Гледай си децата, те са божи дар. Тъпите мъже не те греят хич!!!
Децата са стимул, а не пречка. Човек може много да постигне заради децата си. Ако нямаш деца, няма какво да те стимулира - стига ти много малко и не се развиваш хич.
Никога повече няма да ти дреме от мъж. Ама никога. Само като видиш, че децата са ти наред и няма да ти пука, че някакъв пикльо не бил ОК. Ако ще. Ти деца вече си имаш.
Мъжете са ме одумвали, защото не ми е пукало от тях и съм ги правила на мармалад. И то не какви да е мъже

Заради детето съм се развивала цял живот - и физически, и духовно, и като знания. Станах отговорна и способна.
Абе не знам как да го напиша разбрано. Не знаеш каква късметлийка си просто.
В началото завиждах малко на женените жени. След известно време видях, че свободата и възможностите, които имах, те никога повече няма да ги имат. Защото една жена много търпи в името на детето, ако живее с таткото. А понякога (като в нашите случаи) таткото не е стока и е по-добре да не влияе на децата ти.
Единственото трудно нещо е възпитанието. Пари се намират/изкарват, с домакинската работа ще се справиш лесно. Но един ден ще забележиш каква огромна отговорност е възпитанието. Само за това трябва много да внимаваш. Останалото е лесна работа.
Има и други като теб, които вместо да ревнат или да се оплакват, са решили какво искат и просто са го направили.
Ако ти кажа майка ми как ме беше наплашила преди да родя детето, че кой знае какви беди и мъчнотии ме очакват...
Дори ми минаха мисли за самоубийство на няколко пъти и то доста сериозно, задето и' вярвах.
Обаче майка ми се оказа голяма патица в крайна сметка.
Скоро след като родих аз помагах вече на нея, въпреки че уж бях самотна майка, а тя вече си беше изгледала децата и можеше да мисли само за себе си. Като се опитваше да ме критикува и' припомнях колко по-зле е била тя със съпруг на мойта възраст.
Сестра ми на няколко пъти ми е казвала, че не и' е ясно как се оправям, тъй като те двамата с нейния са без деца и изнемогват, а аз си плащах моята част от сметките, като си позволявах и постигах разни неща (и на детето нищо не му е липсвало, разбира се).
С чисто сърце мога да кажа, че постигнах много повече от приятелките си без деца или женените ми приятелки - било финансово, като знание или в емоционален план. И мога да потвърдя, че това се случи само защото имах за стимул един божи дар вкъщи. А ти си имаш два.
Това е. Ще го разбереш след време какъв късмет си имала.
Сега ще ти е криво и отровата, че са те зарязали ще те изяжда отвътре.
Аз я използвах като гориво. Обръщах злобата и яда в действие - дали ще е учене или работа, все тая. Тренировките помагат също, ако ученето и работата не изразходят всичкото гориво.
Късмет!