората? Вътрешното намерение. Така че използвайте намерението им, вместо да използвате своето. Откажете се от своето и позволете на външното намерение да пусне механизма на вътрешното намерение на другите. За да получи желаното от външния свят, на външното намерение му е достатъчно да помръдне малкия си пръст, защото то самото нищо не желае и не прави, а позволява да работи вътрешното, настроено към света. Използвайте вътрешното намерение на хората за постигане на своите цели.
Въпреки користния оттенък на тази фраза, вие не използвате хората, а просто не им пречите да правят това, което искат. Всички проблеми така или иначе се раждат поради възникването на противоречия между вътрешните намерения на хората. Ръководейки се от интересите си, единият иска да получи нещо от другия. От своя страна, другият мисли другояче и иска да постигне своето. Как да се балансира разликата в интересите и да се задоволят потребностите и на двамата? Сложна задача, не мислите ли? А всъщност е много лесна. За нейното решение е достатъчно само да се определи общото, което е в основата на вътрешното намерение на хората.
За да се задейства механизмът на външното намерение в отношенията с хората, ще се наложи да разчупим още един лъжлив стереотип. Често можете да чуете следния призив: „Не се опитвай да промениш другите, започни със себе си!" Това тутакси предизвиква душевен дискомфорт: значи, аз съм несъвършен, трябва да се променя, а тъй не ми се иска! И правилно, че не ви се иска.
Не бива да се опитвате да променяте другите, но и себе си също не бива. Каквото и да правите със себе си или с другите, то ще е слабо ефективно за вашето вътрешно намерение. Проблемът се решава по друг начин. Трябва да позволите на другите да реализират вътрешното си намерение. Тогава ще се задейства външното намерение, а вашето вътрешно ще се реализира от само себе си.
Например жената иска приятелят й да се ожени за нея, а той по непонятни причини увърта. Работейки с вътрешното си намерение, тя насочва всичките си помисли да го принуди да се ожени за нея. Така няма да постигне нищо, само ще създаде излишен потенциал на своето желание и на важността на брака. Като резултат равновесните сили ще й отнемат избраника. Може би той просто не я е обичал? Разбира се, че не. Защото жената е превърнала любовта в отношения на зависимост: „Ако ме обичаш, ще се ожениш за мен."
За да се задейства външното намерение, жената трябва да се откаже от желанието си да ожени мъжа за себе си и да си зададе въпроса: какво иска мъжът в брака? Едва ли ще й е трудно да намери отговора. Безспорно той иска да реализира своя комплект от значимости - обичат ме, ценят ме, уважават ме, възхищават се от мен и т.н. Като насочи енергията си за реализирането им, жената не само ще постигне целта си, но и ще реализира подобни на тези свои значимости. Ами ако той не заслужава да го уважават и обичат? Тогава защо изобщо да се занимава с него?
Всеки има свободата да избира.
По закон човек изцяло е погълнат от мислите какво иска от другите, но не се опитва да разбере какво искат те. Като прехвърлите вниманието си върху желанията и мотивите на другите, лесно ще получите онова, от което самите вие имате нужда. За тази цел трябва само да си зададете въпроса: към какво е насочено вътрешното намерение на партньора ми? Това означава да се отдалечите от стъклото и най-сетне да съзрете отворения прозорец. Щом го направите, остава само да пренасочите вътрешното си намерение към реализирането на вътрешното намерение на партньора. Така вашето вътрешно намерение ще бъде преобразувано във външно.
Изходът от ситуацията е следният. При контакта си с вас човек го интересува преди всичко вниманието към самия него. Можете да не се съмнявате, че хората са заети изключително със себе си. Заемете се и вие с тях. Прехвърлете вниманието от себе си върху околните. Активирайте своя Надзирател и престанете да играете на играта „повишаване на своята значимост". Поиграйте на играта „повишаване на значимостта на другите". Интересувайте се от тях, слушайте ги, наблюдавайте. Не се подмазвайте, просто се движете по течението. Щом прехвърлите вниманието от себе си върху околните, излишният потенциал на собствената ви значимост ще изчезне от само себе си. Точно тогава ще започнете да се държите непринудено.
За да привлечете внимание, е достатъчно само да проявите интерес към околните. Не говорете с хората за това, което ви интересува, а за това, което интересува тях, включително и за тях самите. В този случай вътрешното ви намерение ще се трансформира във външно. Околните вед¬нага ще се заинтересуват от подобен събеседник, просто няма къде да се дянат от външното ви намерение - то винаги работи абсолютно непостижимо. Безполезно е да се опитвате да заинтересувате другите със собствената си персона - това е вътрешно намерение. А когато се интересувате от другите - то е външно. Отказвайки се от вътрешното намерение и прехвърляйки вниманието върху другите хора, вие без усилия ще получите от тях желания резултат. Външното намерение ще направи това за вас.
Поставете си за цел не да се покажете като увлекателен събеседник, а да дадете възможност на партньора си да се прояви като интересен човек. Настройте се на неговата честота и внимателно слушайте, задавайте въпроси и показвайте своята заинтересованост към темата и неговата личност. Можете в продължение на няколко часа да си общувате така, че главно той да говори. В края на разговора вашият партньор ще бъде абсолютно убеден, че е срещнал интересен събеседник и изобщо забележителна личност.
Така действа външното ви намерение. То позволява да се реализира вътрешното намерение на другите. Като резултат вие ще получите онова, от което сте се отказали. А сте се отказали да извадите на показ своята личност и сте позволили да се разкрие личността на другия. Щом направите това, той става ваш поклонник, защото сте позволили да се реализира вътрешното му намерение. Изобщо ако искате да получите нещо от някого, можете да използвате един универсален принцип. Неговата същност е - да се откажете от вътрешното намерение да получите и да го смените с намерението да дадете.
Искате да получите от някого признание и уважение? Не го изисквайте. Самите вие уважавайте човека, старайте се той да се чувства значителен във вашите очи. Нуждаете се от съчувствие и благодарност? Не ги търсете. Проявявайте искрена загриженост за проблемите на другия. Стремите се да ви симпатизират? Няма да го направят за черните ви очи. Самите вие проявявайте симпатия към човека, тогава ще сте му симпатични. Нуждаете се от помощ и подкрепа? Помагайте вие. По този начин ще повишите значимостта си, а другият няма да иска да е по-незначителен и не ще ви остане длъжен. Най-сетне, искате взаимна любов? Откажете се от правото на притежание и отношенията на зависимост. Ще успеете, ако просто обичате, без да разчитате на нищо. Такава любов се среща много рядко и никой няма да й устои.
Във всички тези случаи непременно ще получите онова, от което сте се отказали.
Има още един въпрос: как да накарате някой да направи нещо? С вътрешното си намерение ще го принудите, ако притежавате такава власт. Можете и да го убедите, че е необходимо да го направи. Но най-ефикасния начин предлага външното намерение: да се подредят нещата така, че човек сам да поиска да ви помогне. За това е необходимо да се съгласува вашият проблем с целите и стремежите на дадения човек. Задайте си въпроса: как да свържа това, което искам аз, с нещата, които са нужни на другия?
Отначало определете потребностите му - към какво се стреми, какво не му достига: пари, власт, уважението на околните, удовлетворение от добре свършената работа, грижа за децата, престиж, положение в колектива, известност в обществото и т.н. Всички тези неща представляват вариации на тема собствената значимост.
Напред в миналото
-
venus - Модератор
- Мнения: 542
- Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36
от venus » 08 Яну 2008, 16:43
ИГРАТА НА ПАРТНЬОРИТЕ
Няма да сгреша, ако кажа, че повечето разводи се случват по една банална причина: партньорите не позволяват на другия да бъде себе си. Вероятно си мислите, че те не са прави, а аз искам да ви покажа къде грешат. Не познахте.
Въпросът изобщо не е кой е прав и кой крив. Конфликтите заради дреболии имат един нетривиален, но главен аспект - осъзнатост, по-точно липсата й.
Раздразнението е несъзнателна реакция. В несъзнателното съновидение сънят се случва с човека, тъй като той изцяло е погълнат от тази игра и не си дава сметка, че това е само сън. По същия начин човек спи наяве, реагирайки негативно като мида на външното дразнение. Всички като че ли разбират, че всеки има право на своите особености и странности. И ако не е като вас, не е задължен да бъде такъв.
Но всички го съзнават едва в момента, когато ги питат. В останалите случаи бутонът на раздразнението сработва в неосъзнато състояние.
Намирайки се в несъзнателен сън наяве, човек не си позволява да бъде себе си, а на другите - да бъдат други. Възникват отношения на зависимост, пораждащи поляризация, която пък предизвиква вятъра на равновесните сили. Те се стремят да сблъскат противоположните характери, за да неутрализират нееднородността.
На всичкото отгоре, чувствайки поляризацията, махалата индуцират в партньорите действия, пораждащи още по-голямо раздразнение. Не сте ли забелязвали, че понякога партньорът ви се държи така, сякаш нарочно се мъчи да ви раздразни?
Знайте, че в повечето случаи той го прави несъзнател¬но, под влияние на махалото, което се храни с енергията на вашето раздразнение и се стреми да насочи действията на вашия партньор така, че още повече да ви раздразни.
Самият вие в писмото си илюстрирате как действа поляризацията: „Когато се ядосам и си мисля, че съм готов да свърша с всичко незабавно и независимо от условията, отношенията временно се подобряват без видими причини."
Когато сте готов на всички условия, вие отслабвате хватката, сякаш казвате: „А, да става каквото ще!" В този момент поляризацията отслабва, вятърът на равновесните сили стихва, махалото ви оставя на мира и като следствие отношенията се подобряват.
Напред в миналото
Няма да сгреша, ако кажа, че повечето разводи се случват по една банална причина: партньорите не позволяват на другия да бъде себе си. Вероятно си мислите, че те не са прави, а аз искам да ви покажа къде грешат. Не познахте.
Въпросът изобщо не е кой е прав и кой крив. Конфликтите заради дреболии имат един нетривиален, но главен аспект - осъзнатост, по-точно липсата й.
Раздразнението е несъзнателна реакция. В несъзнателното съновидение сънят се случва с човека, тъй като той изцяло е погълнат от тази игра и не си дава сметка, че това е само сън. По същия начин човек спи наяве, реагирайки негативно като мида на външното дразнение. Всички като че ли разбират, че всеки има право на своите особености и странности. И ако не е като вас, не е задължен да бъде такъв.
Но всички го съзнават едва в момента, когато ги питат. В останалите случаи бутонът на раздразнението сработва в неосъзнато състояние.
Намирайки се в несъзнателен сън наяве, човек не си позволява да бъде себе си, а на другите - да бъдат други. Възникват отношения на зависимост, пораждащи поляризация, която пък предизвиква вятъра на равновесните сили. Те се стремят да сблъскат противоположните характери, за да неутрализират нееднородността.
На всичкото отгоре, чувствайки поляризацията, махалата индуцират в партньорите действия, пораждащи още по-голямо раздразнение. Не сте ли забелязвали, че понякога партньорът ви се държи така, сякаш нарочно се мъчи да ви раздразни?
Знайте, че в повечето случаи той го прави несъзнател¬но, под влияние на махалото, което се храни с енергията на вашето раздразнение и се стреми да насочи действията на вашия партньор така, че още повече да ви раздразни.
Самият вие в писмото си илюстрирате как действа поляризацията: „Когато се ядосам и си мисля, че съм готов да свърша с всичко незабавно и независимо от условията, отношенията временно се подобряват без видими причини."
Когато сте готов на всички условия, вие отслабвате хватката, сякаш казвате: „А, да става каквото ще!" В този момент поляризацията отслабва, вятърът на равновесните сили стихва, махалото ви оставя на мира и като следствие отношенията се подобряват.
Напред в миналото
-
venus - Модератор
- Мнения: 542
- Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36
от venus » 08 Яну 2008, 16:49
КАК ДА СИ ВЪРНЕМ ВЪЗЛЮБЕНИТЕ
„Много ви моля, отговорете ми как да си върна любимия мъж?"
Ако сам си е тръгнал, едва ли ще го върнете. По-скоро не ще го върнете с усилията на вътрешното намерение, т.е. предприемайки някакви действия за неговото „връщане". Такива действия са всички опити да повлияете непосредствено върху този човек. Дори нещо да се
получи, той вече няма да е предишният.
Можете да го върнете само с външното намерение. С вътрешното си намерение се опитвате непосредствено да въздействате върху света. Външното работи така, че светът сам идва насреща ви. Накратко мога да обясня механизма на работа на външното намерение по следния начин.
В отношенията си партньорите се ръководят от вътрешното си намерение, т.е. искат да получат нещо един от друг. Ако един от тях не го получава, той скъсва отношенията. Всеки човек се стреми да получи удовлетворение в отношенията си по свой начин. Това може да е потребност от любов, секс, уважение, признание на качествата, взаимно разбиране, общуване, бягство от самота, развлечения и т.н.
Съществува ли нещо общо, което да обединява толкова различни лични стремежи? Това общо винаги са били и си остават защитата и потвърждението на собствената значимост. Каквото и да ръководи човек в действията му, всичките му мотиви така или иначе са свързани с чувството за собствената значимост. Човек така е устроен.
Вътрешното намерение в отношенията между хората винаги е насочено за защита и потвърждение на собствената им значимост в една или друга форма. Към какво е насочено вътрешното намерение на вашия възлюбен? Към търсене на партньор, от когото ще получи удовлетворение на собствената си значимост.
А вашето вътрешно намерение към какво е насочено? Да си върнете възлюбения и така, първо, да възстановите своята значимост и, второ, да възобновите отношенията, в които сте получавали някакво удовлетворение.
Сега си помислете - ще можете ли да удовлетворите стремежите на партньора си, ако се ръководите само от собственото си вътрешно намерение? За да си върнете вашия възлюбен, е необходимо да му дадете онова, към което се стреми неговото вътрешно намерение. Не бива да го съдите, ако иска да получи от вас удовлетворение на собствената си значимост в една или друга форма. Та нали и вие искате да получите нещо от него.
Както знаете, първият принцип на фрейлинга гласи: откажете се от намерението да получите, заменете го с намерението да дадете и ще получите онова, от което сте се отказали.
Откажете се от своето вътрешно намерение, накъдето и да е насочено то. Определете към какво е насочено намерението на вашия партньор. Обърнете своя стремеж към задоволяване на неговото намерение. Щом действията ви се преориентират към удовлетворяване на потребностите на партньора, вътрешното ви намерение ще се превърне във външно.
Вследствие на това ще успеете не само да ощастливите партньора си, но и да получите от него всичко, което самите вие искате, и то е излишък. Ако можете да се откажете от намерението да получите и го замените с намерението да дадете, непременно ще получите онова, от което сте се отказали.
Този принцип работи толкова ефектно, че се създава усещането, сякаш е задействана някаква вълшебна сила. Но тъкмо това е истинската магия. И никакви баения и вълшебни отвари не са необходими.
Но да се върне изгубеното, както и два пъти да се влезе в една и съща река, е много трудно. По-добре се старайте да се придържате към принципите на фрейлинга още преди отношенията да започнат да се развалят. При всички случаи, преди да предприемете нещо, на ваше място хубавичко бих си помислил: наистина ли искате да си го върнете или ви изгаря непреодолимото желание да възстановите изгубената си (захвърлена от него) значимост?
Не забравяйте, че слоят на вашия свят е вашето огледало. Ако предпочитате да страдате, значи така и ще стане. А ако в този момент се възползвате от принципа за координация на намерението и прецените обстоятелствата като изключително благоприятни, значи ще бъде точно така.
Може би скъсването с любимия ви е отървало от незнайни проблеми. А ви се струва, че всичко върви на зле. Кажете си, че всичко се развива както трябва, защото вие сами трябва да решите дали да се радвате или да страдате. Аз на ваше място бих се радвал, бих скачал до тавана и бих пляскал от радост. Позволете на огледалото да ви достави удоволствие.
Общественото мнение ви налага своите стереотипи. Но то се базира върху видимите крайни резултати. Успехът идва в процеса на придвижване към целта. Крайните резултати винаги се виждат, а процесът на придвижване към целта остава в сянка. Като резултат се създава стереотип: стреми се към кариера и пари, с други думи - „лети към лампата".
Всички виждат само блясъка на вече изгрелите звезди. Но малцина обръщат внимание на пътя, преминат от тях към върховете на успеха. Всички звезди са преминали през джунгла от неуспехи. Късметът се усмихва рано или късно само на онези, които са убедени, че вървят по своя път. Нужно е неотклонно да се движите към своята цел и да помните: каквото и да става, течението на вариантите е насочено натам, където трябва. Никому не е дадено да знае кога и по какъв начин целта ще бъде постигната.
Ако следвате общоприетите стереотипи, можете да постигнете определени успехи. Но те няма да бъдат големи и ще ги постигнете с огромен труд. За да спечелите наистина грандиозен успех, е необходимо да определите целта си и да се движите към нея неотклонно, без да слушате никого. Можете да вземете под внимание каквото ви съветват другите, но окончателното решение трябва да е на сърцето ви. Само така ще престанете да се блъскате в стъклото на лампата.
Напред в миналото
„Много ви моля, отговорете ми как да си върна любимия мъж?"
Ако сам си е тръгнал, едва ли ще го върнете. По-скоро не ще го върнете с усилията на вътрешното намерение, т.е. предприемайки някакви действия за неговото „връщане". Такива действия са всички опити да повлияете непосредствено върху този човек. Дори нещо да се
получи, той вече няма да е предишният.
Можете да го върнете само с външното намерение. С вътрешното си намерение се опитвате непосредствено да въздействате върху света. Външното работи така, че светът сам идва насреща ви. Накратко мога да обясня механизма на работа на външното намерение по следния начин.
В отношенията си партньорите се ръководят от вътрешното си намерение, т.е. искат да получат нещо един от друг. Ако един от тях не го получава, той скъсва отношенията. Всеки човек се стреми да получи удовлетворение в отношенията си по свой начин. Това може да е потребност от любов, секс, уважение, признание на качествата, взаимно разбиране, общуване, бягство от самота, развлечения и т.н.
Съществува ли нещо общо, което да обединява толкова различни лични стремежи? Това общо винаги са били и си остават защитата и потвърждението на собствената значимост. Каквото и да ръководи човек в действията му, всичките му мотиви така или иначе са свързани с чувството за собствената значимост. Човек така е устроен.
Вътрешното намерение в отношенията между хората винаги е насочено за защита и потвърждение на собствената им значимост в една или друга форма. Към какво е насочено вътрешното намерение на вашия възлюбен? Към търсене на партньор, от когото ще получи удовлетворение на собствената си значимост.
А вашето вътрешно намерение към какво е насочено? Да си върнете възлюбения и така, първо, да възстановите своята значимост и, второ, да възобновите отношенията, в които сте получавали някакво удовлетворение.
Сега си помислете - ще можете ли да удовлетворите стремежите на партньора си, ако се ръководите само от собственото си вътрешно намерение? За да си върнете вашия възлюбен, е необходимо да му дадете онова, към което се стреми неговото вътрешно намерение. Не бива да го съдите, ако иска да получи от вас удовлетворение на собствената си значимост в една или друга форма. Та нали и вие искате да получите нещо от него.
Както знаете, първият принцип на фрейлинга гласи: откажете се от намерението да получите, заменете го с намерението да дадете и ще получите онова, от което сте се отказали.
Откажете се от своето вътрешно намерение, накъдето и да е насочено то. Определете към какво е насочено намерението на вашия партньор. Обърнете своя стремеж към задоволяване на неговото намерение. Щом действията ви се преориентират към удовлетворяване на потребностите на партньора, вътрешното ви намерение ще се превърне във външно.
Вследствие на това ще успеете не само да ощастливите партньора си, но и да получите от него всичко, което самите вие искате, и то е излишък. Ако можете да се откажете от намерението да получите и го замените с намерението да дадете, непременно ще получите онова, от което сте се отказали.
Този принцип работи толкова ефектно, че се създава усещането, сякаш е задействана някаква вълшебна сила. Но тъкмо това е истинската магия. И никакви баения и вълшебни отвари не са необходими.
Но да се върне изгубеното, както и два пъти да се влезе в една и съща река, е много трудно. По-добре се старайте да се придържате към принципите на фрейлинга още преди отношенията да започнат да се развалят. При всички случаи, преди да предприемете нещо, на ваше място хубавичко бих си помислил: наистина ли искате да си го върнете или ви изгаря непреодолимото желание да възстановите изгубената си (захвърлена от него) значимост?
Не забравяйте, че слоят на вашия свят е вашето огледало. Ако предпочитате да страдате, значи така и ще стане. А ако в този момент се възползвате от принципа за координация на намерението и прецените обстоятелствата като изключително благоприятни, значи ще бъде точно така.
Може би скъсването с любимия ви е отървало от незнайни проблеми. А ви се струва, че всичко върви на зле. Кажете си, че всичко се развива както трябва, защото вие сами трябва да решите дали да се радвате или да страдате. Аз на ваше място бих се радвал, бих скачал до тавана и бих пляскал от радост. Позволете на огледалото да ви достави удоволствие.
Общественото мнение ви налага своите стереотипи. Но то се базира върху видимите крайни резултати. Успехът идва в процеса на придвижване към целта. Крайните резултати винаги се виждат, а процесът на придвижване към целта остава в сянка. Като резултат се създава стереотип: стреми се към кариера и пари, с други думи - „лети към лампата".
Всички виждат само блясъка на вече изгрелите звезди. Но малцина обръщат внимание на пътя, преминат от тях към върховете на успеха. Всички звезди са преминали през джунгла от неуспехи. Късметът се усмихва рано или късно само на онези, които са убедени, че вървят по своя път. Нужно е неотклонно да се движите към своята цел и да помните: каквото и да става, течението на вариантите е насочено натам, където трябва. Никому не е дадено да знае кога и по какъв начин целта ще бъде постигната.
Ако следвате общоприетите стереотипи, можете да постигнете определени успехи. Но те няма да бъдат големи и ще ги постигнете с огромен труд. За да спечелите наистина грандиозен успех, е необходимо да определите целта си и да се движите към нея неотклонно, без да слушате никого. Можете да вземете под внимание каквото ви съветват другите, но окончателното решение трябва да е на сърцето ви. Само така ще престанете да се блъскате в стъклото на лампата.
Напред в миналото
-
venus - Модератор
- Мнения: 542
- Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36
7 мнения
• Страница 1 от 1