Анима и Анимус

[venus]

Човешката личност притежава мъжки и женски качества.

При мъжа са налице осъзнавани мъжки качества и несъзнавани женски качества (сборът от женски качества определя т. нар. Анима на мъжа). При жената - съзнавани женски качества и несъзнавани мъжки качества (Анимус). За мъжа първото конкретно проявление на Анима е майката, което задължително дава отражение. За жената бащата е първото проявление на Анимус.

Всички качества, които остават несъзнавани от личността (тоест - не са интегрирани в нея), формират нейната сянка и могат да бъдат проектирани. Проекцията представлява опит за обяснение на постъпките и намеренията на другите хора чрез собствените ни разбирания и мотивация. По този начин ние виждаме околния свят през очилата на собствените си чувства, мисли, разбирания.

Пример: Злобен човек проектира омразата си върху другите, на които приписва същите чувства. Това му позволява да се изкара добър и в същото време да се защитава от "омразата" на другите, с което оправдава своята агресивност към тях.

Пример: Докато женските качества в мъжа остават неосъзнати, те могат да се проектират. Тогава мъжът може да е "влюбен до лудост" в някоя жена, а всъщност тя да е само проекция на женското (Анимата) в него тоест, мъжът припознава своите женски качества в конкретна жена. Същото важи и за мъжкото в жената (Анимус).

Любов от пръв поглед. Това е класичeската представа за срещата с Анима. Мъжът е изумен, дълбоко разтърсен: "Това е тя! Единствената, която винаги съм очаквал!" Мъжът се влюбва лудо, сякаш е намерил смисъла на живота си. Всъщност, мъжът е срещнал своята Анима, несъзнаваната женска част в себе си. Мъгът приписва на жената качества, които тя не притежава. Тя може да изглежда като идеалната жена, но ако проекцията се "оттегли", осъзнае, "голямата любов" се разпада. Същото важи за жената и нейния Анимус.

Ако несъзнавано качество се осъзнае, проекцията също се прекратява. Така една любов, професия или занимание, които са изключително важни за нас, внезапно се окажат напълно безсмислени.

Малките момчета се възпитават в това, че "Мъжете не плачат, плачат само жените", "Мъжете не показват чувствата си", "Мъжете трябва да са силни", "Интуицията е женско качество". Тоест, женските качества у мъжа се подтискат. Момчето подтиска женските си качества, за да не у се подиграват - тоест, разделя личността си на две части и изтласква едната, тя остава затворена, недостъпна, неосъзнавана. Осъдната остава само мъжката му част. Женските му качества, макар и несъзнавани от самия мъж, продължават да съществуват и да действат, те определят неговото поведение. Изтласканите качества се проявяват като "фантазии", "мечти" за идеалната жена. Ако проекцията чрез фантазията се реализира върху реална жена, мъжът проектира върху нея всичките си женски качества (дори те да не съществуват в този вид при жената) и се влюбва лудо.

Важно е да се разбере, че идеалният партньор не съществува, защото той е просто проекция на нашата Анима/Анимус, които не можем да открием навън - те са част от самите нас.

Да се излекуваме от нещастна любов означава да станем цялостни, да осъзнаем несъзнатите си качества и да ги обединим със осъзнаваните, да възстановим дълбоките връзки между отделните части на личността (женската и мъжката ни част). Тогава човекът става цялостен сам по себе си.

[Kotentseto]

Благодаря.