Идеалът за вечната любов винаги трогва човешкото сърце. За съжаление, той има твърде малко отношение с реалността. Любовта е енергия, която ни се дава от егрегора, за да изпълним конкретни задачи. И когато тези задачи са изпълнени, любовта си отива.
Любовта съвсем не е подарък. Тя е знак, че са задействани кармични програми, заедно с които се появяват и обстоятелства, облекчаващи тяхното изпълнение. В Индия, например, любовта се смята за голямо нещастие в човешкия живот.
ЛЮБОВТА
У всеки човек има душа от противоположния пол, която го обича, но най-често тя не е въплътена в никой друг. Като се стреми да изрази своята любов към жената, нейната (мъжка) Любяща душа намира в пространството подходящ мъж и вселява в него любов към тази жена, като има предвид, че той ще я изрази, при което самата форма, както и най-подходящите знаци на внимание, включително интимните ласки, Любящата душа на жената подсказва на влюбения мъж съвършено точно: у нея възниква впечатление, че той винаги я е познавал. Но за това мъжът трябва да слуша не женските капризи и дори своята интуиция, а своеобразното нежно странично същество, което прелита при него заедно със своята любов към тази жена и точното познаване на нейните желания и нужди. Обаче за постигането на адекватен контакт жената също е длъжна да се постарае да прозре в мъжа тази Любяща душа, която се стреми да й предаде чрез въплътения мъж нещо фино, но много важно за нея, което й липсва, но и което тя никога не може да има.
Поради това любовта, която човек изпитва към различни представители на другия пол, винаги е специфична: в него я пробуждат различни души, а чувствата, получени от другите, винаги по нещо са еднакви - това е любов на една и съща Любяща душа, но в различни въплъщения, за да не кажем редакции, чрез различните възлюбени. Но за да може да бъде усетено това, трябва да бъдем двойно по-внимателни и да си позволим и възприятие, и непривични душевни и материални импулси, които възникват към любимото същество, което рядко знае какво иска и още по-рядко осъзнава онова, от което се нуждае.
По време на всяко общуване между двама души възниква определена медитация, тоест тяхната събирателна точка се премества в положение, от което някак си е виден партньорът, а двойката бива обкръжена от известен фин облак, в който влизат каналите на водещите егрегори на партньорите. През този облак между егрегорите се осъществява двустранен обмен на енергия и информация. Колкото по-добре се разбират партньорите помежду си, толкова по-интензивно може да става обменът между егрегорите, ако, разбира се, има какво да си кажат един на друг.
Физическите срещи между хората (а също телефонните разговори и особено кореспонденцията) са винаги натоварени от егрегорите, които обезателно имат предвид определен информационно-енергиен обмен. Той на свой ред е възможен само при поне приблизително съответстващата му медитация между хората, а характерът на тази медитация е тясно свързан с произтичащия или с обсъждания от тях плътен сюжет, тоест казано по-просто - с техните действия и думи.
Само на много лекомислени и невнимателни хора може да им се стори, че всичко това минава леко и случайно: случайно са се срещнали, поради някаква причина са обърнали внимание един на друг, отнякъде се е появила лекота на общуването, взаиморазбирателство с половин дума, чувство за доверие и т.н. На практика всички тези обстоятелства - както психологически, така и външни (включително и такива подробности като облеклото в момента на срещата), се подготвят дълго и щателно във финия свят и се материализират с голям труд. Поради това егрегорите възлагат големи надежди и очаквания на всеки човешки контакт, но засега малка част от хората възприемат финия аспект на своето общуване като основен и още - с единствено косвено отношение към тяхната лична съдба.
Сам по себе си всеки контакт с другия човек е труден и небезопасен и за да бъде заинтересован човекът от него, необходимо е егрегорът да положи много усилия. Обикновено се използва мотивировка от два типа: камшик и сладкиш, а без това, разбира се, човекът ще предпочете спокойно да седи в своя ъгъл и никъде да не излиза. Обаче извън мотивацията на водещия и кармичния егрегор често възниква особена ситуация на общуване, когато във финия свят се създава почти изолиран от останалите личен егрегор на двойката, който трябва да реализира програмата за интензивен информационен обмен и взаимно обучение (по-рядко - съвместна дейност). Активирането на отчетливия егрегор на двойката дава на партньорите не само усещане за значимостта си един за друг и дълбоко взаимно разбиране поне в някои области, но и чувство за автономия на двойката, тоест независимост на нейното съществуване от всякакви външни условия, в това число и чисто социални. Тук двамата са насаме един с друг, те решават въпроси, които засягат само тях - и в същото време двойката е важна за целия останал свят, но той за известно време трябва да ги остави на спокойствие.
Първото включване на егрегора на двойката (запознанството), оформянето (развитието на отношенията) и смъртта (прекратяване на връзката или преход в качествено друга фаза) могат да протекат по съвсем различен начин, и в частност, като зле се вписват в социалните и индивидуалните клишета. Животът в голямата си част е велика тайна, а личните отношения - двойно повече, и това е първият урок, който трябва да научи човек, който се надява на културно общуване със себеподобните. Съществен е и фактът, че за взаимодействието между партньорите егрегорът на двойката често дава напълно определено време, в което двойката трябва да се съгласува, и ако това не стане, сюжетът за взаимоотношения или болезнено се прекъсва, като оставя у партньорите чувство за неудовлетвореност от себе си и един от друг (а често и от света като цяло, даже от Бога), или социалните отношения продължават, но са лишени от инволтация.
[hr]
"Завръщането на окултизма или повест за фината седморка", "Карма и егрегор", Авесалом Подводни