Искаш ли малко макар ?

[ilusia]

Когато далече някога на зад
светът заключва тъмни порти
и скитник закъснял ,
загръщаш се във своят ад ,
на стари мисли и желания.....

Иди и докосни дъждеца мил-опование той ще ти дари...
във късен здрак и черна доба , ще светнат твойте очи

Когато някога на зад
във миналото свое се завръщаш
и не приятел драг ,
и не желания ,
а сълзи на отчаяния пак
там завръщат те в нощта

Иди и спомените съхрани , в стар кашон , бутилка мъничка дори
в прашлясал скрин на децките следи...иди...

Когато...бъдещето изглежда някак страшно
безутешно.. мрачно никакво..зловещо..
И няма плам дори една искра..
и няма сили за дори една мечта...


Иди на някоя скала , край морето в черна доба ,
иди и Луната докосни... слънце ще засвети в твойте очи !

КОгато нежни пръсти ти прокараш
по сивата коса... и не е сняг това
а нишки закъсняла самота...

Иди до децката си люлка...по тюла нежен
длан прокарай...махагона усети...
и в себе си не за таваряй - стар спомен посрещтни

Когато зареял поглед в мъничка тъга ,
отваряш пак сърцето си за спомена
миналото... вечността...
Недей ти бяга.. не понечвай никога дори ,
само за секунда... за сетен път...
Недей...
Тихичко благодари....че имаш нещичко...
от мен....

[ZefaS]

Много е хубаво.Не обичам много поезията,но това е чудесно.Шапка ти свалям.

[ilusia]

Много благодаря