А друг е въпроса, че мнозина си въобразявт ,че ги гледат като луди.
Изказването на chaos ме подсети, където подчерта,че от дете го гледат така. Даже смея да твърдя, че в повечето случаи е самовнушение. Всеки се смята за различен и особен и това е така.
Всеки ,особено от тук, осъжда строго невъзможността на останалите да приемат някой с неговите различия, а самите вие правите същото,понеже и вие по същия начин отказвате да ги разберете и да приемете поведението им и възгледите им поне за допустими. По този начин се държите точно като тях. Ако поне за малко спрете да следите погледите върху себе си под лупа и се замислите за своя, може би ще откриете много неща за себе си.
AryanSun написа:Колкото повече злоба,завист и страх излъчва някой,толкова по-
голямо е неговото безсилие.Аз правих грешката да се опитвам да
ги накарам да ме приемат,да ме разберат...а се оказва,както един
приятел се изрази,да възприемам себе си от гледна точка на запла
хата,която съм за такива хора.Страхливците не стават за приятели.
Ариец, добре е казано, но не е ли е правилно човек първо да се замисли за това, дали видяното от него в хората не е огледален негов образ. Аз трудно разпознавам злобата и завистта, но това е защото са ми чужди. Разпознавам благосклонността и доверието, колкото и рядко да се срещат. Те са тези, които заслужават внимание, а не проявленията на помията. Безразличието измива всичко и обезсмиля всеки акт на неприязън или зломислие. Иначе казано - не допускайте хорската отрова да ви обсеби. Не говорете за тях, а за тези, които ви карат да се чуствате добре и ви карат да се чуствате значими.
Така смятам аз.