Здравеите! Регистрирах се тук специално защото имам нужда от помощ и отговори, които се надявам да ми дадете, защото вече не знам какво да мисля... И бързам да се извиня, защото вероятно историята ми ще излезе много дълга, но наистина се надявам на някаква помощ...
Първо искам да отбележа, че от доста време ми се случват странни неща, на които избягвам да обръщам внимание или им приписвам чисто физически мои дефекти, като например виждането на някакви петна с периферията на зрението ми го приписвам на нарушение в зрението ми, дори и да знам, че към момента си виждам отлично и нямам проблеми, причуването на гласове (това ми се случи веднъж. Гласът не спомена моето име, но просто знаех, че вика мен защото беше през нощта, аз тъкмо излизах от колата и бързах да си вляза във входа когато глас извика "Сиси" или нещо подобно и последва хихикане... Гласът сякаш идваше от дълбоко)... та това го приписах на вероятно напили се съседи, колкото и да е невероятно за случая... Опитвам се да кажа, че докато не повярвам и не започна да се страхувам, то няма да имам проблеми и нищо не може да ми навреди. На този принцип съм. Има и още дреболии, които са ми се случвали в миналото, но наистина много рядко.
Нещата зачестиха когато заживях с бившия ми приятел в неговия апартамент. Живяхме само двамата и кучето ми. Първото, което ми направи впечатление е, че изпитвам неистов ужас от това да влизам в хола. Не мога да си го обясна и до ден днешен... Правеше ми впечатление, че там крушките горяха ако не всеки ден, то през ден - изобщо не преувеличавам. Въпреки това стиснах зъби... решихме да създадем семейство, дете, решихме, че сме готови. Като забременях последва истинския ужас. Той стана коренно различен човек, започна постоянно да ме убижда, започнахме да се караме постоянно. Не бяхме в състояние да проведен един диалог без да се скараме или единия да се обиди на другия. Имаше една вечер, бяхме отишли да пазаруваме, като се прибрахме в банята светеше и едно шкафче беше широко отворено. Аз не бях видяла нищо, той ме викна и ме попита аз ли съм била, не бил и той. Тогава ми каза, че преди да се раздели братовчедка му с бившия й мъж и при тях започнали да се случват подобни неща. Тогава го приех като поредното заяждане, въпреки, което същата вечер в 22:00ч. той ме накара да отидем до един манастир на няколко километра от града. Каза, че искал да излезе от вкъщи. Говорили сме си много пъти на тема духове с него, аз му споделях, че изпитвам ужас от хола, споделях му всичко и той казваше, че вярва в тези неща. изобщо станеше ли въпрос за тези теми той започваше да се държи много странно, да говори с недомлъвки. Веднъж каза, че кучето спяло плътно до неговата страна на леглото защото там се чувствало защитено. Много пъти ми намекваше, че щом съм до него не трябва да се плаша и до тук - нищо повече, все нещо оставаше недоизказано според мен. Веднъж каза, че синът ни щял да бъде като него и за това никой нямало да го разбира - пак недомлъвки.
С напредването на бременноста вече не издържах в онзи апартамент и на постоянните скандали и обиди и се изнесох от там и се прибрах вкъщи. При поредния опит да си оправим отношенията бях отишла при него една вечер, всичко наред, легнахме си, тъкмо си затворих очите когато мойта страна на матрака се подмести, буквално все едно нещо я бутна. Той каза, че не е усетил нищо. На сутринта разбира се пак се скарахме и не правихме повече подобни опити.
Когато родих му дадох да се разбере, че трябва да ни остави на мира и нещата поутихнаха за известно време.
Странностите се смалиха до това да виждам някакви преминаващи бели петна с периферното си зрение, както вкъщи, така и навън, както вечер, така и през деня. Имаше няколко месеца през които чувах постропване и почукване, все едно някой се опитва да отключи външната врата, дори кучето отиваше и заставаше в коридора нащрек, все едно чакаше някой да влезе (тя никога преди това не е правила така. Държа да кажа, че е много спокойна и уравновесена, не лае, не ръмжи като се звъни, нищо не прави). Когато отидех да погледна през шпионката нямаше нищо и никой. И този период утихна.
Имам и куче и котка. Преди месец котката ми падна от терасата, дали е скочил по някое врабче или се е подхлъзнал от перваза не знам. На четвъртия ден го намерих и си го прибрах, но през това време чувахме потропвания, все едно от гардероби, които той обича да си отваря и да ляга вътре, една вечер с баща ми чухме нещо средно между мяукане и вик и двамата скочихме да го търсим в апартамента, нямаше го разбира се. Като го прибрах тези неща утихнаха пак.
И основното, което ме убеди, че трябва да пиша тук и най- пресното е, че снощи всички седяхме в кухнята и гледахме телевизия когато дистанционното поставено на вестник пред телевизора паднаха изведнъж. Майка каза, че секунда преди това ги е погледнала и изобщо не са били на ръба за да паднат. Никой не е минал за да ги бутне, течение няма как да е станало. Днес докато държах малкия погледнах една стъклена празна бутилка поставена до кошчето за боклук... дали на момента се завъртя или преди това се е въртяла не знам, но е факт, че я видях да се завърта обратно на часовниковата стрелка. Не направи дори и половин кръг, но това вече няма как да го оправдая с дефект в зрението ми.
Случвало се е малкия да гледа в една точка някъде и да се смее с глас на нещо невидимо за мен, както и да плаче, преди малко докато го приспивах гледаше през глава, все едно има някой там. Не знам нормално поведение ли е за бебе, на мен ми е първо дете. Иначе кучето и котката се държат нормално като изключим двете случки споменати по- горе. Никога не съм призовавала духове или нещо друго, не съм се занимавала с каквото и да е близко до това, магий не съм правила, надявам се да не са ми и правили, но няма как да знам. Просто вече не знам какво да мисля, и ми идват в повече тези неща. Чула съм, че не бива да се говори за тези неща и не бива човек да се страхува и аз не правя нито едно от двете, но ме притеснява най- вече детето ми да не е застрашено по някакъв начин... Забравих да кажа, че апартамента, в който живеем е освещаван ако има значение.
И пак се извинявам, че то излезе цял роман, но ако не напиша всичко няма как да ми отговорите за веорятните възможности.
Благодаря на всеки, който ще отдели време да прочете всичко това...