от Rebonus » 13 Дек 2007, 01:20
Гледам да се успокоя максимално и да си охладя ума. Страхът е нещо нормално в точно такива преходи... твърде рисковани са, понеже етера може да остане заклещен м/у пространствата завинаги и няма измъкване. Наясно си какви капанчета има. Това може да стане и при преминаването на етера през портали, което е екстремно рисковано също... затова е доста по-добре да се влезе физически, а тези порталчета са строго охранявани от дракони... една опашка ти стига, за да получиш един хубав припадък.
Имах преживяване и със Сянката, но това се появи в сън. Бях на балкона... целият град беше сиви развалини и небето представляваше облаци със сиво-зелен отенък. Тялото ми беше разложено... плътта ми беше със сива на цвят, а лактите бяха с оголени кости. Гласът ми беше отвратителна ръмжаща гротеска... бях нито жив, нито мъртъв(кажи-речи undead). По едно време чувах гласа на някакъв си мой учител, защото тогава представлявах някакъв тъмен маг. Прибрах се в стаята си, тръгнах към коридора, за да проследя гласа... застанах и по едно време ме погълна Сянката. Разбрах, че гласа идва оттам и както седях усещах, че ме поглъща, поглъща, поглъща... като вакуум! Добре, че се събудих навреме. Бях се притиснал за слънчевия сплит, а всеки знае, че ако последва по-силен натиск там... играта свършва. Главата ми беше изтръпнала, както обичайно, поради липса на Е. Осъзнах, че бях отделил твърде много Е от чакрата.
Прощавайте за недоразумението, но аз съм въпросната персона, по-горе. Писах от акаунта на свой приятел. Извинявам се.