Медицината
в Древен Египет
Оказва се, че Древен Египет е притежавал тайни, които не могат да
бъдат разгада ни
от съвремения свят. Дори най-посветените патоанатоми не са в състояние
да обяснят
механизма на мумифицирането. Клетъчните структури на египетските
мумии
не са претърпяли некротични промени и до днес.
Типичната за древен Египет философия,ч е материалното и духовното
не съществуват разделени,
че са проявление на Една Сила-Хека, намира приложение и в египетското
"здравеопазване". Тук нямаме делене на медицината на "класическа",
научна, алтернативна идуховна. Не е могло да бъде приложен само
"материалистичния" аспект или само духовният.
И все пак древните египтяни разглеждали болестите като проявления
на "гафове" в
по-висшите ,духовни нива. Всяка болест била причинена най-вече от
някаква форма на
обсебване. Или просто се търсела "дъшата на болеста"- един анимистки
възглед.
Затова магьосникът - лечител е трябвало да произнесе заклинание
за да прогони "духа на
простудата" или "духа на отровата". Това ставало със техники, доста
напомнящи на
хипнозата. Най-напред жрецът говорел тихо и продължително на пациента,
след
което рязко го хващал за ръката и го разтърсвал, произнасяйки високо
призиви към боговете
да помогнат в прогонването на демона.
Друг
подобен метод бил призоваването
на архетипните събития.
Като такъв пример посочихме
Призоваването на Изида и Хор. Този метод се прилагал при интоксикации.
Много интересен египетски лечебен метод бил кристалофагията. Правели
се коктейли от
билки и стрити на прах скъпоценни камъни,които имали определен лечебен
ефект. Но уви,
само египетският "хайлаиф" си позволявал подобен лукс.
Древните египтяни имали доста познания и из областта на лечебните
билки и субстан ии.
Пчелния мед бил много разпространено лечебно средство. Той съдържа
витамини, въглехидрати,субстанции
от много и различни растения. Просто бил уникален и го прилагали
навсякъде - от медицината и козметиката до мумифицирането. Почти
всичките помади
с които египтянките поддържали своята красота (и до днес Египет
е известен с
това), са съдържали мед, както и всякакви други лечебни билки и
някои странни субстанции,
като медени стърготини.
Древните египтяни познавали и антибиотичните свойства на някои растения-чесънът
е такова средство.
Освен емпирични познания за лечебните растения, древноегипетските
лекари прилага ли билките
и тревите като лечебно средство на болести, в зависимост от астрологи
ческите характеристики на болестта,
болния орган и така избирали тревата или средството,
което съответсвало на нужната лечебна планетарна енергия.
Познавали са и похвати подобни на източния масаж, акупунктурата
и акупресурата.
Не били малко и познанията по анатомия на древните египтяни.Те го
добивали по време
на обредите за мумифициране-макар че е доста странно, как са добили
такива познания, които смущават дори
и съвремените учени.
Защо все пак са правили това древните египтяни?Те са смятали, че
душата, която ще продължи да съществува
и след смъртта, ще я чака дълъг и труден преход към Отвъдното
. Впървите
етапи от прехода, душата все още не се чувствала достатъчно силна,
за да се откъсне от земното, материалното
и й била нужна със материалния свят. Ето защо тялото
било подлагано на мумификация. То било връзката със земята и душата
се хранела чрез него със жизнена субстанция.
Как се извършвала мумификацията?Най-напред вътрешните органи били
екстирпирани и поставяни в специални
съдове,благословени на името на четиримата сина на Бог Хор:
Imset, Duamutef, Qebehsenuf, Ha'py.Те съответствували на четирите
елемента огън, въздух, вода и земя.
На Имсет съответствувал черния дроб, на Дуамутеф - Стомаха,
на Кебесенуф червата и на Ха-Пи-белия дроб.
Органите били поставяни във воден разтвор от натриев бикарбонат
(самородният натриев бикарбонат имал
свещено значение) в съотношение 1:10. Около 600 фунта (1
фунт е равен на 453.6 г!) такъв разтвор е
трябвало да залее тялото и да го поддържа.
Поддържали температура около 46 градуса по целзий. Влажността била
не-повече от 30%. След 35 дена, мумията
била напълно обезводнена.Но цялата церемония по мумифи цирането
трае около 70 дена. Това било свързано с движението на звездата
Сириус- важен обект в религията на
Древен Египет,вероятно свързана със смъртта и прераждането.
След "пълното умиране" на тялото, в празнотата на което били поставени
торбички с
натриев бикарбонат, се освобождавало от тези торички, и се измивало
с палмово вино, тамян и музелинови
пакети с дървени стърготини. Намазвали тялото с няколко ароматни
масла: франк, тамян, лотос, палма и кедър. Цялата церемония се извършвала
под ръководството на Бог Анубис. Жрецът, който
я водел носел такава маска. До починалия
фараон оставяли книгата на мъртвите-като пътеводител в отвъдното.
Има и данни, че много тела са били намерени в каци с пчелен мед-
който имал поддържащо значение...
И въпреки това не е известно как живата материя продължава да живее
и до днес.
Това
ще си остане една от великите загадки на Египет...
|