Клоуните, чиито шеги може да са смъртоносни

[Black Wolf]

“Ще ти разкажа история за клоуни, но тя няма да е смешна. За нас, индианците, всичко има по-дълбоко значение – каквото и да правим, то някак си е свързано с нашата религия… За нас клоунът е нещо свещено, смешно могъщо, абсурдно, свято, срамно, призрачно. Той е всичко това и още много неща… Проявявайки се като глупав смешник, клоунът наистина изпълнява духовна церемония. Той притежава сила. Тя идва от Гръмотевичните същества, а не от животните или земята. Според индианските вярвания, клоунът притежава по-голяма сила от атомна бомба…
Клоунът на нашия език се нарича хейока. Той е катерещ се надолу, отстъпващ напред, утвърждаващ отричайки, господар на противоположностите…”

Джон Огненият Куц Елен, шаман от народа тетон-лакота

Индианците-лакота (по-известни като сиукси) различават няколко типа “свещени хора” (шамани) – пежута уичаша или знахари, юуипи уичаша или пътуващи в света на духовете с помоща на свещени камъни, уаята или предсказатели, уапия или вещери и т. н. Сред тези “избранници на духовете” свещените клоуни – хейока – заемат особено място. Те са личности, колкото благословени, толкова и прокълнати да изявяват в човешкия свят силата и посланията на Уакиян – могъщите Гръмотевични същества. бъдещите хейока са най-обикновени хора до момента, в който насън ги посети Птицата-Гръм или някой от другите духове на Запада, асоцииращ се с мълниите и гръмотевиците. В съня духът инструктира избранника какво да прави от момента на своето събуждане нататък, учи го на специални ритуали и песни, разкрива му свръхестествените сили и способи за лекуване на болни, за защита на племето от опасности и беди, за магически начин на воюване с враговете (от реалния и спиритуалния светове, впрочем, разглеждани като единна действителност в индианските традиционни представи) и т. н. Когато сънувалият Гръмотевични същества се събуди и стане от леглото си, той дочува далечен гръм и усеща слаб трус под краката си. По този недвусмислен начин му се напомня, че вече е избран за осъществител на волята на духовете на Запада, че се е превърнал в хейока – свещен гръмотевичен клоун.

Всъщност, това е много неприятна “новина”... Избранникът е длъжен още в рамките на същия ден публично да заяви своята нова роля. Това става като сънувалият изиграва пред събралото се множество съплеменници своя сън – а обикновено Гръмотевичното същество е вложило в този сън нещо срамно, дори неприлично; нещо, което човек в никакъв случай не би искал да признае, камо ли да го извърши пред други хора. Но изискванията на Западните духове са неумолими – ако техният избранник откаже да изиграе публично съня си, а това означава, че той отхвърля посланието на Птицата-Гръм, той или някой от най-близките му хора ще бъде поразен от мълния много скоро… С изиграването на съня даденият човек приема инициацията си от Гръмотевичните същества и поема по свещения, но изключително тежък път на хейока. Отсега нататък той ще казва “да”, когато отказва, ще си взема сбогом, когато пристига, ще трепери от студ, завит в няколко дебели одеала през най-горещите августовски дни и ще се поти от жега, възможно най-леко облечен през ледените декемврийски нощи, ще носи обувките си разменени или дори “обути” на ръцете си, ще ходи нелепо облечен или пък ще се появява съвсем гол посред свещена церемония (а лакота са пословично свенливи хора), като придружава появата си с неприлични жестове... Ще предизвиква смях, недоумение, боязън, ще бъде различен от всички останали, ще лекува и закриля, ще бъде почитан и отбягван. И така - докато отново Гръмотевичните същества пожелаят да го освободят от задълженията му на свещен клоун...

Неумолимият избор на духовете на Запада, на който избраният от Гръмотевиците е длъжен да се подчини под заплахата от най-страшни наказания, е в ярък контраст с цялостния характер на общо взето демократичната и милостива към човека лакотска религия. Това може да бъде обяснено, ако се направи един по-дълбок анализ на древните сиукски митове за Сътворението. Според тях Уакиян (Гръмотевичните същества) са живели в един предишен свят, дотолкова различен от нашия, че съпоставката между двата в много голяма степен напомня архетипното противопоставяне (и преливане) между Хаос и Космос. В този смисъл, Уакиян са по-скоро представители на изначалния хаос, които “пребивават” в създадения по-късно от Висшите сили космично подреден свят – те стоят над добро и зло или, по-скоро, побират в себе си и двете, изявявайки се и като унищожители, и като благодетели спрямо земните обитатели. Всъщност, Уакиян са духовете на могъщи създания от “предкосмически” времена, които след смъртта си се превърнали в крилатите Гръмотевични същества, властелини на Запада, на светкавиците и дъждовете. Висшите сили ги приели в редовете си и им дали власт в новосъздадения свят заради гигантската им мощ, но - преди всичко – заради заслугите им към този нов свят. Уакиян изкопали в изначалната земя първите речни корита, за да може да тече по тях животворната вода. Ето защо, Гръмотевичните същества имат власт и над водите. Те воювали с Ункчегила – Водните чудовища, негативния аспект на елемента вода. Заради тези свои креативни подвизи хаотичните Гръмотевични същества намерили мястото си сред Висшите сили във вече организирания Космос.

Тъкмо поради своето сложно определимо от гледище на моралните категории положение – да убиват с мълнии и да осигуряват живот чрез благодатните, напоителни дъждове – Уакиян са така трудни за дефиниране и анализиране. Същото напълно важи и за техните “представители” сред хората – хейока. Клоуните разсмиват своите съплеменници с нелепите си изказвания и действия, с глупавото си поведение и така зареждат народа си със силата на смеха и радостта, а тя е много свещена. Същевременно от хейока се боят – казват, че е много опасно да дразниш клоун, защото дълбоко в него винаги дреме Гърмът и ядосаният избранник на Запада би могъл да те изпепели само с един поглед, дори само с едно гневно движение… най-често даже неволно. Понякога хейока са направо зловещи – когато, например, на големи общоплеменни церемонии, като Танца на Слънцето, всички участници в ритуала се молят за здраве, дълголетие, просперитет за себе си и близките си, отстрани хейока също изказват молитви, в които “щедро пожелават” на хората всевъзможни болести, всякакви нещастия, скорошна смърт и т. н.! Би могло да се отчете, че в своите ритуални противопоставяния на общоприето правилното гръмотевичните клоуни просто прекаляват, но дълбокато същност на техните действия е съвсем друга – назовавайки високо неблагополучията и дори молейки те да се случат, всъщност хейока отклоняват вниманието на злите сили от останалите молещи се и го привличат към себе си. Враждебните същества от нематриалния свят се устремяват към уж беззащитните палячовци, но са посрещнати и унищожени, или поне прогонени надалеч, от могъщите Гръмотевични същества, които покровителствуват хейока. Висока е цената на това покровителство – макар и търсени като лечители и уважавани за своите способности на магически защитници (влияещи дори на климата – можещи да извикат дъжд или да спрат гръмотевична буря!), макар и харесвани заради неустоимия си хумор, свещените клоуни все пак си остават “аутсайдери” в социума, хората често ги отбягват, притеснявайки се или даже страхувайки се от тях. Самите хейока, макар смешни и забавни, всъщност през голяма част от времето се чувстват нещастни и объркани, осъзнавайки контрастната си различност спрямо другите, поемайки тежки отговорности, влизайки в сблъсъци с могъщи сили и опасни същества. Ето защо, никак не е изненадващо, че гръмотевичните клоуни не само стават такива не по своя воля, но и дълбоко желаят час по-скоро да бъдат освободени от тази тежка роля.

Освобождаването може да стане по различни начини, но то не може да бъде осъществено преди да е изтекла една цяла година, в която посоченият от Гръмотевиците – лоялно и със себеотрицание, ден подир ден – да е изпълнявал задълженията си на хейока. Понякога Птицата-Гръм просто идва отново в съня на избранника и му казва, че вече е свободен, че повече не е свещен клоун. Най-често, обаче, хейока биват освобождавани - или поне "кандидатстват" за своето освобождаване - по един друг начин, странен и дори жесток... Когато мине една година в служба на Гръмотевичните същества, търсещият освобождение от задълженията си клоун е длъжен със собствените си ръце да убие любимото си куче - бързо, рязко, отведнъж, "тъй както убива Гърмът". После той, сам или с помощници, одира и изчиства животното и го поставя да ври в голям котел на открит огън. Поканват се и други хора от племето, които да наблюдават церемонията и после да получат по късче варено кучешко месо, смятано за свещено и лечебно, след като е сготвено церемониално. В определен момент, когато водатa в котела силно ври, хейока се приближава и бръква с голи ръце във врящата вода. Ако Гръмотевичните същества са благосклонни към молбата му да бъде освободен от функциите си на техен представител, клоунът не само няма да изгори ръцете си, но ще успее да сграбчи и извади от котела тъкмо главата или сърцето на кучето. Главата се поднася в дар на Запада, а сърцето се дава на някое особено нуждаещо се от благословия семейство. Ако ръцете на хейока са невредими, това е недвусмислен знак, че той е освободен от задълженията си на гръмотевичен клоун и може да се върне веднага към нормалния си човешки живот. Ако обаче ръцете на клоуна пострадат или пък той се уплаши в последния момент и не бръкне във врящата вода, това на свой ред е знак, че ще трябва да живее като хейока поне още една кръгла година.

Свещените клоуни на лакота – хейока, имат своите аналози сред много племена на северноамериканските индианци: такива са “глупците” при асинибойните, обществото на канибалите при оджибуеите, клоуните “кошаре” при хопите и т. н. Всички те изпълняват странните и самoжертвени функции на представители и служители на могъщи свръхестествени сили, като в смешната си роля на палячовци, вършещи всичко наобратно, служат на народа си, закрилят хората, развеселяват ги, помагат им да не се вземат прекалено насериозно и им напомнят, че Светът има повече от една половина.

Известният прорицател, лечител и духовен водач на народа лакота Черният Лос казва на своя приятел и биограф – американския поет и писател Джон Нейхардт: “Ти навярно си забелязал, че на този свят истината се проявява в два облика. Едното й лице е изпълнено със страдание, а другото се смее, но това е едно и също лице, което се смее и плаче. За отчаялите се хора смехът върши добра работа, а за тези, които блаженстват в прекалена самоувереност, е може би по-добре да видят плачещото лице. Ето за какво, струва ми се, е нужен обредът хейока”.

[wiccan19]

Чудесна История много ми хареса !

[ZefaS]

Много интересна статия. Браво Чували ли сте за коулрофобия? Това е неестествен срах от клоуните, който се появява при децата и може да остане за цял живот. Смята се, че се появява като гледаш познат човек с непозната глава, което се държи и говори много различно от човека, на който ти прилича. Не е много по темата, но определено го намирам за интересно.

[Sylar]

Много интересна статия. Браво Чували ли сте за коулрофобия? Това е неестествен срах от клоуните, който се появява при децата и може да остане за цял живот. Смята се, че се появява като гледаш познат човек с непозната глава, което се държи и говори много различно от човека, на който ти прилича. Не е много по темата, но определено го намирам за интересно.

Да при доста малки деца се среща този сстрах,а иначе за статията-браво много е хубава!