И ако се връзваме на всеки простак, който срещаме през живота си, по-добре веднага да влезем в някоя лудница.
Имах си една колежка - днес взима 45 обаждания, а на поне 30 от тях се ядосва на клиентите.
Направих и елементарна сметка колко пъти за една седмица се ядосва само докато е на работа. Казах и' да помисли и за всеки простак или глупак, който среща и извън работа. Попитах я дали има желание да влиза в лудница до 4-5 години или в най-добрия случай да е на силни успокоителни.
Отговора беше "ама не мога да не им се ядосвам". Пълна лъжа. Може да не се дразни на всичко, ама не иска.
Обича си старите навици и толкова.
Като си обичаш старите навици, ще те боли глава и точка.
Малко ви е удрял живота просто, затова търсите помощ във форум за магия за дреболии.
Колежката била лоша. Голяма работа. Да не те е ударила случайно?
Завиждал някой си. Да си завижда! Ако завиждат - значи има защо!
Правили интриги. Ми ще правят като са некадърни и умират от яд, че ти си вършиш добре работата или имаш здраво семейство.
Лекарството е едно:
Господи, благодаря ти, че си ме направил по-способна и по-умна от тях!
И продължаваш да работиш по целта ти, която ти е на дневен ред.
Ама като ви е бил лек живота, ще ревете за дреболии.
Ами ако утре детето ти си счупи нещо лошо и се налага месеци наред да му даваш кураж, за да проходи отново?
В лудница ли ще влизаш от притеснение или ще имаш силата да го окуражаваш ден след ден и час след час да има сила и желание, за да направи всичко по силите си и да проходи все едно нищо не е било?
Ами ако останеш на улицата, в дългове, без работа и с деца на ръце?
Ще ревнеш и ще ти гладува семейството или ще се вземеш в ръце и ще осигуриш хляб и подслон за любимите си?
Никой не си ги задава тези въпроси.
Всичко се оплаква от всяка малка спънка дето срещне.
После нещата не били каквито им се иска.
Онова, което искаш, трябва сам да си го вземеш. Никой не е длъжен специално да ти обръща внимание и да ти доставя желаното.
Като искаш уважение от колега, извоювай си го - с търпение и разбиране, с подкрепа и взаимопомощ.
На всеки в живота му идва момент, когато му е необходима помощ. В такъв момент ще научиш колежката да те уважава. Но трябва да имаш търпение, та когато дойде момента, да имаш силата да и овладяността на характера да го използваш.
Никой не е длъжен да ни харесва. Никой не е длъжен да ни забавлява. И никой не е длъжен да се отнася с нас както искаме. Имат право да са различни или злобни или неприятни.
Боли ни глава, защото сме лигави пикли и се притесняваме за всяка дреболия.
Ако не ни пука, а гледаме просто да си свършим работата, глава няма да ни боли.
А пък ако сме суеверни - предложението от горния пост - носим си нещо против уроки или си правим някакви защитни практики - форума е пълен с такива.
Пак съм гадна, ама като знам на какви неща не съм гъкнала, а съм се взимала в ръце и съм се справяла повече от добре... после като видя такъв пост, чак ме хваща яд, че не мога да плесна един хубав шамар на автора, за да се събуди да се стегне малко.
Научили се да се оплакват, вместо да търсят начин.
Ама никой не им е казал, че съществува по-ефективния начин.
Ето вече един вповече знае.
Какво ще прави обаче оттук натам си е само негово решение и право на избор.
Имате право да си се оплаквате на воля и не съм аз тази, която ще решава как да си живеете живота.
Мое е само правото да се дразня и да съм заядлива махленска тетка
Айде, стига толкова глупости.
Успех с новата работа!