Може би ще ви е интересно да го прочетете.
Дотук описах две от магическите средства за концентрация, остана третото. Вече бях виждал този предмет в Беар Бют, а когато изпълни пред мен и медита-цията на Танца на Слънцето, Подиграващият Враните повече не го криеше и имах възможността да му се възхищавам много пъти по време на личните му ри-туали, макар че пиша за този предмет едва в тази глава. Това бе Свещеният жертвен жезъл*, една сакрална вещ, която той държеше увита в специално чер-вено сукно в магическия си вързоп. Той я развиваше и поставяше до останалите фокусиращи средства по време на ритуалите, които изпълняваше; слагаше я край себе си и когато излизаше навън да се моли. Не я използваше в Колибата на пречистването, в Танца на Слънцето и Юипи. В действителност не я вадеше никога, когато на ритуала присъстваха други хора - а това ме кара да мисля, че този жезъл е бил нещо много лично за него, използвано само в моменти на уса-мотяване. Кейт, и преди нея Фани, бяха двете изключения, и аз, разбира се, така че можах да я видя и едва след смъртта му да предам нейното описание и начин на употреба.
Когато за първи път ми го показа, той го държеше с най-голямо внимание и в премрежения му поглед и ласкава усмивка прочетох колко много го ценеше и почиташе. Ако наистина е предал някому магическия си вързоп, сигурен съм, че преди това е извадил оттам любимия си предмет и го е скрил на място, където никой не би могъл да го намери.
След като ми подаде жезъла, започнах да го разглеждам и почувствах аро-мата на сладък тютюн и “сладка трева”, с които бе пропит.
- Направих го преди много години - започна той, - през 1928 г., тогава почи-наха двамата ни сина. С Фани изгубихме четири от петте си деца вследствие внезапно заболяване. Опитах се, но не можах да спася никое от тях. Исках, оба-че, Уакан-Танка и Помагачите да разберат, че не ги обвинявам за тази смърт и ще продължавам да Им служа. Моята същност и мисли са вложени в този жезъл, както и любовта и предаността ми към Висшите Сили. Той изразява безкрайната ми благодарност за направеното от Тях във и чрез мен за другите хора. Наричам го “Свещен жертвен жезъл” и моят пръв учител, Стремето, който имаше свой жезъл, ми показа как да го направя и употребявам. Обясни ми, че в миналото всеки шаман е имал такъв. Бях още момче, когато ми разказа за него, но твър-деше, че сам ще усетя момента, в който трябва да го направя и излезе прав.
Сам по себе си жезълът бе едно прекрасно творение и мисълта, че не е за-едно с него в гроба, ме тормози непрекъснато. Тялото му представляваше пръч-ка от топола, десет инча дълга и един инч в диаметър. Бе ръчно издялана и оц-ветена в червено. Отпред, в горния леко заоблен край имаше нарисувани три черни точки, символизиращи лицето му. Отзад по цялата дължина бе издълбана черна вълнообразна линия. Пръчката бе увита в червено вълнено кече по такъв начин, че лицето оставаше открито. Първоначално е била увита в обикновен червен плат, но след като се износил, той го сменил с вълненото кече, което из-глеждаше съвсем ново.
От външната страна, приблизително на нивото на кръста на човек, като ко-лан, бе увил и завързал четири шнурчета от дебела прежда в цветовете на По-соките - бяло, черно, червено и жълто. Към този колан бяха прикачени две тор-бички, едната бе пълна с тютюн и билки, а другата със “сладка трева” и пелин. Прикрепени с върви от естествен материал, от него висяха две красиви морски миди, няколко мъниста в различни цветове и бяло пухесто перо. Над колана около пръчката бе навит наниз от седем вързопчета с тютюн.
Понеже щеше да е по-сложно, пък и нямаше смисъл да го прави, Подигра-ващият Враните не размота колана и сукното, а просто ми каза какво има под тях. Направо върху пръчката бяха привързани две дълги и боядисани пера - едно синьо и едно червено. Върховете им стърчаха над плата и се виждаха. Бе-ше пришита част от торбичка, направена във формата на костенурка, която ня-кога е съдържала част от пъпната му връв*. Имаше по едно малко парченце от дреха на всяко от умрелите му деца, от облеклото на живата му дъщеря и от то-ва на двете му жени. Имаше също и парче от първия му церемониален костюм - получен, когато за първи път бил провъзгласен за церемониален вожд на сиук-сите Тетон. Останките от облеклото бяха в малка вълнена торбичка, заедно с четири малки камъчета с различни цветове и форми. Подпъхнат под връвта се подаваше пелинов стрък, носен от него по времето, когато за първи път е бил обявен за ритуален посредник в Танца на Слънцето.
Както вече казах, всички събрани неща бяха неповторими и илюстрациите ми ще го докажат. Най-близко до това е традиционната Пазеща Духа Пръчка, която съм нарисувал в Глава 14-та. Подиграващият Враните сподели с мен, че от време на време подновявал жертвения си жезъл, за да го запази все така ху-бав - за радост на Висшите Сили. Понякога добавяше предмети, които символи-зираха важни моменти в живота му и постоянно сменяше тютюневите вързопче-та.
Жезълът бе много личен предмет и не бях сигурен, че иска да ми разказва още за него, но той го направи.
- Аз съм напълно превъплътен в този жезъл - промълви той, като го погали нежно и с любов. - Чрез него изразявам постоянната си благодарност към Уакан-Танка, Помагачите и Майката Земя за това, че ми е дадена възможността да им служа. Да бъда една от кухите им кости значи за мен много повече, отколкото всичко друго в живота. Когато съм ангажиран с ежедневните си задачи или тряб-ва да отида някъде, жезълът продължава да Им разказва как се чувствам. Къде-то и да съм, знам, че той го прави вместо мен и че благодарността ми не е отх-върлена. Затова го обичам и ценя. Където и да съм, той е винаги в ума ми (виж бележката*) . Ка-жи на хората да си направят свои свещени жертвени жезли и да ги използват ка-то мен. Това ще им създаде неповторимото усещане за близост с Уакан-Танка и Помагачите.
Колкото и да бях впечатлен, имах още един въпрос.
- Каква е ролята на черната вълнообразна линия по гърба на пръчката?
- Това е пътят на молитвите ми, когато политат към Висшите Сили. Отгово-рите към мен също се спускат по тази линия.
Той повдигна червения плат там, където покриваше долната част на линия-та и добави:
- Ето, виж, тук е нарисувана една малка чашка, тя събира даровете, които винаги знам, че ще получа от Висшите Сили.
“Чаши! Позитивно мислене!” – казах си аз. Подиграващият Враните седеше с ръце, събрани във формата на чаша, докато дишаше дълбоко и потъваше все по-навътре в контакта си с Уакан-Танка и Помагачите. При Церемонията на Изг-рева на апачите момичето седи отново с ръце във формата на чаша върху све-щена еленова кожа, докато се моли и знае, че щом от векове Бог дарява щедро племето й, няма да пропусне да напълни и нейната чаша!
* Думите на Подиграващия Враните ме накараха да се замисля за индианците пуебло, които поставяха молитвени пръчки, наречени “пахос”, в скалните олтари, където Слънцето можеше да ги огрее, да ги види, да поеме духа на молещия се и да го заведе при старейшините в Подземния свят, които “притежаваха ухото на Гна-тум-си”, Създателя. Пахос продължаваха да се молят вместо тях, докато те бяха заети с ежедневните си задължения. Уверени в непрекъснатостта на молитвения процес, те се успокояваха и продължаваха да очакват отговорите на Бога, които при-емаха за даденост. Те знаеха, че тези отговори идват към тях още от мига, в който духът на мо-лителя се превъплъти в пахо, поставен в скалния олтар. (бел. авт.)
