Параноя на страстта

[venus]

Параноя на страстта. Робин Норууд.
С благодарност към avanabil
---


Ако да сме влюбени, означава да страдаме, това е признак, че обичаме прекалено силно.

Когато повечето от разговорите ни с близки приятели са за него, за проблемите му, за мислите му, за чувствата му и почти всяко наше изречение започва с „Той...", това е признак, че обичаме прекалено силно.

Когато извиняваме мрачните му настроения, сприхавия му характер или
ироничните му забележки с нещастното му детство и се опитваме да станел неговия психотерапевт, това е признак, че обичаме прекалено силно.

Когато изучаваме някой „самоучител", като подчертаваме всеки пасаж, който според нас би му помогнал, това е признак, че обичаме прекалено силно.

Когато не харесваме повечето от най-важните черти на характера му, но се примиряваме с тях, вярвайки, че е достатъчно да сме привлекателни и любещи и той ще поиска да се промени заради нас, това е признак, че обичаме прекалено силно.


Когато тази връзка ни излага на опасност емоционално и дори физически, това определено е признак, че обичаме прекалено силно.

Независимо от страданието и неудовлетвореността, до които води прекалено силната обич, това състояние е често срещано при повечето жени и ние почти не вярваме, че може да има и друг вид интимна връзка. Повечето от нас са обичали поне веднъж прекалено силно. В живота на немалко жени това е периодически повтаряща се тема. А някои до такава степен биват завладени и обсебени от партньора си, че дори разстройват работоспособността си. А много често и обичта се превръща в много силна любов, когато партньорът ни се окаже неподходящ, нехаен, безполезен и не само не го напускаме, напротив - започваме още по-силно да го желаем и да имаме нужда от него.
Ако някога сте имали чувство, че сте обсебена от някой мъж, вероятно сте подозирали, че това може да се дължи не на любов, а на страх. Страх, че можем да останем сами, че не ще бъдем обичани, т. е. сме недостойни за любов, че ще ни пренебрегнат, изоставят или съсипят. И даряваме любовта си с отчаяната надежда, че нашият обект на чувствата ще поеме и грижата за страховете ни. Вместо това страховете - и обсебването ни - се задълбочават дотам, че да даваме любов в очакване на същото се превръща в движеща сила на живота ни. И понеже стратегията ни не дава резултат, ние засилваме любовта си. Обичаме прекалено силно.

По същия начин и със същия плам и мъже биват обсебвани от някоя жена, а чувствата им и начинът на поведение също са резултат от преживяното в детството. Само че повечето мъже с непълноценно детство не проявяват пристрастеност към интимни връзки. Те обикновено съумяват да се закрилят и да избегнат страданието чрез занимания, насочени навън от тях, повече безлични, отколкото лични. Предпочитат да се отдадат на работа, спорт или някакво хоби, докато жената се насочва към любовта и предпочита да бъде завладяна от интимна връзка - може би точно с такъв ощетен и сдържан мъж.

Възможно е в детството ви да сте имали проблеми с по-неуловим характер. Баща ви може да е осигурявал финансовата сигурност на семейството, но ако е изпитвал дълбока ненавист или недоверие към жените, то и неспособността му да ви обича ви е възпряла и вие да се обикнете. Или пък отношението на майка ви към вас, която е проявявала ревност и съперничество в тесния семеен кръг, а на публично място се е перчела и хвалела с вас - това ви е подтиквало да се държите добре, за да спечелите одобрението й, но ви е изпълвало със страх пред враждебността, която вашият успех е пораждал у нея.

Доколко дисфункционално е едно семейство и доколко тежко са увредени членовете му се определя от степента на потайност - бягството от обсъждане на проблемите. Дисфункционално е онова семейство, в което всеки изпълнява точно определена семейна роля и общуването е сведено до изразяването на тази роля. Членовете му не са свободни да разкриват пълната гама от чувства, преживявания, нужди и желания, а по-скоро са ограничени до изпълнението на онази роля, която най-добре съответства на останалите роли в семейството.
Когато никой не е в състояние да споделя онова, което го вълнува и което вълнува и семейството като цяло - всъщност, когато съществува негласна забрана върху подобно споделяне (сменя се темата на разговор) или когато забраната е явна („Не обсъждаме такива неща!") е възможно привикване в неверие в собствените оценки, чувства, възприятия. Изгражда се несигурност и неувереност в оценяването както на собствените проблеми, така и на външните. Това непоправимо спъва развитието на основните инструменти, чрез които изживяваме живота си и установяваме контакти с хора и ситуации. Тъкмо тази спънка действа при жените, които обичат прекалено силно. При тях се нарушава способността да разпознават кое е и кое не е добро за тях. Характерни ситуации или хора, които другите най-естествено ще избегнат, оценявайки ги като опасни, неудобни или дори вредни, при тези жени не действат отблъскващо, защото липсват както реалната преценка, така и инстинктът за самозащита.

Изброените по-долу характеристики са присъщи за жени, които обичат много силно:
1. Характерното е, че произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви нужди не са били удовлетворявани.
2. След като не сте получила достатъчно родителски грижи, се опитвате да запълните косвено тази незадоволена нужда, като се превръщате в дарителка на обич, особено към мъже, които в някаква степен са нуждаещи се.
3. Тъй като навремето не сте съумяла да промените родителите си в сърдечни и любещи покровители, за каквито сте копнеела, изпитвате дълбоко разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените чрез любовта си.
4. Основен мотив, за да предпазвате връзката ви от разпадане, е страхът да не бъдете изоставена.
5. Почти нищо не е много неприятно, не отнема много време или не струва много скъпо за вас, стига да „помогне" на мъжа, с когото сте обвързана.
6. Свикнала да не получавате любов в личните си взаимоотношения, вие сте решена да чакате, надявате се и се стремите да бъдете харесвана повече.
7. Готова сте да поемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка - много повече от 50%.
8. Оценявате се пагубно ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.
9. Отсъствието на необходимата сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието, че искате „да сте полезна".
10. В една връзка живеете много повече с представата как би могла да се развие тя, отколкото с реалното ви място в нея.
11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.
12. Има вероятност да сте предразположена емоционално и не рядко биохимически към пристрастяване към опиати, алкохол и/или определени храни, особено сладките.
13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемате отговорност към самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми.
14. Възможно е да проявявате склонност към депресии, които се опитвате да потиснете, отдавайки се на възбудата от една нестабилна връзка.
15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, отговорни мъже, които проявяват интерес към вас. Подобни „приятни" мъже са ви скучни.

Самата истина - за всички нас - е, че когато някое събитие ни нарани емоционално и обвиним себе си за случилото се, всъщност си мислим, че владеем положението: ако се променим и болката ще отмине. Това е движещ мотив при голяма част от жените, които обичат прекалено силно. Самообвинението като че ли съдържа и надеждата, че ще съумеем да разберем къде грешим и ще поправим грешката си, а оттам - ще контролираме ситуацията и ще предотвратим страданието.

Когато в детството имаме особено болезнени преживявания, много пъти в зрелите години несъзнателно сме принудени да пресъздаваме подобни ситуации с цел да придобием власт над тях. Ако ние сме обичали и сме имали нужда от родител, който да ни отвърне със същото, в по-късните години често се обвързваме с подобен човек или поредица от такива хора, като се стараем да „спечелим" старата битка - да бъдем обичани.

Спомнете си как се държат децата, особено момиченцата, когато им липсва желаната й необходима проява на обич и внимание. Докато малкото момче става сприхаво и реагира с разрушително поведение, като налита на бой, малкото момиченце насочва вниманието си към любимата кукла. Като я люлее и утешава и донякъде се отъждествява с нея, то по заобиколен начин полага усилия да получи необходимата родителска грижа. Същото става и със зрялата жена, която обича прекалено силно, но по-прикрито и завоалирано. Тя се превръща в дарителка на обич. Най-силно ни привличат мъжете, които ни се струват нуждаещи се, и в това привличане, да си дадем сметка, се корени желанието ни да бъдем обичани и подкрепяни. Не е нужно мъжът непременно да е беден и болен. Той може просто да не бъде способен да общува с другите, да е студен, безчувствен, твърдоглав или егоист, мрачен или пък меланхоличен. Може да е малко див и безотговорен или да няма склонност да се обвързва и да бъде верен. Или пък ни уверява, че никога не е изпитвал обич към някого. В зависимост от миналото ни откликваме на различните видове неволи. Ние откликваме, но с убеждението, че този мъж има нужда от нашата помощ, съчувствие и мъдрост, които ще улеснят живота му.

Вероятно сте водила битка с единия родител, може и с двамата. Но онова, което е било погрешно, липсвало ви е или ви е причинявало болка някога, се опитвате да промените в настоящето. Идеята, залегнала в подобно подпомагане, е, че мъжът ще се промени в желаната от нас насока - ще стане такъв, какъвто искаме и имаме нужда да бъде, а за вас това ще бъде знак, че битката най-после е спечелена и сте получили онова, за което толкова дълго сте копнели.


И за разлика от пестеливостта по отношение на себе си и самоотричането ни нищо не може да ни попречи да му помогнем. Част от тези усилия за него включват:
• купуваме му дрехи, за да подобрим самочувствието му;
• намираме му терапевт и молим партньора ни да го посещава;
• влагаме средства в неговите скъпи хобита, за да оползотворява по-пълноценно времето си;
• предприемаме икономически съсипващи промени на местожителството, защото „той не е щастлив тук";
• предоставяме му половината или дори цялата ни собственост, за да не се чувства зависим от нас;
• осигуряваме му жилище, за да се чувства на сигурно място;
• позволяваме му да злоупотребява емоционално с нас, защото „по-рано никога не е имал възможност да изразява чувствата си";
• намираме му работа.


Свикнала да не получавате любов в личните взаимоотношения, решена да чакате, надявате се и се опитвате още повече да се харесате. Ако някоя друга жена с различни от нашите преживявания се окаже в подобно положение, тя би възкликнала: „Това е ужасно! Не мога повече да продължавам така!" Нашата логика обаче е друга - щом все още не се чувстваме достатъчно щастливи, значи не сме направили достатъчно. Непрекъснато живеем с надеждата, че утре ще бъде по-различно. Всъщност да го чакаме да се промени е по-удобно, отколкото да променим себе си и живота си.

Оценявате се пагубно ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота. Ако самите ни родители не са ни смятали достойни за любовта и вниманието им, как да вярваме, че наистина сме добри, почтени хора? Малцина от жените, които обичат прекалено силно, дълбоко в себе си са убедени, че заслужават да обичат и да бъдат обичани просто защото съществуват. Останалите сме сигурни, че сме обременени с грешки и недостатъци, които непременно трябва да изкореним. Живеем с чувство на вина, че имаме слабости, и с чувство на страх - да не излязат наяве. Затова усърдно се стараем да се покажем добри, защото не вярваме истински, че сме такива.

Отсъствието на необходимата сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието да „бъдете полезна".

Като се стараем да бъдем силни и в помощ на другите, ние се предпазваме от страха да не изпаднем под властта на някой друг. Затова и изпитваме потребност да се събираме с хора, на които можем да помогнем, за да чувстваме сигурност и надмощие.

В една връзка живеем много повече с представата как би могла да се развие тя, отколкото с реалното ни място в нея. Когато обичаме прекалено силно, живеем в измислен свят, в който мъжът, с когото сме много нещастни или много неудовлетворени, се е преобразил в мъжа, който без съмнение сме очаквали да стане или по-точно ще стане с наша помощ. Тъй като много малко знаем какво значи да сме щастливи в една връзка и какво означава някой да удовлетвори емоционалните ни нужди, този измислен свят е светът, до който се осмеляваме да се доближим най-близко, за да получим онова, което искаме. Ако до себе си имаме мъж, който въплъщава всичко, от което се нуждаем, за какво ни е тогава? Нали целият ни талант (и непреодолим импулс) да се притичваме на помощ няма къде да се прояви. Една голяма част от нашата самоличност ще престане да действа. Затова си избираме партньор, който не е това, което искаме да бъде, за да продължим да мечтаем.

Жените, които обичат прекалено силно, често изпитват скука, когато попаднат на „приемлив" мъж - не ехтят камбани, няма експлозия на ракети, не падат звезди от небето. Поради липсата на възбуда те се чувстват нервни, раздразнителни и не на място -изобщо неприсъщо им състояние с етикет „скука".

Не ви привличат внимателни, уравновесени, надеждни мъже, които проявяват интерес към вас. Такива „приятни" мъже са ви скучни.
Неуравновесеният мъж е вълнуващ, ненадеждният - предизвикателен, непредвидимият - романтичен, незрелият - очарователен, мрачният - загадъчен. Избухливият мъж се нуждае от нашето разбиране, нещастният - от нашата утеха, неспособният - от насърчението ни, а студеният - от топлината ни. Но ние не можем да „определим" мъж, който да е подходящ такъв, какъвто е, и ако той е мил и грижовен към нас, ние нямаме възможност да страдаме. За нещастие, ако не обичаме прекалено силно даден мъж, изобщо не сме в състояние да го обичаме.


Жената, която обича прекалено силно, обикновено проявява следните характеристики:
• Задава въпроса: „Доколко ме обича (има ли нужда от мен?), а не: „Доколко аз го харесвам?"
• По-голяма част от сексуалните й контакти с него са подчинени на основната цел: „Как да го накарам да ме обича (или да изпитва нужда от мен) още повече?"
• Като се отдава на мъже, които според нея са по-нуждаещи се, тя може да прецени собственото си поведение като хаотично, но с една основна цел - да достави удоволствие на другия, не на себе си.
• Чрез секса тя манипулира или се опитва да промени партньора.
• Приема взаимното манипулиране за особено вълнуващо. Прибягва до съблазни, за да постигне своето, чувства се великолепно, когато успее, и пада духом, когато опитите й са несполучливи. Обикновено провалите я подтикват да измисля още по-големи съблазни.
• Бърка тревогата, страха, страданието с любовта и със сексуалната възбуда. Усещането за свития си на топка стомах нарича „любов".
• Черпи възбудата си от възбудата на мъжа. Не знае какво да направи, за да се чувства добре - всъщност е заплашена от собствените си чувства.
• Ако липсва предизвикателството на неосъществената връзка, се изпълва с безпокойство - не я привлича сексуално мъж, с когото не води битка, лепва му етикета „скучен".
• Често се свързва с мъж без достатъчен сексуален опит заради усещането за надмощие.
• Копнее за физическа близост, но от страх да не бъде впримчена и/или да не бъде завладяна от собствените си нужди да се грижи, се чувства добре с емоционалната дистанция, породена и поддържана от стреса във взаимоотношенията. Става плашлива, ако някой поиска да бъде с нея както емоционално, така и сексуално. Предпочита или да избяга, или да го изпъди.


Гърците са използвали са две думи - eros и agape, с които разграничавали двете коренно различни преживявания, които наричаме любов.

Еros - истинската, страстната любов, е всепоглъщащ, отчаян копнеж по възлюбления, който е възприеман като различен, тайнствен, неуловим. Дълбочината на любовта се измерва със силата на обсебването от любимия човек. Малко време се отделя за други интереси, защото основната енергия се съсредоточава върху спомените от минали срещи или представата за бъдещи. Често е съпроводена с огромни пречки, които носят и страдания. Друга мяра за дълбочината на любовта е готовността да се изтърпяват мъки и трудности в нейно име. С истинската любов се свързват чувствата на възбуда, екстаз, вълнение, копнеж, тревога, напрежение и тайнственост.

Аgape - истинската любов, е нежно приятелство, в което и двамата са поели и споделят своята отговорност. Те изповядват единодушие по основните ценности, интереси и стремежи и добросърдечно проявяват търпимост към индивидуалните си различия. Дълбочината на любовта се измерва с взаимното доверие и уважение един към друг. Взаимоотношенията им позволяват пълна свобода на изява за всеки, творчество и реализация в обществото. Радостта е основният мотив на общите им преживявания в миналото и настоящето и на плановете им за бъдещето. Всеки възприема другия като най-скъп и обичан приятел. За дълбочината на любовта им се съди и по готовността на всеки да се вгледа честно в себе си, за да спомогне за развитието на връзката и задълбочаването на интимността. С този вид истинска любов се свързват чувството на спокойствие, сигурност, преданост, разбиране, другарство, взаимна подкрепа и удобство.


Обикновено силно обичащите жени проявяват първия вид любов, и то към неподходящ мъж. Защото той не е способен на такава страст. За да съществува страст, трябва да има вечна битка, преодоляване на препятствия, ненаситен копнеж, който не може да бъде задоволен. В буквалния смисъл страст означава страдание и често става така, че колкото по-голямо е страданието, толкова по-силна е страстта. Силното вълнение при страстната любовна история не съответства на умереното спокойствие на задълбочените трайни отношения и тогава жената, получила най-сетне от обекта на страстта си горещо желаното, прекратява страданията си и страстта й се изпепелява. Може би дори открива, че вече не е влюбена, защото горчиво-сладката болка е преминала.

Цената, която плащаме за страстта, е страх, а страхът и болката, подхранващи любовта, могат и да я разрушат. Цената, която плащаме за трайната връзка, е скуката, а безопасността и сигурността, които лежат в основата й и я укрепват, могат да я направят скована и бездушна.

По какъв начин жените, които обичат прекалено силно, откриват мъжете, с които могат да продължат нездравословния си начин на живот, заучен в детството?

По кои признаци се ориентират жените от дисфункционални семейства сред цялото множество от познати мъже, за да изберат най-подходящия за вихрения танц от детството? И как реагират на по-нормални, по-зрели и с по-здравословно поведение мъже, не толкова нуждаещи се от грижите им, и защо стъпките на техния танц не пасват така гладко?

Не че се стремим да изберем някого, който да ни напомня родителите, колкото търсим да напомня за преживените чувства и да ни изправя пред старите предизвикателства от детството; способни сме да възпроизведем атмосферата на ранните ни години, която ни е добре позната, и да използваме същите изразни средства. Това е за повечето от нас любовта. По този начин се чувстваме удобно, като „у дома" и „точно" с човека, който ни позволява да приложим всички известни ни похвати и да изпитаме старите чувства. Може би подходът ни не е най-ефективен и ние се чувстваме огорчени, но това са нещата, които най-добре познаваме. Затова именно с мъжа, който ни връща към това състояние като негова партньорка, изпитваме особеното чувство, че сме си на мястото. И тъкмо него избираме, за да осъществим интимна връзка.

Няма по-загадъчна химия от чувството за странна близост между мъж и жена, чиито модели на поведение си пасват като парченца на пъзел. А когато мъжът съумее да помогне на жената да преодолее чувствата на болка и безпомощност, усещането, че е нежелана и необичана като в детството, тогава и привличането за нея е неудържимо. С други думи, колкото по-голяма е болката от детството, толкова по-силен е стремежът да се овладее тази болка в по-късните години.

Какъв е механизмът на подобно поведение? Ако едно дете е преживяло някаква травма, то ще продължава в игрите си да се връща към спомена за това премеждие, докато на повърхността изплува чувството, че го е преодоляло най-накрая. Когато то е претърпяло операция, след като се завърне вкъщи, започва да възстановява пребиваването си в болницата в игрите с кукли или с други играчки - може да бъде докторът, който го е лекувал, или пък пациентът, когото са лекували, докато страхът от преживяното изчезне напълно. Като жени със силни и страстни чувства ние правим същото - възобновяваме и преживяваме отново несполучливи връзки, за да ги надмогнем и да вземем връх над тях. Може да се каже, че всъщност няма никакви съвпадения и случайности в брака.


Колкото по-трудно е да прекъснете една неудачна за вас връзка, толкова повече съществуват елементи на мъчително детство от ваша страна. Когато обичате прекалено силно, то е, защото се опитвате да преодолеете стари страхове, гняв, безпокойство и тревога, болки от ранните години, и да преустановите връзката за вас означава да отстъпите пред огромната възможност да намерите утеха и да поправите грешките от детството. Това са несъзнателни психологически опори, които обясняват непреодолимия ви стремеж да бъдете с него, независимо от страданията, но те трудно биха оправдали силата на съзнателното ви преживяване.

Някогашната й празнота отново се надига, завърта я във вихъра си и я запраща отново в детството, където ужасът от самотата е още жив и болката може да я удави.

Това обяснява и равнодушието, с което посрещаме мъжете, заинтересувани от нашето благополучие и щастие, от нашата стабилна връзка. И не се заблуждавайте - такива мъже наистина се появяват в живота. Приятна, спокойна, интересна, удовлетворяваща компания, но не и взаимоотношения,. които за нас е трябвало да се задълбочават. Затова и обикновено бързо сме зарязвали, подминавали или в най-добрия случай поставяли този мъж в категорията „само приятел", защото не е бил в състояние да предизвика онова сърцебиене и свиване на стомаха, което сме свикнали да наричаме „любов".
Понякога такива мъже си остават наши приятели с години. Срещаме се от време на време с тях, пием кафе, оставяме ги да ни бършат сълзите, докато споделяме за последното предателство, скъсване или унижение. Този тип състрадателни, разбиращи и съчувстващи мъже просто не могат да ни предложат драмата, болката, напрежението, които ни въодушевяват и ги считаме за нормални. Онова, което е пагубно, за нас е станало добро, а онова, което е добро, ни се струва чуждо, подозрително и притесняващо. Дългогодишна близост с различни типове нездравословно поведение е объркала представите ни и ни кара да предпочитаме страданието и само когато превъзмогнем нуждата да оживяваме непрекъснато стари битки, ще можем да приемем и нормалния влюбен мъж.


Независимо как вършим работата си, дали не я съшиваме с бели конци, всеки има потребност да чувства своята отговорност към живота си. При помощ от страна на някого често е възможно да ни засегне и дразни косвената сила и превъзходството на другия. Още повече че в самата природа на мъжа е заложено да изпитва необходимост да се чувства по-силен от партньорката си, което е израз на мъжествеността му. А в описания случай жената му оказва помощ, осигурява му лечение в болница, показва съвсем ясно колко тежко е положението му и нейната огромна загриженост го уязвява като мъж, защото подронва чувството му за мъжественост.


Да дадем помощ на по-нещастните от нас е заложено в юдейско-християнската етика. Учили са ни, че наш дълг е да отвърнем със състрадание и щедрост, когато някой е изпаднал в беда. Не бива да съдим, а да помагаме - това като че ли е моралното ни задължение.
За жалост тези целомъдрени мотиви по никакъв начин не обясняват докрай поведението на милиони жени, които предпочитат да се свържат с груби, жестоки, безразлични или безчувствени мъже, пристрастени или неспособни да проявяват обич и нежност. Жените, които обичат прекалено силно, правят своя избор поради неудържима потребност да упражняват пряк контрол над такива мъже. Тази необходимост да контролират мъжете води началото си от детство, в което често са били изживявани прекалено силни чувства: страх, гняв, непоносимо напрежение, вина, срам, съжаление към други хора или самосъжаление. Когато едно дете израсне в такова обкръжение, то трябва да развие своите самозащитни сили, за да бъде годно да се бори в живота и да не бъде съкрушено.

Самозащитните средства на детето, особено от женски пол, включват мощен отбранителен механизъм - отричането - и не по-малко мощна подсъзнателна мотивация - контролът. Всички ние през целия си живот несъзнателно използваме отбранителния механизъм, какъвто е отричането, понякога за съвсем обикновени неща или пък за по-важни решения и събития. В противен случай ще трябва да се изправим и ще бъдем длъжни да приемем факта кои сме ние, какво чувстваме и да установим, че това не е идеализираният образ за мъжа и за положението ни. Механизмът на отричането е много полезен, когато се налага да пренебрегнем информация, която не ни се иска да ползваме. Например когато се правим, че ще забелязваме (т. е. отричаме) колко е пораснало детето ни, се предпазваме от чувствата, които поражда мисълта, че то е на път да напусне дома ни. Или като не виждаме или не чувстваме (т. е. отричаме) натрупаните излишни килограми, които ни показват огледалото и отеснелите дрехи, ние си позволяваме да си угаждаме с любимите ни храни.
Отричането е нещо като отказ да погледнем действителността на две равнища: какво става всъщност (т. е. факт) и какво чувстваме (чувства и емоции).

В дисфункционалното семейство винаги съществува споделено отричане на действителността. Независимо доколко сериозни са проблемите, семейството се превръща в дисфункционално, ако е налице отричането. Когато някой член на семейството се опита да го ; превъзмогне, като опише точно семейните проблеми например, то другите горещо се противопоставят на. мнението му. Често и чрез известна подигравка могат; да го заставят да приеме семейното мнение, а ако не успеят, го грози изключване от семейния кръг, в който преобладават приемането, привързаността и активността.

Не е лесно, нито удобно за нас да смятаме, че безкористното поведение и опитите ни да помагаме са нашият израз на стремеж да контролираме положението, а не алтруизъм. Видях тази динамика просто и ясно показана на табела върху вратата на агенцията, в която навремето работех. Представляваше рисунка на двуцветен кръг, горната част изобразяваше яркожълто изгряващо слънце, а долната беше оцветена в черно. На нея пишеше: „Помощта е слънчевата страна на контрола".

Когато се влагат усилия за помощ от страна на хора с нещастно минало, или пък изпаднали в стресови взаимоотношения в настоящето, е нужна известна подозрителност спрямо необходимостта им да контролират. Извършваме контрол, когато правим за друг човек нещо, което той е в състояние да изпълни, когато планираме всекидневните занимания или бъдещето на друг, който сам може да го прави, когато подтикваме, съветваме, напомняме, предупреждаваме или ласкаем някой друг, който не е малко дете, когато нямаме сили да се изправим вместо него пред последиците от действията му и затова се опитваме или да променим неговите действия, или да не забелязваме последствията - ето така упражняваме контрола си над лицата и събитията, задоволявайки собствената си потребност да владеем ситуацията. Това е нашата надежда, че по този начин можем да контролираме собствените си чувства, там, където се пресичат нашият и неговият живот. И разбира се, колкото повече влагаме усилията си да упражняваме контрол, толкова по-малко успяваме.


„Красавицата и Звярът" се явява като средство за увековечаване на вярата, че жената притежава силата да преобрази мъжа, стига само да го обича предано. На това ниво на тълкуване приказката като че ли се застъпва както за отричането, така и за контролирането, изтъквайки ги като методи за постигане на щастие. Излиза, че с безрезервната си обич към плашещото чудовище (отричането) Красавицата е способна да го промени (да го контролира). Приказката сякаш съдържа тайна карта, която, ако сме достатъчно умни, за да я разчетем, и достатъчно смели, за да следваме маршрута й, ще ни изведе до скрито голямо съкровище - до нашето лично „и заживели щастливо оттогава".

В такъв случай какъв е смисълът на „Красавицата и Звярът"? Смисълът й е в приемането. Приемането е антитезата на отричането и контролирането. То е желанието да признаеш действителността такава, каквото е, и да не се опитваш да я променяш. Защото там лежи щастие, което идва не от манипулиране на външни обстоятелства или хора, а от установяването на вътрешен мир, дори когато сме изправени пред предизвикателства и трудности.

В приказката Красавицата не изпитва нужда да промени Звяра. Тя го оценява реално, приема го такъв, какъвто е, и му е благодарна за добрите му качества. Тя не се опитва да направи от чудовището принц. Не казва: „Ще бъда щастлива, когато той няма да е вече звяр." Не го съжалява, че е такъв, нито се опитва да го промени. И тук именно е урокът - нейният начин на мислене го прави свободен да възвърне истинския си, най-добър образ. Това, че истинският му образ е красив принц (и напълно подходящ партньор за нея) показва символично, че тя е възнаградена щедро, задето го е приела такъв, какъвто е от самото начало. Наградата й е охолен и блажен живот с принца, описан като „двамата живели щастливо оттогава".

Действителното приемане на отделния човек такъв, какъвто е, без да се опитваме да го променим, като го насърчаваме, манипулираме или насилваме, е висша форма на любов и много трудна за практикуване. В дъното на всичките ни усилия да променим партньора лежи егоистичен мотив, вяра, че ако той се промени, ние ще бъдем щастливи. Няма нищо лошо в желанието на човек да е щастлив, но да оставим източника на това щастие извън себе си, в нечии други ръце, означава да избегнем възможността и отговорността да направим собствения си живот по-добър.

Колкото и да е странно, тъкмо поведението на приемане позволява на партньора да се промени, ако сам реши. Да видим как става това. Ако партньорът на някоя жена има проблем с работохолизма например и тя го моли и настоява да престане да се застоява с часове вън от къщи, какъв е обикновено резултатът? Той започва да закъснява още по-дълго, смятайки, че е в правото си да постъпва така, за да избегне вечните й натяквания. С други думи, като го гълчи, умолява или се опитва да го промени, жената всъщност го подтиква да вярва, че проблемът между тях не е неговият работохолизъм, а нейното натякване - и наистина, непреодолимият й стремеж да го промени може да стане също толкова съществен фактор за увеличаване на емоционалната дистанция между тях, каквато е пристрастеността му към работата. В усилията си да го приближи до себе си тя практически го отблъсква още повече.

Работохолизмът е сериозно психично разстройство, каквито са и всички натрапчиви действия. В живота на съпруга и работохолизмът вероятно има за цел да го предпази от чувство на близост и интимност, от които той се страхува, и да предотврати надигането на други неприятни емоции, на първо място тревога и отчаяние. Работохолизмът е едно от средствата на мъжа, израснал в дисфункционално семейство, да избяга от себе си, така както прекалено силната обич на жената от такова семейство е основно средство за бягство от себе си.

Повечето от нас имаме възможност да бъдем далеч по-щастливи и по-удовлетворени като личности, отколкото съзнаваме. А не го съзнаваме, защото сме убедени, че нечие поведение ни пречи да го постигнем. Ние пренебрегваме задължението да усъвършенстваме себе си, докато кроим планове, лавираме и манипулираме с цел да променим партньора си. Когато това не ни се удаде, ние се ядосваме, падаме духом и се отчайваме. Опитите да променим другия пораждат чувство на безпокойство и отчаяние, но ако използваме силата си, за да променим собствения си живот, това ще ни подейства ободряващо.

Изглежда е по-лесно и познато да продължиш да търсиш източника на щастие извън себе си, вместо да си наложиш дисциплината, необходима за изграждането на собствени, вътрешни източници, за да се научиш да изпълваш празнотата отвътре, а не отвън. Но за онези от вас, които са достатъчно умни, достатъчно изморени или отчаяни и ще пожелаят да се излекуват, вместо да търсят нов мъж или да променят настоящия - за онези, които наистина искат да променят себе си, следват стъпките за здравословно възстановяване.


ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО

Ако човек е способен да обича продуктивно и творчески, той обича и себе си; ако може да обича само другите, значи изобщо не може да обича.
Ерих Фром, „Изкуството да обичаш"

Стъпките са елементарни, но не толкова лесни. Всички те са еднакво важни и са дадени в хронологичен ред:

1. Потърсете помощ.
2. Гледайте на възстановяването си като на най-важното нещо в живота си.
3. Намерете си група за подкрепа от равни, които ви разбират.
4. Развивайте всекидневно духовността си чрез практика.
5. Престанете да ръководите и контролирате другите.
6. Старайте се да не бъдете въвлечени в игри.
7. Изправете се храбро пред своите проблеми и недостатъци.
8. Поощрявайте проявата на всяка ваша потребност.
9. Станете егоистка.
10. Споделете с други онова, което сте преживели и научили.

1. Потърсете помощ.
Какво означава това?

Първата стъпка към осъществяването на това решение може да включва всичко - от вземане на подходяща книга от библиотеката (за което ще се окаже, че ви е нужна огромна смелост; струва ви се, че всички ви гледат!), до посещение при психотерапевт. Може да означава анонимно обаждане по телефон на доверието, за да споделите онова, което така старателно сте се опитвали да пазите в тайна. В основни линии под търсене на помощ имам предвид да направите нещо, да направите първата стъпка. Много е важно да разберете, че това не означава да започнете да заплашвате партньора си с намеренията си. Подобно поведение е опит за изнудване да се промени, за да не разкажете на света що за ужасна личност е той. Не го намесвайте.
Какво изисква търсенето на помощ?
За да потърсите помощ, ще се наложи да се откажете, поне и временно, от идеята, че можете да се справите сама. Трябва да погледнете реалността в лицето и да си признаете, че независимо от добрите ви желания с времето нещата са се влошили още повече и вие не сте способна да се справите с проблема. Това означава да бъдете много честна пред себе си. За съжаление при повечето от нас честността идва само когато животът ни е нанесъл такава поредица от удари, че сме се озовали на колене и сме останали без дъх. Ако започнете с прочит на книга, би трябвало да предприемете и следващата стъпка - да се свържете с някой от източниците на помощ, които препоръчва книгата.
Защо е необходимо да потърсите помощ?
Необходимо е, защото вече сте.се опитвали многократно да оправите нещата и нито един от опитите ви не се е увенчал с успех. Въпреки че те са допринасяли за известно облекчение, общият резултат е само прогресивно влошаване. Тънкостта тук се крие във факта, че вие вероятно не осъзнавате колко се е влошило положението, защото без съмнение отричате един куп неща в живота си.
Какво предполага търсенето на помощ?
Едно от най-страшните ви опасения е, че връзката ви, ако има такава, може да приключи. Това определено не е вярно, но аз мога да ви гарантирам, че ако следвате посочените стъпки, връзката или ще се подобри, или ще свърши. И тя, и вие няма да сте вече същите.

2. Приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си.
Какво означава това?
Да приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си означава, че независимо какво се изисква, вие сте готови да предприемете стъпките, необходими да си помогнете. Ако това ви звучи крайно, помислете на какво сте била готова, за да го промените, за да му помогнете да се възстанови. И след това насочете тази енергия към себе си.
Какво се изисква, за да приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си?
Необходимо е едно пълно себеотдаване. Това вероятно ще е първият път в живота ви, когато ще погледнете на себе си като на нещо наистина важно, напълно заслужаващо цялото ви внимание и грижи. За да помогнете на процеса, бъдете готови да понаучите нещо повече за проблемите си. Трябва да проявите желание да продължавате да изразходвате време и пари. Ако ви се свиди, ако ви се струва прахосване на време и пари за собственото ви възстановяване, припомнете си колко много време и пари сте изразходвали в опитите си да закрепите връзката си или да я приключите. По време на терапията се налага да прекратите изцяло употребата на алкохол и наркотици.
Защо е необходимо да приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си?
Представете си какво бихте направили, ако разберете, че сте болна от рак и някой ви даде надежда за излекуване. Бъдете готова да направите същото, за да се излекувате и от това заболяване, което унищожава ценностите на живота и дори самия живот.

3. Намерете си група за подкрепа от равни, които ви разбират
За какво е нужна група за подкрепа от равни?
Ако другите споделят своите истории, вие ще можете да се идентифицирате с тях и техните преживелици. Те ще ви помогнат да си спомните онова, което сте изключили от своето съзнание - и събития, и чувства. Вие ще опознаете по-добре себе си.
Когато започнете да се идентифицирате с другите и да ги приемате въпреки техните недостатъци и тайни, ще имате възможност да започнете да приемате тези характерни черти и чувства у вас. Това е началото на развитие на приемането на самия себе си, което е изключително важно за възстановяването.
Когато сте готови, вие ще споделите нещо от своите собствени преживелици и правейки това, ще станете по-честни и по-малко потайни и уплашени.

4. Развивайте се духовно чрез всекидневна практика
Какво означава това?
За различните хора е различно. Някои от вас веднага ще отхвърлят самата идея и сигурно ще поискат да прескочат тази стъпка. Не ви се занимава с неща, свързани с „Бог". За вас подобна вяра изглежда детинска и наивна, вие сте прекалено образовани, за да я приемете сериозно.
Други може би вече се молят усърдно на Бога, който така и не ги чува. Казала сте Му какво не е наред и какво трябва да се оправи, но продължавате да сте нещастна. Или се молите от дълго време без видими резултати, затова сте сърдита, отказала сте се, или се чувствате предадена и се чудите за какви ужасни прегрешения сте наказана.
Прехвърлянето на нещата, с които не можем да се справим, на по-висши сили от нас, може да ни донесе огромно успокоение. Или ако това ви кара да се чувствате като насила въвлечена в нещо, което не искате да правите, какво ще кажете да използвате групата си като по-висша сила? Опитайте се да използвате за опора групата като цяло, или установете контакт с определен член, който да ви помогне, когато за вас настанат тежки времена. Така ще знаете, че вече не сте сама.
Да се развивате духовно независимо от религията, която изповядвате, означава в основни линии да се откажете от упоритостта, от решимостта да накарате нещата да стават по начина, по който вие смятате, че би трябвало да стават. Вместо това трябва да приемете факта, че всъщност не знаете кое е най-доброто за вас или за другия човек в дадена ситуация. Може да съществуват изходи и решения, за които не сте подозирали, или това, от което сте се страхували и сте се опитвали всячески да предотвратите, е точно онова, от което се нуждаете. Упоритостта означава да вярвате, че имате всички готови отговори.
Какво е необходимо, за да се развивате духовно?
Необходимо е първо желание, а не вяра. Много често след желанието идва и вярата. Ако не искате вяра, вероятно няма да я имате, но въпреки това ще намерите повече покой, отколкото сте имали преди.
Защо е необходимо да се развивате духовно?
Без духовно развитие е почти невъзможно да се откажете от ръководенето и контролирането и да повярвате, че нещата могат да станат и по този начин.
Духовната практика ще ви успокои и ще ви помогне да промените ситуацията си от положение на жертва в посока към промяна и развитие.
Тя е източник на сила при криза. Когато чувствата и обстоятелствата ви смазват, имате нужда от опора, по-силна от вас, на която да се облегнете.
Без духовно развитие е почти невъзможно да се откажете от себеналагането, а без да се откажете от себеналагането, няма да можете да преминете към следващата стъпка. Няма да престанете да ръководите и контролирате мъжа във вашия живот, защото все още вярвате, че това е ваше задължение. Няма да можете да предоставите контрола над неговия живот на сила, по-висша от вас самата.

5. Престанете да го напътствате и контролирате
Какво означава това?
Да престанете да го напътствате и контролирате означава да не му помагате и да не му давате съвети. Да не го ръководите и напътствате означава да престанете да го поощрявате и възхвалявате. Оставете го да почувства сам удовлетворение от собствените си постижения. В противен случай сте опасно близко до ролята на майка. Той няма нужда от друга майка (няма значение колко лоша е била неговата!), а още по-малко вие самата имате нужда от такова дете.
Да престанете да напътствате и контролирате означава да престанете да го наблюдавате. Обръщайте по-малко внимание на това, което прави той, и повече на вашия живот. В началото партньорът ви ще се опита да ви принуди да се чувствате отговорна за резултатите. За него нещата могат изведнъж да се влошат. Няма значение! Неговите проблеми са.си негова работа, а не ваша.
Как да престанете да го напътствате и контролирате?
Това изисква да се научите да казвате не и да не правите нищо. Това е една от най-трудните задачи, с която ще се сблъскате. Когато животът му стане неуправляем, когато всичко във вас иска да вземе надмощие, да съветва, да окуражава, да манипулира ситуацията по ваш начин, трябва да се научите да се въздържате, да зачитате другия човек достатъчно, за да му позволите той да положи усилията, а не вие.
Това изисква да се изправите срещу собствените си страхове — какво би могло да се случи с него или с вашата връзка, ако престанете да упражнявате контрол над всичко - и след това да се опитате да ги преодолеете.
Това изисква да използвате разума си, за да устоите на страха. Вашето духовно развитие е особено важно, за да надмогнете убеждението, че вие трябва да се справите с всичко.
Това изисква да погледнете смело нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ви се иска да бъдат. Когато се откажете от контрола и напътствията, вие ще трябва да се откажете също и от мисълта, че „когато той се промени, аз ще бъда щастлива". Той може никога да не се промени. Вие трябва да престанете с опитите да го промените. И да се научите да сте щастлива независимо от всичко.
Защо е важно да престанете да го напътствате и контролирате?
До голяма степен лудостта и отчаянието, които изпитвате, се дължат на желанието ви да контролирате нещо, което не е по силите ви. Единственият начин да излезете от това положение е да престанете с опитите да контролирате онова, което не можете - него и неговия живот.
И последно - налага се да престанете, защото е почти сигурно, че той никога няма да се промени под ваше давление. Това, което е сигурно, е, че неговите проблеми ще започнат да изглеждат като ваши и вие ще се окажете впримчени в тях. Дори и ако той се опита да ви предразположи с обещания за промяна от негова страна, съществува реална опасност той не само да се върне към предишното си държане, но и да се настрои срещу вас. Запомнете: ако вие сте причината да се откаже от някои свои навици, вие също ще бъдете причината той да се върне към тях.
Какви са последиците, когато престанете да го ръководите и контролирате?
Той може силно да се разгневи и да ви обвини, че вече не се интересувате от него. Този гняв се поражда от паниката, че трябва да стане отговорен за собствения си живот.
Може да се окаже, че няма да останат много теми за разговор, след като придумването, споренето, заплахите, караниците и одобряването изчезнат. Това е добре. Повтаряйте си го сама на себе си в тишината.
Много е вероятно, след като веднъж престанете да го напътствате и контролирате, голяма част от вашата енергия да се освободи и вие ще можете да я използвате за собственото си развитие. Важно е да се знае, че изкушението да се занимавате с някого извън вас няма да изчезне. Потискайте тези желания и се концентрирайте върху себе си.
Една от последиците, когато престанете да напътствате и контролирате другите, е, че ще изоставите ролята „да бъдете полезна", но по-странното в случая е, че това е най-полезното нещо, което можете да направите за човека, когото обичате.

6. Научете се да не позволявате да ви въвличат в игри
Какво означава това?
Игрите са структурирани начини на взаимодействие, които се използват, за да се избегне интимността. Всеки може понякога да прибегне до игри във взаимоотношенията си, но при нездравите връзки игрите преобладават. Те са стереотипни начини за избягване на всякаква размяна на откровена информация и чувства и позволяват на участниците да прехвърлят отговорността върху гърба на другия.
Престанете да се опитвате да извъртите нещата по свой начин, като бъдете мила, гневна или безпомощна. Променете това, което можете, което означава да промените себе си! Откажете се от необходимостта да победите на всяка цена. Дори от необходимостта да спорите или да го принудите да ви дава обяснения и извинения. Откажете се от нуждата да го накарате да са почувства виновен.
Защо да не се оставим да ни въвлекат в игри, ако е необходимо?
Може би сте възприела ролята на спасител. Тя е позната и успокояваща за прекалено влюбените жени и им създава чувството, че се грижат (напътстват и контролират) за друг човек. От целия си объркан живот те са избрали този начин, който им дава някаква сигурност и самочувствие.
Или може би сте възприела ролята на обвинител, жената, която винаги намира грешка, посочва я и оправя нещата. Тя има нужда да наказва. Има нужда от извинения, от отмъщения.
И накрая вие може да сте жертвата, без друг изход, освен да се подчинявате на капризите на другите. В слабостта се крие известна тирания: нейното силно място е вината и тя се явява разменната монета на жертва във взаимоотношенията й с другите
Как да постъпвате, за да не се забърквате в игри?
Ще трябва да се научите да живеете без вълненията от разгорещените сражения, тези отнемащи време и изсмукващи силите ви драми, в които сте се изявявали досега като звезда. Това не е много лесна работа. В началото може да ви се стори отегчително да се занимавате само със собствения си живот.

7. Изправете се храбро пред своите проблеми и недостатъци
Какво означава това?
Да се изправиш пред собствените си проблеми означава, че след като сте се отказала да напътствате другиго, като и от игрите вече няма какво ла ви разсейва от вашия собствен живот, проблеми и болки. Това е моментът, когато се налага да започнете да се вглеждате по-дълбоко в себе си с помощта на вашата лична програма, на подкрепящата група и на вашия терапевт, ако имате такъв.
Повечето от нас, които обичаме прекалено силно, са склонни да обвиняват другите за нещастията в живота си, отричайки собствените грешки и избори. Това е вреден подход към живота, който трябва да се изкорени и елиминира, и начинът, по който това може да стане, е да погледнем смело и честно към самите себе си. Само когато погледнете на проблемите и грешките (както и на успехите) като на свои, а не свързани по някакъв начин с партньора ви, можете да направите стъпки за промяна на това, което може да се промени.
Какво означава да се изправите храбро пред своите проблеми и недостатъци?
Много е вероятно да успеете да се отървете от скрита вина, свързана с някои събития и чувства в миналото. Това ще разчисти пътя за повече радост и положителни емоции в живота ви. Това ще ви подготви да започнете да променяте онези неща в живота ви, които не са били добри за вас или не са ви удовлетворявали.

8. Развивайте вашите потребности
Какво означава това?
Да развивате потребностите си означава да не чакате партньора ви да се промени и чак тогава да започнете да се грижите за живота си. Това означава също и да не разчитате на неговата помощ - финансова, емоционална или за всекидневните неща - да се отдадете на работата си, да започнете отново да учите или нещо друго, което ви се е искало да предприемете. Вместо да направите плановете си зависими от неговото съдействие, планирайте така, сякаш разчитате само на себе си.
Да развивате себе си означава да преследвате интересите си. Ако прекалено дълго време сте били заети с него и изобщо не сте имали свой живот, тогава започнете да опитвате различни пътища, за да откриете какво ви привлича.
Какво трябва да правите, за да развивате потребностите си?
Научете се как по-добре да се грижите за себе си, а не за другите от вашия кръг. Кажете „не" заради вас самата, а не „да" заради някого другиго. Помолете ясно за нещо, което искате, и поемете риска да получите отказ.
След това се научете да давате на себе си. Дайте си време, дайте си внимание, дайте си материални предмети
Когато не се занимавате с някого другиго, ще се наложи да се справите с ужасяваща празнота. Понякога тази празнота ще е толкова дълбока, че ще имате усещането как вятърът свири на мястото, където би трябвало да е сърцето ви. Отпуснете се и я почувствайте с цялата й сила (в противен случай ще потърсите друг, неправилен начин да се разсеете). Приемете празнотата и знайте, че няма винаги да се чувствате по този начин. Останете спокойна и започнете да я запълвате с топлината от това, че сте се възприели такава, каквато сте.
Защо е необходимо да развивате потребностите си?
Плановете и дейностите, с които ще се захванете, така ще ви ангажират, че няма да имате възможност да се съсредоточите върху него или върху това, което върши той. Ако в момента нямате връзка, това ще ви даде възможност да възобновите старата си любов или да изчакате нова.
Какво означава да развиете потребностите си?
Да развивате себе си означава да израствате. След като станете това, което сте, вие също започвате да поемате пълна отговорност за решенията и живота си и по този начин навлизате в света на възрастните. Докато не поемем сами отговорността за нашия живот и за собственото си щастие, ние не сме напълно зрели личности, а сме по-скоро зависими и изплашени деца в тела на възрастни.
И накрая, като развивате себе си, вие ставате по-добър евентуален партньор, тъй като се превръщате в творческа и себеизразяваща се жена, а не в някоя, която е непълноценна (и следователно изплашена) без мъж. Парадоксът е, че колкото по-малко се нуждаете от партньор, толкова по-добър партньор ставате и толкова по-здравословен партньор ще привличате (и от. такъв ще бъдете привличана).

9. Станете егоистка
Какво означава това?
Думата егоистка изисква внимателно обяснение. Най-вероятно тя включва образ, какъвто вие най-малко бихте искали да бъдете: безразлична, жестока, егоцентрична. За вас превръщането в егоистка е необходима крачка, за да се измъкнете от страданието. Нека да разгледаме какво означава здравословният егоизъм за жените, които обичат прекалено много.
Означава да поставяте вашето добруване, вашите желания, вашата работа, вашите игри, планове и дейност на първо място, вместо на последно - преди, вместо след като нечии други потребности са удовлетворени.
Означава също да очаквате и да изисквате удобни за вас отношения и ситуации. Да не се стараете да се приспособите към неудобни за вас обстоятелства.
Означава да вярвате, че вашите нужди и желания са много важни и че трябва да ги удовлетворявате. И в същото време да гарантирате на другите правото да бъдат отговорни за задоволяването на собствените им нужди и потребности.
Какво изисква превръщането ни в егоистки?
Когато започнете да поставяте себе си на първо място, трябва да се научите да сте толерантна към гнева и разочарованието на другите хора. Това е неизбежна реакция от страна на онези, чието добруване досега сте поставяли преди вашето. Недейте да спорите, да се извинявате или да се оправдавате. Внимателно трябва да се вслушвате във вътрешния си глас, който ви насочва кое е правилно и добро за вас, и да го следвате
Какво означава да станем егоистки?
Вашите връзки автоматично се заздравяват. Никой не е длъжен да бъде по-различен от това, което е. Вие вече не сте различна от това, което сте.
Вие освобождавате другите от безпокойствата им за вас.
Сега вече можете да казвате „да" или „не", когато поискате.
Когато извършите тази драматична размяна на роли - от човек, който се грижи за другите, в човек, който се грижи за себе си, възможно е да настъпи размяна на ролите и във връзката ви.
Ако промяната на ролите се стори прекалено трудна за мъжа в живота ви, той може и да си тръгне, търсейки някоя друга, подобна на това, с което е свикнал - и така, вие може и да не завършите с човека, с когото сте започнали.
От друга страна, колкото и да е странно, след като станете по-грижовна към себе си, вие може да привлечете някого, който може да се грижи за вас. Колкото по-силни и уравновесени ставаме, толкова по-силни и уравновесени личности привличаме. Колкото по-малко чужди нужди задоволяваме, толкова повече наши потребности са задоволени.

10. Споделете с други онова, което сте преживели и научили
Какво означава това?
Не забравяйте, че споделянето на вашия опит с другите е последната стъпка от вашето възобновяване, а не първата. Да сме винаги на линия, да помагаме на другите е част от нашето заболяване, затова нека мине известно време, през което сериозно да сте поработили върху себе си, преди да предприемете тази стъпка.
Защо е необходимо да споделите това, което сте изпитали и научили?[B]
Без постоянно напомняне вие можете да се върнете към старите си начини на мислене, чувства и връзки. Работата с новодошлите ще ви напомня колко зле сте били преди и какво сте постигнали.

[B]Накрая идва и любовта към самите нас.
Докато не сме започнали да се приемаме и обичаме, няма да позволим на другите да ни „опознаят", защото без това ние не можем да повярваме, че заслужаваме да ни обичат такива, каквито сме. Вместо това се опитваме да спечелим любов, като я даваме на друг чрез грижи и търпение, чрез страдания и жертви, чрез секс или кулинарни способности.
Първо трябва да превъзмогнем страха да бъдем отхвърлени, ако позволим на някого да ни опознае истински. След което трябва да се научим да не изпадаме в паника, когато емоционалните бариери са свалени. В сексуално отношение това ново качество на връзката изисква не само да сме разголени и уязвими физически, но и емоционално, и душевно.
Страхът от промяна, от изоставяне, е това, което ни възпира да се преобразим в по-здрава, по-издигната и истински обичаща личност.
Не болката ще ни възпре. Ние вече сме минали през различни степени на болка, без надежда за облекчение. Това, което ни възпира, е страхът, страхът от неизвестното. Най-добрият начин, който знам, за да се преборите със страха, е като се присъедините към други, които са тръгнали по същия път.

[mandragorko]

Venus,
искам да ти дам да прочетеш сега нещо интересно,става дума за смисъла на любовта според автора на Кama Sutra Ватсяна Маланага:

[align=center]"Този труд не е създаден,за да бъде инструмент за задоволяване на страстите.който осъзнае принципите на тази наука и опази своя нравствен дълг,материална същност и любовно въжделение,който познава традициите на народа,със сигурност ще овладее изкуството да владее желанията си.Накратко,интилигентният и просветеният,постигнал това,без да се превърне в роб на страстите си,ще постигне успех във всичко,което предприеме"[/align]

[venus]

Интелигентният и просветеният, постигнал това, без да се превърне в роб на страстите си, ще постигне успех във всичко, което предприеме"

Смятам, че е точно така. Но овладяването на страстите е нещо много, много трудно. Много осъзната работа и воля трябва в тази посока.

[mandragorko]

знаеш ли какво пречи на хората,с Рая и Архимикус и още няколко човека дълго обсъждахме темата за егото и дори има пост.мисля си че ЕГОТО доста прецаква нещата на хората и самите тях...

егоизъм, гордост, срам, неудобство, защита (от околните), надграждане над инстинктите за самосъхранение, когато се появи личното местоимение "Аз", агресия, когато паднат привидностите, убийство, егото не е страх, егото е придобити реакции, мания за власт, величие, притежание, ревност, егото е всичко, което не е с божествен принцип, изтъкване, лакомия, ум, мързел, сравнение (с другите), съмнение, представянето с различни лица пред света, инат, яд, проява на низши чувства, пренебрежение, несигурност, нервност, похот, манипулация, всичко, което искаш за лична изгода, гняв, завист, ярост, алчност, (само-)съжаление, снисхождение, отмъщение, саморазправа, нарцисизъм, ирония, критисизъм, възмущение.

Всичко, което не е любов е ЕГО.

Съжалявам че вмъквам друга тема,но мисля че е уместно.....

[Верея]

Благодаря ти, Венус за този пост.
За мен той беше удар в десятката. Прочетох го в момент, в който бях разкъсвана от въпроса "Дали пък не е най-после дошло времето да спра да се опитвам да му помагам, (понякога и против волята му!) и най-после да отсека твърдо: 'Не! Не искам да идваш днес! Не, не искам да ме търсиш известно време.' и най-после да отделя време на собствените си проблеми?". Разкъсвана, защото вече казвах "Не!". Няколко пъти. Но веднага след това се питах "Но нима имам право да му откажа помощта си, когато той има нужда от нея?". И му се обаждах и казвах "Добре де, ела и днес." И така той нито веднъж не прие моето "Не" сериозно.

А истината е, че той дотолкова е навлязъл в личното ми пространство... не.. че аз дотолкова го дръпнах навътре в личното си пространство, че се задушавам и ми идва да крещя! И водя непрекъсната битка със желанието си да го отблъсна за известно време, за да бъда сама със себе си, и със мисълта, че трябва да съм до него, когато има нужда от помощ.

И чувствам инстинктивно, че първото е правилната стъпка, защото и двата пъти, когато той по собствено желание, като сърдито дете (защото не получи от мен това, което искаше) си тръгна сам, аз почувствах облекчение, а не чувство на вина.

И да, мандрагорко, този проблем е свързан до голяма степен с егото ми и аз знам това. Но самата констатация, която между другото не е нова за мен, не ми помага, и затова не я считам за чак толкова уместна на това място. Това, което ми потвърди, че точно това е нещото, с което трябва да се боря, и най-важното, КАК трябва да се боря с него, е текста, който Венус е споделила. А дали ще го наречеш "прекалена обич", "емоционална несигурност", "проекция на собствените нужди върху другия", или пък "наранено его", в случая не е толкова важно.

Между другото: страхотен форум! Хубаво е, че разисквате и теми, които (привидно) нямат пряка връзка с магията!

[venus]

Добре дошла в нашия форум, Верея

От опит мога да кажа, че отдръпването се отразява много добре на връзката. Най-малкото защото докато е сам човек се дистанцира за малко от чувствата, които му внушава другия, и успява да усети собствените си чувства. Правила съм го в много крайни моменти, когато наистина съм се чувствала много притисната или от изискванията на мъжа, или от от собствените си очаквания (оставащи без провявление в реалността) и ефектът е бил добър. Всеки човек има нужда от лично пространство.

А истинската магия е точно в онези дребни неща, които в повечето случаи не забелязваме

[avanabil]

Благодаря ти, Венус за този пост.
За мен той беше удар в десятката. Прочетох го в момент, в който бях разкъсвана от въпроса "Дали пък не е най-после дошло времето да спра да се опитвам да му помагам, (понякога и против волята му!) и най-после да отсека твърдо: 'Не! Не искам да идваш днес! Не, не искам да ме търсиш известно време.' и най-после да отделя време на собствените си проблеми?". Разкъсвана, защото вече казвах "Не!". Няколко пъти. Но веднага след това се питах "Но нима имам право да му откажа помощта си, когато той има нужда от нея?". И му се обаждах и казвах "Добре де, ела и днес." И така той нито веднъж не прие моето "Не" сериозно.

А истината е, че той дотолкова е навлязъл в личното ми пространство... не.. че аз дотолкова го дръпнах навътре в личното си пространство, че се задушавам и ми идва да крещя! И водя непрекъсната битка със желанието си да го отблъсна за известно време, за да бъда сама със себе си, и със мисълта, че трябва да съм до него, когато има нужда от помощ.

И чувствам инстинктивно, че първото е правилната стъпка, защото и двата пъти, когато той по собствено желание, като сърдито дете (защото не получи от мен това, което искаше) си тръгна сам, аз почувствах облекчение, а не чувство на вина.

И да, мандрагорко, този проблем е свързан до голяма степен с егото ми и аз знам това. Но самата констатация, която между другото не е нова за мен, не ми помага, и затова не я считам за чак толкова уместна на това място. Това, което ми потвърди, че точно това е нещото, с което трябва да се боря, и най-важното, КАК трябва да се боря с него, е текста, който Венус е споделила. А дали ще го наречеш "прекалена обич", "емоционална несигурност", "проекция на собствените нужди върху другия", или пък "наранено его", в случая не е толкова важно.

Между другото: страхотен форум! Хубаво е, че разисквате и теми, които (привидно) нямат пряка връзка с магията!

Верея, надявам се, че ще намериш сили да прочетеш и цялата книга. Това е един болезнен път за извървяване, не само защото прекалената "Любов" към някой е болестно състояние, неотстъпващо по сериозност на нещо такова като пристрастеността към алкохолизма... Когато четях тази книга се намирах в долна мъртва точка, от която ми се струваше че няма измъкване. Това е поредната заблуда пред разума. Уверявам ти, че всичко си струва, дори да се налага да подвържеш тази книга с вестник, да я криеш на дъното на дамската си чанта и да я четеш неприлично дълго време, в очакване на момента, когато няма да имаш физическа нужда от нея

[mandragorko]

...има няколко неща,които пречат да разберем,правилни ли са действията ни,има ли смисъл от това,което правим,любовта ни,плод на какво е и куп подобни терзания за душата...задаваме си всеки ден въпроси,които ни карат да правим избор и да мислим за последствията от него...
...несигурността и колебанието,притеснението за неразбиране на проблем или решение,свързано с нас,създават атмосфера на дисбаланс,който ни убива,решавайки да се задълбаем към негативизъм...
...емоциите,които притежаваме и преживяваме,много силно ни оказват влияние върху начина на поведение и мислене в различни случаи и моменти,което ни пък кара да изпитваме и вина при правото си избор,защото ще спечелим едно,но ще загубим друго...саможертвата би могла също да се разгледа,като проява на Его,но при нея се ражда и демона на сравнението и повторение на случая,което ни стресира и не ни дава възможност за правилна преценка на събития/моменти...нещата на пръв поглед са съвсем прости за изпълнение и трудни за осмисляне,но пък използваме единственото,което ни прави свободни-правото на избор...а то,заедно с надеждата,помагат,но в кошара не вкарват...

[Верея]

"...несигурността и колебанието,притеснението за неразбиране на проблем или решение,свързано с нас,създават атмосфера на дисбаланс,който ни убива,решавайки да се задълбаем към негативизъм..."

Ей това трябва да си го направя на табелка и да си го окача някъде, където да мога да си го препрочитам и напомням. Мисля че при мен оттам идва всичко..

@анавабил: ами да, точно това с дамската чанта имам намерение да направя

[mandragorko]

...Верея,съветвам те,някои неща просто да си ги записваш в специална книга и да водиш девник на чувствата и емоциите си,наблюдавай се отстрани-как мислиш,реагираш,действаш,говориш и занимавайки се сериозно със себеопознаването и борбата ти за свободен избор на поведение ще усетиш,как нещата не са в застой и човек е способен да намира лесни или трудни,но все пак истински и необходими решения...
...кокетничеството с таз' тактика "ах,какво чета..." малко е детска,но наистина върши работа,пък и от личен опит твърдя,че може да получиш,но и дадеш ня някой незначителна,но полезнa информация,вид игра от сорта :предай нататък...like my motto ...

[Мона]

Итересна тема и добра психологическа компилация.
Но аз, въпреки това не разбирам коя любов е прекалена. Само, когато вреди ли? Или, когато човек се изгубва в другия и престава да знае кой е. Дори и това може да бъде наречено краен егоизъм, което при някои племена-канибали е равносилно да отрежеш част от тялото си и да я дадеш на онзи, когото обичаш да я изяде.
Ако някой е много чувствителен, той няма как да не "потъне" в любовта си. И е трудно да се каже коя е действителността в един момент - дали тази на "психическата реалност" или тази, която може само да се пипне с пръсти.
Имам теория, че "дълбоките" хора няма как да обичат "в плитчините". И за тях Ерос и Танатос са едно и също нещо. Т. е. са от племето на онези, които умират, когато обичат. Дори и метафорично да е умирането им.