Енергийни основи на любовта

[venus]

Идеалът за вечната любов винаги трогва човешкото сърце. За съжаление, той има твърде малко отношение с реалността. Любовта е енергия, която ни се дава от егрегора, за да изпълним конкретни задачи. И когато тези задачи са изпълнени, любовта си отива.

Любовта съвсем не е подарък. Тя е знак, че са задействани кармични програми, заедно с които се появяват и обстоятелства, облекчаващи тяхното изпълнение. В Индия, например, любовта се смята за голямо нещастие в човешкия живот.


ЛЮБОВТА

У всеки човек има душа от противоположния пол, която го обича, но най-често тя не е въплътена в никой друг. Като се стреми да изрази своята любов към жената, нейната (мъжка) Любяща душа намира в пространството подходящ мъж и вселява в него любов към тази жена, като има предвид, че той ще я изрази, при което самата форма, както и най-подходящите знаци на внимание, включително интимните ласки, Любящата душа на жената подсказва на влюбения мъж съвършено точно: у нея възниква впечатление, че той винаги я е познавал. Но за това мъжът трябва да слуша не женските капризи и дори своята интуиция, а своеобразното нежно странично същество, което прелита при него заедно със своята любов към тази жена и точното познаване на нейните желания и нужди. Обаче за постигането на адекватен контакт жената също е длъжна да се постарае да прозре в мъжа тази Любяща душа, която се стреми да й предаде чрез въплътения мъж нещо фино, но много важно за нея, което й липсва, но и което тя никога не може да има.

Поради това любовта, която човек изпитва към различни представители на другия пол, винаги е специфична: в него я пробуждат различни души, а чувствата, получени от другите, винаги по нещо са еднакви - това е любов на една и съща Любяща душа, но в различни въплъщения, за да не кажем редакции, чрез различните възлюбени. Но за да може да бъде усетено това, трябва да бъдем двойно по-внимателни и да си позволим и възприятие, и непривични душевни и материални импулси, които възникват към любимото същество, което рядко знае какво иска и още по-рядко осъзнава онова, от което се нуждае.

По време на всяко общуване между двама души възниква определена медитация, тоест тяхната събирателна точка се премества в положение, от което някак си е виден партньорът, а двойката бива обкръжена от известен фин облак, в който влизат каналите на водещите егрегори на партньорите. През този облак между егрегорите се осъществява двустранен обмен на енергия и информация. Колкото по-добре се разбират партньорите помежду си, толкова по-интензивно може да става обменът между егрегорите, ако, разбира се, има какво да си кажат един на друг.

Физическите срещи между хората (а също телефонните разговори и особено кореспонденцията) са винаги натоварени от егрегорите, които обезателно имат предвид определен информационно-енергиен обмен. Той на свой ред е възможен само при поне приблизително съответстващата му медитация между хората, а характерът на тази медитация е тясно свързан с произтичащия или с обсъждания от тях плътен сюжет, тоест казано по-просто - с техните действия и думи.

Само на много лекомислени и невнимателни хора може да им се стори, че всичко това минава леко и случайно: случайно са се срещнали, поради някаква причина са обърнали внимание един на друг, отнякъде се е появила лекота на общуването, взаиморазбирателство с половин дума, чувство за доверие и т.н. На практика всички тези обстоятелства - както психологически, така и външни (включително и такива подробности като облеклото в момента на срещата), се подготвят дълго и щателно във финия свят и се материализират с голям труд. Поради това егрегорите възлагат големи надежди и очаквания на всеки човешки контакт, но засега малка част от хората възприемат финия аспект на своето общуване като основен и още - с единствено косвено отношение към тяхната лична съдба.

Сам по себе си всеки контакт с другия човек е труден и небезопасен и за да бъде заинтересован човекът от него, необходимо е егрегорът да положи много усилия. Обикновено се използва мотивировка от два типа: камшик и сладкиш, а без това, разбира се, човекът ще предпочете спокойно да седи в своя ъгъл и никъде да не излиза. Обаче извън мотивацията на водещия и кармичния егрегор често възниква особена ситуация на общуване, когато във финия свят се създава почти изолиран от останалите личен егрегор на двойката, който трябва да реализира програмата за интензивен информационен обмен и взаимно обучение (по-рядко - съвместна дейност). Активирането на отчетливия егрегор на двойката дава на партньорите не само усещане за значимостта си един за друг и дълбоко взаимно разбиране поне в някои области, но и чувство за автономия на двойката, тоест независимост на нейното съществуване от всякакви външни условия, в това число и чисто социални. Тук двамата са насаме един с друг, те решават въпроси, които засягат само тях - и в същото време двойката е важна за целия останал свят, но той за известно време трябва да ги остави на спокойствие.

Първото включване на егрегора на двойката (запознанството), оформянето (развитието на отношенията) и смъртта (прекратяване на връзката или преход в качествено друга фаза) могат да протекат по съвсем различен начин, и в частност, като зле се вписват в социалните и индивидуалните клишета. Животът в голямата си част е велика тайна, а личните отношения - двойно повече, и това е първият урок, който трябва да научи човек, който се надява на културно общуване със себеподобните. Съществен е и фактът, че за взаимодействието между партньорите егрегорът на двойката често дава напълно определено време, в което двойката трябва да се съгласува, и ако това не стане, сюжетът за взаимоотношения или болезнено се прекъсва, като оставя у партньорите чувство за неудовлетвореност от себе си и един от друг (а често и от света като цяло, даже от Бога), или социалните отношения продължават, но са лишени от инволтация.

[hr]
"Завръщането на окултизма или повест за фината седморка", "Карма и егрегор", Авесалом Подводни

[venus]

КАРМИЧНИ ЗАДАЧИ И СЕМЕЙСТВО


Браковете, както е добре известно, се извършват на небесата. Появата на семейство и възникването на определен тип привличане между двама души от противоположен пол често бива наричано "любов". И всичко това обикновено води до недоразумения.

Любов се нарича включването към силен енергиен канал: но любовта може да бъде любов към крехка свинска пържолка, към сестра и към майка, към любовница, към съпруга, към деца... Това са различни състояния, които човешкото съзнание не различава съвсем ясно.

По принцип любовта е знак, чрез който може да се каже: мен ме включват към нов егрегор и ми предстои голяма работа. Традиционното за Запада схващане, че любовта е подарък от съдбата, е заблуда. То води до там, че човек не забелязва и съответно не изпълнява предначертаните му от егрегора кармични програми. Изчезването на любовта е свързано с изчерпване на съвместните кармични програми или с изтичане на времето, което е определено за тях.

Откриването на широк канал към новия егрегор - бъдещото семейство – се съпровожда с две събития, свързани тясно едно с друго. Първото е разширяване на съзнанието. Второто е усилване на енергетиката. Но ако усилването на енергетиката обикновено се преживява положително и е възпявано от стотици поети, то проблемът с разширяване на съзнанието е много по-сложен.

Съзнанието бива насилствено разширено от семейния егрегор и обикновено егоическият егрегор не е подготвен за това. Изведнъж другият човек се оказва същностно важен. "Без теб не мога да живея, по цял ден мисля само за теб!" - това са типичните симптоми за разширяване на съзнанието. Новото състояние е обида за егоическия егрегор. Човекът е изпаднал в зависимост от друг - от неговото присъствие, от настроението му, от настроенията му. Възниква въпрос: на кой егрегор служи влюбеният? Решението на проблема винаги е индивидуално и е между два полюса: пълно подчинение или пълно неподчинение на семейния егрегор. В първия случай човек става роб на семейството, а във втория - негов диктатор. Някъде между тези две крайности намира своето място всеки от нас.

Във връзка с избора - служене на егоическия или на семейния егрегор - трябва да отбележим още нещо. Една от най-главните цели на еволюционното развитие е разширяване на съзнанието и затова неговото съзнателно стесняване е кармично престъпление. То силно утежнява бъдещата карма. Когато човек чуе зова на семейния егрегор, това означава, че семейният егрегор ще опита насилствено да разшири неговото съзнание. Ще го застави да види другия човек с неговите болки и радости и да ги приеме като свои. Това принуждава егоическия егрегор да се стесни, включвайки чужди желания сред собствените. Егоическият егрегор започва да се бори за своите накърнени интереси, изкушавайки човека отново да стесни съзнанието си, като изключи от него другия. Преодоляването на това изкушение е и главна еволюционна задача в първия период на формиране на отношенията в семейството.

За връзката с егрегора трябва да съдим не само по интензивността, но и по дълбочината и главно - по неизбежните контакти. Силните емоционални преживявания често биват повърхностни и краткотрайни. Продължителните кармични връзки се крепят на по-здрави основи.

Необходимо е да кажем няколко думи за привързаността и непривъзраността.

Идеалът за вечната любов винаги трогва човешкото сърце. За съжаление, той има твърде малко отношение с реалността. Любовта е енергия, която ни се дава от егрегора, за да изпълним конкретни задачи. И когато тези задачи са изпълнени, любовта си отива.

Любовта съвсем не е подарък. Тя е знак, че са задействани кармични програми, заедно с които се появяват и обстоятелства, облекчаващи тяхното изпълнение. В Индия, например, любовта се смята за голямо нещастие в човешкия живот.

Никой не иска съгласие от човек за включването му в тези или онези кармични програми. Егрегорът просто го поставя в определени ситуации, предизвиквайки у него определени чувства и мисли. А след това - потъвай или плувай, както искаш. По време на изпълнение на кармичните програми, свързани с определен колектив, егрегорът привързва един към друг членовете на този колектив. И това понякога става с помощта на любовта, която пламва в сърцата им. Затова любовта от определена гледна точка е нещастие: кармичните програми често са дисхармонични, а човек насила го привързват към тях. На сърцето не можеш да заповядваш, любовта е по-силна от егоизма, тя успява да разшири съзнанието и сферата на активност на влюбените.

Но истинската опасност от любовта е друга. Привързването по време на действаща кармична програма е неизбежно, то е заложено в природата на нещата: майката се привързва към бебето си, човек - към любимата работа, и прочее. Съблазънта на привързването, за която предупреждава карма-йога, се получава при два важни момента: привързване към резултата от своя труд и привързване към ситуации, когато кармичната програма вече е отработена. Да разгледаме тези моменти, отнесени към случаи, засягащи семейния егрегор.

Когато двама се срещнат и влязат в контакт, те всъщност се заемат със строителството на дом в гънките светове. Този дом е предназначен за нов, създаван в момента колектив. И колкото повече двамата се доверяват един на друг, колкото повече изпитания преминат заедно, толкова по-добре ще се разбират и толкова по-здрави ще бъдат стените на този дом. И без особени усилия те ще жънат сладките плодове на своите отношения. Но точно тук се крие голямата съблазън. Енергията, която получаваме, никога не ни се дава без причина. Тя винаги трябва да служи за развиване в потока на еволюционния процес. И ако нашите двама герои са привикнали постоянно да получават допълнителна енергия, в един момент те ще научат, че това не става по Божия милост, а е съвсем определена форма на еволюционна работа. И когато работата е свършена, егрегорът ще затвори канала и ще спре енергията. Но навикът да получават енергия ще си остане. И точно това се нарича привързаност към резултатите от своя труд, за което предупреждава карма-йога.

Външно това обикновено изглежда така: "Когато се запознахме и заедно преодолявахме трудностите, ни беше толкова хубаво, защо сега вече не е така, къде изчезна радостта от общуването между нас?"

А тук правилният въпрос е друг: откъде идваше тази радост? Обичайният отговор - от съвместното преодоляване на трудностите, е непълен.

Трябва да се каже ясно: радостта е идвала от изпълнението на съвместната кармична програма. Възможно е в момента на построяване на дом в тънките светове съвместната кармична програма да бъде рязко променена и ако, например, поискаме да имаме деца, егрегорът да не позволи неговата енергия да бъде използвана за подобни "екстри".

Но промяната в кармичната програма може да не се окаже най-трудното изпитание. Често най-големи съблазни възникват, когато тя е към края си. Тогава енергията, съпровождаща общуването, изчезва и ако човек се е привързал към нея, ще страда – тихо или шумно, според темперамента си.

Да се върнем към темата за силата на човешката връзка с егрегора. Тази тема, приложена към семейния егрегор, звучи така: колко силни и продължителни ще се окажат чувствата ми към моя партньор? Ще можем ли двамата да създадем щастливо семейство?

Отдавна е известно, че силната любов не е нито необходимо, нито достатъчно условие за щастливо семейство. Но как тогава да се ориентираме?

Съвместна кармична програма на даден човек с егрегор (или с друг човек) може да започне или с бурно енергийно избухване, или тихо и незабележимо. Но тя задължително ще бъде съпроводена от силна връзка, от привързаност, която може да приеме всякаква форма. Но ще засяга не само повърхностните ментални и емоционални състояния, а и техните дълбоки същности. Това може да бъде и любов-жалост, за която често пише Достоевски, и чувство u за вътрешна отговорност за съдбата на другия. Състоянието "не мога да живея без теб" не винаги се съпровожда от силна кармична връзка. За тази връзка е задължително усещането "другият не може да живее без мен". В по-хармонични случаи човек изпитва и двете чувства. И тогава в съзнанието му едното може да изтласка другото. Ориентирането в подобни ситуации е доста трудна работа, особено на младини, когато човек не се познава достатъчно. Но трябва да знаем, че егрегорът никога не поставя прости задачи.

Друг признак за силна кармична връзка представлява естествеността на събитията. Субективно те протичат така, сякаш не биха могли да се случат по друг начин, макар че на страничния наблюдател може да изглеждат екстравагантни. Освен това много проблеми се решават някак от само себе си, а други, съществени, изобщо не възникват. И животът сякаш започва да тече по-бързо.

[hr]
"Завръщането на окултизма или повест за фината седморка", "Карма и егрегор", Авесалом Подводни