З А В Р Ъ Щ А Н Е

[Krin le Fee]

Ще се завърна някой ден-сама и остаряла...
Душата ми ще крета,примирена,на патерици от горчиви спомени...
Пред мен пътеката ще бъде бяла,зад мене оканът ще е сив,
а аз-преплувала и оживяла-
ще чакам да настъпи моят залез
и на смъртта ми смисълът красив...

Ще се обърна някой ден назад,ще дишам,
гърдите си ще пълня с въздух нов.
И някой ден дори ще спра да пиша-
от мъка,от умора,от любов,
от слабост,или просто от безсилие...
Последно ложе ще ми бъде болката,
изписаната хартия-покров...

Ще си отдъхна някой ден..Ще спра да страдам
ще бъда древна,ничия,сама...
А искам...искам да остана млада!
Аз искам всеки светъл миг да спра,
да събера в душата си достатъчно от всичко,
от всичко във душата си на всеки да раздам...
И мислите-накъсани ,на срички,
да си намерят някъде подслон и храм...
И аз-препатилата,грешната,живялата,
да се разпръсна на милиони в световете
и винаги да бъда там!