П.П А по въпроса как работи магията, от гледна точка на психологизацията, готвя една тема, макар че с една тема нищо няма да се обясни. Но по една или друга причина, поствам някои кратки бележки тук:
-за астралната проекция - това си е игра на ума, но пък интересна и може и да е полезна. Няма фактическо пътуване извън тялото и пътуване в други светове, а в т.нар. екстраперсонално пространство. Неотдвавна имаше
проучване по темата. Има си и научни
осъзнатото сънуване- Как работят суеверията? Например приписване на някои специфични способности на някои предмети? Например едно доста популярно(и хубаво суеверие) е вярата в силата на камъните. Например че изумруда е за любов. Ами за векове наред древните гърци са посветили тоя камък на Афродита(даже изумрудите ги наричат сълзите на Афродита). И това вече е запазено в колективното подсъзнание, при все идването на монотеизма. Има и доста подобни данни за посвещаване на камъните на определени ангели и светци, при това от официални християнски извори. Тук важи правилото на кучето на Павлов - когато ти кажат "лимон" и "кисело" отделяш слюнка. Това е т.нар. придобит рефлекс -дадено нещо се асоциира с друго(например любимата химикалка, с която си направил 2-3 успешни договора започва да "носи" успех и по-нататък, защото вече я асоциираш с успех и неволно мобилизираш всичките си ресурси в тая насока). Точно това е идеята на Дайън Форчън, че самите камъни в ритуалите и церемониите нямат значение, както и различните етерични масла и есенции. Няма значение изкуствени ли са или естествени. Няма значение дали ползваш например цветно стъкълце или бирмански рубин.
Това, което предците са заложили като асоциации(изумруд-любов, конска подкова- щастие) трудно ще бъде отхвърлено и обезсилено само с "рационализиране" и "образование". Факт е, че днес суеверията се ширят много повече от преди, при все научно-техническия прогрес. Това, което е заложено от предците ни, остава част от нас и ни формира като такива, каквито сме. Отричането му ще донесе тяхното засилване, придружено често с психични разстройства.
Едно много силно потвърждение за това има дори в ню ейдж практиките, където се вярва неистово в силата на кристалите: много книги твърдят, че можеш просто да си ги представиш :D
-различните същества, демони, ангели и богове. Да, също и еднорози, караконджули и джинове. Те са набор от идеи, личностнови качества и емоции. Тук, който го интересува, нека прочете на Юнг идеята за архетипите. И да пробва след това с измислени герои. Една от най-успешните практики, които са установени и все пак персонажите си остават Фентъзи, са Некрономиконите! Доказателство, че не е нужно нещо да е "реално" и автентично за да работи. Призоваването на същества не е нищо друго, освен тренировка на емоциите, инстинктите и идеите- да ги събудиш, да ги прогониш или да ги впрегнеш да ти вършат определена работа.
-Как работи ритуалът? Ритуали се ползват дори в някои случаи в психологията. Като се има предвид с какво са наситени определени думи, стойности и значения(вж "как работят суеверията" по-горе) то самият ритуал не е нищо друго освен психологическо програмиране, което води до промени в състоянието на съзнанието.
-една от най-важните и съществени такива промени е промяната на перспективата. Ритуалът настройва ума към целта. Доказано е в психологията, че ако човек смени перспективата на ума си, ако се настрои да вижда нещо точно определено, той ще го открие. Например, ако човек се настрои да вижда всички хора като зли, лоши и жестоки, то той ще се фокусира само върху деструктивните типове и ще попада само на такива. Ако се настрои, че е болен, ще се включи същия механизъм и де факто ще се разболее наистина!
Много важен момент в цялата работа са механизмите, при които ума действа на материята и външния свят. Освен чрез промяната на перспективата и плацебо/ноцебо ефектите, няма как да бъде пропуснат пси-фактора(представен в извънсетивни възприятия, телекинеза, ясновидство). Макар и оскъдни, има легални научни доказателства за това, особено момента с ясновидството(експериментите на проф.Бем са били все пак повторени успешно от други учени!). Според мнозина, има и други, но по един или друг начин "научната" и 'рационалната" общност остава резистентна към тях и де факто носи отговорност за тяхното митологизиране и суеверно разбиране.
Но пак на въпроса: как една телепатия или екстрасензорно възприятие се включва в процеса на работа? Дори окултистите като Джералд Гарднър и Дорийн Валиенте са смятали, че много от ритуалите действат на тоя принцип - просто изпращаш телепатична информация за намерението ти, все някой ще се намери, който да ти съдейства, ще го приеме и ще се включи(а може и да не е един човек). Имаш бизнес проект, който искаш да се реализира, правиш ритуал и привличаш(да не забравяме и горе описаните механизми) съответните хора. Искаш някой да умре, изпращаш намерението си на първия шофьор, докато жертвата пресича улицата и...дотам!
На същия принцип действа и лечението. Освен че основния механизъм тук е плацебо ефекта, действа и телепатията. Лечителят трябва да изпрати внушение на пациента, с което да го убеди, че ще се излекува. Ноо...внушението трябва да е правилно. Ето защо има и доста пишман лечители. От собствен опит знам, че най-добре се получава да лекуваш хора от болести, които сам си надвил...един вид, организма "споделя опит" по екстрасензорен път как се е преборил с дадена болест и криза.
Едно от най-важните психологически и пси-феномени, касаещи магията е синхроничността. Това е феномен, описан от Карл Юнг. Почти всички сме го изпитали на собствен гръб. Обикновено той се проявява в две ситуации- когато нещо в Аза "умре" или се "изхвърли"(например в магията следва да забравим веднага за ритуала след като е направен) или пък когато това е необходимо(пишете важен проект, засягащ много хора и ви трябва литература, защото някъде нещо куца и хооп - ваш приятел ви дава книгата). Или пък дълго се борите за нещо да го постигнете и то идва, когато вече се откажете и забравите.
Може да последва въпроса как работи "пси". За съжаление, макар че е потвърден научно, пси все още не е обяснен. Има някои обяснения на
някои видове телекинеза. Е, този тип обяснение не е по-различен от психофизиологията на пътуването извън тялото(Out of body experience). Засега има само хипотези, които следва да се проучат...ако разбира се подобни рисърчове се финансират. Но ето някои правдоподобни предположения
1. Квантовата физика. Тази теория има своите поддръжници, има и своите скептици. И едните и друите имат право - нищо не е било тествано научно за да я докаже. Скептиците се основават на това, че ако "странни неща" се случват на ниво микрочастици, не следва те да се случват на макро-ниво. Само че, това изглежда върви към промяна. Първо, имаше сериозни потвърждения за
квантовомеханичния произход на ума. Оказа се нещо повече - че квантовите процеси си стават и баш на макрониво- вижте
тук. Имаше и една интересна статия за проект на телепортация на бактерий чрез суперпозиция. С това тук не искам да кажа- в квантовата физика е разковничето. Дълго време подобна псевдонаука се тиражираше като напълно валидна и легитимна наука, което беше и все още би било грешка.
2. Теория на суперструните и холографския принцип. Ако се потвърди, той ще реши нещата. Но резултатите от експериментите са противоречиви. Някои твърдят, че
бил доказан, а други не.
3. Имаше разни псевдонауки като теорията на проф. Шипов, която се сгромоляса с гръм и трясък, поради което днес доста учени дори и да имат потвърждения на някои квантово-механични модели или холографския принцип, ще отрекат умишлено дадено обяснение. Добре е човек да се научи да разграничава псевдонауката от валидното предположение.
4. Аз лично вярвам в една научно-приемлива метафизика, която е известна като
панпсихизъм. Това е идеята, че съзнание има във всичко - от бозайниците и приматите до елементарните частици. И понеже всичко взаимодейства във Вселената, най-накрая се оформя един глобален вселенски разум - някои го наричат Великия Дух, други Логос и пр. Пак да кажа, тази теория не е научно доказана, но е приемлива и примамлива за много учени, защото така се натурализира съзнанието. Все пак, доказано е, че животните имат съзнаниние, дори отделните инсекти. Смята се, че съзнание има там, където има информация. Пак казвам,
това не е доказано. Но пък лично на мен ми върши работа за много неща.
Това е накратко идеята как съзнанието поражда магията. Пътищата на действие на магията са много, няма как да ги обясня в една тема. Има още много какво да се каже, но ще спра дотук. Проблема е, че отделните фактори не действат сами за себе си- а в комплект. Цялото е винаги повече от съставните му компоненти. За да разбере някой как работи магията, трябва да я изпита, да я преживее и да реши кое наистина работи и кое - не. Китайските магьосници са вярвали, че винаги идва момент, когато магьосника разбира какво наистина стои зад неговите практики и кое реализира магията и това е преломен момент - както змията изхвърля старата си кожа, така и магьосникът се изчиства от невежеството си.
Има един много интересен момент в психологическата теория на начина на действие на магията. Той обяснява защо религията наистина се плаши от нея и я сатанизира.
Това, което разбрах от практиките ми с ин/евокации на същества, било то герои от филми, било то от автентични митологии беше, че рано или късно ти заприличваш на това, което призоваваш. И ставаш като него. Фактът, че съществата не са външни сили, а неосъзнати тенденции, неосъзнати качества и аспекти на съзнанието се осъзнава най-вече в процеса на работа. Особено ако се окаже, че работите с герои от романи и филми. Колкото повече работя с такива, толкова повече отпада нуждата да ги призовавам и разбирам, че мога да се справя сам, т.е. без да правя някакво магическо действие от типа на ин/евокация.
А какво би станало, ако някой направи това с...Христос например? Цялата херметично-кабалистична традиция е основана на тоя архетип(виж още за справка книгата на Карл Юнг "Еон"). Какво става, когато някой се подравни с този архетип, който църквата използва векове наред за да държи масите в подчинение? Настъпва така лелеяната от някои атеисти "свобода от религията". В това се състои идеята за "осъществяването" , "Великото дело", магическото просветление. Ако в някои древни системи, определени богове(като Один например) се радват последователите им да ги постигнат, то това не важи за християнството по никой начин. Християнския архетип или психологически модел изгражда западното общество и чрез него то бива управлявано. Религията не би допуснала такова нещо, поне не официалната. Този процес е най-сигурен при магическа практика.
Факт, за съжаление или не е, че досега не съм видял успял сатанист в магията. Повечето сатанисти живеят в илюзии за власт, за сила, за извисеност, просветление и дори елитарност. Заявяват, че може човек да се срещне с демоните, само ако се надруса с ЛСД или друг халюциноген. И нормално, самия Св.Августин е казал, че злото няма субстанция(която да бъде призована по магически и религиозен начин), то е privatio boni (липса на добро). Затова и повечето сатанисти, които имат някакъв успех, го имат защото призовават не сатаната, а някой древен бог, който уж бил сатаната. Сатанизмът не е така опасен за религията, както магическите практики, вършени в името на християнския бог, ангелите и светците. Те дават повече надежда да работят, което пак доказва, че са хармонични с християнския архетип.