Ще разкажа за пътя, който изминах, докато исках да разбера що е това болестта и откъде се взема.
Първоначално целта ми беше да диагностицирам болните органи. Правех го достатъчно точно. После започнаха грешките. Аз виждах, че съответният орган е болен, а медицинските проверки сочеха, че това не е вярно. По-късно стана ясно, че това не са грешки. Оказа се, че вече не съм виждал самия орган, а полевия му фантом. Казвах на някой пациент кои негови органи са болни, изследванията показваха, че е здрав, а след половин година същият човек идваше и ми казваше, че съвсем наскоро лекарите потвърдили стопроиентно онова, което съм му бил казал преди шест месеца, и тогава разбрах, че работя изпреварващо. И което бе по-важно, стигнах до извода, че болестта почва на полево равнище и че чак след това преминава върху физическия орган, и осъзнах, че полето е най-важният носител на информация, и че именно в полето е онова, което наричаме „уроки", „проклятие" или „болест".
През пролетта на 1990 година неочаквано започнах да виждам, че полето е нееднородно, че в него има структури и че ако се въздейства на тези структури, физическото състояние на даден човек може рязко да се подобри. След това забелязах, че промени настъпват не само във физическото състояние, но и в характера и в съдбата на човека.
Разбрах, че това, което наричаме „биополе", и другото, което наричаме „подсъзнание" и „душа", са едно и също. По най-различни начини изправях и „кармичните структури", както ги наричах, и ефектът беше поразяваш. Изпаднах в нещо като еуфория.
Мислех си, че съм открил начин за изцеряване на цялото човечество.
Деформирането на кармичните структури води до заболяване на фантома, а след това, до няколко години, и на самия орган. Значи под мое ръководство можеше да се създаде апаратура, която веднъж годишно да въздейства на полевите структури на всеки човек, да изглажда кармичните деформации - и всички веднъж завинаги щяха да се отърват от всички болести. Мислех си, че съм открил панаиеята.
Но това, което смятах за избавление, на практика би довело до смъртта на цялото човечество. Защото впоследствие забелязах, че ако се спасява само тялото, колкото по-ефективно е лечението, толкова по-бързо се влошава съдбата и характерът на човека. В някои случаи забелязвах, че деформациите на полето бързо се връщат в изходното си състояние, и реших да разбера какво предизвиква деформацията на кармичните структури.
В крайна сметка с изумление открих, че деформациите на кармичните структури, предопределящи физическото здраве и съдбата на човека, се пораждат от омразата, от силната обида, от съжалението и т. н. После разбрах и че освен външната агресия има друга, много по-опасна - вътрешната; и че именно тя се натрупва и води до деформация на полето и до тежки болести.
И така, агресията уврежда душата, а болната душа поражда болест в тялото. Значи трябва да се лекува душата. А душата най-добре се лекува с любов, молитва и покаяние. И аз казвах: „Вие сте мразили, вие сте се обиждали. Помолете се, молете се душата ви да се освободи от омразата, от обидата, от ревността - и ще оздравеете." И пациентът оздравяваше. Мислех си, че това е всичко.
Какви мъки обаче изпитвах, когато виждах, че душата на болния се е пречистила от агресията, а болестта на минава! И разбрах, че човек всъщност не бива наказван заради агресията, а заради характера, който я поражда. И че затова човек не може да бъде излекуван, ако не се промени характерът му.
Но как се променя характер? Мислех си, че това е невъзможно. Задълбах в търсене. Стотици, хиляди пъти се опитвах да разбера кое поражда агресията, и накрая разбрах, че агресията възниква тогава, когато душата се вкопчва в някакви човешки ценности. Колкото по-силна е привързаността към човешките ценности, толкова по-силен е шокът при тяхната (дори хипотетична) загуба, и съответно толкова по-голяма е агресията, която поражда болестите.
За да променим съдбата си и физическото си състояние, трябва да променим характера си, своя човешки аз. За да променим своя аз, трябва да излезем от него, да се извисим над него. Откъде започва човешкият аз, тоест човешката личност? Започва от желанията, съзнанието и живота. За да се променим, трябва да се абстрахираме от живота, желанията и съзнанието. Това е възможно единствено чрез любовта към Бога, тъй като тя е отпреди съзнанието, отпреди живота, отпреди чувствата желанията. Но не можеш да се молиш на някого или нещо, което мразиш. Всяко пряко недоволство от Бога минава през душата и остава в нея. И в критична ситуация човек почва да се моли, но молитвата му „остава нечута". Освен преките претенции към Бога има и косвени:
- недоволството от Бога заради света, обществото, държавата, дадена група хора.
- претенции към Бога заради родителите, любимите и близките.
- претенции към Бога поради недоволство от дадена ситуация, от себе си, от собствената съдба.
Всяко продължително недоболство от самия себе си или от дадена ситуация е подсъзнателна обида спрямо самите нас, спрямо съдбата и спрямо Бога. Колкото и да е странно, един от най-опасните моменти е презрението към самия себе си, недоволството от ситуацията. За самите себе си ние сме отворени и затова агресията към нас самите може да достигне невероятни мащаби. В такъв случай трябва да се откажем от претенциите си към Бога, тоест преди молитвата трябва чрез дълго подаяние да се откажем от всички обиди срещу Бога.
[hr]
"Диагностика на кармата", Сергей Лазарев