Магьосниците в Древен Египет не общували с Боговете единствено чрез молитви или  призиви. Съществувала и една доста "дръзка" форма на отправяне на дадено намерение под формата на заплаха. Това може би на нас ни изглежда като нечува на наглост, която би следвало да доведе тъкмо до обратният ефект и дори до още по-лоши последици, но в Древен Египет се гледало по друг начин на тези неща. За да разберем правилно този принцип, трябва да разберем, че в древно египетския свят е съществувал един основен континуум между естествения и свръхестествения (духовния) свят, от който произтичало усещането за стабилната позиция на личността в божествено - природния световен порядък. Древните египтяни не възприемали себе си и Вселената със нейните естествени и "свръхестествени" аспектикато отделни неща, а свързани едно със друго. Действията, които се изпълнявали във техните храмове не били обикновено "богослужение".
Те представлявали по-скоро обреди, чието изпълнение обезпечавало поддържането на космическия ред и имали магически характер. Магията предполага съзнание, което е настроено участнически. Религията на древен Египет е била именно такава. Не само боговете, но и хората имали дял в поддържането на космическия ред.
Отказът от това участие би бил катастрофален както за природата, така и за боговете. Когато лечителият отправял заплаха, че ако пациентът не оздравее, то небето ще се сгромоляса и светлината ще изчезне, именно защото хората не се възприемали като нещо отделно от останалите неща, а разположени в самото сърце на космоса. Те не били "странични наблюдатели", разглеждащи един свят, към който не изпитвали чувство на принадлежност, а били единни със вселената дотам, че потенциално можели да упражняват необикновено, свръхестествено влияние в нейните предели...