По отношение на човешките възможности,Съществуванието се дели на два основни дяла-материална/физическа(изследвана) вселена,и метафизическа ФАЗА.
Второто именно прилежи към ,,магическата''дейност-докато един ден науката не постави край на тази архаична дума и не я обоснове обективно,заменяйки мистификациите и грешките с факти.
Дотогава остава да се уповаваме на собствените ни способности за прозрение,които са толкова разнообразни,колкото са и човешките същества.
Но защо това е така?Изглежда,че Вселената се ,,държи'' така,както очакваме.На повечето е известен парадоксът вълни/частици.Дали самия процес на изследване не променя резултата?Защо когато се появи резултат,то той винаги се вмества в достатъчна степен с прогнозираното?
Често съм съм попадал в следната ситуация,която ще илюстрирам с един скорошен пример-доцент Х ни разделя на отбори по двойки по произволен начин,чрез теглене на листче с номер.Точно след като изтеглих моето,пожелах да се бъда в отбор с една колежка.Имах силното чувство,че така ще стане-както и стана.Въпросът е следният-аз ли го предизвиках(а нямах комкретен мотив за това)или просто съм почувствал какво ще се случи?
Ясно е,че всяко желание има подсъзнателен мотив,и всъщтност магията се осъществява чрез контролиране на дълбокото несъзнавано(много по-дълбоко,отколкото Юнг и Адлер са подозирали),което се явява граница/пространство? на самият хаос,от който привличаме възнамерените неща.
Моето разбиране по този въпрос е,че именно в момент на такова осъществяване/достигане на тази граница(напълно несъзнателен процес за повечето хора)се изявява човешката Воля като истинска такава.Това е изход от стохастичният регрес,от който толкова се оплакват учените.Това е територията,когато Намерението става реалност.За да се справи обаче човек с тази непонятна(т.е неоформена все още)материя,съм се убедил,че е необходима изключителна проява на гъвкавост.Ако съзнанието на оператора е тясно обвързано с някаква догматика,то не ще се прояви нещо Ново/прогресивно,а само закодираниат от самото очакване резултат.Това не е лошо,но според мен се явява просто потвърждаването на нещо вече изявило се.За това и появата на всяка нова парадигма е съпътствано със своеобразна форма на революционност.Еволюцията действа лека по-лека,в разстояние на милиони или милиарди години,докато се акумулира революционният акт,който ,,взривява'' предхождащото.
Хаосът е истинското ,,творческо пространство'' на Божественият ум.Когато човек твори или разрушава(от позицията на съзнанието,а не подтикван от ,,слепи''и неизвестни причини/влияния),единствено тогава се сдобива с божествени функции.Копирането,заради самият резултат,не носи нищо съществено от гледна точка на истинското развитие.Ако си готов да посрещтнеш ВСИЧКО,без страх и очаквания,тогава единствено...
Би ми било интересно какво е вашето мнение.