
Модератор: rain
Lord Njarlathotep написа:Аз опък имам доказателства за точно обратното... че Некрономикон е от преди раждането на Лъвкрафт... знаеш ли кой е пича нарече Джон Дии?! имам чувството че не... a Grimoarium Imperium да ти говорин нещо "велики маге"![]()
знаеш ли кой е пича нарече Джон Дии?!
Аз опък имам доказателства за точно обратното...
доказателства- поне за мен не може да се приеме за автентично нещо, на което няма оригинал, а се дава само едно печатно издание, на което е лепната някаква си година(где ти печатница 1680г. все пак, да не говорим пък да е с този шрифт), на което пише да е базирано на нещо си и това издание да е доказателство за това "нещо си". Че то така довечера още мога да ти дам подобно доказателство за същестжужане на каквото си поискам- ти ще го приемеш ли за автентично?! Реторичен въпрос все пак
The Shadow написа:така ли никой от изказалите се май не се е замислил, че дори и да е бил някаква си измислица в началото, то след толкова години и хора, работещи по него, в една или друга степен Некрономикон вече съществува, като зареден от множеството работещи по него и де факто към днешна дата със съществата описани там се работи както с егрегори!?
Немезиус... Ако наречем един щраус няколко хиляди пъти крава, дали след това ще имаме мляко? Та така и с Некрономикон. Не хиляда. Милиони работете по него. Няма да спре да е измислица. Егрегори също няма, но това е друга тема.
---------------
Относно това:Всеки "човек" избира в какво да вярва или не (наблягам на думата човек ,тъй като точно хората избират в какво да вярват) ,всеки магьосник знае в какво да вярва, знае кое е истина и кое не.
Какво значи това "знае в какво да вярва"? Предлагам вярването да го оставим на онези, които не умеят да боравят с доказателства. Те вярват в много работи. И никое от тях не могат да докажат, когато им се поиска стабилно доказателство, което да не подлежи на изманипулирване. Най-тежките случаи на този тип вЕрващи си пият кафето в компания на извънземни и не намират нищо нелепо в това да го заявят на всеослушание, а други пак така вЕрващи им вЕрват, защото и те ходят в същото кафене.
И в тази връзка. Аз не знам да вярвам, че Некрономикон е измислица. Аз имам доказателства за това, че е измислица. Но тъй като даденото на готово знание в никакъв случай не е същото, като знанието, до което се достига с цената на положен личен труд, сам виждаш- искам да ми се доказва работата на Некрономикон с конкретни действия, неподлежащи на изманипулирване (таковата на приказки понеже и баба може всичко). Но такива действия, каквито поисках няма.
И това, че посочвам, че действия няма, то не е заяждане. Който може да си намери доказателства, ще си ги намери. А който не може да си намери- няма да си ги намери.
Хм. Ако наречем егрегорите "същности" така по-реално ли става?![]()
The Shadow написа:Хм. Ако наречем егрегорите "същности" така по-реално ли става?![]()
Опасявам се, че ще отговоря отрицателно.Ако наричаме усърдно щрауса - крава, от него няма да получим мляко само заради това, че сме сменили името.
Кастанеда го дрогират, обещавайки му среща с Мескалито. Той в това надрусано състояние се среща с едно дъгоцветно куче, тялото на което излъчва силна светлина. Кастанеда пиел вода, при което възприемал от тялото му през всяка пора, как течността се превръща в дълга лъскава дъгоцветна грива. Въртял си пръстите на краката и така контролирал движението на кучето, а кучето, като кимнело с глава и на Кастанеда му идвало непреодолим импулс да скочи. И така натам.
На Кастанеда му се обяснява, че е приет от Мескалито, че Мескалито и той си играели и не- не било куче. И понеже Кастанеда не знае какво точно прави… Приема тази версия за известен период от време. Но какво видяли недрогираните му спътници… Цитирам:
“Оставихме те на верандата, защото се страхувахме, че ще напикаеш навсякъде по стаите.
Всички се засмяха високо.
- Какво ми беше, нима аз…
- Нима ти? – изимитира ме Джон – Нямаше да го споменавам, но Дон Хуан каза, че няма нищо. Ти напика цялото куче.
- Какво направих?
- Не смятам, че кучето бягаше, защото го беше страх от тебе. Кучето бягаше, защото ти пикаеше върху него.
В този момент избухна всеобщ смях.”
Кастанеда, по-натам в книгите си, обозначава, че дрогирането не е път към магията, да вметна.
Представете си сега, че обяснението на очевидците липсва и остава само възприятието за нещата в този му вид… Вече няма реалност, нали? Псевдореалността превзема възприятието и човек попада в капана на заблудата на опита си и на изживяванията си.
Илюстрирано е колко е лесно някой, който не знае какво всъщност прави, да бъде заблуден, че прави едно (среща се с идеала Мескалито, подведен от думи и практики), докато всъщност прави друго (препикават се с едно куче взаимно, защото то кучето си го върнало после жеста и с право).