Съвет.Помощ.

[Hrist]

Здравейте ! Разглеждах много теми за това,което искам да ви попитам,но не попаднах на нищо,което е подходящо.Проблемът ми е следния:Бях с един мъж.Имаме 2 деца-близнаци,момчета,не сме женени.Не може да се каже,че живеехме заедно,защото той постоянно пътуваше аз бях при родителите си с децата.В един момент преди около 3 месеца той ми каза,че е по-добре да не сме заедно ,започна да ме обижда ,нагрубява и да се отнася много лошо с мен,не иска да ме вижда,не разговаря с мен,дори не ме поздравява,дори и да съм с децата.Поиска тест за бащинство ,които разбира се показа,че са негови и въпреки това не иска да ги вижда ИЗОБЩО!Междувременно си има приятелка от 2 месеца ,с която живее,от самото начало на връзката им. Каза ми да не я закачам и да не го търся повече никога.Няма да изпадам в подробности как се чувствам и колко съм отчаяна,подразбира се!Опитах да говоря с него,с добро и какво ли не НИЩО НЕ ПОМАГА!!!Мисля,че единствено магия ще ми помогне,за това бих приела всеки съвет от вас за такава.Благодаря ви предварително!

[kriviq]

Съжалявам но магията няма да погне в твоя случай,моят съвет е поеми на пред радвай се на живота извоювай мястото си в света и някой ден ще срещнеш подходящият за теб.

П.С. Не се отчайвай

[degagement]

Гледай си децата, те са божи дар. Тъпите мъже не те греят хич!!!

Децата са стимул, а не пречка. Човек може много да постигне заради децата си. Ако нямаш деца, няма какво да те стимулира - стига ти много малко и не се развиваш хич.

Никога повече няма да ти дреме от мъж. Ама никога. Само като видиш, че децата са ти наред и няма да ти пука, че някакъв пикльо не бил ОК. Ако ще. Ти деца вече си имаш.
Мъжете са ме одумвали, защото не ми е пукало от тях и съм ги правила на мармалад. И то не какви да е мъже

Заради детето съм се развивала цял живот - и физически, и духовно, и като знания. Станах отговорна и способна.
Абе не знам как да го напиша разбрано. Не знаеш каква късметлийка си просто.

В началото завиждах малко на женените жени. След известно време видях, че свободата и възможностите, които имах, те никога повече няма да ги имат. Защото една жена много търпи в името на детето, ако живее с таткото. А понякога (като в нашите случаи) таткото не е стока и е по-добре да не влияе на децата ти.

Единственото трудно нещо е възпитанието. Пари се намират/изкарват, с домакинската работа ще се справиш лесно. Но един ден ще забележиш каква огромна отговорност е възпитанието. Само за това трябва много да внимаваш. Останалото е лесна работа.

Има и други като теб, които вместо да ревнат или да се оплакват, са решили какво искат и просто са го направили.

Ако ти кажа майка ми как ме беше наплашила преди да родя детето, че кой знае какви беди и мъчнотии ме очакват...
Дори ми минаха мисли за самоубийство на няколко пъти и то доста сериозно, задето и' вярвах.
Обаче майка ми се оказа голяма патица в крайна сметка.
Скоро след като родих аз помагах вече на нея, въпреки че уж бях самотна майка, а тя вече си беше изгледала децата и можеше да мисли само за себе си. Като се опитваше да ме критикува и' припомнях колко по-зле е била тя със съпруг на мойта възраст.
Сестра ми на няколко пъти ми е казвала, че не и' е ясно как се оправям, тъй като те двамата с нейния са без деца и изнемогват, а аз си плащах моята част от сметките, като си позволявах и постигах разни неща (и на детето нищо не му е липсвало, разбира се).

С чисто сърце мога да кажа, че постигнах много повече от приятелките си без деца или женените ми приятелки - било финансово, като знание или в емоционален план. И мога да потвърдя, че това се случи само защото имах за стимул един божи дар вкъщи. А ти си имаш два.

Това е. Ще го разбереш след време какъв късмет си имала.
Сега ще ти е криво и отровата, че са те зарязали ще те изяжда отвътре.
Аз я използвах като гориво. Обръщах злобата и яда в действие - дали ще е учене или работа, все тая. Тренировките помагат също, ако ученето и работата не изразходят всичкото гориво.

Късмет!